Разпределение на ролите и отговорностите между различните нива
Изтегляне 2.25 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 1. Законодателна уредба
- 2. Структура на местните и регионални власти
- 3. Разпределение на отговорностите
- 3.3. Регионите на остров Мадейра и Азорските острови
- 4. Връзки и сътрудничество
- Общи субсидии и компенсационни схеми
- Такси и търговска дейност
- Финансиране на капиталовите инвестиции
- 6. Тенденции в развитието на местните и регионалните власти
ПОРТУГАЛИЯОсновни факти
1. Законодателна уредбаМестното самоуправление в Португалия има много стари исторически корени в общините (municipios). Епархиите (Freguesias) са местни власти, основани на базата на териториалната организация на Римската католическа църква и са интегрирани в административната организация на държавата през 1878 г. В периода преди 1974 г. самостоятелността на общините и епархиите е значително намалена в полза на централната администрация. От 1974 г. нататък новият политически режим признава значимостта на местните власти за развитието на страната и за установяването на демократична държава. Поради това с Конституцията на португалската република от 1976 г. се установяват важни принципи и се възстановяват правомощия на общините и епархиите, които са им били отнети. От 1976 г. до сега местното самоуправление значително укрепва и се усъвършенства и понастоящем е считано за една от ключовите основи за развитието на демокрацията. Член 6 от португалската конституция постановява, че държавната организация се основава на принципите на местно самоуправление и демократична децентрализация на администрацията. Според раздел VII, VIII и част III от Конституцията единиците на местното самоуправление в Португалия са епархиите, общините и регионите.
2.1. РегиониСпоред Конституцията има два вида региони: автономните региони на двата архипелага остров Мадейра и Азорските острови и административните региони на континента. В големите градски части могат да бъдат установявани други форми на местно самоуправление със закон. Двата автономни региона - остров Мадейра и Азорските острови- са създадени по силата на Конституцията. Техният специален статут им дава законодателни и изпълнителни правомощия, определени от Конституцията и основния закон на републиката, по въпроси, касаещи регионите. Освен това, те имат право на издаване на наредби и на законодателна инициатива и участие в различни национални органи и структури. Въпреки че съществуването и самоуправлението на административните региони на континента е конституционно гарантирано, все още не са създадени региони в континентална Португалия. Поради тази причина функциите за координация, подкрепа на общинските инициативи и регионалното планиране се изпълняват от 18 окръга, основани през 1835 г. На практика тези окръзи са децентрализирани единици на централната власт и ще продължават да съществуват до създаването на административните региони. Конституцията регламентира създаването на самоуправляващи се административни региони на континента. През 1998 г. се провежда референдум по въпроса, но гражданите отхвърлят предложението за създаване на региони. Впоследствие планът е замразен, но не и изоставен. За момента функционира разделението на 18 окръга, които нямат никаква административна и финансова независимост и са само временни органи. На континента продължават да съществуват пет планови региона, които съответстват на ниво NUTS 2 в Европейската общност, и правителството е създало децентрализирани регионални служби към тях. Отхвърлянето на референдума за самоуправляващи се административни региони доведе до трудното намиране на алтернативни решения, но същевременно усилва политическата воля за децентрализация чрез общините. 2.2. Общини Тъй като ролята на регионите на континента не е формализирана понастоящем общините са основните единици на местното самоуправление. На континента има 278 общини и 30 на остров Мадейра и Азорските острови. В раздел VIII от част III на португалската конституция са определени подробни правила относно правомощията, функциите, организацията, финансовите активи и ресурси на местните власти. Административният контрол върху местните власти също е регламентиран, но е ограничен само до това дали действията им са законосъобразни. Тези конституционни правила са установени в съответствие с принципите на местно самоуправление и децентрализация и по този начин регламентират автономността на местните власти. В сравнение с другите страни-членки на ЕС, португалските общини са сред най-големите единици на местно самоуправление в Европа, със среден брой на населението 32 000 души. Средният брой на населението в епархиите е 2 300 души и средно има по 14 епархии във всяка община. Таблица 10: Размер на португалските общини, Източник: Генерална дирекция на местните власти
2.3. ЕпархииПод общинското ниво са епархиите, които наброяват 4 241. По традиция те играят незначителна роля в местното управление. Липсата на институционална структура и недостигът на персонал и финансови ресурси не им позволява да се включват активно в местното самоуправление и затова те работят в голяма степен в сътрудничество с общините. Счита се, че приетите през 1998 г. нови закони ще увеличат тяхната значимост. 3. Разпределение на отговорностите3.1. ОбщиниПравомощията на местните власти трябва да се разглеждат с оглед на последните развития в Португалия. До 1974 г. под предишния тоталитарен режим местните власти не са избираеми, а се номинират от правителството. Задълженията им тогава се основават на конкретен списък от правомощия и местните власти нямат право да престъпват оперативната си рамка, определена със закон. Политическата система е все още относително централизирана, тъй като централната власт е отговорна за осигуряването на основни обществени услуги и за наблюдението на спазването на основни правила на местно равнище. Но процесът на демократизация след 1974 г. постепенно укрепва местните власти чрез развитието на структура, основана на принципите на децентрализация и самоуправление, като им се дава по-голяма гъвкавост в прилагането на основната законодателна рамка. Португалското законодателство установява принципа, че местните власти притежават основното правомощие да се занимават с всички въпроси, засягащи интересите на населението в даденото населено място. Но като цяло общините са ограничени във финансовия си капацитет и затова имат относително ограничена роля, освен в капиталовите инвестиции. През 1999 г. е приет нов закон, който предвижда прехвърлянето на нови важни правомощия на общините през периода 2000 – 2003 г. (закон N 159/99 от 14 септември 1999 г. ). Някои от тези нови правомощия са изцяло отговорност на общините, а други са споделени с централната власт. Детайлите на това партньорство са предмет на договаряне между правителството и Националната асоциация на португалските общини. Според закон N 159/99 общините имат правомощия в следните области: селска и градска инфраструктура, енергетика, транспорт и комуникации, образование, култура и наука, спорт и отдих, здравеопазване, социални дейности, жилищна политика, гражданска защита, опазване на околната среда, защита на потребителите, градоустройство, общинска полиция и външно сътрудничество. Същият закон определя и конкретните правомощия във всяка от тези области. Примери за ролята им в капиталното инвестиране включват:
Освен това, местните управи участват в предоставянето на услуги и в следните важни области:
Общините обикновено предоставят услуги чрез собствения си персонал и използването на собствените си ресурси, но в конкретни случаи могат да обявяват търг за дадени услуги. Отговорностите на местните власти за обществените услуги в социалния сектор, образованието и културата са доста ограничени. Услуги като училищното обучение, социалните помощи и културата все още са извън юрисдикцията на общините. Отличителна черта на ангажираността на португалските местни власти в обществения сектор е ролята им в капиталното инвестиране. Делът на капиталовите разходи на местните власти е много по-голям отколкото делът на бюджета на централната власт, заделен за капиталови инвестиции. Тази тенденция се наблюдава в Португалия в продължение на няколко години.
Таблица 12: Разпределение на местните инвестиции по сектор през 1997 г., Източник: Генерална дирекция на местните власти, 2000
Законът налага бюджетни ограничения на местните власти в областта на предоставянето на услуги, което води до тяхната по-голяма насоченост към областта на капиталното инвестиране. Разходите за постоянния персонал на местните управи не може да надвишава 60 % от текущите разходи за дадена финансова година, а разходите за работещите на временни договори не може да надхвърля 25 %. 3.2. ЕпархииЕпархиите имат ограничена роля в местното самоуправление. Техните правомощия се простират до влиянието им в общинското управление. В зависимост от големината и финансовия им капацитет общините делегират някои отговорности за предоставяне на услуги на епархиите. Традиционните дейности извършвани от епархиите включват: поддръжката на гробищата и пътищата, регулирането на ползването на обща земя и управлението на детски ясли и домове за стари хора. Много от общините сключват споразумения с техните епархии в определени области. Най-често тези споразумения се отнасят до градско почистване, инвестиране в малки проекти за водоснабдяване, поддръжка на пътища и училища, помещения за социални дейности и предоставянето на общински услуги на местно равнище. Епархиите имат определена роля и в администрацията. Те имат определени изборни отговорности, установяват правата на гражданите да получават социални помощи, издават удостоверения за местоживеене и т.н. Закон N 159/99 урежда засилването на правомощията на епархиите, но тяхната работа продължава да бъде фокусирана върху сътрудничеството с общините. 3.3. Регионите на остров Мадейра и Азорските островиЗаконодателството за местното самоуправление е в сила по цялата национална територия, включваща и двата автономни региона. Освен това, законите позволяват на регионалните власти да адаптират някои правила според конкретните условия на даден регион. Благодарение на високата степен на политическа решителност автономните региони определят услугите, които предоставят, като си сътрудничат с местните власти. Основните им функции включват следните области:
4. Връзки и сътрудничествоСътрудничеството между централната и местната власт е уредено чрез закон, който определя критериите за съвместна работа. То може да включва изпълнението на съвместни проекти, които са в интерес на двете страни, като може да включва финансово участие например за построяването на гимназии, казарми, пътища, музеи, библиотеки и т. н. Междуобщинското сътрудничество е също много разпространено. Сътрудничеството обикновено включва асоциации на общини и големите градове Лисабон и Опорто. Правителството има правомощия да контролира местните власти, но само за да установи дали се спазва съответното законодателство. То няма право да оценява административната ефективност на местните власти и определя приоритетите им.
5. Финансови ресурсиИзточници на приходиВ Португалия финансовите правомощия на местните власти са дефинирани в Конституцията в член 238:
Със закона за местните финанси от 1979 г. (поправен през 1984 г., 1987 г. и 1998 г. ) са установени някои основни принципи:
Основните източници на финансиране на местните власти в Португалия са данъци, субсидии, такси и заеми. Освен това, местните власти получават и значителни средства от ЕС. Тези средства са приблизително 10% от общите приходи на местните власти. Таблица 13: Структура на приходите на местните власти 1997 г., Източник: Генерална дирекция на местните власти (2000 г.)
Местни данъциПравото да се определят данъци принадлежи на португалския парламент. Парламентът определя общата данъчна политика. Общините нямат право да въвеждат нови данъци и да ги контролират. Събирането на данъци се извършва и разпределя от централната власт. Така че приходите, определени като местни данъци, са основно споделени данъци с централната власт. Местните данъци в Португалия са предмет на много промени след реформите във финансовия закон от 1979 г. през 1984 г., 1987 г. и 1998 г. Три от най-важните местни данъци – данък върху постъпленията от собственост, дадена под наем, данък върху дадена под наем собственост и наем от помещения на индустриални предприятия и данъка върху капиталовите приходи са отменени. Въпреки това, Парламентът въвежда известен брой промени в местната данъчна система като средство за компенсация на местните власти. След реформите данъкът върху прехвърлянето на собственост преминава към общините и се въвежда нов данък върху капиталовата оценка на собствеността. Данъците върху собствеността съставляват 72% от данъчните приходи на местните власти. Други данъци включват надбавка върху централно определения корпоративен подоходен данък и данък моторни превозни средства. С данъка върху капиталовата оценка на собствеността се облага недвижимата собственост, която включва сгради, апартаменти, къщи и земи. Съществува разлика между видовете собственост и различни данъчни ставки за селскостопанската и градската собственост. Централната власт определя стандартна ставка 0,8% върху оценката на селскостопанската собственост и обхват между 1,1% и 1,3% за градската собственост, като общините могат да определят данъчния размер в тези рамки. Данъкът върху прехвърлянето на собственост се заплаща от купувача на собственост, а данъчната основа е продажната цена на къщата или капиталовата й оценка в зависимост от това коя е по-висока. За собственост, използвана за нежилищни цели, максималната данъчна ставка е 10%. Надбавката върху централно определения корпоративен подоходен данък може да бъде налагана от общините в изключителни случаи за финансиране на инвестиционни проекти или за балансиране на бюджета. Общините могат да определят размера на тази надбавка до 10% от размера, определен от централната власт. Текущата ставка на корпоративния подоходен данък е 36,5% от печалбата на компанията. Следователно, максималната надбавка, която може да бъде налагана от общините е 3,65%.
Общи субсидии и компенсационни схемиС цел съответствие с конституционните принципи на разделяне на ресурсите между централната и местните власти и намаляване на неравенството между отделни местни власти, Законът за местните финанси предвижда правителството да прехвърля всяка година част от своите финансови ресурси на местните власти посредством Фонд за финансово компенсиране (Fundo de Equilibrio Financeiro, FEF). През 1979 г. Законът за местните финанси определя критерии за годишните калкулации на Фонда, базирано на държавните разходи. Законът се променя през 1984 г. като позволява на португалския парламент да определя ежегодно размера на Фонда без да се съобразява с горните правила. През 1987 г. Законът е променен за трети път, въвеждайки нов критерий за калкулация чрез математическа формула, базирана на постъпленията от ДДС. След като ФФК е изчислен, той се включва в държавния бюджет като разход. Всяка от 308-те общини получава част от ФФК въз основа на следните критерии:
Делът на всяка община от ФФК се превежда на 12 месечни вноски. Всяка община прехвърля не по-малко от 10% от своя дял от ФФК на епархиите. Делът на общините във ФФК е основният източник на тяхното финансиране. През 1999 г. финансовият режим е радикално променен от четвъртия Закон за местните финанси, приет през 1998 г. Вертикалното разпределение на обществените ресурси се променя съществено. Запазени са старите данъци, но към тях са добавени проценти от средно аритметично (33 % или 30,5 % за общините и 2,5 % за епархиите) от три основни данъка събирани от централната власт: корпоративен данък, данък върху личните доходи и данък добавена стойност. Хоризонталното разпределение на трансферите на обществени ресурси също е значително променено чрез въвеждането на нови инструменти. Старият финансов компенсационен фонд (ФФК) е заменен с два нови фонда: Общински фонд (FGM) – за разпределение с оглед на нивото на оперативните и инвестиционни разходи и Общински фонд за сближаване (FCM) за финансово изравняване и коригиране на асиметрии. Епархиите получават директни трансфери от централната власт чрез Финансовия компенсационен фонд за епархии. Таблица 15: Приходи от субсидии на местните власти 1997 г., източник: Генерална дирекция на местните власти 1997 г.
Целеви субсидииЦентралната власт предоставя извънредно финансиране за капиталовите инвестиции на общините в случаите, когато:
Освен целеви преводи за покриване на извънредни разходи, Законът предвижда преводи на средства за съвместно финансиране на инвестиционни проекти в определени области: общо почистване, околна среда, транспорт и комуникации, култура, образование, обществени жилища и др. Това финансиране възлиза на 5,2% от общинските приходи за 1997 г. Други целеви трансфери включват субсидии от ЕС. На тях се пада 9,8% от общинските приходи за 1997 г.
Общините също така определят такси за компенсиране на административни разходи за инфраструктура и предоставяне на лицензи:
Епархиите също определят някои такси като:
Финансиране на капиталовите инвестицииЗаконът за местните финанси урежда правата на общините да вземат заеми. Общините имат достъп до капиталовите пазари и могат да издават облигации съгласно закона. Те могат да получават средно- и дългосрочни заеми, но само за инвестиционна дейност или в случаи на финансови затруднения. Новият закон за местните финанси от 1998 г. въвежда ред промени с оглед ограниченията на заемите на местните власти. Например краткосрочните заеми за решаване на финансови проблеми не могат да надвишават 10% от делът на общините в Общинския фонд и Фонда за сближаване. Дългосрочните и средносрочните заеми могат да бъдат договаряни за инвестиции, финансово възстановяване или за възстановяване на структурния баланс на бюджета. Тези ограничения се налагат от ръста на Европейския валутен съюз и Пакта за стабилност.
6.1. РегионализацияРегионализацията засяга т. нар. административни региони, които са уредени в Конституцията, но все още не са създадени. Правителствената програма гарантира, че ще бъдат предприети мерки в тази насока. Съществуват поне четири вида въпроси, които трябва да бъдат изяснени:
През 1998 г. се провежда референдум по въпроса, но гражданите отхвърлят предложението за създаване на региони. Впоследствие планът е замразен, но не и изоставен. За момента функционира разделението на 18 окръга, които нямат никаква административна и финансова независимост и са само преходни органи. На континента продължават да съществуват пет планови региона, които съответстват на ниво NUTS 2 в Европейската общност, и правителството е създало децентализирани регионални служби към тях. Отхвърлянето на референдума за самоуправляващи се административни региони доведе до трудното намиране на алтернативни решения, но същевременно усилва политическата воля за децентрализация чрез общините. 6.2. ДецентрализацияДецентрализацията на публичната администрация е национален приоритет. През последните години намалява децентрализацията под формата на прехвърляне на нови правомощия на местните власти. Националната асоциация на португалските общини и правителството преговарят за ново прехвърляне на власт, но не са постигнати значителни резултати. Най-голямото затруднение представлява прехвърлянето на необходимите ресурси. В последната правителствена програма са предвидени такива инициативи. Закон N 159/99 урежда нова рамка за прехвърляне на правомощия на общините през периода 2000 – 2003 г. Това е много важна стъпка към по-голяма децентрализация и Националната асоциация на португалските общини и правителството преговарят въпреки огромните трудности. Въпреки това, самото приемане на закона демонстрира присъствието на силна политическа воля в тази насока. Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г Изтегляне 2.25 Mb. Сподели с приятели:
|