Разработка на приложения в среда на autodesk-продукти

1. 
   Създаване на скрипт-файлове. Представляват външни текстови файлове с разширения scr, които се създават с произволен текстов редактор (например Notepad) и представляват набор от вградени команди на AutoCAD (по една на ред). Могат да се изпълняват автоматично както при стартиране на системата, така и по средата на сеанса на работа чрез използване на специална команда. Това е елементарно средство за автоматизиране на повтарящи се, често използвани команди на AutoCAD. Основният им недостатък е, че не допускат никакви междинни изчисления, както и вход от потребителя, т.е. всичко е статично.
   

2. 
   Използване на меню-макроси (да не се бърка с макроси на Visual Basic for Applications – VBA). Създават се от потребителя. В тях могат да се включват както вградени команди на системата, така и елементарни изрази на AutoLISP, а така също и изрази, написани на езика DIESEL (Direct Interpretatively Evaluated String Expression Language). Тези макроси могат да се „прикачат” към потре­бителски бутони, разположени в някоя от съществу­ващите или в нова лента с инструменти (Toolbar), както и в Ribbon-лентата. Езикът DIESEL разполага с 28 функции предимно за работа с низове. Позволява да се формират низове с променливо съдържание, зависещо от някакви условия. Резултатът е низ, който се интерпретира от AutoCAD като команда. Езикът за първи път се появи в AutoCAD R12.
   

3. 
   Action-макроси (автоматично генерирани макроси за разлика от горните, които се разработват от потре­бителя). Това са последователности от команди, които се създават с помощта на инструмента Action Recorder . Тази възможност за първи път се появи в AutoCAD 2009. Така създадените макроси могат да се редактират, а в последствие и да се пренасят в някой панел с инструменти или в специално меню.
   

4. 
   AutoLISP. Това е интерпретатор, притежаващ ос­новните конструкции на езика Lisp, допълнени с възможности за използване на командите на AutoCAD. AutoLISP е най-старият от вътрешните езици за програмиране в AutoCAD. За първи път се появи в 1986г. в AutoCAD 2.18. С негова помощ е създадено богато програмно осигуряване под формата на допълнителни команди за AutoCAD от хиляди потребители и фенове на AutoCAD по света. Част от тези допълнителни команди се разпрост­раняват от Autodesk, обособени в самостоятелен модул (напр. Express Tools или под някакво друго име, зависи от версията на продукта). От AutoCAD R12 към AutoLISP е добавен и DCL (Dialog Control Language) за създаване на диалогови прозорци за приложения, написани на AutoLISP. Трябва да се отбележи, обаче, че DCL не предоставя визуални среди и възможностите му за създаване на диалогови прозорци са силно ограничени.
   

5. 
   Visual LISP. Въпреки името, Visual LISP не пре­доставя среда за визуално програмиране. Най общо, това е AutoLISP, разширен с технологията ActiveX. С Visual LISP могат да се създават функции, компи­лирани до някакъв междинен код (разширение fas), за разлика от AutoLISP, който е класически интер­претатор. Visual LISP беше добавен към AutoCAD в 2000г.
   

6. 
   VBA (Visual Basic for Applications). VBA беше вграден в AutoCAD R14. За разлика от Visual LISP, VBA представлява изцяло визуална среда за програми­ране с пълна поддръжка на ActiveX-технологията и възможности за използване на dll-библиотеки. Но от версия AutoCAD 2010 насам VBA-средата не се включва по подразбиране. Autodesk постепенно се отказват от поддържането на VBA, отдавайки приоритет на .NET.
   

7. 
   ObjectARX. Това е допълнение към Microsoft Visual Studio. Съдаржа специални библиотеки, header-файлове и спомагателни инструменти, предназна­чени за създаване на програмно осигуряване на С++, функциониращо в среда на Autodesk-продукти под Windows. ObjectARX замести ADS (Advanced Development System) – библиотеки, които се използ­ваха в операционна среда DOS. Както ADS, така и ObjectARX не се инсталират с инсталацията на AutoCAD, а е необходимо допълнително да се изтеглят от официалния сайт на Autodesk.
   

8. 
   Microsoft .NET Framework. Хронологически пог­леднато, това е последната възможност, пре­доставена от Autodesk, за разработване на надстройки за техните продукти. Може да се използва за версия 2005 и следващи.
   

Първите три от гореизложените начини за обогатяване функционалността на AutoCAD са сравнително прими­тивни и не дават възможност за създаване на по-сложна допълнителна команда. За сметка на това не изискват познания върху език за програмиране с изключение евентуално за езика DIESEL. DIESEL е силно различен от класическите процедурни и функционални езици за програмиране, сравнително елементарен и с ограничен набор от функции, което улеснява прилагането му. Така, че подходите, изложени в първите три точки биха се използвали основно в два случая:

• 
  работа с олекотени версии на продуктите (напр. AutoCAD LT) поради невъзможност за програмиране на друг език;
  

• 
  използване от потребители-непрограмисти.
  

VBA не само не се развива вече от Autodesk, но и от 2010г. не се включва по default при инсталациите на AutoCAD. Поради тази причина няма да разглеждаме по-надолу в изложението възможността за създаване на допълнителни команди в AutoCAD чрез VBA. Въпреки това, програмно осигуряване, разработено на VBA, може да се изпълнява в среда AutoCAD.

1. 
   Среда за разработка. AutoCAD има вградена IDE-среда за създаване и тестване на код на AutoLISP/Visial LISP. IDE за .NET и ObjectARX в AutoCAD няма. Тя се инсталира отделно – обикновено това е MS Visual Studio.
   

2. 
   Бързодействие. Приложенията на .NET и ObjectARX като правило работят по-бързо, отколкото тези на AutoLISP/Visial LISP. Това в особена сила важи за функции, в които преобладават аритметичните операции. Но трябва да се отбележи, че в някои случаи на изчертаване на графични примитиви и извличане на информация от графичната база данни скоростта на изпълнение е съизмерима.
   

3. 
   Графичен интерфейс. При използване на С++ и особено на .NET-език диалогови прозорци се създават много лесно, като има възможност за използване на разнообразни контроли. В същото време при AutoLISP/Visial LISP възможностите за графичен интерфейс с потребителя са силно ограничени поради ограничените възможности на DCL. Независимо от факта, че в последно време AutoLISP/Visial LISP допускат и създаване на диало­гови прозорци чрез езиците ObjectDCL или OpenDCL, то последните не са вградени в средата на AutoCAD, платени са и нямат мощта на визуалните среди на MS Visual Studio. Но пък има възможност на някой .NET-език (напр. C# или VB.NET) да се създаде GUI (графичен потребителски интерфейс) за изпол­зване от функции на AutoLISP и VisualLISP.
   

4. 
   Взаимодействие с Windows-приложения. Такава възможност в AutoLISP напълно липсва, във Visial LISP е ограничена, докато при .NET и ObjectARX е напълно развита.
   

5. 
   Преминаване към нова версия на AutoCAD. При преминаване към нова версия на Autodesk-продуктите функции, написани на AutoLISP/Visial LISP на практика не се налага да се променят. Ако изобщо се направи промяна, тя обикновено е за оптимизиране на някоя функция чрез използване на нова възможност на езика, т.е. промяната не е наложителна. За код, написан на .NET и ObjectARX често се налага прекомпилиране, а в някои случаи и промяна на програмния код. Това се дължи на факта, че Autodesk постоянно развивает .NET API за разлика от AutoLisp и VisualLisp.
   

И четирите подхода: AutoLISP, Visual LISP, ObjectARX и .NET-езиците за програмиране могат да се прилагат за създаване на допълнителни команди към продуктите с цел изпълнение на специфични задачи. Но всеки един от тези програмни езици е по-удобен за решаване на определени специфични задачи, като:

• 
  AutoLISP и Visual LISP са по-удобни за създаване на нови команди с елементарен графически интерфейс, в които няма много аритметични изчисления, а преобладава използването на вградени команди на AutoCAD или извличане на информация от графичната база данни на системата. Трябва да се има предвид, че AutoLISP е интерпретатор, докато функциите, написани на Visual LISP се компилират в междинен код (разширение fas) и затова тяхното изпълнение е по-бързо. Използването на команди на AutoLISP в диалогов режим на AutoCAD в някои случаи е много удобно и полезно.
  
• 
  С++ чрез ObjectARX и .NET-езиците – за създаване на нови обекти, класове, методи, пространства, интерфейси, както и модули за обработване на различни системни събития и драйвери за външни устройства.
  

1. 
   Използвайки съвременни езици за програмиране може съществено да се разшири функционалността на Autodesk-продуктите.
   

2. 
   Детайлното познаване на възможностите на езиците за програмиране в среда на Autodesk позволява да се оптимизира процеса на създаване на допълни­телни надстройки (plug-ins).
   

http://www.caddsoftsolutions.com/Download.htm

http://docs.autodesk.com/ACDMAC/2014/ENU/Mac_Sandstone_Dev_Help/Developer%20Guide/index.html

OBJECTARX DEVELOPER’S GUIDE

http://www.afralisp.net/visual-lisp/

http://www.cadtutor.net/forum/forumdisplay.php?21-AutoLISP-Visual-LISP-amp-DCL

http://www.afralisp.net/visual-lisp/tutorials/reactors-part-1.php

http://lispexpert.blogspot.com/p/chapter-15.html