Размисли за модната в днешно време екология. Двойният образ на природата. Екологията като прииждане на антихриста

Защото ти се надяваше на злодейството си

и казваше "никой не ме види". Твоята мъдрост и

твоето знание - те те отклониха от пътя, и ти си

думаше в сърце:" аз съм и няма никоя освен мене.

И ще те сполети бедствие: не ще узнаеш откъде

ще се подигне то, и ще те връхлети беда, която не ще

бъдеш в сила да отблъснеш; и внезапно ще те сполети

гибел, за която и не мислиш.

Исайя гл.47: 10, 11

Екологията е рожба на икономиката, на крайния материализъм, икономиката напълно подменя апокалиптичното съзнание в лъжеапокалипсис, за когото съществуват единствено количествени изменения. Призивите за екологично поведение са омерзителни и кощунствени за личността, те я поробват и ограничават. Призивът за запазване, за съхраняване на каквото и да било, дори на красивото, доброто, чистото, за да могат идните поколения да се радват и благоденстват на земната твърд – това е апотеоз на царството на антихриста. Впечатляващо е наистина как разумността и рационализма на екологията (като рожба, т.е. изрод на икономиката) потъпква и погазва всякакви ирационални, тайнствени природни сили и закони, загадъчността и живота на природа. Разбира се, основният принцип на екологията е тази земна твърд да остане годна за живот. Окончателно е потъпкано и низвергнато свещеното чувство за неприспособимост и негодност към света. Пределно ясно е, че еколозите са неспособни да се справят с екологичните промени и кризи които констатират непрестанно, те дори нямат изгода за това, всички техни рационални решения са или породени и служат на икономическите интереси, или са премазани и неоценени от същите, такава е цената на робството и покорството на лъжата. Цялата същина на екологията е съсредоточена към реставрацията. В апокалиптичния дух на нашето време това е не просто нелепо, но осквернително. Сами еколозите стоят толкова далеч от вдъхновената природа, както икономистите са далеч от духа на Истината и Божията правда. Атавистичното им и напълно повърхностно разбиране за природата логично и лесно ги прави оръдие на политически борби и интриги, за тях тя е подвластна и подчинена на външния обществен порядък. Християнството бе причина човек да се игнорира и отдалечи от природата и антихристът се стреми да го върне отново към "старата природа", към стихийния и зловещ родов позитивизъм. Моралният императив на екологията е напълно антихристовата идея и светоглед че земята е наш дом и оттук грижата за нейното съхранение, опазване, за нейното устойчиво, функционално, разумно и благополучно експлоатиране.

По начало икономиката във всяко едно отношение, на всяко едно ниво на приложение е една абстракция, това е една измислена реалност и тя съзира своето бъдеще в екологията като да се хване и насочи към нещо по-конкретно и близо до непосредствения живот, към неговата среда. Да, но само на думи. Всъщност икономиката съвсем не разглежда природата като нещо живо, но пак като нещо абстрактно, тя не може да гледа по друг начин. Икономическата мисъл никога не може да види дълбочината на проблема човек - природа. Тя ни най-малко не може да съзре апокалиптиката на този проблем, дълбоките причини, поради които човек се е отделил от природата и тя му е станала чужда. Екологията по един свойствен малоумен начин се занимава с това да превъзпита човек да си изгради отново отношение към природата, е да, не да го върне обратно към изначалната му вкорененост в нея, но да създаде едно ново отношение към нея, без тя самата да има нов възглед и ново отношение към природата. За еколозите човекът може евентуално да търпи промяна и еволюция, но това не важи за природата на човека, за тях човекът няма връзка с Бога, а с обездухотворената си природа. Неговото неразумно отлъчване от нея се противопоставя на разумното сливане и прибиране в нея. Тук ни най-малко не се забелязват и не се обръща внимание на качествените изменения в природата, а само на количествените. Ако еколозите можеха да видят и проумеят отчайващите катастрофални изменения в природата, те биха се отрекли от възгледите и идеите си, но техния фатален позитивизъм не може да им позволи такова нещо. Те са поробени и завладени от фатализма на безбожието си, природата не е училище, не е учител, а средство, за тях тя има само едно лице - това старо лице на природата извор на принуда, насилие и безлюбие, всичко в нея е ясно и неясното пак е ясно, което се движи е живо, което е неподвижно е мъртво, живото е по-силно от мъртвото, тези жестоки и бездушни закони са тяхното верую. Те ни най-малко не виждат и не подозират зародишите на смъртта в раждането, размножаването и растенето, както и не виждат условията за живот в покоя, разложението и смъртта. За тях е живо само което се проявява и изявява тук и сега, а това което остава непроявено и неизявено е несъстоятелно и безпредметно. Това показва само пагубната отдалеченост и отвръщане на еколозите към истински живата и одухотворена природа.

Има и друг парадокс: да се говори, да се взема под внимание опазването на природата, екологията въобще е нещо ново и доскоро съвсем противоестествено за човека, от екология може да се интересува само който се е отдалечил от природата, който я разглежда вън от себе си и така цивилизованият човек, който вижда бъдещето в екологията всъщност изхожда от откъснатостта на хората от естествения природен ритъм и живот. Такъв не съзнава фатализма на своята цел от която е поробен, а имено да върне човека към този естествен природен ритъм, който се явява като чуден и загадъчен. Еколозите са поробени от идеята да стопанисват природата, да бъдат стопани на земята не с познатия и отживял стремеж да властват над нея, но да я приспособят за един общ, социален, хармоничен и мирен земен живот. Те стават роби на света като се откъсват от душата на земята, те не виждат и не съзнават природата като израз и прииждане на Божия дух. Еколозите ни най-малко не виждат и не проумяват мястото на човека в природната йерархия и в жалкия си стремеж да я стопанисват те виждат съвсем естествено неизбежния си провал и поради това са склонни (принудени) да отрекат тази йерархия и да я заместят с едно абстрактно "единение с всички живи организми в едно хармонично цяло". Ако те можеха да видят и поставят човека като фактор, т.е. като връх в йерархията на природата, човекът като природно и заедно с това свръхприродно същество, то тогава те биха се отчаяли. Само такова отчаяние би бил изходът от пълната безпътица и безизходица пред които е изправена екологията. В противен случай, смятам, лесно ще се стигне дотам (а и вече се е стигнало) да се поругава и убива една човешка душа за да се спаси и опази едно птиче, една риба, едно водорасло... мерзостта ще прехвърли всички познати ни граници.

Екологията се опитва да създаде един нов хуманизъм, неспособна и назаинтересувана да си даде сметка че в днешно време всяка форма на хуманизма е не просто отживелица, а човекоубийство. Екологията напълно отрича и не вижда злото на човешката природа. Тя не поставя проблема за духовния произход на човека, а за неговия социален, биологичен, зоологичен произход и това от гледна точка на новото ни време вече не може да се разглежда като собствено виждане, позиция, гледна точка, а като порок и човекоубийство. Този, който е престанал да вижда и да чувства радикалното зло на човешката природа неизменно бива поробен и прелъстен от него, от това зло. За еколозите предмет на проблематика представлява не човекът, а обществото, а то е напълно природно явление, обществото винаги е поробено и ограничено от природната необходимост - източник на мрак, робство, насилие, безлюбие, бездушие. Самата екологична проблематика е крайно потискаща и сковаваща, тя е пропита от един тъп, тъмен, безсъзнателен животински страх от смъртта. Плашещо и катастрофално е не това, че човечеството върви към екологична криза, а това, че тази крайно скучна, безжизнена, сковаваща духа проблематика претендира да определя начина на мислене, поведение, възпитанието, структурата на съзнанието у мислещите хора и на идните поколения. Това е ужасното и истински плашещото, че екологично настроените ни най-малко не подозират откъде ще дойде същинската катастрофа – от това, което те не виждат и което за екологичната материя е безпредметно и несъстоятелно, а именно вдъхновението, липсата на вдъхновение. Крайно време е да се проумее от мислещите хора, че дори най-ужасяващите екологични и природни катастрофи и катаклизми са напълно несравними като последствия с това хората да продължават мислят, чувстват, творят, живеят без вдъхновение. Такъв крайно бездушен и консуматорски живот неизменно ще доведе до ужасяващи последствия. Трябва да бъде ясно, че всички социално ангажирани насилствено обединени формации, икономически борси, медийни спекулации способстват за това в живота всичко да се осъществява и поддържа по един изкуствен начин. Тази лъжа става все по-явна не може и не бива повече да бъде поддържана, от нея ще заприиждат като потоп нещастието и катастрофите на несносния живот.

Екологично ориентираната икономика желае и цели благоденствие на хората в бъдещето, без да се стига до екологични и всякакви кризи: това е ужасно, зловещо, такъв мрак, такава пустота и такъв безнадежден фанатизъм лъха от тази наглед благородна цел. Това е ужас за всеки, у когото не са закърнели възприятията за зло и лъжа, защото такъв светоглед е въплъщение точно на тези зло и лъжа. Човек е свободен да живее в природния порядък и с това да е защитен от кризи и катастрофи, но така се затваря за духовния и Божествения порядък, които са радикално несъпоставими и враждебни нему и това затваряне води всъщност до тяхното фанатично отрицание. Обществото днес е потопено изцяло в природния порядък и бъдещото общество, което е предмет на екологията, с нищо не претендира да бъде по-различно, но напротив, тъкмо да утвърди тази природна зависимост. Обществото е пропито от безлюбие и насилие и доколкото човекът е част от обществото и се чувства такава част, дотолкова той е безразличен към насилието и го приема за нещо реално, обичайно и дори разумно и необходимо, на него не му е познато чувството за ненавист към насилието и безлюбието. Не е възможно човек да бъде общественик, да бъде социално ангажиран и да не бъде душевно и духовно ограничен, така също особено в днешно време чувствителният и духовно грамотният неизменно се превръща в социален отстъпник, такъв обезателно напуска обществото, не буквално и конкретно, разбира се, но вътрешно го отделя от себе си. На всеки чувствителен човек неизменно прави впечатление, че всички опити и пътища за връзка с духовния свят пропадат и се провалят при опита на съзнанието да разумее икономическата действителност, капиталистическия и социологичен порядък. В обществото, в социалния живот насилието и безлюбието са окончателно оправдани и узаконени като добродетел.

Природните проблеми, природоопазването са прах в очите, просто възможност да се отклони вниманието от истински належащите проблеми на нашето време. Икономическата мисъл е крайно позитивна и материалистична и същинските причини за отделянето на човека от природата са извън нейните компетенции. Тя се интересува единствено от това човекът да се съхрани и запази като биологичен вид, това е израз на варварската жестокост и бездушие на нашето време. Поразително е това че самите еколози не може да не съзнават, съдейки от обективните факти, дълбоките безполезност и безплодие на своите усилия, но те нямат доблестта дори да се разочароват, а да не говорим да се отчаят от мерките си за подобряване качеството и условията на живота на човечеството.