Размисли пред портрета на Ботев

Днес едни от най-големите проблеми на младите българи са свързани с това: какво да облекат, каква прическа да си направят, по колко пъти да ходят на фитнес, дали ти харесват и прочие. Но дали това би било така, ако в онези далечни времена Ботев и съмишлениците му си задаваха въпроси от подобно естество? Моят отговор е твърдо НЕ! Не мога да се въздържа да не си задам още един въпрос, породен от предходния: „А колко българи се питат същото като мен?” Уви, съмнявам се да са много. Уроците по история ни дават знания за фактите, събитията, причините и последиците от решенията на достойни българи като Ботев. Но може ли да ни научат как да съпреживеем всички онези бурни размисли и чувства, които преди 133 години са тласнали Христо Ботев към неминуема смърт? Не, освен ако не се опитаме сами да го направим. Как може един ученик да стори това? Попитайте го дали може да си представи живота, който би водил като поданик на Османската империя - живот без компютри, без DVD, без свобода! Искрено се надявам той да се замисли над това и да оцени великата саможертва на българските възрожденци. В наши дни някак заучено без особено чувство на признателност говорим за тяхното себеотрицание в името на родината. Представете си, че отделим минутка от безценното си време в размисли за значението на изречените слова: „Свобода или смърт!”. Колко би се „изменил” нашият „патриотизъм”. Не бихме ли били горди от факта, че сме потомци на такива славни и храбри родолюбци! Сигурна съм, че вече знаете своя отговор без значение какъв е той, едва ли някой би признал истината пред останалите. Защо ли? Всеки си има причини: някой не би го споделил, за да не го сметнат за родоотстъпник и неблагодарник, а друг – за да не му се присмиват, че вярва в едни отминали времена, в един изгубен рай.

Портретът на Ботев поражда у мен много въпроси, които от своя страна пораждат много размисли. Взирам се в тези така проницателни, дръзки, смели очи и се питам: „Възможно ли е да не сме унаследили нищо от възрожденците, от Ботев? Вероятно ще ви изненадам, но не е възможно. Аз откривам същата дързост и прозорливост у хиляди българи. Разбира се, времената са други, както и трудностите, но това не означава, че нашият живот е по-добър, по-щастлив, по-безгрижен. Тези чувства спят дълбоко у някои българи и само чакат да бъдат пробудени, но ги има, а това е важното. Всеки от нас малко или много носи частица от Ботев в душата си – независимо дали е неговата далновидност, мъжката му смелост, пламенната му любов или неподправената, чиста почит към родината. Ботев е вдъхновение – учи ни как да помагаме на другите, как да преодоляваме трудностите с ботевски стоицизъм, как да преследваме до край мечтите си!

Сбъднаха се прозорливите думи на поета революционер:

Тоз, който падне в бой за

свобода,той не умира!