Разкрити мистерии от книгата "Данаил" Емерсон

Една от странните и неочаквани истории, която е достигнала до нас от Херодот, който е посетил Вавилон около осемдесет години след смъртта на Навуходоносор, е историята за строителството и подвига на две царици: Семирамис и Нитокрис. Разбира се, тази история е била основана на слухове и разказана от свещениците на Бел-Мардук:

"Много монарси са управлявали града Вавилон и са подпомагали изграждането на стените и на украсата на храмовете, за които ще спомена в моята асирийска история. Сред тях са били две жени. Първата наречена Семирамис, която била на престола пет генерации преди втората принцеса. Тя издигнала няколко насипа съвсем неочаквано, в равнината близо до Вавилон, за да контролира реката, която оттогава е излизала от коритото си и наводнявала цялата околност.

"Втората царица, наречена Нитокрис, била по-мъдра принцеса от нейната предшественика, която не само оставила след себе си приятен спомен, че е била на престола, едно дело, което след малко ще опиша, но също така, е наблюдавала всичко с голяма сила и неуморна предприемчивост на медийка; превзела е голям брой градове, сред които и Ниневия, и очаквайки да бъде атакувана за това, е направила всички възможни усилия да увеличи защитните сили на империята. Най-напред, с пряк курс до Вавилон, тя е направила някои изкопи на разстояние срещу течението на реката, с цел да я направи да лъкатуши и то няколко пъти в обсега на същото село, едно село в Асирия, което е наречено Ардерика; и от този ден, тези, които биха отишли от нашето море до Вавилон, спущайки се към реката да я докоснат три пъти на това място и в три различни дни. Тя също е направила по един насип край всяка от бреговете на Ефрат, на длъж и на шир и изкопала един басейн за езеро до главния път над Вавилон, покрай течението, което е потопило навсякъде всичко, което е било близо до езерото и е било много широко, цялата окръжност е била дълга четиристотин и двадесет фурлонга (един фурлонг = 201 м.). Пръстта изкопана от този басейн е била използвана за един насип близо до водата. Когато изкопът е бил направен, тя е докарала камъни, с които е направила ръб по цялата дължина на резервоара. Тези две неща са били направени, реката лъкатушеща и езерото изкопано, така че течението на реката било укротено чрез множеството извивки и пътуването кръгообразно, като краят му е бил около езерото. Всички тези работи са били от страната на Вавилон, където е разположен прохода и пътищата до Медия са били най-преки, а за да направи всичко това, целта на царицата е била да предотврати на медийците да общуват с вавилонците, и така да ги държи в незнание относно нейните работи" (Херодот ВК 1, стр.68-69).

Защо подобни небивалици като тези са били казани на Херодот, когато истинските камъни и тухли на Вавилон викат против тях? Вавилония, която Херодот е видял е била почти изцяло изградена от Навуходоносор и върху повечето от тухлите е щампирано името му. Работите приписани като дело на цариците са чисто негово дело. Самият храм на Бел-Мардук е бил възстановен и обогатен също от него.

Защо свещенството е било толкова неблагодарно, та е фалшифицирало историческите факти без причина, ще разберем след като прочетем в тази глава прокламацията на Навуходоносор. Ако той изостави Мардук, свещениците му ще изоставят него и ще опетнят паметта му.Това също обяснява известни исторически справки относно наследниците на Навуходоносор. Беросус е включил Навуходоносор в своя царски списък, но няма начин да оцени правилно величието на неговото управление. Свещениците на Мардук са предали един по-точен списък на техните собствени архиви, от които Беросус е извлякъл историческите факти, но той смесва грешките на Херодот като приписва изграждането на вавилонските стени на Набонидус; отново свещеническа пропаганда в чест на един политеистически цар и против един по-велик, който вече е бил заразен от поклонение на Йехова. Някои подозират, че това е така поради факта, че историята понякога прави или не прави неща, но как ние сега бихме узнали до голяма степен кое е истина и кое е полуистина, тъй като тя е била злобно филтрирана и е оказала влияние върху умовете на хората.

Йосефус коментира отчасти:

"...в третата книга от неговата халдейска история, той (Беросус) се оплаква от гръцките писатели за неоснователното предположение, че Вавилон е бил съграден от Семирамис. След неговата смърт (т.е. смъртта на Лабаши Мардук), конспираторите са се събрали заедно и с всеобщо съгласие са поставили короната върху главата на Набонидус, един мъж от Вавилон, който принадлежал на този същия бунт; през време на неговото царуване стените на град Вавилон са били необичайно изградени с печени тухли и зифт".

Тук Йосифус се е хванал на въдицата поради същата пропаганда. Но, да се върнем на нашата тема: Навуходоносоровият умствен синдром вероятно би могъл да се нарече боантропия, една форма на паранойа и подобна в динамичен аспект на друга много рядка форма на паранойа, ликантропия, при която човек си въобразява, че е вълк. Този вид умствена болест е извънредно рядка, затова много психиатристи никога не са виждали подобни случаи в живота и практиката си. Тя е едно състояние на заблуда, което бавно расте с години, като се развива в една недостъпна система на мислене, при която активността на човека, обичаите и отличителните черти са в синхрон с централната самоизмама. Повечето параноични състояния са обикновено химери на великолепие или преследване. Колеман обобщава това така:

"Паранойата е една много сложна, логическа, систематизирана и бавно развиваща се система на заблуда, центрирана първо около илюзията за преследване или величие. Освен заблудите, личността на пациента остава относително незасегната, без да е налице сериозна личностна дезорганизация".

Изглежда Навуходоносоровото състояние не съответства в някои подробности на определението на болестта, тъй като в неговия случай заблудата е била систематизирана (т.е. той е мислил за себе си, че е вол) и по всяка вероятност не е връхлетяла върху него внезапно, но е навлизала бавно. Характерното в случая е било не чувството на постоянно преследване или величие, но постепенното въвличане в лична дезорганизация. Фактически, в него е настъпил един обрат на чувствата на гордост и постижение, който е бил осезателен и очевидно напълно реален.

Нека отново да цитираме Колеман:

"...ние констатираме, че в огромното множество от подобни случаи, динамичната сърцевина на това разстройство се центрира около непоносимите чувства на малоценност неадекватност, резултат от неуспяване да се постигнат амбициите и целите, които човекът е възприел и е счел, че са негови задължения" (Ибид., стр.297).

Разбира се, това изобщо не съответства на Навуходоносоровия случай. Неговата умствена болест подхожда по-скоро на заблудата от шизофренията (несистемни и несъзнателни заблуди) или на депресивна измама. Относно този въпрос, Розен и Григори пишат:

"Острата депресия е резултат от илюзорната деформация на реалността. Характерното при нея е, че заблудата се състои от фалшиво себеобвинение, убеждение за недостойнство и нищожество, вярата, че себето и външната действителност са престанали да съществуват" (Розен и Григори, Ненормална психология стр. 290).

Настроението и положителното въздействие, не заблудата, са много важен фактор в личния живот на хората. Видно е тогава, че лудостта не съответства на дефиницията за всякакво параноично състояние, нито изглежда приляга на описанията в Новия Завет на случаите с демонично обладани личности. Не е възможно в нашето ограничено пространство да дадем всички възможни и разновидни отклонения от нормата, върху които би могло да се помисли; съществуват съвсем малко случаи на боантропия, поради което сравненията са много трудни. Р.К. Харисън описва един случай на боантропия, който наблюдавал през 1946 г. в британския психологически институт. Човекът се хранел с трева, но иначе в неговото поведение не е имали нищо животинско (Харисън, стр. 1116-1117).

Уйлиям Блейк, английски артист, ни дава най-драматичната картина на Навуходоносор. Царят се движел на четири крака, косата и брадата му са били дълги и рошави, ноктите огромни като нокти на птица, но вместо животински вид на лицето си, то е изглеждало като измъчено и неспособно да разбере това, което се бе случило с него. Понеже наистина видът му е бил драматичен и артистът е решил да ни опише човек обладан от зъл дух. Вероятността е била пожертвана поради ефекта, обаче този вид наистина е бил драматичен.

Навуходоносоровото умопомрачение, ако би могло да се нарече така, не следва обикновените психически функции и е очевидно един уникален акт на Бога. Няма никакво сходство със Сауловото помрачение и кръвожадна нагласа, нито със Старозаветния и Новозаветния образец на демонично обладание, въпреки че много прилича на такова, но е едно обикновено параноично състояние. Данаил ни казва, че Навуходоносоровото умопомрачение е било директно посещение от Бога и той в най-необикновен оригинален документ потвърждава това.

Независимо дали Навуходоносор е скитал свободно, или е бил ограничен през цялото време на лудостта си, несъмнено в това си състояние, той е бил известен на голяма част от персонала в двореца. Как тогава някой, който е наблюдавал пълзящото, обезумяло създание, лишено от всяко достойнство и човечност, би могъл отново да вижда в него величествен господар на империя, посредник на живота и смъртта, съдбовен определител; наистина това би било просто невъзможно. Един паднал идол или детрониран и лишен от човешки качества цар, изглежда би трябвало в бъдеще да се разминава със славата и величието. Тук, обаче, не стана така. Когато Бог даде и след това отнеме, той възстановява изобилно всичко. Ние четем:

"36 И в същото време, когато разумът ми се възвърна, възвърнаха ми се, за славата на царството ми и величието, и светлостта ми; защото съветниците ми и големците ми ме търсеха, закрепих се на царството си, и ми се притури превъзходно величие" (4:36).

Освен това, Навуходоносор е дошъл до познанието и приемането на Йехова. Божията дисциплина е лечебна за тези, които Той обича. За тези, които Го приемат, винаги съществува едно утре. Защото той казва:

"37 Сега аз Навуходоносор хваля, превъзнасям и славя небесния Цар; защото всичко що върши е с вярност и пътищата Му са справедливи; а Той може да смири ония, които ходят горделиво" (4:37).

Йехова, небесният Цар, е изместил Мардук, Той е Бог над езическите богове.

Според Данаил 4:4 и 4:30, Навуходоносоровото умопомрачение трябва да е дошло близо до края на неговото царуване, след като всичко е било напълно изградено и използвано. Следователно, нужно е да намерим една празнина от седем години в неговата програма, където да липсва присъствието му. Съществува такава празнина от седем или осем години между единадесетата и деветнадесетата година от неговото царуване (594-587), но той едва ли би завършил проектите си толкова рано. Има подобна празнина от шест години от неговата тридесет и седма до четиридесет и трета година (568-562), но тя не се състои от необходимите ни седем години. Най-сполучливото разрешение би изглеждал периодът, през който е бил обсаден Тир (585-573 пр. Хр.), предполагайки че една толкова продължителна обсада срещу много по-слаб противник би могла да бъде проведена от един компетентен полски командир при отсъствието на Навуходоносор. Неговото присъствие в началото и в края на обсадата би било много по-ценно, отколкото през целия този период от тринадесет години. Възможно е дори Нериглисар (Нергал Шарецар), неговият зет, да е бил отговорен генерал през този период (или Небуцарадан). Разбира се, всички тези обяснения са нужни за да приемем, че "седемте времена" са седем години, както очакваме, а не седем месеца или някакъв друг период свързан с числото седем. Би трябвало да отхвърлим тълкуванието, че този период би бил от седем месеца или седмици въз основа на факта, че неговата физическа промяна описана в стих 33 едва ли би станала за седмици или месеци; т.е. "космите му пораснаха като пера на орли и ноктите му като на птици". Освен това, навсякъде в книгата Данаил, терминът "времена", е най-логично да се тълкува като "години" и ние едва ли бихме очаквали един пророк да променя стила си от коне в магарета.

Би трябвало да насочим вниманието си към друг аспект от Навуходоносоровото умопомрачение: Какъв ефект е причинило то върху семейството му, съпругата му, синовете му и дъщеря му.

Пред лицето на така внушителното бедствие, едно свидетелство за силата на Йехова и Неговата милост показана след Навуходоносоровия сън, и пред избавлението на тримата младежи от огнената пещ, би ли могъл някой да се съмнява, че съпругата и децата му не са били достатъчно дълбоко впечатлени от всичко това? Не е имало място за емоционално безразличие от тяхна страна. Тези събития биха могли да бъдат или начало на едно велико духовно разбиране или от друга страна, да бъдат отхвърлени с възмущение. На Този Бог, Който бе извършил тези чудеса, би трябвало да се вярва и приеме или да се пренебрегне и намрази. Самият Навуходоносор е свидетелствал за своята вяра. Неговият син Авил Мардук бе възвисил главата на пленения Иоахин и любезно му бе говорил и бе поставил неговия престол по-горе от престола на царете, които са били с него във Вавилон (4 Царе 25:27,28). Всичко това не би ли означавало, че според реакцията на синовете и те са взели участие в същата вяра? Ако царицата майка в Данаил 5 е била Амитис, тогава тя също е свидетелствала за Йехова и за Неговия пророк. Относно Лабаши Мардук, сина на Нериглисар и на дъщерята на Навуходоносор, който е бил убит след деветмесечно царуване, е бил също вярващ чрез свидетелството на повярвалата майка.

Двамата Авил Мардук и Лабаши Мардук, потомци на престижния дом на Навуходоносор, са били убити чрез алибито, че не "знаят как да управляват", което никак не е било убедително. Ако прибавим към това и убийството на Валтасар, последният от фамилната линия, биваме изправени пред едно загатване, че фамилията на Навуходоносор може би е била белязана за унищожение от свещенството на Мардук с цел да се обиди и нарани името на самия Навуходоносор, и на неговите наследници до толкова доколкото е възможно; да бъде това име опетнено в паметта на висшите кръгове, както и чрез историята разказана от Херодот относно подвизите на двете царици, които в друг случай биха били напълно неизвестни.

Когато се опитаме да оценим живота на Навуходоносор, ние може би ще се изправим пред една двойственост. Ако погледнем неговите падения, този велик монарх може да ни бъде представен с негативен профил. Е ли той след всичко това, един типичен ориенталски монарх който е използвал неограничена власт по един съвсем произволен начин без оглед на справедливост и лишен от милост? Доказателството за този възглед е внушително. (1) Той пленил Ерусалим, опожарил храма и царския палат до основи, изравнил градските стени със земята и отнесъл голяма част от населението като пленници и роби (Еремия 39:6; 50:17). (2) Когато пленил Ерусалим, Еремия заявява, че убил всички юдейски благородници. (3) Убил синовете на цар Седекия пред самия него, след което избол очите му и го пратил във вавилонския затвор, където останал до края на живота на Навуходоносор (Еремия 52:10, 31).

Като допълнение към всичко, което дискутирахме дотук:

След всичко казано, ние констатираме, че съществува и един друг профил на Навуходоносор. Намираме един човек, който:

(1) Наследил едно нестабилно царство, което превърнал в стабилна империя и въпреки, че през първата част от управлението си е бил в постоянни войни, обикновено успешни, той не е обичал войната и поглеждал не с гордост към завоеванията си. Писанието казва, че той е бил инструмент в Божиите ръце за да наказва нечестивите народи на Египет, Тир и Израел, и да установява ред и мир.

(2) Въпреки абсолютната истина, че много от обикновените народи доведени във Вавилон са живели живот на робство (пекли тухли, изграждали стените, палатите и храмовете му, пристанищата, контролните резервоари), би трябвало да не забравяме, че тези народи са били във Вавилон, поради тяхното нечестие и отстъпление. Въпреки всичко, ние четем, че не е имало върху робите такива жестокости в сравнение с тези, които са били нанесени от асирийците.

(3) Навуходоносор не е бил мързелив цар и не е живял разкошен живот на самодоволство. Изглежда е бил човек с неизчерпаема енергия, който не само стабилизирал една империя и изградил две от чудесата на света, но възстановил агрикултурата, отворил каналите за напояване, реставрирал храмовете и установил мир, ред и просперитет в империята си.

(4) Обучението (обноските) с четиримата юдейски младежи, които са били възпитани в палата му, са били много внимателни, нежни и по царствен маниер (Данаил 1:5).

(5) По своя собствен езически начин, той е показал не само благочестие, но морал и духовно разбиране, и е правил разлика между греха и грешката (Данаил 4).

(6) Изглежда от пламенен политеист се е променил в истински признателен и поклонник на Йехова (Данаил 4).

(7) Висящите градини са били построени от него за царицата Амитис. Може би това показва, че при наличието на много жени, с които един ориенталски монарх би задоволявал страстните си желания, изглежда той е бил едноженец. Не се споменава никъде да е имал други жени или наложници, както се споменава за Валтасар в Данаил 5:2.

(8) Навуходоносор е бил дисциплиниран от Бога, но не унищожен и той е откликнал на тази дисциплина по начин, достоен за един набожен юдеин или съвременен християнин. Очевидно, Бог е счел за възможно да се занимава с този човек за спасение на душата му.

(9) Как бихме могли да не забележим Божията оценка за самия него, когато казва в Еремия 27:6, "Моят служител" и в Данаил 2:38, "златната глава"? Този език не е такъв, какъвто е употребен от Йехова, определящ характера на асириеца (Исая 10). Когато анализираме факта, че Йехова му бе възложил да владее над всички народи, небесни птици, горски животни (Данаил 2:38) и че Самият Бог му бе дал "царство и сила, могъщество и слава" (Данаил 2:37), ние би трябвало да дадем на Навуходоносор една изключително добра и положителна характеристика.

(10) Неговата жестокост спрямо Седекия и придворните му, които са преследвали собствените си пророци, третирали са ги твърде зле и са ги разорявали; предлагали са за унищожение "умните мъже", може би отчасти би била оправдана, поради страх от убийство и бунт; наказанието на тримата юдейски младежи може би е било психически свързано с въстанието на неговата армия.

Раулинсън, цитирайки Евсебиус, казва:

"Халдейците разказват, предава Абиденус, че след като този Навуходоносор отишъл в палата си и бил сграбчен от божественото вдъхновение, пророкувал на вавилонците за разрушението на техния град от медийците и персийците, след което той изведнъж е изчезнал от сред тях".

Характерът на Навуходоносор, продължителността на царуването му, фактът, че е имало вече изговорено пророчество, всичко това е било фокусирано, върху забележителното съгласие между свещените и светските власти. Великолепието и знаменателността, с които този принц се е представил, неговите военни успехи, неговото посвещение на боговете си и гордостта, с която се е заел да украсява Вавилон, с грандиозни здания, са забелязани от Беросус и Абиденус.

Раулинсън продължава да казва, с почитание към пасажа на Абиденус:

"Подробностите са неточни, но поне тази част, че този принц, който е единствен от всички езически монарси, с който юдеите са имали контакт, се казва в Писанието, че Бог е позволил бъдещето му да бъде познато на самия него и че той е единственият от всички лица, който е декларирал, че има пророчески дар" (Раулинсън стр.133).

Гудспид е сумирал нещо от материалите относно Навуходоносор:

"Ако познанието за успеха на Навуходоносоровите войни и управлението на неговата империя би трябвало да произхожда до голяма степен от други, а не от самия него, случаят би бил напълно различен по отношение респекта на неговата активност във Вавилония. Към това посвещение са предадени малки табла, отпечатъци и тухли от много прочути градове, които прибавят своето свидетелство. Той е описал, особено оперативните здания в град Вавилон, крепостите, палатите и храмовете издигнати от него. Ползата и украсата са били негов ръководен принцип, но не без по-дълбоки мотиви на набожност и патриотизъм. Във Вавилон изобщо той е работил за реставрацията на напоителната система, така важна за агрикултурата, търговията и защитата. Един от каналите, които е реставрирал започва от южен Ефрат до залива през центъра на Вавилония: Друг води началото си от западен Ефрат открит за напояване и агрикултура до ръба на арабската пустиня.

"Реката, която тече нататък пред Вавилон, е набраздена с тухли, споени със зифт, които ниско до водата са видими и днес. Градските канали също така са преработени. Те са свързвали двете реки и са се простирали през страната, като между тях всичко е било подновено. Една система на басейни, диги и бентове, е пазила и контролирала водите на реките, дела така различни и колосални които развълнували и възхитили гърците, които са видели или чули за тях.

"Една система на защита е била планирана чрез издигането на голямата стена в северна Вавилония, простираща се от Ефрат до Тигър и е граничила на изток и запад чрез една серия от земни насипи и ровове пълни с вода, насочени на юг до Нипор. Тази стена е била наречена медийска стена. Реставрация на храмове е била извършена в Борсипа, Ур, Урик Ларса, Дилбат и Баз. Повече от четиридесет реставрирани храмове и гробници са споменати в надписите, които правят огромно впечатление. Тухлите носещи името на царя, са били пренасяни от всяко местоположение на Вавилония, от Багдат до устието на реките. Той би могъл да се нарече най-великият строител от всички царе на долината Месопотамия" (Гудспид стр.342-343).
ХРОНОЛОГИЯ НА НАВУХОДОНОСОРОВИЯ ЖИВОТ

635-630 пр. Хр. (?) Предполагаема година на Навуходоносоровото раждане.

614 - Пленението на Асхор и възможното детрониране на Амитис, дъщерята на Астиейджес, цар на Медия.

612 - Пленението на Ниневия и възможното омъжване на Амитис.

605 - Пленението на Кархамис и разбиването на Египет; нахлуване в Юда, ограбване на някои съдове от храма и вземане като заложници Данаил, Ананий, Мисаил и Азарий.

605 - 8 Аб. Умира Набополасар след двадесет и една години царуване.

605 - Елул. Навуходоносор се завръща във Вавилон и се възкачва на престола.

604 - Година на възкачване на престола; Навуходоносор поема ръцете на Бел и Набу в Нисан, честване на Новогодишен фестивал.

604 - Сиван, Навуходоносор и армията в Сирия; Кислев, Навуходоносор уволнява Ашкелон; Себат, Навуходоносор се завръща във Вавилон.

603 - Лийар, втора година с армията в Сирия и сънят в глава 2.

602 - Трета година с армията в Сирия.

601 - Кислев, четвърта година, великата война с Египет, неокончателна; Нехо II изисква данък от Йоаким.

600 - Пета година, преустройство на армията и присъединяване към нея коне и колесници.

599 - Кислев, шеста година, армията в Сирия и Арабия.

598 - Кислев, Обсадата на Ерусалим.

597 - Втори Адар, пленението на Ерусалим, Седекия направен цар, Навуходоносор взема данък и пленници.

596 - Осма година, маршируване до Сирия и завръщане.

596 - Девета година, срещу еламитите на Тигър.

595 - Кислев, десета година, бунт в армията, лидерът и бунтовниците убити.

594 - Единадесета година, армията в Сирия.

587 - Осемнадесета година, Навузардан не споменава присъствието на Навуходоносор при обсадата на Ерусалим.

587 - Деветнадесета година, разрушението на Ерусалим, началото на опустошенията.

582 - Двадесет и трета година, Навузардан пренася пленници; последна група юдеи.

585-573 - Тридесет и трета година, обсада и пленение на Палеотир и предполагаемият интервал на умопомрачение, седем години от един период на дванадесет или тринадесет години обсада.

572 - Тридесет и четвърта година, нахлуване; Сирия, Аммон, Моав, убит Априес (Хофра, цар на Египет).

568-567 - Тридесет и седма година, нахлуване на Египет.

562 - Четиридесет и втора или четиридесет и трета година; смъртта на Навуходоносор.

ГЛАВА 6

ВАЛТАСАРОВИЯ ПИР