Разпределение на ролите и отговорностите между различните нива
Изтегляне 2.25 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 1. Законодателна уредба
- 2. Структура на местните и регионални власти
- 3. Разпределение на отговорностите
- 4. Връзки и сътрудничество
- 4.1. Сътрудничество между области и общини
- 4.2. Сътрудничество на едно ниво на местно самоуправление
- 4.3. Сътрудничество в национален мащаб
- 6. Тенденции в развитието на местните и регионалните власти
ДАНИЯОсновни факти
1. Законодателна уредбаДания е конституционна монархия с еднокамарен парламент. Страната е съвременна социална държава, в която три четвърти от гражданите живеят в градски райони и около една трета от цялото население живее в столицата Копенхаген и околностите. Действащата политическа система в Дания се основава на Конституцията от 1849 г. Конституцията гарантира известна независимост на местните органи на самоуправление, които по това време са представени от енории, общини и области. Принципите на местно самоуправление са заложени също така в действащата Конституция от 5 юни, 1963 г. Чл. 82 от датската Конституция гласи: “Правото на местните органи да упражняват своята власт по независим начин, под надзора на държавата, следва да бъде скрепено със закон.” През 1860-те години законодателството гарантира повече права на местното самоуправление, но принципа на Конституцията не се спазва до началото на ХХ в., когато е приет закон за общите избори в местните съвети и важни задачи се възлагат на местните органи. Налице са свободни, тайни и демократични избори и на трите нива (Парламент, областни и общински съвети). И на трите нива изборната длъжност е с мандат от четири години. Разделението на властите на три между държавата, областите и местните органи на властта е стара традиция в Дания. Терминът “област” (amt) за административна единица води своето начало от 1662 г. Областните съвети са създадени през 1841 г. като част от системата на местна автономия в провинциалните райони. С обнародването на нов закон за делението на местни и регионални органи на самоуправление от 1 април 1970 г., броят на областите е намален от 25 на 14, а броят на общините е намален от 1300 на 275. След реформата от 1970 г. всички общини (с изключение на Копенхаген и Фредериксберг - градските райони) стават част от област и всяка област се състои от 5 до 32 общини. Градовете Копенхаген и Фредериксберг (близо до Копенхаген) имат функции и правомощия обикновено вменени на областите и общините в Дания и се радват на специален статут, бидейки едновременно области и общини, и се разпростират върху двете нива на местно самоуправление. Датската конституция урежда правата на общините и областите да управляват своите дейности под контрола на държавата и в съответствие със закона. Понастоящем местно самоуправление означава свобода за местните органи на властта да разработват собствената си местна политика в рамките на една доста обширна законодателна база. По принцип местните органи и области са равнопоставени органи, т.е. те изпълняват своите задачи, вменени им чрез парламентарни актове, независимо едни от други. С други думи, не съществуват отношения на подчиненост между общините и областите. 2. Структура на местните и регионални властиДействащата структура на местните органи на самоуправление и на областите съществува от 1970 г., когато е подето цялостно преустройство, наричано Реформа в местното самоуправление. Броят на общините и областите е намален, вж. таблицата: Таблица 16: Промяната в устройството на местното самоуправление, Източник: Национална асоциация на органите за местно самоуправление в Дания, Управление “международни консултации”, 1998.
Основната цел на тази реформа е създаването на административни единици, които са достатъчно големи, за да бъдат икономически и административно жизнени, с достатъчно население, за да могат да изпълняват определен брой задачи по осигуряването на различните видове услуги за гражданите. Водещите принципи относно размера на областите и общините е те да са достатъчно големи, за да изпълняват задачите свързани с болничните заведения, а за общините - с училищата. Броят на населението в датските общини варира между 3 000 и 490 000 жители, със средна стойност 19 254 жители. Броят на населението за областите е между 45 000 и 610 000 жители, със средна стойност 336 949. Таблица 17: Категоризиране на общини и области по размер на населението, 1998, Източник: Датски статистически институт, 1999
Таблица 18: Население, площ и брой на местните органи в отделните области, Източник: Датските области
Общините и областите се управляват от местни съвети, които взимат основните решения. Като цяло областните съвети не са по-висшестоящи от общинските. Функциите между тях са разделени и отговорностите са ясно разпределени. Въпреки това, в някои конкретни сфери областите изпълняват надзорна или контролираща роля. Така например те могат да съветват общините по сложни социални въпроси. На ниво област съществува и държавен областен управител (префект), назначен от правителството, както и държавни областни комисариати, които представляват държавни регионални агенции, чиито граници съвпадат с тези на областите. Те носят отговорност за юридическия надзор върху местните органи и за някои административни решения. Областните комисариати нямат голяма тежест в сравнение с областните и общинските управи (целият им бюджет не надхвърля 1% от бюджета на местните органи).
3.1. ОбластиОсновната задача на областните управи е осигуряването на болнични услуги и здравеопазване и покриване на техните разходи изцяло. Болниците съставляват около 50% от разходите на областите. Освен това областите администрират осигуровките в здравеопазването, което включва безплатни прегледи при общ специалист, субсидии за лекарства, зъболекарски услуги и др. Областите също така предоставят специални услуги свързани със социални грижи под формата на институции, т.е. денонощни домове за млади хора с увреждания и специализирани заведения. Тези институции поглъщат най-много ресурси в сферата на социалните грижи в областите. Във всички области взети заедно работят такива институции с общ капацитет 30 000 места. В сферата на образованието областите се грижат за средното образование. Освен тези задачи те осъществяват планови и надзорни функции, а също така и поддръжка на второстепенните пътища. Както всички други публични власти в ЕС, датските области също спазват европейското законодателство. Европейските директиви оказват влияние върху областната администрация в сферите на обществените поръчки, опазването на околната среда, пазара на труда. Датските области също така участват активно в програмите за структурните фондове на ЕС, които целят изравняване на разликите между богатите и бедни региони в ЕС. Датските области получават финансиране чрез социалния, селскостопанските и регионалните фондове и използват средствата най-вече за проекти за насърчаване на заетостта и икономическото развитие. Таблица 20: Разпределението на разходите на областите, 1998, Източник: Национална асоциация на органите за местно самоуправление в Дания, Управление “международни консултации”, 1998.
3.2. ОбщиниОбщините предоставят разнообразни услуги като детски градини и водоснабдяване, а също така и повечето услуги в пряк досег с гражданите и което е от изключително значение - в социалния сектор. Освен услугите в социалния и образователния сектор общините са натоварени с голям брой регулативни и надзорни функции като контрол върху промишлената и селскостопанската среда, разрешителни за строеж. Общините също изпълняват голямо брой административни услуги, напр. пенсии, социални придобивки и др. Таблица 21: Разпределението на разходите на общините, 1998, Източник: Национална асоциация на органите за местно самоуправление в Дания, Управление “международни консултации”, 1998.
Капиталовите разходи съставляват незначителна част от общите разходи на областите и общините (около 5%). Правомощията на областите и общините са ясно разпределени. Областта не е на по-високо ниво от общината в йерархията и всяка от тях има свой кръг от правомощия. В някои сектори, като например опазване на околната среда, е постигнато тясно сътрудничество между областта и общината, напр. по контрола върху замърсяващите предприятия. Задачите в общините и областите се изпълняват по различни начини: от самите общини и области; чрез сътрудничество с частни предприятия на договорна основа; чрез сътрудничество между общините; само от частни предприятия, но с известна степен на обществен контрол. Съществува дълготрайна историческа традиция общините и областите да изпълняват по-голямата част от задачите си самостоятелно. Поради тази причина в датските общини и области работят около 500 000 души (120 586 в областите), което отговаря приблизително на 15% от работната сила въобще.
В други сфери областите оказват помощ на общините. Това важи с особена сила за сектори, които изискват опит и високо ниво на специализация, напр. деца с увреждания, семейства в затруднено положение и др. Този вид консултации обикновено се предоставят безплатно на общините. 4.2. Сътрудничество на едно ниво на местно самоуправлениеСътрудничеството на едно ниво на местно самоуправление също е доста широко застъпено. На местно ниво местните органи обикновено си сътрудничат при осигуряването на комунални услуги, водоснабдяване, електроснабдяване и др., а областите - при лечението на определени заболявания. Подписани са над 150 договора между общините за съвместна дейност по осигуряване на услуги. Обикновено подобни договори включват между 5 и10 общини. 4.3. Сътрудничество в национален мащабВ национален мащаб се осъществяват известен брой схеми за сътрудничество чрез учредяване на национални сдружения на областите и общините. Всички области са организирани в Асоциацията на областните съвети, а всички общини (с изключение на Копенхаген и Фредериксберг) са организирани в Асоциацията на местната власт в Дания. Чрез тези асоциации са създадени няколко предприятия, напр. далекосъобщения, одит, застрахователно дело, преработка на отпадъци. Примери за национални организации с участието на областите са: компания за пенсионно осигуряване, център за подготовка на местната власт, институт за изследвания на местното самоуправление, Датския болничен институт, Кредитна асоциация на местното самоуправление, Областна служба за медицинска регистрация. 5. Финансови ресурсиОсигуряването на средства за покриване на разходите на местните органи на властта в Дания се основава на няколко принципа, сред които най-важните са следните: да съществува сравнително висока степен на самофинансиране в общините и областите; да съществува ясна връзка между нивото на общинската/областна услуга и нивото на данъците, които да се определят от местните власти; разчетите за задълженията на потребителите да бъдат ясни и за повечето комунални услуги да се покриват 100% от разходите; да съществува изградена система за изравняване на разликите между необходимите разходи на местните органи на властта и приходите на местната власт, за да се подсигури равностойно развитие в цялата област; да е налице компенсаторна система за местния държавен сектор, когато се възлагат нови задължения от страна на правителството; да се създаде система за бюджетно сътрудничество, т.е. икономиката по места да се договаря и да се обсъжда на официални срещи между местната власт и държавата. Финансовата реформа от 1970 г. включва реорганизация на финансирането на задачите на общините и областите. Преди реформата основната част от общинските функции се финансират от държавни плащания за конкретни пера от общинските/областните разходи. Преобладаваща черта на финансирането на местната власт в Дания през последните 30 години е преминаването от целеви субсидии към нецелеви плащания с цел създаването на по-добро взаимодействие между общинските правомощия и финансовите отговорности. По този начин целевите субсидии постепенно са изместени от общи субсидии и от свободата на местната власт да определя приоритетите си и броя на тези субсидии нараства. Този процес протича от 1970 г. насам. Днес целевите субсидии се използват преимуществено за покриване на разходите на местната власт при изплащането на средства на отделни лица (пенсии, социални помощи, болнични и др.). Според тези принципи местните органи на властта финансират основата част от своите разходи чрез собствени ресурси. Таблица 22: Източници на финансиране на общински и областни съвети 1998, Източник: Датски статистически институт, 1999 (Данните изключват Копенхаген и Фредериксберг, които изпълняват функциите на общини и области)
Местните данъци съставляват най-важната част от приходите на местното самоуправление. Общините набират приходи от подоходно облагане, поземлен данък и дял от данък печалба и капиталовите пенсии. Областите получават приходи само от подоходен данък и поземлен данък. Индивидуалният подоходен данък съставлява повече от 90% от данъчните постъпления. Общините и областите могат свободно да определят данъчните ставки. Правото самостоятелно да се определят данъчните ставки е от решаващо значение за местното самоуправление в Дания и се смята за един от основополагащите принципи на местната демокрация. Ставката на подоходния данък в общините варира около 13-22%, със средни стойности 20%. Подоходният областен данък варира между 9-11%, със средни стойности около 10%. Точната данъчна ставка се определя от местните съвети в съответствие с приетия бюджет. И общинските, и областните управи налагат данъци върху земята на базата на стойността й. В общините отделните съвети определят коефициента на стойността на земята и облагаемия процент, който трябва да се плаща. Поземленият данък в общините трябва да варира между 0,6 и 2,4%. Поземленият данък в проценти в областите е 1% и е уреден със закон. Земеделската земя, която се използва за производствени цели, се облага обаче само с 0,57%. Само незначителна част от данъчните постъпления се акумулират от споделени данъци, т.е. данъци събирани от държавата, част от които остават в общините. Общините получават 12% от корпоративния данък, който се събира на територията на общината. Приходите от потребителски такси и др. се акумулират най-вече от такси за местни услуги:
По този начин датските общини и области самофинансират голям дял от разходите си, съответно 80% и 85%, докато в същото време държавните субсидии съставляват съответно 20% и 15%. Общините и областите имат право да получават заеми в специални случаи. Общините могат да теглят кредити за инвестиции в повечето комунални услуги, покупка на земя и строителство на домове за стари хора, но само за капиталови инвестиции. Общините обикновено нямат право да теглят кредити, но през последните години им е дадено строго ограничено разрешение за това. През 1996 г. областите придобиват право да теглят заеми в рамките на годишен таван възлизащ на 25% от нетните инвестиции в строителството в областта.
Необходимо е да се отбележи, че местните органи могат да използват средствата по свое усмотрение и да определят данъчните ставки, които са най-подходящи за общината, но системата на приравняване само регулира разпределението на приходите между отделните местни органи. Системата на изравняване се състои от четири елемента:
Системата на изравняване между областите и общините (различни схеми на различни нива) се основава на съвместно финансиране между общините, т.е. постъпленията от подоходния данък и др. се завишават/занижават в съответствие с изчисленията по системата на изравняване. Изравняване на необходимите разходи Това различие се дължи най-вече на това, че едно и също ниво на услугите има различна цена за гражданите в различните общини. Налице са три различни системи:
Определянето на необходимите разходи за всяка отделна общинска управа се извършва на базата на обективни критерии, които се отразяват на нивото на разходите, като например брой деца, възрастни хора и др. Изравняването на необходимите разходи изглажда само част от различията. В национален мащаб, в Копенхаген град и в общините съответно средно по 45%, 85% и 80% от различията се компенсират. Вноските на отделните общини/области в схемата се начисляват като разликата между необходимите разходи на глава от населението в общината/областта и средните стойности умножени по нивото на изравняване. Това означава, че местните органи с най-високи необходими разходи ще получат пари от местните органи с по-ниски разходи. На практика това регулиране се осъществява с приходите от данъчната хазна, така че местните органи не изплащат средства пряко едни на други. Изравняване на приходите Що се отнася до разходите, изравняването се извършва в рамките на групи от местни органи. Общонационалното изравняване на постъпленията на общините от подоходния и поземления данък е 45%. Общините в градските райони ползват допълнителни 40% изравняване на разликата между облагаемата база на общинските градски власти поради големите разлики в доходите и необходимите разходи в тези райони. Що се отнася до общините с много ниска облагаема база, прави се допълнително изравняване от 40% за разликата спрямо средните национални стойности. Като изключение от принципа на съвместно общинско финансиране тази специална преференция за общини с ниска облагаема база се покрива от общата субсидия. 80% от разликата в данъчната база се изравнява на национално ниво. Общи субсидии Общите субсидии се отпускат от държавата на областите и общините ежегодно и подлежат на договаряне между държавата и местната/регионалната власт. Общите субсидии се отпускат в зависимост от степента на развитие на местната икономика и обикновено не са част от системата за изравняване. Други субсидии Освен гореспоменатите субсидии съществуват няколко целеви субсидии и схеми на изравняване, напр. в социалната сфера. Един пример по отношение на областите е специализираната схема на изравняване, чиято цел е възстановяването на извънредните разходи на общините, в които има много пациенти със СПИН. На фона на общата схема тези субсидии са незначителни. 6. Тенденции в развитието на местните и регионалните властиВсички датски правителства през последните десетилетия споделят общата цел за укрепване на местните власти, за да се гарантира разрешаването на обществените приоритети демократично и възможно най-близо до гражданите. През 1998 г. датското правителство започва основна реформистка програма, която е насочена към подновяване на публичния сектор с цел увеличаване на ефективността на всички нива. Основна тема на реформата е въвеждането на пазарни механизми или конкурентно публично управление, така че гражданите да имат по-голям избор в използването на обществените услуги и поръчките на други сектори да увеличат ефективността. Чрез своята национална асоциация общините организират национално обсъждане през 1999 г. за подготовката за тези предизвикателства. То е съсредоточено върху необходимите промени в структурата на местните управи и предоставяните от тях услуги, за да спазят изискванията на правителството за по-голяма ефективност и изискванията на потребителите. Основните теми, които се открояват в дискусията, са организационна промяна и разширяването на пазарните механизми, включително външното контрактуване и приватизация.
Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г Изтегляне 2.25 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||