Разпределение на ролите и отговорностите между различните нива

Страните от ЦИЕ

В страните от ЦИЕ отражението върху регионалните и местните власти в процеса на присъединяване е не само по отношение на необходимостта от съответствие с основните принципи на интеграция в ЕС, но и посредством процеса на сближаване на националното законодателство с правото на ЕС.

С напредъка на предприсъединителния период местните и регионални власти могат да играят все по-значителна роля в подготовката на страните от ЦИЕ за членство в ЕС в следните основни насоки:

• 
  Да подкрепят реформите на централната власт, за да бъдат изпълнени Копенхагенските критерии, включително изграждане на администрация, способна да се справи с предизвикателствата на членството в ЕС;
  
• 
  Да сведат европейската интеграция по-близо до гражданите и да ги информират за процеса на присъединяване;
  
• 
  Да участват активно с проекти в европейските програми и в предприсъединителните фондове, предназначени за страните – кандидатки;
  
• 
  Да засилват контактите си на европейско равнище, включително и контактите с европейските институции (Комитета на регионите);
  
• 
  Да увеличават участието на регионалните и местните власти в процеса на интеграция и да установяват нови контакти с местните власти в страните – членки и страните – кандидатки;
  
• 
  Да дават компетентни мнения по въпроси, свързани със сближаването на законодателството и подготовката за пълно членство в ЕС;
  
• 
  Обучение на експерти, способни да изпълняват задълженията, произтичащи от членство.
  

Въпреки изключителния напредък на страните–кандидатки с хармонизирането на законодателството, все още има съществени препоръки, които трябва да бъдат взети под внимание в процеса на сближаване на законодателството, касаещо местнотото самоуправление в страните от ЦИЕ с acquis communautaire на ЕС и Европейската харта за местно самоуправление:

• 
  Напредък със законодателната реформа в местното самоуправление и довеждането й до сближаване с най-добрите постижения в acquis communautaire на ЕС; нанасяне на необходими поправки в законите, за да се постигне приемственост в законодателството, уреждащо държавното и местното управление; влизане в сила на балансирано законодателство, което гарантира защита на конкретните интереси и изисквания на местно ниво; включване на местните власти в законодателния процес – от етапа на планиране и списване на законодателни промени до етапа на оценка на ефективността и резултатите от приетите правила; ревизиране на законите, свързани с местното самоуправление, за да бъдат премахнат конфликт на компетенциите и липса на прозрачност или неясноти.
  
• 
  Подобряване на системата на териториална администрация към регионализация; проучване на възможността за създаване на регионални местни управи с избираеми представителни органи въз основа на Закон за регионалното управление; подобряване на институционалната структура на регионалната администрация и по-ефективно интегриране на държавните административни органи; ревизиране на функциите и правомощията на местните управи и преосмисляне на възможностите за делегирането на власт и разпределение на финансите; укрепване на партньорството между регионалните асоциации на общини и регионалните управители като представители на централната власт в регионите; приемане на правила за регионално планиране; приспособяване на системата на администра-тивно деление към постигане на по-ефективна структура.
  
• 
  Подобряване на структурната организация на местната власт в посока на оптимизиране на нивата на местно самоуправление и подпомагане на интеграцията на местните власти, както и административно-териториално укрепване и функционална интеграция.
  
• 
  Подобряване на взаимоотношенията между централната и местната власт и засилване на партньорството между тях; подобряване на системата на финансов контрол и управлението на активите на местните власти; укрепване на системата на юридически контрол върху местното законодателство; поддържане на стабилни работни взаимоотношения с изпълнителната и законодателната власт.
  
• 
  Подобряване на координацията и ефективността на работа на съществуващите асоциации на местни власти; където е необходимо, установяване на национална асоциация на местните власти, за да се увеличат възможностите за сътрудничество между различните единици на местно самоуправление.
  
• 
  Засилване на ролята и значимостта на неправителствените организации в изпълнението на някои от функциите на местните власти чрез делегиране на конкретни задачи на по-голям брой неправителствени организации; установяване на партньорства и сътрудничество с неправителствени организации.
  
• 
  Фискална децентрализация: На местните власти трябва да бъде предоставена финансова независимост, за да са способни да изпълняват успешно функциите си без да разчитат на бюджетните субсидии от държавата; трябва да има ясно задание за предоставянето на услуги и административните функции на местните управи; необходим е разчет на необходимите разходи спрямо източниците на приходи на местно ниво, така че местните власти да имат необходимите ресурси да изпълняват своите функции; значителна част от общите приходи на местните власти трябва да идва от местните данъци и такси, които да бъдат под техен контрол и да могат да бъдат променяни с решение на местно равнище; трансферите от централната към местната власт трябва да бъдат разпределени въз основата на ясни критерии, които целят постигането на равенство, стабилност и икономическа ефективност; местните власти трябва да имат достъп до дълготрайни капиталови инвестиционни фондове, което за много от страните означава, че ще имат достъп до националните кредитни пазари; изготвяне и приемане на процедурни правила за консултации с Министерството на финансите върху плановете за държавния бюджет в частта, касаеща местните власти; разработване на карти за регионална политика за държавни помощи; разясняване на цялостната концепция за държавните помощи, включително и субсидиите на отговорните местни власти; ефективно използване на структурните фондове на ЕС; учредяване на информационни и консултативни центрове в общините, въвеждащи модерни информационни технологии и оптимизиране на комуникациите между тези центрове и съответните министерства.
  
• 
  Подобряване на информационния обмен на всички нива; създаване на компютъризирани бази данни, обучение на експерти, създаване на информационни центрове на местно ниво.
  
• 
  Подобряване предоставянето на услуги за гражданите чрез въвеждането на подход, ориентиран към клиента; подобряване качеството на самите услуги и по-добро разбиране на правото на гражданите като данъкоплатци да изискват и получават високо качествени услуги; внасяне на промени в управлението на някои услуги.
  
• 
  Увеличаване на взаимодействието между обществения и частния сектор на местно равнище чрез договори за обществени поръчки, обществено-частни партньорства; постигане на повече прозрачност в тази област.
  
• 
  Засилване ролята на местните власти в областта на икономическото развитие на техните територии чрез установяване на партньорства с бизнеса и държавните агенции.
  
• 
  Увеличаване капацитета на местните власти в областта на стратегическото планиране и използване на местните ресурси по най-ефективен начин чрез въвеждане на някои управленски методи от частния бизнес в управлението на услуги, маркетинга и контрола върху разходите и чрез привличане на инвестиции; по-широкото използване на външното договаряне като механизъм за повишаване на ефективността, намаляване на разходите и подобряване на отчетността при изпълнението на конкретни дейности от общинските администрации; съществува необходимост да се доразвие законодателството в тази област.
  
• 
  Гарантиране на успешното прилагане на законите и правилниците за държавните служители, за да се стабилизират екипите от експерти и администрацията на местните управи и да се постигне деполитизация на държавните служители, особено на средно управленско ниво.