Разпределение на ролите и отговорностите между различните нива

1. Законодателна уредба

Процесът на реформа в местното самоуправление в Унгария се разделя на два основни етапа. Първият започва през 1990 г, когато Парламентът приема Закон LXV за местното самоуправление. Той бележи преходът от съветския тип система, в който съветите са формата на местна публична администрация, изцяло централизирана и подчинена на управляващата комунистическа партията, към една нова система на местна демокрация, съобразена с повече от 1000 годишна унгарска традиция и с Европейската харта за местно самоуправление. От този момент местните власти стават подчинени не на правителствени укази, а единствено на законите, приети от парламентарно мнозинство.

Основните принципи на местното самоуправление са заложени в два от т. нар. фундаментални закона⁴- Законът за местното самоуправление и Законът за избор на кметове и представители на местни власти (Закон LXIV/1990).

Законова регламентация на местното самоуправление и регионите се съдържа и в глава IX, чл. 41-44 на Конституцията на Унгария.

Чл. 42 гласи: “Гражданите на градове, села и окръзи имат право на автономен контрол върху решаването на местни въпроси. Местните власти осъществяват независимо и демократично управление на местните дела и упражняват власт в полза на обществения интерес.”

Чл. 43 постановява, че “Правата и задълженията на местните власти се регулират със закон. Съдът следи за законосъобразното изпълнение на компетенциите на местните управи. В защита на своите права местните власти могат да апелират пред Конституционния съд.”

Основната законодателна рамка, регламентираща местното самоуправление, се допълва от вторично законодателство, което го урежда в цялост.

Основните промени в местното самоуправление през първия етап от реформата могат да се обобщят до следното:

• 
  Удвоява се броят на местните власти като по този начин се дава автономност на всички населени места (общият им брой надхвърля 3100);
  
• 
  Установяват се две нива местни власти: общини и окръзи (megyék). Окръзите са отговорни за поддържането и развитието на собствените си институции. Между тях и общините не съществуват йерархични връзки.
  
• 
  Статут на окръг се дава на всички градове с население над 50 000 жители. Формират се 19 окръга.
  
• 
  Районите на столицата Будапеща получават статут на местни власти с голяма степен на автономност.
  

В резултат на това с началото на втория основен етап от реформата регионите са отменени. Техните функции се поемат от нововъведените Служби на публичната администрация, чиито ръководители се назначават от министъра на вътрешните работи.

На базата на натрупания през първите 4 години от прехода опит и на препоръки на местни и чуждестранни експерти през 1994 се приемат няколко важни законови промени в областта на местното самоуправление.

1. 
   Въвежда се директен избор на кметовете за всички общини (вкл. за Будапеща).
   
2. 
   Засилват се компетенциите на окръзите. Въвежда се смесена мажоритарно-пропорционална система за пряк избор на представителите на окръжните съвети. Паралелно с това се разширяват компетенциите им по отношение на териториалното планиране, околната среда и информацията.
   
3. 
   Увеличават се правомощията и компетенциите на Голяма община Будапеща спрямо районните й управи.
   

Съгласно разпоредбите на закона, при наличие на желание за обединяване в по-големи формации, окръзите получават свобода за образуване на по-големи региони на избран от тях принцип за партньорство (изключение са само агломерацията на Будапеща и населените места около езерото Балатон, за които съответната законова разпоредба е задължителна).

В последвалите законодателни промени от април и октомври 1999 г., обаче, се забелязва рецентрализация по отношение правомощията в областта на регионалното развитие. С промените окръзите вече се задължават да създават Съвети за регионално развитие в рамките на определените 7 NUTS региона като правата и компетенциите на съветите значително ще се засилят спрямо тези на окръжните власти. Основният спор по приетите промени се съдържа не толкова в задължителния характер на създаването на Съветите в регионите, а в регламентираната по законов път промяна в състава им. Доколкото именно те са структурите, разпореждащи се с разпределения за даден окръг или регион фонд за регионално развитие и именно те решават кои местни проекти да бъдат финансирани от него, навлизането на мнозинство на представители на централната власт в състава му поставя на дневен ред въпроса за рецентрализицията.

Преди промяната в съветите участват представители на министерства, на окръжната власт, на по-големите градове, както и представители на регионални асоциации на общини, покриващи малка територия, и на местни търговски камари и синдикати.

След промяната на Закона за регионално развитие и планиране последните две групи изцяло излизат от състава на Съветите. Регионалните асоциации на общини, покриващи малка територия, губят правото си на самостоятелно участие и се задължават да избират трима свои представители (без значение колко на брой са тези асоциации за съответния регион/окръг). Правителството запазва правото си на участие с един свой представител, 10 места са отделени за представители на министерствата, а делът на местните представители се ограничава до споменатите 3 представители на регионални асоциации на общини, 1-2 представители на по-големи градове и 1 представител на окръжната власт. По този начин централната власт навлиза доста драстично във вземането на т.нар. “децентрализирани решения” като си осигурява стабилно мнозинство в ключовата структура по регионалното развитие и значимо влияние.

2. Структура на местните и регионални власти

Унгарската NUTS система се състои от следните териториални единици:

• 
  NUTS-1 единица е цялата страна. На това равнище няма подразделяне на териториални единици.
  
• 
  В страната има 7 NUTS-2 единици, всяка от които е съставена от три окръга (с изключение на Будапеща и околния й окръг Пеща). Средният брой на населението в тях е 1,4 млн. жители като регионът, в който влиза Будапеща, обхваща 2,7 млн. жители.
  
• 
  NUTS-3 равнище се образува от 19-те окръга и Будапеща.
  
• 
  Равнище NUTS-4 се състои от 115 т.нар. “малки области” (kistersegek). Обикновено те са съсредоточени около някой град.
  
• 
  3131общини в Унгария образуват равнище NUTS-5.
  

2.1. Местни власти

2.1.1. Общини - първо ниво местни власти

Общият брой на местните управи е 3131, като 2832 от тях имат население по-малко от 5000 жители. Общината е основната единица в системата и е организирана по населено място. Унгарското законодателство определя следните четири типа населени места: села, градове, големи градове със статут на окръг и столицата Будапеща, която е със специален статут.

Таблица 32: Разпределение на общините въз основа на броя на жителите на населени места (Източник: Public Management Profile: Hungary, http://www1.oecd.org/puma/country/hungary.htm, 1999)

Тип населено място	Брой населени места, които попадат в тази категория	Процент от населението
села	2913	36.5
град	195	26
голям град със статут на окръг	22	19.9
Будапеща (специален статут на столицата, с разделение на 23 района)	1	17.6

Основните права и компетенции на местните власти се упражняват от избран представителен орган. Той може да прехвърля част от компетенциите си на кмета или комисиите. В по-голямата си част съставът на комисиите на местните власти се избира измежду членовете на представителния орган. Другите участващи в тях са експерти в съответната област. Броят и направлението на работа на комисиите се определя от представителния орган. Изключение е задължението за наличие на Финансова комисия за населените места с повече от 2000 жители.

Политически и административен лидер на местната управа е кметът (polgarmester), който се избира пряко от избирателите. Представителният орган има право да избере един или повече заместник кметове. Административните задължения на кмета се упражняват от нотариус (jegyzo). Нотариусът изпълнява заповедите на кмета и изготвя решенията на кмета и представителния орган. Неговите функции не са политически, а чисто административни и периодът, за който бива назначен от представителния орган, е неограничен, т.е. необвързан с изборен мандат. По-малките общини имат право да се обединяват и ползват общ нотариус.

При избора на представителен орган (събрание) са в сила различни процедури:

• 
  в населените места с по-малко от 10 000 жители всички представители се избират пряко (на мажоритарен принцип);
  
• 
  в населените места с над 10 000 жители и в районите на Будапеща половината от членовете на представителния орган се избират пряко в избирателните райони на мажоритарен принцип, а другата половина - на пропорционален принцип
  
• 
  
  

2.1.2. Окръзи - второ ниво местни власти

Средното ниво на местното самоуправление, което някои специалисти наричат “регионално”, се състои от 19 окръга.

Членовете на окръжните събрания и на събранието на Будапеща се избират чрез партийни листи.

Преките избори за Общо събрание на окръжно ниво се въвеждат през 1994 г. Окръжното общо събрание избира свой председател измежду членовете си, който е натоварен с всички изпълнителни функции. Към Окръжното общо събрание работи служба, отговорна за подготовката и организацията на дейността на органите на местно самоуправление на окръжно ниво. Службата се ръководи от нотариуса.

2.2. Регионални власти

В Унгария няма регионално самоуправление.

Във връзка с процеса на евроинтеграция, обаче, са извършени някои важни промени по отношение на регионализацията и въвеждането на определени нива от NUTS системата, която се прилага на територията на Европейския съюз. Единиците от NUTS системата са преди всичко статистически региони. Няма задължение те да следват административното делене, въпреки че в страните членки на ЕС границите им съвпадат със съществуващото такова.

Със Законa за регионалното развитие No. XXI от 1996 са създадени две регионални институции: планово-статистическия регион и регионът за развитие. Регионът за развитие е възможно решение за въвеждането на регионализацията. Той се създава на основата на доброволно желание от страна на 1-2 окръга или столицата и включва тяхната територия. Органът, който осъществява общата воля, е регионалният съвет за развитие.

През 1998 г. парламентът издава резолюция по Националната концепция за регионално развитие, с която се създават 7 планово-статистически региона в унисон с NUTS системата. С тази рамка реално се заявява политическата воля за преминаване на системата на окръзите към регионализация.

Планово-статистическите региони и регионите за развитие не са задължително с една и съща територия. С правителствено решение са установени функциите и правомощията на службата на премиера по отношение на публичната администрация и регионалното развитие. Министърът упражнява правомощията си чрез държавен секретар, който е натоварен с тази задача.

3. Разпределение на отговорностите

3.1. Регулиране законосъобразността на решения между местни власти и органи на централната власт

Като цяло законодателните компетенции в унгарската система са ясно определени. Местните власти имат право да взимат решения и да издават определени разпоредби. Като представител на правителството Службата по публична администрация във всеки окръг следи за законосъобразността на решенията и разпоредбите спрямо Конституцията и националното законодателство. При съмнение за незаконосъобразност съответната Служба може да върне решението/разпоредбата на местната управа за поправка. В случай, че такава бъде отказана, Службата по публична администрация следва да инициира съдебна процедура за разглеждане на случая, но самата тя няма правомощия да суспендира или отмени дадено решение/разпоредба.

3.2. Правомощия на местни власти - окръзи и общини

Общините имат автономия при решаване на въпроси в следните области:

• 
  общинско развитие;
  
• 
  опазване на околната среда;
  
• 
  здравни услуги и социално подпомагане;
  
• 
  дейности в сферата на образованието;
  
• 
  обществена сигурност;
  
• 
  жилищна политика;
  
• 
  електроснабдяване;
  
• 
  управление на водите и водоснабдяване;
  
• 
  канализация;
  
• 
  противопожарна защита и местна обществена сигурност;
  
• 
  поддръжка на общинските пътища и обществени места;
  
• 
  общински обществен транспорт;
  
• 
  поддържане на общинските гробищни паркове;
  
• 
  сметосъбиране и чистота;
  
• 
  спортни и културни дейности;
  
• 
  защита правата на националните и етнически малцинства.
  

Решенията следва да са съобразени с местните потребности и налични ресурси.

Общините могат да се занимават с разрешаването на всякакви местни публични въпроси, стига те да не са изрично забранени като тяхно правомощие по закон, както и в случай, че не пречат на изпълнението на задължителните им функции и правомощия и не попадат в правомощията на друг орган.
Общините имат два вида функции:

1. 
   задължителни;
   
2. 
   незадължителни.
   

Задължителните от своя страна се разделят на:

• 
  задачи, засягащи местните публични въпроси/дела;
  
• 
  задачи, зададени от централното правителство.
  

Задължителните функции на общините се определят само със закон и са изброени в Закона за местното самоуправление. Те се определят от парламента и се финансират от държавния бюджет.

Отнасят се за всеки тип населено място и включват: водоснабдяване, основно образование; основни здравни услуги и социално подпомагане; сметосъбирането; публично осветление, поддръжка на общински пътища и гробищни паркове, и защита на етническите и национални малцинства. Съществува и друга група задължителни функции, които се задават на определени местни власти по законов път и се финансират от заделени за целта държавни ресурси.

Незадължителните (допълнителни) задачи на общинските власти зависят от обема на самите задачи, от типа населено място и капацитета на различните местни власти.

По отношение отговорностите на местните власти, важен проблем е разделението им между окръзите и общините. До 1994 г., когато за пръв път се дефинират някои задължителни задачи за окръзите (териториално планиране; проблеми на околната среда в по-обширни области; изграждане на териториални информационни системи; насърчаване развитието на туризма), разграничението между отговорностите на двете нива е доста неясно. Нормативната база не съдържа разпоредби, регламентиращи специфични задачи за окръзите. Отделни услуги могат да се извършват както от общините, така и от окръзите. Като цяло услуги за по-обширни области се предоставят на окръжно ниво.

Между правата и задълженията на окръзите и общините съществува асиметрия.

Общините, например, имат право да определят кои услуги да предоставят те и кои да останат за окръзите. Окръзите от своя страна не само са лишени от подобна възможност, но и са задължени да прехвърлят определена дейност или услуга на дадена община, в случай че тя отправи подобно искане (и в случай че поне 50% от населението й се ползва от услугата). Вярно е и обратното. Окръзите са длъжни да поемат предоставянето на дадена услуга и извършването на дейност, ако община се откаже от изпълнението й.

В резултат общините прехвърлят към окръзите дейности, за изпълнението на които централната власт или не предоставя средства, или отпуска недостатъчно за покриването им ресурси. По този начин се създават много тежки финансови затруднения за окръзите, тъй като те де факто са принудени да поемат всички неефективни и скъпи дейности.

Последните нормативни промени разглеждат макар и доста повърхностно този проблем. С тях броят на възможните прехвърляния на дадена услуга или дейност от общината към окръга се ограничава до един път по време на един мандат (4 години). Така се внася частичен елемент на предвидимост на необходимите ресурси за предоставянето на дадена услуга.

Ако се направи съпоставка с отговорностите на двете нива местни власти и дейността на отделните комисии към Комисията на регионите, биха могли да се направят следните изводи. Съществува неясна граница между отговорностите на двете нива местни власти в областта на образованието и професионалните учебни заведения, спорта, социалното подпомагане, общественото здравеопазване и транспорта. Окръзите отговарят за осъществяването на регионалната икономическа политика. Те притежават и доста силни позиции при решаването на въпросите на градското и териториално планиране и околната среда. Дейността на комисии 4 и 6 в този смисъл би представлявала интерес за ниво окръзи в Унгария. Въпреки доминиращата роля на държавата в структурната политика чрез участието й в Регионалните съвети за развитие, същото може да бъде отнесено и към дейността на комисия 1. Тъй като дейностите на комисии 3, 5 и 7 се вписват в т.нар. паралелни компетенции (т.е. компетенции и на двете нива местни власти), то те биха били от интерес както за окръзите, така и за общините.

Предвид възможни промени в близко бъдеще, обаче, като например изместването на окръзите като структура или прегрупирането им в по-големи региони, тази ситуация може да се промени значително.

Таблица 33: Сравнителна таблица на функциите на местните, регионални и централни власти в Унгария (Източник: Horvath, T., ed. “Decentralization: Experiments and Reforms”, Budapest: OSI/LGI, 2000)

Функция	Всички общини	Регионални и окръжни администрации	Централна или държавна териториална администрация
I. ОБРАЗОВАНИЕ
1. Предучилищно	X
2. Начално	X
3. Средно		X
4. Техническо		X
II. Социално подпомагане
1. Ясли	X
2. Детски градини	X
3. Социални домове	X
4. Индивидуални услуги за стари хора и хора с увреждания		X
5. Специални услуги (бездомни, семейства в криза, т.н.)		X
6. Жилищно настаняване на социално слаби		X
III. ЗДРАВНИ УСЛУГИ
1. Първа здравна помощ	Х
2. Здравеопазване
3. Болници		Х
4. Грижа за здравословното състояние на обществото			Х
IV. КУЛТУРА, СВОБОДНО ВРЕМЕ, СПОРТ
1. Театри		X
2. Музеи		X
3. Библиотеки		X
4. Паркове	X
5. Спорт, свободно време		X
6. Културни центрове	X
V. КОМУНАЛНИ УСЛУГИ
1. Водоснабдяване	Х
2. Канализация	Х
3. Електричество
4. Газ
5. Топлофикация
VI. ОКОЛНА СРЕДА, ОБЩЕСТВЕНА ЧИСТОТА
1. Сметосъбиране	Х
2. Сметоизвозване	Х
3. Чистота на улиците		Х
4. Гробищни паркове	Х
5. Опазване на околната среда	Х		X
VII. Движение по пътищата, транспорт
1. Пътища	X		Х
2. Обществено осветление	Х
3. Обществен транспорт		Х	Х
VIII. ГРАДСКО РАЗВИТИЕ
1. Градоустройство	Х
2. Регионално/териториал-но планиране		Х
3. Местно икономическо развитие	Х	Х
4. Туризъм	Х		Х
IX. ОБЩА АДМИНИСТРАЦИЯ
1. Разрешителни функции (лицензи, др.)	Х		Х
2. Други държавно-административни въпроси (регистър на избирателите, др.)	Х		X
3. Местна полиция			Х
4. Противопожарни бригади	Х		Х
5. Гражданска защита	Х		Х
6. Защита на потребителите			Х

4. Връзки и сътрудничество

В Унгария всички местни власти могат да установяват международни връзки и сътрудничество и да участват като членове в международни организации. Унгарските окръзи членуват в Конгреса на местните и регионални власти в Европа, в Алпийско-адриатическата работна общност, в Работната общност на дунавските региони, в Карпатския еврорегион и др.

При осъществяването на подобен тип сътрудничества, обаче, местните власти се натъкват на няколко важни проблема.

Окръзите нямат правомощия да установяват подобни обвързващи ги отношения от името на съставящите ги общини. За подписване на споразумение за сътрудничество е необходимо всички общини да изразят съгласието си (понякога става дума за повече от 300 общини). В случай че е налице неизказаното желание за участие на общините, принципно не би имало пречка. Последиците, обаче, в случай на напрежение и желание за напускане на споразумението от страна на някои от тях би създало изключителни трудности и на практика води до невалидността му. (Проблеми от такова естество са факт в Чехия и Словакия, където е налице подобен законов недостатък).

Наблюдава се и проблем, породен от значителната диспропорция между големината на желаещите да участват в транснационални сътрудничества окръзи, тъй като понякога разликата в икономическия потенциал и компетенциите на партньорите е пречка за ефективно сътрудничество.

По отношение представителството на унгарските окръзи на поднационално ниво в Европейския съюз, може да се отбележи, че през 1999 г. представителство на 19-те окръга е открито в Брюксел. Предвид малките им размери, унгарските окръзи не биха могли да изградят самостоятелни представителства, затова създаденото през 1999 г. се финансира с обединените им ресурси.

5. Финансови ресурси

Таблица 34: Публични финансови разходи в Унгария (Източник: Herman Horváth, Péteri, Ungvári, Önkormányzati feladat-telepítes szempontjai és feltételei. Strasbourg, Paris, Washington: Fiscal Decentralization of the Council of Europe, OECD, World Bank, 1998)

Година	Публични разходи (% от БВП)	Местни разходи (% от БВП)	Местни разходи като % от публичните разходи
1994	4,0	16,8	26,7
1995	44,7	14,1	26,6
1996	40,5	13,3	27,2
1997	39,0	12,0	25,5

Основните източници на приходи за унгарските местни власти са:

• 
  субсидии и целево финансиране от държавния бюджет;
  
• 
  приходи от споделени данъци;
  
• 
  собствени приходи.
  

Таблица 35: Разпределение на приходите на местните власти в Унгария (%) (Източник: A helyi önkormányzatok és pénzügyeik, ed. by Edit Nyitrai Kusztosné (Budapest: Consulting, 1998)

Приходи	1997	1998
Нормативно определено финансиране	29,2	31,7
Финансиране за капитални инвестиции	15,5	10,3
Трансфери от фонд “Обществено осигуряване”	16,9	17,5
Приходи от споделени данъци	12,1	14,6
Собствени приходи	23,4	22,6
Други	2,9	3,3

Таблица 36: Укрупнено разпределение на приходите на местните власти по източници (Minkova, M. Legislative Reform in Local Governments in Former Socialist Countries: Analysis in Light of the EU Standards with Concrete Focus on Bulgaria, Hungary and Poland, Draft Paper, 2001.)

Източник	% от общите приходи на местните власти
Субсидии и целево финансиране от държавния бюджет	65
Приходи от споделени данъци	15-20
Собствени приходи	15-20

Делът на приходите от различните източници варира между отделните населени места в зависимост от вида и големината им. Докато за малки села делът на подкрепата от държавния бюджет съставлява 80-90% от приходите им, то за Будапеща този процент е по-малко от 40.

Разходите на местните власти съставляват около 20% от общите публични разходи и около 35% от общите разходи за публични инвестиции.

В Унгария само общините имат право да събират местни такси и да получават дял от приходите от национални данъци. Окръзите са почти изцяло зависими от субсидии и финансиране от централната власт.

5.1. Трансфери от национално равнище

Част от субсидиите от националния бюджет са за текущата дейност на местните власти; част - за дейности по развитие на общината.

Субсидиите за текущи дейности се делят на:

• 
  подкрепа, основаваща се на нормативни показатели.
  

По-голяма част от нея се определя по определени показатели, напр. население (брой жители); брой на учениците в различните училища; брой на жителите, имащи право на социално подпомагане; болнична леглова база и брой на предлаганите видове медицинско лечение. Размерът на субсидията се изчислява на база на изброените показатели, но местните власти не са задължени да я изразходват за конкретни цели (освен в областта на здравеопазването и социалното подпомагане).

• 
  подкрепа при демонстрирана необходимост.
  

Някои органи на местната власт не са в състояние да изпълнят всички задължителни функции на база на изчисленията си за собствени приходи. В такъв случай те имат право да получат т.нар. допълнително финансиране “за органи на местната власт, изпаднали в затруднение не по тяхна вина”.
Вторият вид държавни субсидии - за проектни дейности - са:

• 
  целеви трансфери
  

Целевата подкрепа се предоставя за конкретни инвестиционни проекти (напр. изграждане на класни стаи, спортни салони, водоснабдителни системи, канализационни мрежи, т.н.) и се дава автоматично. Всяка местна управа, която осъществява подобен проект има право на целева подкрепа в размер на определен процент от капиталните инвестиции. На практика, обаче, често има сблъсък между автоматизма на този тип субсидия и фиксираните бюджетни категории.

• 
  конкретно одобрени трансфери
  

Тази категория финансова подкрепа не се предоставя автоматично за отделни големи проекти, а минава през процедура на преценка.

5.2. Споделени данъци

Споделените данъци включват данък общ доход за физически лица (ДОДФЛ) и данък върху моторните превозни средства. Първоначалната идея през 1988 г. е била ДОДФЛ да се превърне в изцяло местен приход, но бюджетните ограничения и ефектът, който такова решение би имало върху местните власти, принуждават правителството да преосмисли тази позиция. Към настоящия момент делът от ДОДФЛ, разпределян към местния бюджет, е 16%, а делът на данъка върху МПС - 50%. Въпреки това тази категория приходи съставлява едва 11% от общите приходи на местните власти.

5.3. Собствени приходи

Местните власти в Унгария формират собствените си приходи от местни данъци и такси върху недвижимото имущество, развлекателни и бизнес дейности. Бизнесът осигурява най-големият дял от собствените приходи и е причина за диференциация във финансовото състояние на общините.

6. Тенденции в развитието на местните и регионални власти в Унгария

Въпросите в областта на публичната администрация, които правителството включва в плановете си за 1999-2000 г. и които са важни за по-нататъшната реформа на местните и регионални власти в Унгария включват:

• 
  преразглеждане на законовата уредба, организацията, дейностите и правомощията на органите на публичната администрация на подчинение на централната власт в населените места и окръзите и преосмисляне на необходими промени, вкл. на преструктурирането им на базата на регионите;
  
• 
  преразглеждане на функциите и правомощията на местните власти, делегиране на повече правомощия при необходимост и осигуряване на източници за осъществяването им;
  
• 
  оценка на външния контрол на финансите и управлението на активите на местните власти и приемане на предложения за подобряване на контрола върху законосъобразността и целесъобразността на разходите, осъществени с приходи от държавния бюджет;
  
• 
  анализ на възможностите за създаване на регионални местни власти с избираеми представителни органи по Закона за регионалното развитие.
  

Освен изброените задачи някои автори посочват като необходимост и промяна в съществуващата система за защита законосъобразността на актовете на местните власти от Конситуционния съд. Тъй като броят на издаваните актове е твърде голям, оспорва се ефективността от навременното им и изчерпателно разглеждане. Затова като възможност се предлага разглеждането им от друг подходящ форум – например специално създаден административен съд.

Важно предизвикателство пред реформата и установяването на подходящ модел на публична администрация в Унгария остава и доста нестабилната до момента позиция на асоциациите на местни власти. Доколкото този тип структури (вкл. под формата на неправителствени организации) създава предпоставки за по-ефективно управление на силно раздробените селища в Унгария, укрепването им и пълноценното им участие в различни форми на сътрудничество може да бъде добър механизъм за развиване на капацитета им.

Библиография

Европейска харта за местното самоуправление, София: Фондация за реформа в местното самоуправление, 2000.

Мартинс, Хосе Едуардо, Институционална рамка на регионалното развитие: Провеждане на референдум в Португалия във връзка с териториално-административното деление в страната, Форум “Финансиране и управление на регионалното развитие”, организиран от Фондация за реформа в местното самоуправление, 1999.

Датската система за местно самоуправление, Национална асоциация на органите за местно самоуправление в Дания, Управление Mмеждународни консултации, 1998.

Шикова, И., Регионалните и местни власти в процеса на европейската интеграция, 2000.

A Europe of Regions and Cities: Strategies and Prospects for EU Enlargement, COR- Studies E-1/2000, Brussels: European Communities, 2000.

Constitution of the Portuguese Republic, fourth revision 1997, Assembleia da República, 1999.

Developing a Culture of Subsidiarity, CdR 302/98 fin, March 1999.

Gilowska, Z. et al., The Systemic Model of the Voivodship in a Democratic Unitary State, Discussion Papers, No. 7, Budapest: OSI/LGI, 1999.

Horváth, T., ed. Decentralization: Experiments and Reforms, vol. I, Budapest: OSI/LGI, 2000.

Kulesza, M., Effectiveness, Openness, Subsidiarity: A New Poland for New Challenges, Warsaw: Chancellery of the Prime Minister of the Republic of Poland, 1998.

Malikova, L., Public Administration Reform in Slovakia with Special Reference to Local Government, The 8^th NISPAcee Annual Conference: Ten Years of Transition: Prospects and Challenges of the Future for Public Administration, Budapest, 2000.

Martin Harloff, Eileen, The Structure of Local Government in Europe, The Hague:

International Union of Local Authorities, IULA Publication: 1414.

Minkova, M. Legislative Reform in Local Governments in Former Socialist Countries: Analysis in Light of the EU Standards with Concrete Focus on Bulgaria, Hungary and Poland, Draft Paper, 2001.

Minkova, M., Regional Development in the CEECs. The Association Agreements, Discussion Papers, No. 15, Budapest: OSI/LGI, 2000.

Municipalities and Counties in Denmark: Tasks and Finance, Danish Ministry of the Interior, 1999.

Regional and Local Democracy in the European Union, Committee of the Regions, Luxembourg: Office for Official Publications of the European Communities, 1999.

Regional and Local Government in the European Union, Committee of the Regions, 1996.

Regional and Local Government in the European Union: Responsibilities and Resources, Committee of the Regions, Luxembourg: Office for Official Publications of the European Communities, 2001.

Regulski, J., Building Democracy in Poland. The State Reform of 1998, Discussion Papers, No. 9, Budapest: OSI/LGI, 1999.

Structure and Operation of Local and Regional Democracy: Poland. Situation in 1999. Report adopted by CDLR in December 1999, Council of Europe Publishing, 2000.

Structure and Operation of Local and Regional Democracy: Slovak Republic. Situation in 1998. Report adopted by the CDLR in December 1998, Council of Europe Publishing, 1999.

The Danish Counties: An Introduction to the Fourteen Danish Counties, Association of County Councils in Denmark, 1998.

Working for the Regions, DG for Regional Policy and DG for Press and Communication, 2001.

1 NUTS е номенклатурата на териториалните статистически единици, използвана от Евростат (статистическата служба на ЕС), която има за цел да осигури унифицираност и съпоставимост на регионалната статистика и работи с пет равнища на териториални единици.

2 “А-Полша” обхваща най-богатите райони в северозападна, централна и южна Полша, “Б-Полша” обхваща четири области по западната граница и “В-Полша” – петте най-бедни области по протежението на източната граница на страната. В момента средният доход на гражданите в двете най-богати воеводства в “А-Полша” (Slaskie, Mazowieckie) е десет пъти по-висок от този в двете най-бедни области във “В-Полша” (Lubelskie, Podkarpackie).

3 Асоциациите на общини са признати гражданскоправни субекти и имат свои управителни органи, устав. Дейността си финансират чрез собствен принос и не получават субсидиране от държавата.

4Фундаментален закон е закон, за промяната на който е необходимо да гласуват поне 2/3 от парламентаристите, т.е. необходимо е квалифицирано мнозинство.

Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г

Изтегляне 2.25 Mb.

Сподели с приятели: