Таблица 4
Държава
|
Местни власти
|
Регионални власти
|
Полша
|
2400 общини (самоуправляваща се единица);
305 окръга (самоуправляваща се единица)
|
16 области (самоуправляваща се единица)
|
Словакия
|
2871 общини (самоуправляващи се единици, от които 136 със статут на градове); 79 окръга (деконцентрирани структури на държавната администрация)
|
8 региона
|
Унгария
|
3131 общини и 19 окръга (самоуправляващи се единици)
|
7 региона
|
След падането за желязната завеса Полша, Словакия и Унгария поемат по пътя на демократизация и изграждане на пазарна иконоомика. Ключов момент в успешното изпълнение на реформите и приближаване на страните към изискванията на Европейския съюз, към който и трите държави са заявили политическа воля за присъединяване, е реформата в публичната администрация. В зависимост от преследваната от отделните правителства политика и трите страни до настоящия момент са извършили сериозни промени в териториално-административното си устройство и в разпределението на отговорностите и финансовите ресурси, необходими за дейността на публичната администрация. Въпреки движението към по-голяма степен на децентрализация и следването на принципа на субсидиарност при оптимизиране на ефектвността й, различия в избраните пътища има и те са продиктувани както от различните традиции, така и от политическите настроения на отделните правителства и от необходимостта от преосмисляне на даден избор в следствие анализ на постигнатото.
И в трите държави е въведено местно самоуправление в основната териториално управленска единица – общината. В Полша съществуват общо три самоуправляващи се поднационални нива. Първото ниво местни власти се състои от 2400 общини, второ ниво - 305 окръга и трето – 16 воеводства (области). Полша е първата посткомунистическа страна, която въвежда местно и регионално самоуправление с реформа от 1998 г. Самоуправляващите се единици извършват децентрализирано обществени услуги, като общините и воеводствата са със сравнително по-силно изразена роля за разлика от окръзите.
В Словакия реформите са най-закъснели. Единственото ниво на самоуправление се осъществява от 2871 общини, от които 136 със статут на градове. Регионалното ниво и второ ниво местни власти се изпълняват от деконцентрирани структури на държавната администрация – 79 окръга и 8 региона. В това отношение Словакия все още запазва доста висока степен на държавно присъствие в управлението и наличие на контрол върху предоставянето на услуги и в областта на регионалното развитие. Показателно за несъвсем успешния избор на териториално-административно деление е фактът, че поради отдалеченост на определени услуги от гражданите след реформата от 1996 г. се налага въвеждането на допълнителни окръжни структури в населени места, които са извън местата, в които се намира седалищата на окръжните власти. Въпреки значителното намаляване на броя на ангажираните в бюджетната сфера (10 пъти) и в поддържащите държавната администрация структури (повече от 20 пъти) за периода 1993-96 г., статистиката сочи все още висок процент на публичните административни разходи. Безспорно реформата в Словакия протича най-бавно и изборът налага подобряване на системата в хода на откриване на недостатъците й. През тази година, обаче, е в ход въвеждането на нова публично-административна система, която предполага включително въвеждането на изборно регионално ниво на управление, така че резултатите от прореформистката нова политическа воля на правителството предстои да дадат по-цялостни резултати.
Положението в Унгария може да се определи като междинно спрямо двете представените по-горе. В Унгария има две нива местни власти, които са самоуправляващи се единици. Първо ниво е представено от 3131 общини, а второ -от 19 окръга. Двете нива не са в йерархична зависимост. Регионално ниво на самоуправление не съществува. Доколкото създадените 7 региона са структурата, натоварена с въпросите на регионалното планиране и развитие, може да се каже, че в това ниво се наблюдава рецентрализация (предвид засилване на държавното представителство в регионалните съвети за развитие), което може да се разглежда като крачка назад. Възможност за промени в това отношение обаче има и може да се очаква да бъдат извършени такива.
По отношение на структурата на отделните нива на управление, важно е да се отбележи и за трите страни, че в столиците им, както и в някои по-големи градове (като напр. Кошице в Словакия) е въведено райониране, също с пряк избор на представителите за съответните районни представителни органи. Това се налага с оглед оптимизиране на управлението и приближаване в съпоставими граници на услугите до гражданите, както и с цел съблюдаване на демократичните процедури за участие.
Интересно констатация е значителното различие между трите страни по отношение на разпределението на отделните типове населени места в първо ниво местни власти. Докато в Словакия и Унгария има голяма концентрация на общини с население до 2000 души (за Словакия – 2510 общини, а за Унгария - 2365), в Полша техният брой е едва 7, като няма нито една община с население под 1000 души. Това налага и различни подходи в изпълнение на административните им функции по места и възможностите за обединяване между общините.
Разпределение на отговорностите по управленски структури
Таблица 5
Функция
|
Полша
|
Словакия
|
Унгария
|
Общини
|
Окръзи
|
Воеводство
|
Други
|
Общини
|
Регионални и окръжни администрации
|
Правителство
|
Всички общини
|
Регионални и окръжни администрации
|
Централна или държавна териториална администрация
|
I. ОБРАЗОВАНИЕ
|
1. Предучилищно
|
X
|
|
|
|
|
Х
|
|
X
|
|
|
2. Начално
|
X
|
|
|
|
|
Х
|
|
X
|
|
|
3. Средно
|
X
|
X
|
|
|
|
Х
|
|
|
X
|
|
4. Техническо
|
|
X
|
|
|
|
Х
|
|
|
X
|
|
5. Други, напр. университетско
|
|
|
X
|
|
|
|
Х
|
|
|
|
II. Социално подпомагане
|
1. Ясли
|
X
|
|
|
|
Х
|
|
|
X
|
|
|
2. Детски градини
|
X
|
|
|
|
|
Х
|
|
X
|
|
|
3. Социални домове
|
|
X
|
X
|
|
|
Х
|
|
X
|
|
|
4. Индивидуални услуги за стари хора и хора с увреждания
|
X
|
X
|
|
|
Х
|
Х
|
|
|
X
|
|
5. Специални услуги (бездомни, семейства в криза, т.н.)
|
X
|
X
|
|
|
Х
|
Х
|
|
|
X
|
|
6. Жилищно настаняване на социално слаби
|
X
|
|
|
|
Х
|
|
|
|
X
|
|
7. Други (безработица, соц. помощи, т.н.)
|
|
X
|
X
|
|
|
Х
|
|
|
|
|
III. ЗДРАВНИ УСЛУГИ
|
1. Първа здравна помощ
|
X
|
|
|
|
|
Х
|
|
Х
|
|
|
2. Здравеопазване
|
X
|
X
|
X
|
|
|
Х
|
|
|
|
|
3. Болници
|
|
X
|
X
|
X
|
|
Х
|
Х
|
|
Х
|
|
4. Грижа за здравословното състояние на обществото
|
X
|
X
|
X
|
|
|
|
Х
|
|
|
Х
|
5. Други (напр. зависими от дрога)
|
|
|
X
|
|
|
|
|
|
|
|
IV. КУЛТУРА, СВОБОДНО ВРЕМЕ, СПОРТ
|
1. Театри
|
X
|
X
|
X
|
X
|
|
Х
|
Х
|
|
X
|
|
2. Музеи
|
X
|
X
|
X
|
X
|
|
Х
|
|
|
X
|
|
3. Библиотеки
|
X
|
X
|
X
|
X
|
|
Х
|
|
|
X
|
|
4. Паркове
|
X
|
|
|
|
Х
|
|
|
X
|
|
|
5. Спорт, свободно време
|
X
|
X
|
X
|
|
Х
|
|
|
|
X
|
|
6. Поддръжка на културни центрове
|
X
|
|
|
|
Х
|
Х
|
|
X
|
|
|
V. КОМУНАЛНИ УСЛУГИ
|
1. Водоснабдяване
|
Х
|
|
|
|
Х
|
|
Х
|
Х
|
|
|
2. Канализация
|
Х
|
|
|
|
Х
|
|
Х
|
Х
|
|
|
3. Електричество
|
X
|
|
|
|
|
|
Х
|
|
|
|
4. Газ
|
X
|
|
|
|
|
|
Х
|
|
|
|
5. Топлофикация
|
X
|
|
|
|
Х
|
|
|
|
|
|
6. Телефони
|
X
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
VI. ОКОЛНА СРЕДА, ОБЩЕСТВЕНА ЧИСТОТА
|
1. Сметосъбиране
|
Х
|
|
|
|
Х
|
|
|
Х
|
|
|
2. Сметоизвозване
|
Х
|
|
|
|
Х
|
|
|
Х
|
|
|
3. Чистота на улиците
|
Х
|
|
|
|
Х
|
|
|
|
Х
|
|
4. Гробищни паркове
|
Х
|
|
|
|
Х
|
|
|
Х
|
|
|
5. Опазване на околната среда
|
X
|
X
|
X
|
X
|
|
|
Х
|
Х
|
|
X
|
6. Природни/технологични опасности
|
|
|
X
|
|
|
|
|
|
|
|
VII. Движение по пътищата, транспорт
|
1. Пътища
|
X
|
X
|
Х
|
X
|
|
|
Х
|
X
|
|
Х
|
2. Обществено осветление
|
Х
|
|
|
|
Х
|
|
|
Х
|
|
|
3. Обществен транспорт
|
Х
|
|
|
|
Х
|
Х
|
|
|
Х
|
Х
|
4. Други (напр. железници, общински пътища, т.н.)
|
|
|
|
Х
|
Х
|
|
|
|
|
|
VIII. ГРАДСКО РАЗВИТИЕ
|
1. Градоустройство
|
Х
|
|
|
|
Х
|
|
|
Х
|
|
|
2. Регионално/териториално планиране
|
|
X
|
X
|
|
Х
|
Х
|
|
|
Х
|
|
3. Местно икономическо развитие
|
X
|
|
|
|
Х
|
Х
|
|
Х
|
Х
|
|
4. Туризъм
|
X
|
|
|
|
Х
|
Х
|
|
Х
|
|
Х
|
5. Надзор
|
|
X
|
|
|
|
|
|
|
|
|
IX. ОБЩА АДМИНИСТРАЦИЯ
|
1. Разрешителни функции (лицензи, др.)
|
X
|
Х
|
X
|
|
|
Х
|
|
Х
|
|
Х
|
2. Други държавно-административни въпроси (регистър на избирателите, др.)
|
Х
|
X
|
X
|
|
Х
|
|
|
Х
|
|
X
|
3. Местна полиция
|
Х
|
X
|
X
|
X
|
Х
|
|
|
|
|
Х
|
4. Противопожарни бригади
|
|
Х
|
X
|
X
|
Х
|
Х
|
|
Х
|
|
Х
|
5. Гражданска защита
|
Х
|
Х
|
X
|
X
|
Х
|
Х
|
|
Х
|
|
Х
|
6. Защита на потребителите
|
|
Х
|
Х
|
|
Х
|
Х
|
|
|
|
Х
|
Горната таблица представя разпределението на отговорностите на местни, регионални и централни власти по предоставянето на услуги в различни области в Полша, Словакия и Унгария. В Словакия разделението на отговорностите е основно на държавни (изпълнявани от деконцентрираните държавни структури в лицето на окръзите и регионите), местни и споделени. Границата е доста неясна понякога, тъй като съществува множество създадени от окръжните и регионални власти структури за предоставяне на дадени услуги. Регионалните и окръжни власти са ангажирани основно с отговорности по образованието, социалните дейности, културата и транспорта. В сравнение с тях общините имат задължения в областта на околната среда, първа здравна помощ, местния транспорт, градското устройство и културата. За 1997 г. разпределението на разходите на регионалните и окръжни власти е както следва: 60,8% - образование, 24% - социални дейности; 2% - култура; 2,2% местен обществен транспорт.
Интересно е разпределението и в Унгария. Йерархичната равнопоставеност на окръзите и общините там създава възможността за прехвърляне предоставянето на определени услуги от общините към окръзите, което до голяма степен създава трудности при проследяването на определен тип разходи и ефективността по извършване на дадена услуга.
В Полша общините и окръзите могат да се съюзяват за изпълнението на задачи, възложени им от воеводствата, което създава много добра възможност за укрепване на капацитета им и използването по-отпимално на предоставените ресурси. Принципно окръжните власти изпълняват само това, което им е указано по закон и са сравнително слаби в сравнение с воеводствата. Воеводествата от своя страна са отговорни за осъществяването на регионалната политика и планиране.
Финансови приходи и източници
По отношение на финансовите ресурси важно е да се отбележи, че и в трите страни се наблюдава доста сходна система от източниците на приходи за местните и регионални власти.
И в трите е налице възможност за издаване на облигации (в Полша напр. и трите поднационални нива на управление имат право да финансират свои проекти, главно в областта на инфраструктурата, чрез облигации).
В общ план се наблюдават следните три основни източника на приходи за местните и регионални власти:
При възможност за определяне размера на местни данъци и такси, практика е таванът за тях да се определя от държавата, а съответната община да определя конкретната си ставка съобразно него.
И в трите страни основните споделени данъци са подоходните такива за юридически и физически лица (за 1999 г., например в Полша делът на общинските приходи от подоходния данък на физически лица е съставлявал 27,6%, докато този от юридически лица е бил 5%).
Като цяло политиката на отделните страни по отношение на делът, който се заделя за местните и регионални власти, от подоходните и други данъци е леко променлива тъй като националните приоритети претърпяват промяна и в случай на делегиране на правомощия на дадена структура тя не задължително получава достатъчно ресурси от този източник.
В Полша например, по данни за 1997 г. делът на общите разходи за общинските власти от държавния бюджет е 26,8%.
В Словакия финансирането на всички деконцентрирани структури на държавната власт се осъществява от държавния бюджет. Предвид на протичащата в момента реформа това положение е в процес на промяна.
Сподели с приятели: |