Разрешаване на проблеми и дискусионни въпроси в обучението по религия

гл. ас. д-р Магдалена Легкоступ

Православен богословски факултет при Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий”
Най-добрият начин да се избегне индокринацията в училищното обучение по религия е не да се игнорират или избягват противоречиви теми, а да бъдат научени учениците да разсъждават по тях. Въз основа опита, натрупан при подготовката на студентите-богослови за придобиване на педагогическа правоспособност, в настоящия доклад се предлагат стратегии за справяне с определени противоречия, които могат да възникнат в рамките на преподавания материал по религия, както и между ученици с различни гледни точки.

1. Принципите на съвременното религиозно образование и необходимостта от умения за избор, поставяне и обсъждане на дискусионни въпроси/проблеми в класната стая.

В процеса на изграждане и усъвършенстване на педагогическите умения на бъдещите учители по религия се усвояват основни принципи, методи и критерии на работа по отношение на активния диалог и свободен обмен на идеи в контекста на религиозно разнообразие. Тези знания и умения са базирани на следната визия за съвременното религиозно образование:

1. 
   Да насърчава взаимното уважение по отношение на различията.
   
2. 
   Да се осъществява като образование, изучаване, а не като спечелване на привърженици за своята собствена вяра.
   
3. 
   Да формира умения за свободен диалог по въпросите на религията – особено относно религиозните различия, което включва и създаване на благоприятна атмосфера.
   
4. 
   Да събужда интерес и ангажираност относно проблемите на идентичността и различията – в рамките на и между религиите.
   
5. 
   Учебно-възпитателният процес по религия да се свързва с непреднамерена емоционална среща на човешки същества, в която участниците в обучението дават израз на идеите си.
   
6. 
   Обучението по религия да се изгражда на основата на етоса, на културата на уважение.
   

За учителите по религия е важно да придобият и умения за поставяне и обсъждане на дискусионни въпроси и разрешаване на проблеми в класната стая, тъй като самата религия е област, обект на множество дискусии и конфликти. Противоречието е характерно и за други области на учебните програми и живота – история, литература, гражданско възпитание, морала, науката (особено нейните етични аспекти) и др. Ето защо учителите трябва да бъдат информирани за потенциалните противоречия и да имат определени умения, за да могат да реагират адекватно на появили се в процеса на обучение дискусионни въпроси.

В настоящето изложените ще представим като примерни методически предложения само няколко методи за разрешаване на проблеми и дискусионни въпроси в обучението по религия. Това са три метода с широко приложение, а именно: разрешаване на проблем, дърво на решенията и дискусия.

Началната точка на този метод е генериране на проблем чрез представяне на събитие от ежедневието, чрез разкази, четене на литературен текст, гледане на филми, аудио запис, демонстрация на снимков материал, мултимедийна презентация, загадка, кръстословица или провеждане на интервю, дидактична игра.

Търсенето на решение на проблема налага разглеждането на редица специфични въпроси. За да бъдат в състояние да ги решат, учениците трябва да получат необходимата информация и материали. Техният източник може да бъде кратка лекция, прочит и разяснение на част от Свещеното Писание или други религиозни книги.

След обсъждане на предложенията на учениците за решаване на проблема се прави оценка на резултатите, избират се решения според тяхната целесъобразност и ценност, както и според възможността за практическото им прилагане.

Добре би било урокът, който е проведен с помощта на метода на проблема, да завърши с молитва, в която да се даде възможност на учениците да изразят благодарност за истината и да поискат Божията помощ в своя живот. ²

Този метод учи на творческо мислене за решаване на трудни ситуации, особено на конфликти, поддържа интереса и емоционалната ангажираност. Трябва да се внимава обаче да не се дава възможност за разрешаване на псевдопроблеми.

Дърво на решението е графичен запис на процеса на вземане на решения. Този метод позволява на учениците да осъзнаят, че всяко решение предполага и някои положителни или отрицателни ефекти. Така те се научават да предвиждат последиците, следователно, да поемат и отговорност за тях. Графичната форма на дървото подпомага логическото мислене и точното формулиране на съжденията.

Правилното попълване на модела изисква:

• 
  дефиниране на проблема
  
• 
  намиране на различни варианти за разрешаване на проблема (дървото ще има толкова разклонения, колкото са тези възможности),
  
• 
  определяне на положителните и отрицателните последици от всеки вариант (от гледна точка на целите и йерархията на ценности);
  
• 
  избор на решение.
  

Дървото на решението може да се използва фронтално за работа с целия клас или при работа в групи, като отнема цял урок.

Метод, при който се обсъждат и обменят мнения по определени теми. Дискусията стимулира творческото мислене, формира обективност и самокритичност. Проф. А. Кръстева подчертава, че „наред с другите си положителни качества, методът позволява да се откроят изходните ценности, върху които се градят основните твърдения на учениците” ³.

Дискусията започва с представяне на проблема, след което участниците излагат своите възгледи, представят различни гледни точки, а в заключителния етап се извършва рефлексия с цел съвместяване на различията и формулиране на изводи.

Сценариите за дискусия трябва да бъдат реални ситуации. Най-общите въпроси за обсъждане на дискутирания проблема са:

Какви са възможностите за избор на решение? } Покажи въпроси и

Какво би могло/трябва да се направи? сценарии на PowerPoint
Примерни казуси, подходящи при обучението на самите учители могат да бъдат следните проблемни ситуации:

• 
  Определен родител не желае детето му да участва в религиозно обучение, в което не се преподава религията, към чиято традиция семейството принадлежи;
  
• 
  В монокултурен клас идва нов ученик, който изповядва исляма, и около училището започват да се появяват анти-мюсюлмански графити;
  
• 
  Вашето училище отказва да предложи на своите ученици религиозно обучение. Родителите ви молят като преподавател по религия да им помогнете тази политика да бъде променена.
  

• 
  Създаване на атмосфера на "отвореност", в която различни идеи да бъдат изслушани и уважавани, като се изисква те да бъдат изразявани безпристрастно.
  
• 
  Наличие на чувство на доверие и сигурност в рамките на групата.
  
• 
  Самият учител да се стреми да бъде пример за добър слушател.
  
• 
  Определяне на основни правила за водене на дискусията във връзка с културата на комуникация и по-специално – с въздържане от персонални нападки, квалификации или сектантски или расистки изказвания.
  
• 
  Поддържане и мотивирано отстояване на собствена позиция.
  
• 
  Подпомагане на децата в осъзнаването на наличието в света на богат спектър от различни гледни точки, всяка от които може да бъде аргументирана рационално, без това да води до конфликти, лошо настроение или насилие.
  
• 
  Поставяне собствените възгледи от страна на учителя на заден план.
  
• 
  Равнопоставеност при обсъждане на дискусионните въпроси между участниците в дискусията.
  
• 
  Отлично познаване от учителя на предмета на дискусионния въпрос.
  
• 
  Познаване на учениците и чувствителност към личните им истории.
  

За да приложи ефективно методите за разрешаване на проблеми и дискусионни въпроси, учителят по религия е необходимо да създаде подходящи условия като ефикасна организация, подробен план-сценарий на урока, планиране на необходимото време, подготвени материали; атмосфера, даваща усещане за сигурност; правилно поведение, базирано на познаване на правилата за междуличностно общуване и висока мотивация на учениците. Освен това обаче специфичните изисквания към използването на тези методи в обучението по религия се основават на следните идейни предпоставки:

1) Убеждението, че стремежът към търсене на отговори на екзистенциални въпроси се поражда по естествен път в учащите се и че те са в състояние да вникнат в религиозно-нравствената проблематика и да формулират творчески идеи.

2) Съзнанието за важната роля на учителя по религия като съработник на Бога, който непрекъснато поощрява търсенето на отговори и подпомага учениците в съвместната им учебно-възпитателна работа.

3) Решимостта религиозно-нравствените дилеми да се поставят в контекста на дискусии, писмени дейности и други процеси на търсене на отговори, с които учащите се са лично ангажирани.

4) Осъзнаването на връзката между навиците за мислене и градивното религиозно-нравствено съзнание.

Приложими области за извличане на актуални теми при решаване на проблеми и дискусионни въпроси в религиозното обучение могат да бъдат следните области от учебното съдържание:

• 
  Библията: старозаветни разкази, новозаветното учение и евангелските разкази и притчи;
  
• 
  Съвременни църкви и интерцърковни изследвания;
  
• 
  Вяра и интеррелигиозни изследвания;
  
• 
  Факти и събития от новата и най-нова история, които провокират дискутирането на въпроси, свързани с националната независимост, гражданските права; правосъдието и равенството, мира и помирението, прошката.
  
• 
  етични въпроси и теми: човешките взаимоотношения, приятелството, конфликтите, мир и правосъдие, справедливост, помирение и др.
  

Изложените тук методи и стратегии са само примерни методически предложения. Учителят по религия трябва непрекъснато да търси нови учебни форми, методи и средства, чрез които да поставя екзистенциално важни въпроси и да стимулира разрешаването на проблемни въпроси в контекста на религиозното образование. И не на последно място, той не бива да забравя, че един от най-важните фактори, определящ равнището на духовно-нравствената и познавателно-формираща дейност в обучението по религия е именно учителят, динамиката на неговия живот в благодатта, която може да доведе обучаваните до осъзнат избор във вярата и собствен духовен път, водещ до лична среща с Бога.

1. 
   Андреев, М. Процесът на обучението. Дидактика. С., УИ „Св. Климент Охридски”, 1996.
   
2. 
   Наръчник по оценяване. НБУ, С., 2007.
   
3. 
   Кръстева, А. Иновации в училищното образование, В. Търново, 2004.
   
4. 
   Филипова, И., Тепавичаров, И. 101 идеи за иновативни учители. В. Търново, 2006.
   
5. 
   Kubik, W. Katecheza metodą problemową // M. Majewski (red.), Katechizacja różnymi metodami, Kraków 1994.
   
6. 
   Kulpaczyński, S. Wybrane  metody  i  ich  możliwości aktywizowania  katechezy. // „Katecheta”, 42:1998 nr 8, с. 5–10.
   
7. 
   Kulpaczyński, S. Aktywizowanie katechizowanych. Lublin 1997, с. 286.
   
8. 
   Moore, Geneviève, Anne Hernandez. Qu'est-ce qu'un problème en APP? http://enseignants.insa-toulouse.fr/fr/l_app/l_app_comment_faire/
   
9. 
   Richardson, Norman. Education for Religious Tolerance. The Impossible Dream? // Studia Kulturowe Numer 2, Instytut Pedagogiki, Uniwersytet Gdański, Gdańsk, 2008, p. 39–53.