Разкрити мистерии от книгата "Данаил" Емерсон

Изминали са двадесет и три години от смъртта на Навуходоносор през 562 или 561 г. пр. Хр. След смъртта си, Навуходоносор е бил наследен от неговия син, Авил Мардук (Евил Меродах, според Писанието), който след двегодишно царуване е бил убит от съпруга на сестра си, Нериглисар. Той може би е същата личност спомената в Еремия 39:3, като Нергал-саресер. По-късният коментар направен от Набонидус, че Авил Мардук не е можел да управлява, е оставен без абсолютно никакво обяснение, защо? Тук вероятно можем да разберем, че Авил Мардук може би е бил "заразен" от поклонение на Йехова или най-малко е имал симпатии към Него, Когото свещениците на Мардук не са зачитали. Имаме указания на много места, че тези които са писали историята или които са били нейни пазители, са имали последната дума. Писанието не се отнася към Авил Мардук по такъв унизителен начин, но напротив, говори, че е бил издигнал главата на Иоахин, цар на Юда като го извел от тъмницата. Но защо? Защо имаме обърната в негативна посока, в репресия и отхвърляне, политиката на неговия баща?

"А в тридесет и седмата година, от пленяването на юдовия цар Иоахин в дванадесетия месец на двадесет и седмия ден от месеца, вавилонският цар Евил-Меродах, в годината на възцаряването си, възвиси от тъмницата главата на юдовия цар Иоахин; и говори му любезно, постави неговия престол по-горе от престола на царете, които бяха с него във Вавилон и промени тъмничните му дрехи; и Иоахин се хранеше всякога пред него, през всичките дни на живота си" (4 Царе 25:27-29).

Независимо дали Авил Мардук е бил неподходящ цар или не (ние бихме се съмнявали в това), той поне е успял да заличи строгостта на баща си Навуходоносор, спрямо Иоахин и дори нещо повече, отдал му е по-голяма почит от тази на всички други пленени монарси. И както споменахме, Авил Мардук е бил убит от неговия зет след две годишното си царуване. Ние имаме кратък запис от управлението на Нериглисар, в който той е посочен като способен генерал в кампанията си в Сирия, Мала Азия, през годините от 557-556 пр. Хр.

Нериглисар очевидно е бил уважаван от свещенството, но умрял след четири години и бил наследен от младия си син Лабаши Мардук, който след деветмесечно царуване е бил детрониран и убит от Набонидус (син на свещеника Набу-балат и от първосвещеничката на бог Син, при Харан). Той не е бил от царски род или от халдейски произход, но очевидно е идентифицирал фамилията си чрез женитба със сродница на Навуходоносор.

Ние цитираме:

"Когато дните бяха изпълнени и той беше тръгнал по пътя към смъртта, Лабаши Мардук, неговият по-млад син, който не знаеше как да управлява, зае седалището си против волята на боговете, като седна на царския престол и до палата, той продължава, (?)те ме пренесоха, и всички присъстващи паднаха в краката ми и ги целуваха, отдавайки почит на моето царско управление. Със заповед от Мардук, моят господ, бях издигнат да управлявам страната, докато те викаха: "Баща на страната! Той няма равен!"(Стелата на Набонидус стр.159-160)

Някъде в този интервал (т.е. между Навуходоносоровата смърт и възкачването на Набонидус), е бил сключен съюзът с медийците посредством съвета на бордовете. Медийският договор, е бил заздравен много по-рано още чрез женитбата на Навуходоносор и Амитис, който гарантирал източните граници и преминаването на керваните от запад, които дотогава са били (както изглежда) не само анулирани, но и направлявани по такъв начин, че медийците са станали главни неприятели на вавилонската империя. Когато отворим петата глава въпреки, че не е казано в Писанието, разбираме, че медийците и персийците току-що са били победили Валтасар в битката при Опис и по всяка вероятност са били вече готови да започнат безнадеждната задача да превземат непревземаемия Вавилон, един град, който несъмнено бил добре снабден с водни ресурси и обезпечен с регент-цар, Валтасар, въпреки разгромен на откритото поле, обаче защитен със здрави стени, с древни богове, престижен и с изявено предназначение.

Ако бихме могли в този момент да се върнем назад седемнадесет години бихме се срещнали с първите седем години от царуването на Набонидус (време вероятно прекарано във Вавилон) и бихме ги охарактеризирали с археологически интереси, реставриране на стари храмове и идентифициране на царското семейство не с Мардук, главният бог само на Вавилон, но със Шамаш, бог на слънцето (и вероятно с бога на луната, Син). Историята не е твърде ясна, кога цар Набонидус предал управлението на Вавилония на сина си Валтасар. Не се знае дали е бил детрониран или по желание абдикирал, обаче той все още бил титуляр цар. Кога превзел Тема в Арабия и кога е започнал да го възстановява, ние не знаем точно. Това, което знаем и което записите посочват е, че от седмата до единадесетата година от неговото царуване специално е изявено, че Набонидус е бил в Тема (548-544 г. пр. Хр.). Имаме следното изявление:

"7-та година. Царят в Тема; синът на царя, благородниците и неговите войници в Акад. (Царят за Нисан) не е дошъл във Вавилон. Набу не е дошъл във Вавилон; Вал не е доведен и акиту-фестивал (не бил честван). Те жертвали в Есагила и Езида на боговете на Вавилон и Борсипа, както е било прилично; Уригал направил възлияние и защитил палата.

"8-та година/9-тата година. Набонидус, царят в Тема; синът на царя, благородниците и войниците в Акад. Царят не е дошъл във Вавилон за Нисан. Набу не е дошъл във Вавилон; Вал не е доведен и акиту-фестивал не бил честван. Те жертвали в Есагила и Езида на боговете на Вавилон и Борсипа, както е било прилично.

"Месец Нисан. Петият ден. Майката на царя починала в Дуркарашу, който е на брега на реката Ефрат над Сипар. Синът на царя и неговите войници жалеели три дена. Било наредено оплакване. В Сиван, в Акад, също било наредено оплакване за майката на царя.

В Нисан, Кир, царят на Персия, събрал войската и прекосил Тигър под Арбела. Той убил царя и плячкосал притежанията му. Настанил на това място собствения си гарнизон. Известно време неговият гарнизон стоял там заедно с този на царя.

"10-тата година. Царят в Тема; синът на царя, благородниците и войската в Акад. (Царят не е дошъл във Вавилон за Нисан). Набу не е дошъл във Вавилон; Вал не е доведен и акиту-фестивал не бил честван. В (Есигала и Езида) те са жертвали на боговете на Вавилон и на Борсипа, както е било прилично. В Сиван на двадесет и първия ден...на Еламийа в Акад...характерен в Урик...

"11-тата година. Царят в Тема; синът на царя, благородниците и войската в Акад. (Царят не е дошъл във Вавилон за Нисан). Набу не е дошъл във Вавилон); Вал не е доведен и акиту-фестивал не е бил честван. Жертвали са в Есагила и Езида" (Летописите на Набонидус стр.168-169).

Един от бившите камъни за препъване относно книгата Данаил е бил Валтасар, който според много критици не само че не е бил цар, но дори не бил съществувал в записите. Харисън казва накратко следното:

"Освен това, относно достоверността на Данаил е имало и друго възражение, а именно, включването на взаимоотношението между Валтасар и Набонидус. Според Данаил, първият е бил цар, докато в клинообразния запис цар е бил Набонидус, бащата на Валтасар, който действително е бил владетел на Нео-Вавилонската империя преди тя да падне под управлението на Кир в 539 г. пр.Хр.

"Тази трудност би била лесно разрешима чрез архиелогическите открития, които ни показват, че повечето от времето на царуването на Набонидус, най-възрастният му син Валтасар е действал заедно с него като съуправляващ. И когато Набонидус преместил резиденцията си в Тема, Валтасар управлявал сам във Вавилония и поради тази причина той е представен като последен цар на Вавилон в Данаил 5:30.

"Указанието в Данаил 5:18 за Валтасар като син на Навуходоносор (бел. пр. според английските издания) също е точно определение според семитската практика, където терминът "син", означава също "внук" и при тях няма отделни думи за син и внук, и думата означава просто "потомък". Доколкото се отнася до древните царски фамилии, при самото наследяване на престола, интересът е бил преобладаващ повече отколкото действителната пряка наследствена линия на индивида. В някой случай, според Доухерти, Нитокрис, майката на Валтасар очевидно е била дъщеря на Навуходоносор, което прави възможно наследяването на престола по пряка семейна линия както е представено в Данаил" (Харисън стр. 1120).

Следният текст дава на Валтасар статут на съуправляващ и цар:

"Той бе предал една част от страната на своя най-възрастен, първороден син, заедно с войската. Той се отдръпнал от страната си и поверил царуването на сина си. Тогава самият той, предприел един далечен военен поход и чрез него силата на страната Акад е напреднала много; близко до Тема в средата на западната част на страната той поставил образа си. Предприел, не по стария път, един далечен военен поход. Убил принца на Тема със сабята си; погубил жителите на неговия град и страна. Тогава самият той, живеещите с него в Тема; силата на страната Акад...този град той прославил, направил...направили са го като палата на Вавилон...." (Финеган, Светлина от древното минало стр.189-190).

От единадесетата година нататък, за него няма исторически данни до годината на падането на Вавилон в седемнадесетата година от царуването на Набонидус (539 г. пр. Хр.).Очевидно, той се е върнал да помогне за защитата на Вавилон от инвазията на мидо-персийските сили, но безуспешно и както казахме по-горе, Валтасар, неговият син е бил току-що разбит.

Петата глава започва с Валтасаровия пир, който той направил за хиляда от големците си, заедно със жените и наложниците си. Виното се е леяло свободно и с доверие във високите стени, и в непревземаемостта, и защитата на Вавилон; те не са забравили да прославят вавилонските богове, може би специално Шамаш, богът на слънцето. Те са го прославили, но не са отправили молитва към него за града, понеже са го считали за непревземаем.

Вторият стих ни навежда на един въпрос. Въпреки наличието на всичката плячка от храмовете на Тир и Тива, от Кархамис и от другите градове, защо царят заповядал да донесат свещените храмови съдове именно на Йехова, а не пленените трофеи от храмовете на другите богове? Ние бихме могли само да подразберем отговора, но както посочихме в предшестващата глава, може би тук е на лице една подклаждана от свещениците реакция срещу последните спомени за свидетелството на Йехова от Данаил. Валтасар тук е отхвърлил Неговата заплаха: Боговете на Вавилон са по-велики от Йехова, понеже Вавилон е завоювал Израел и опустошил страната му. По същия начин, сега вавилонските богове ще поразят персите.

Петият стих на главата ни дава Божия отговор на това езическо предизвикателство:

" 5 В същия час се появиха пръсти на човешка ръка, които пишеха срещу светилника по мазилката на стената на царския палат; и царят видя тая част от ръката, която пишеше" (5:5)

Ние притежаваме следващото описание на Роберт Колдеуей от неговите съчинения за руините на Вавилон:

"На юг е разположена най-голямата стая от цитаделата (царския палат, тронната зала на вавилонските царе). Тя е така ясно определена за тази цел и не би имало никакво основателно съмнение, че не може да се използва като стая за главни аудиенции. Ако някой би пожелал да локализира сцената на Валтасаровия паметен банкет, той сигурно би го поместил с пълна сигурност в тази огромна зала. Тя е била седемнадесет метра широка и петдесет и два метра дълга. Стените на най-дългата част са били шест метра дебели, значително повече от тези в края и ни карат да предполагаме, че те са поддържали един огромен свод, за който обаче, нямаме доказателство. Една голяма централна врата и две еднакво важни странични врати са били отворени към двореца. Непосредствено противоположно на главната врата на обратната стена имало една двойно вдълбана ниша, в която несъмнено е бил поставен престолът, така че царят да бъде видим от тези, които стояли в двореца; един аранжимент подобен на този в храма на Нимах, където статуите на храма са били ясно видими от двореца. Настилката не била направена по обикновения начин от един пласт тухли, но поне от шест пласта, които са били положени в легнало състояние в асфалт и така са образували хомогенна солидна платформа, която лежала върху издаден ръб изграден вън от стените. Както вече видяхме от източната порта, стените на тези стаи са били гипсирани." (Колдеуей, Изкопите във Вавилон, стр.103-104).

Колдеуей продължава по-нататък:

"Фасадата на двореца е била забележително декорирана с богато украсени емайлирани тухли. Върху тъмно-син фон са били поставени колоните с блестящо-сини капители сложени близо заедно и съединени чрез една серия от ниски палми. Капителите с ясни извивки на техните двойно-спираловидни форми ни напомнят на формите отдавна познати в Кипър" (Ибид. стр.104).

Едно етажно разпределение на тронната зала и двора на двореца се вижда от противоположната страна. Въпреки писано в далеч по-различен дух, на нас ни се напомня четиристишието на Омар, който правил шатри:

"Движещият се пръст пише едно писание;

придвижва се напред и нито цялото твое благочестие, нито умът

ще го съблазни обратно да задраска наполовина една линия

нито всичките твои сълзи биха избърсали една дума от него".

В шестия стих самохвалството и предизвикателството на царя изведнъж са изчезнали:

" 6 Тогава изгледът на лицето на царя се измени и мислите му го смущаваха, така щото ставите на кръста му се разхлабиха, и колената му се удряха едно с друго" (5:6).

Боговете, които царят възхвалявал са били повикани чрез техните свещеници да разгадаят тайната на пишещата ръка. И царят заповядал да доведат вражарите, халдейците и астролозите да разрешат този странен и нежелателен свръхестествен феномен.

" 7 Царят извика със силен глас да въведат вражарите, халдейците и астролозите, на които вавилонски мъдреци царят проговаряйки рече: Който прочете това писание и ми яви значението му ще бъде облечен в багреница, златна огърлица ще се окачи около шията му и ще бъде един от тримата, които владеят царството" (5:7).

Този стих е от изключително голямо значение, въпреки че е използван от библейските тълкуватели като един камък за препъване. Първо, тук виждаме едно признание, че голяма почит ще бъде дадена, дори трети в управлението на царството ще бъде този, който може да прочете и изтълкува написаното на стената. Тази безпрецедентна почит показва до каква степен страхът и опасението са обладали царя. Второ, от този стих изглежда се подразбира, че баща му Набонидус не е бил пленен и е още в града като титуляр цар. Трето, с този трети управител се подразбира, че първият е Набонидус, а вторият Валтасар.

" 8 Влязоха, прочее, всичките царски мъдреци; но не можаха да прочетат написаното,нито да явят на царя значението му" (5:8).

Както във всички други случаи, където ръката на Йехова се е изявявала, така и в този, описан в книгата Данаил, единствено юдеин е могъл да прочете и да изтълкува написаното. В случая, този юдеин е бил Данаил. Бог никога не възлага тайните си намерения на невярващите, защото "естественият човек не побира това, което е от Божия Дух" (1 Коринтяни 2:14), нито може да го узнае.

" 9 Тогава цар Валтасар се смути много, изгледът на лицето му се измени и големците му се смаяха" (5:9).

Десетият стих ни навежда на мисълта относно личността на царицата. Има няколко жени, които бихме споменали, когато четем клаузата в оригинала: "Царицата влезе в къщата...". (б.пр. В 10-тия стих на българския превод е вмъкната с курсив думата "овдовялата"). Терминът "царица" може би се отнася до една от следните личности::

(1) Може да се отнася до съпругата на Валтасар, понеже бяхме осведомени, че жените и наложниците на царя са били на празненството (ст.3). Казано е, че царицата влезе в къщата.

(2) Съпругата на Набонидус също би представила на празненството съпруга си във връзка с безопасността на Вавилон. Понеже е била дъщеря или внучка на Навуходоносор, тя също е познавала Данаил. Ако е така, тя непременно би съчувствала (поне в отсъствието на противоположно доказателство) на съпруга си и на нейния син, затова вероятно тя също е била на празника.

(3) Съпругата на Нериглисар, като дъщеря на Навуходоносор, е възможно да е била и тя там, но въпреки дъщеря на Навуходоносор, при липса на доказателства, че е надживяла смъртта на съпруга си, вероятността да се отнасят за нея тези думи, е много малка .

(4) Тази царица би могла да бъде съпругата на Авил Мардук, син на Навуходоносор. Обаче, ние нищо не знаем за нея и нищо не ни подсказва нейната важност или престиж, дори да е надживяла убийството на съпруга си.

(5) Съпругата на Лабаш Мардук. Тук отново сме в пълен мрак. Но като млада съпруга на съвсем млад цар, който е царувал само девет месеца преди убийството си, изглежда не е била тя царицата, която влязла в къщата. Нейният престиж също не е бил достатъчно голям.

(6) Амидис, вдовицата на Навуходоносор, съпруга на най-великия монарх в древността и самата тя е била царска дъщеря. Сигурно е била вече на преклонна възраст, понеже са били изминали двадесет и четири години от смъртта на Навуходоносор, който царувал четиридесет и три години. Ако тя е била на шестнадесет или осемнадесет години, когато се е омъжила, тогава при този случай е била около осемдесет и три или осемдесет и пет години. Обаче, Тя най-вероятно отговаря на условията, защото има достатъчно показания за Данаиловата чест и престиж при царуването на Навуходоносор и сигурно тя добре си е спомняла за силата на Данаиловия Бог. Може би тя е тази царица според изявленията на Йосефус:

"Сега, когато бабата на царя го е видяла изпаднал в униние при тази ситуация, тя започнала да го окуражава и му казала, че има един пленник, дошъл от Юдея, юдеин по рождение, но доведен от Навуходоносор, когато е разрушил Ерусалим, чието име е Данаил, един мъдър мъж с голяма проницателност, който открива неща, които са невъзможни за другите да открият и сам той е много добре познат от неговия Бог, който е осветлявал и отговарял на въпросите на Навуходоносор, както никой друг, когато се е консултирал, не е бил способен да отговори" (Йосефус, Бк. Х. ХI, Пара 2).

Според Йосефус, тя е била бабата на царя, вероятно Амидис (Ибид. Х. ХII, Пара 2).

Тогава, коя е била тази царица? Очевидно някоя, която не само е имала ясен спомен за дните на Данаил, когато е бил управител на Вавилон, но която много добре го е оценила и се е доверявала на него и чийто авторитет е бил огромен. Която и да е била от тези жени, фактът е, че в този случай се акцентува на свидетелството на Йехова, което в палата на Навуходоносор не е било напразно. Защото тази жена не е разговаряла с Валтасар двусмислено. Когато ние вземем под внимание, че (1) тя не е участвала в празненството, (2) не се е отнесла към Данаил като източник за помощ, но е засвидетелствала, че в него е бил духът на светия Бог и (3) тя му говорила съвсем фамилиарно за позицията на Данаил като началник на врачовете, на вражарите, на халдейците и на астролозите; всичко това би затвърдило усещането, че две силни антагонистични тенденции са воювали вътре в царската династия; натискът за поклонение на старите богове и реакцията срещу подобно поклонение, поради свидетеля на Йехова във Вавилон.

Нямаме ли тук също така, една малка сламка всред вятъра, която може да ни обясни защо Набонидус е превъзнасял поклонението на Шамаш над това на Мардук? Данаиловото свидетелство може би е дало зелена улица на едно главно усещане, че Мардук не е бил всесилен бог, така както свещенството му е претендирало, но такъв Бог е Йехова. Поради това, Набонидус може би е възвисил Шамаш до най-превъзходната позиция, дори над Мардук. След всичко това, нормално е царските палати да търсят подкрепа от населението и по-специално от цялата установена свещеническа група. Поради тази причина, думата на царицата е била знаменателна:

"11 Има човек в царството ти, в когото е духът на светите богове; и в дните на дядо ти, в него се намериха светлина, разум и мъдрост като мъдростта на боговете; и дядо ти, казвам царю, го постави началник на врачовете, на вражарите, на халдейците и на астролозите,

12 защото превъзходен дух и знание, разум за тълкуване сънища, изясняване на гатанки и разрешаване на недоумения се намираха в тоя Данаил, когото царят преименува Валтасасар. Сега нека се повика Данаил и той ще покаже значението на написаното" (5:11,12).

Едва ли бихме могли да си представим по-добро свидетелство, не само в полза на Данаил, но и в полза на неговия Бог, от това на тази жена. Разказът продължава:

"13 Тогава Данаил беше въведен пред царя. Царят проговаряйки рече на Данаил: Ти ли си оня Данаил, който си от пленените юдеи, които дядо ми царят доведе от Юдея?" (5:13).

Налага се да попитаме, защо Данаил е бил непознат за Валтасар. Ако е продължил да бъде глава на мъдреците във Вавилон, едва ли е било нужно за царя да пита кой е той. Всъщност, ние знаем, че в третата година от царуването на Валтасар, Данаил е бил в Суза, което показва, че повече не е бил вече на почит, въпреки че е видно от края на осма глава, че е бил част от държавните служители (8:27). Той може би е бил за постоянно преместен в Суза. Ако е така, ние не знаем как се е върнал обратно през персийските укрепителни линии. По какъвто и начин да се е върнал, ние четем за неговото присъствие в стихове от 13 до 17. Царят повторил същността на информацията дадена му от царицата майка:

"17 Тогава в отговор Данаил рече пред царя: Подаръците ти нека останат за тебе и дай на другите наградите си; все пак аз ще прочета на царя написаното и ще му изявя значението му" (5:17).

Ако обърнем внимание на начина, по който Данаил, винаги се е обръщал към Навуходоносор, виждаме че това е било с респект и привързаност, но като го сравним с начина, по който се обърнал към Валтасар, забелязваме разликата както в самия тон на гласа, така и в обръщението. Няма ги думите: "О, да си жив царю довека". Отговорът на Данаил е бил откровен, строг и в ориенталски стил, дори груб и невежлив. Той не е казал за себе си нищо, но за Йехова. Неговият отговор е включвал разбирането му относно нанесената обида върху величието на Йехова. Той е дал отговора на Йехова за предизвикателството и неподчинението на Валтасар. Неговият говор започнал с напомнянето на Валтасар, че Бог е дал на Навуходоносор, неговия баща (вероятно неговия дядо от страна на майка му, на която е подхождала ориенталския начин на изразяване), едно царство, величие, сила и чест.

"19 И поради величието, което му даде, всичките племена, народи, и езици трепереха и се бояха пред него; когото искаше убиваше, и когото искаше опазваше жив, когото искаше възвишаваше, и когото искаше унижаваше.

20 Но когато се надигна сърцето му и духът му закоравя, та да постъпва гордо, той биде свален от царския си престол, славата му се отне от него.

21 и биде изгонен измежду човеците; сърцето му стана като на животните, и жилището му бе между дивите осли; хранеха го с трева като говедата, и тялото му се мокреше от небесната роса, догдето призна, че Всевишният Бог владее над царството на човеците, и когото иска поставя над него" (5:19-21).

След това идваме до знаменателното избавление на двадесет и втория стих:

"22 А ти, негов внук, Валтасаре, не си смирил сърцето си, макар и да знаеше всичко това" (5:22).

Традицията не е умряла. Хората, които още са съществували, биха могли лесно да си спомнят свидетелството на Йехова за царския дом и за града Вавилон. В края на краищата, това събитие е станало само двадесет и три години след смъртта на Навуходоносор.

"23 Но си се надигнал против небесния Господ; и донесоха пред тебе съдовете на дома Му, с които пиехте вино ти и големците, жените и наложниците ти; и ти славослови сребърните, златните, медните железните, дървените и каменните богове, които не виждат, нито чуват, нито разбират; а Бога, в Чиято ръка е дишането ти и в Чиято власт са всичките твои пътища, не си възвеличил" (5:23).

След което започнало тълкуванието на това, което ръката бе написала. Писаното върху стената, както предполага Янг, не се е състояло само от съгласни, но използваните букви са били непознати и той цитира Чарлз като казва: "Написаното може би се е състояло от идеограми (б.пр. писмени знаци, които означават понятия, а не звуци, както буквите); защото според текста, дори експерти от вавилонските учени не са могли да го дешифрират" (Янг стр. 126). Какъвто и да е бил случаят, нужно било текстът да се прочете и изтълкува.