Разрешаване на проблеми и дискусионни въпроси в обучението по религия

гл. ас. д-р Магдалена Легкоступ

Православен богословски факултет

Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий”

В процеса на изграждане и усъвършенстване на педагогическите умения на бъдещите учители по религия се усвояват основни принципи, методи и критерии на работа по отношение на активния диалог и свободен обмен на идеи в контекста на религиозното разнообразие и етически, културни и етнически различия. Тези знания и умения са базирани на следната визия за съвременното религиозно образование:

1. 
   Религиозното образование трябва да се стреми да насърчава взаимното уважение по отношение на различията.
   
2. 
   Целите на обучението по религия трябва да са ясни – това е образование, а не инструктаж; изучаване, а не спечелване на привърженици за своята собствена вяра
   
3. 
   Тези, които преподават и тези, които се обучават, трябва да се научат да говорят достатъчно свободно и без притеснение за религията – особено относно религиозните различия (между религиите и в рамките на религиите). Това включва насърчаване на диалог между равни. Затова учителите по религия трябва да създават в класната стая атмосфера, която да накара учениците да се чувстват по време на урока по религия на безопасно място.
   
4. 
   В учителите и учениците трябва да се събужда интерес и ангажираност относно проблемите на идентичността и различията – в рамките на и между религиите. Това е важно измерение на интеркултурните познания (които трябва да бъдат интерактивни, като се включват както физически лица, така и общности).
   
5. 
   Учебно-възпитателният процес по религия се свързва с непреднамерена емоционална среща на човешки същества, в която участниците в обучението дават израз на идеите си, като ги изследват и изучават, предоставя им се възможност да говорят за себе си. (В това отношение обаче изрази като " Вашата религия ви учи, че ..., но нашата …" са неподходящи).
   
6. 
   Обучението по религия се изгражда на основата на етоса, на културата на уважение, което се гради с течение на времето на базата на положителни взаимоотношения и добро ръководство.
   

Тази съвременна визия за училищното религиозно образование изисква добре подготвени учители. Според Ръководните принципи от Толедо¹, признати с консенсус от външните министри на 56 страни, от държавите-членки се изисква да предоставят на учителите по религия възможност за придобиване на педагогическа правоспособност, квалификация и усъвършенстване и да осигурят средства за придобиване на богати и разнообразни средства за обучение.

За учителите по религия е важно да придобият и умения за поставяне и обсъждане на дискусионни въпроси и разрешаване на проблеми в класната стая, защото самата религия е област, обект на множество дискусии и непримирими гледни точки. В някои региони са налице конкретни проблеми, които възникват на основата на религиозни различия. Самото религиозно образование често е противоречиво – може би най-дискусионната област в учебната програма, като се има предвид разнообразието от гледни точки и противоречиви обществени нагласи. Противоречието не е характерно само за религията. То се отнася и до други области на учебните програми и живота, особено тези, в които ценностите, нагласите, мненията и тълкуванията са важни – история, литература, гражданско възпитание, морала, науката (особено нейните етични аспекти) и др. Ето защо учителите трябва да бъдат информирани за потенциалните противоречия и да имат определени умения, за да могат да реагират адекватно на появили се в процеса на обучение дискусионни въпроси.

При определянето на основния дискусионен въпрос или проблем, който да бъде обсъден в часа по религия е необходимо прилагането на ясни критерии като:

- поставеният въпрос или проблем да бъде значим;

- относно неговото разрешаване различни групи да предлагат различни начини за действие;

- да няма прието универсално решение;

- всеки вариант за неговото разрешаване да предизвика възражения, да е неприемлив или неприятен на някого;

- да включва ценни решения;

- да е важен за огромен брой хора.

В настоящето изложените ще представим като примерни методически предложения само няколко методи за решаване на проблеми и дискусионни въпроси в обучението по религия. Това са три метода с широко приложение, а именно: разрешаване на проблем, дърво на решенията и дискусия.

Този метод изпълнява две важни функции: от една страна, има принос към процеса на обучение и стимулирането на творческото мислене, а от друга – поддържа интереса и емоционалната ангажираност. В учениците се формира способност да откриват същността на проблема. Изключително полезно би било и включването по време на учебната работа на някои знания и умения, свързани с информационните технологии.

Основните стъпки при прилагане на този метод включват избор на проблем, определяне на стратегия за търсене на информация, намиране и използване на информацията и решаване на проблема, обобщение и оценка. ² Учителят изпълнява роля на координатор и съветник.

Началната точка на този метод е генериране на проблем, който има за цел да стимулира учениците да поставят проблемни въпроси. Важно е да се предизвика такава ситуация, която е значима за учениците, такъв проблем, който ще предизвика в тях желание за разрешаването му.

Проблемната ситуацията може да бъде получена чрез представяне на събитие от ежедневието, чрез разкази, четене на литературен текст, гледане на филми, аудио запис, демонстрация на снимков материал, мултимедийна презентация, загадка, кръстословица или провеждане на интервю. Понякога самият живот предполага и създава ситуация в класната стая, което провокира задаване на въпроси и търсене на отговори. Проблемна ситуацията може да се предизвика и с помощта на дидактични игри.

При проблемната ситуация учениците трябва да почувстват недостиг на познания, което да ги доведе до желание за преодоляване на липсите по отношение на необходимите знания и умения. Проблемът не бива да бъде прекалено лесен или твърде сложен, тъй като това не би благоприятствало спонтанната активност.

Следващата стъпка в осъществяването на метода в урока е търсенето на решение на проблема. Това налага разглеждането на редица специфични въпроси. За да бъдат в състояние да ги решат, учениците трябва да получат необходимата информация и материали. Техният източник може да бъде кратка лекция, прочит и разяснение на част от Свещеното Писание или други религиозни книги.

След обсъждане на предложенията на учениците за решаване на проблема се прави оценка на резултатите, избират се решения според тяхната целесъобразност и ценност, както и според възможността за практическото им прилагане.

Добре би било урокът, който е проведен с помощта на метода на проблема, да завърши с молитва, в която учениците да могат да се научат да изразяват благодарност за истината и да поискат от Бога помощ в своя живот. ³

Този метод учи на творческо мислене за решаване на трудни ситуации, особено на конфликти, поддържа интереса и емоционалната ангажираност. Трябва да се внимава обаче да не се дава възможност за разрешаване на псевдопроблеми.

Този метод дава възможност за избор при вземане на решения, като акцентира върху пълното осъзнаване на въздействието, което дадено решение може да окаже. Приучва учениците да виждат връзките между различните възможности за решаване на проблема, техните последици и ценностите, които определят избора на решение.

Дърво на решението е графичен запис на процеса на вземане на решения. Този метод позволява на учениците да осъзнаят, че всяко решение предполага и някои положителни или отрицателни ефекти. Така те се научават да предвиждат последиците, следователно, да поемат и отговорност за тях. Графичната форма на дървото подпомага логическото мислене и точното формулиране на съжденията.

Правилното попълване на модела изисква:

• 
  дефиниране на проблема
  
• 
  намиране на различни варианти за решаване на проблема (дървото ще има толкова разклонения, колкото са тези възможности),
  
• 
  определяне на положителните и отрицателните последици от всеки вариант (от гледна точка на целите и йерархията на ценности);
  
• 
  избор на решение.
  

Дървото на решението може да се използва фронтално за работа с целия клас (в случаите, когато методът е нов за учениците), или при работа в групи. В първия случай трябва да се изготви голяма схема, която в хода на общото обсъждане да бъде попълвана, а в другия случай учениците работят в групи, след което представят резултатите от груповата работа.

Работата в екип предполага по-голяма активност и автономия. Основните стъпки при попълване на дървото на решението при работа в група са следните:

1. 
   Представяне на проблем, който да бъде разрешен.
   
2. 
   Обсъждане на причинно-следствените връзки чрез поставяне на въпроса: Защо това се е случило? Какви са причините за това?
   
3. 
   Попълване на най-долната част на дървото, където се вписва проблемът.
   
4. 
   Учениците предлагат трите най-ефективни според тях и бързи решения на проблема.
   
5. 
   Групата анализира положителните и отрицателните ефекти от предложените решения и ги записва.
   
6. 
   Накрая учениците определят целесъобразността и ценността на предлаганите решения.
   
7. 
   Представяне на резултатите от работата на групите пред целия клас.
   

Метод, при който се обсъждат и обменят мнения по определени теми. От ученика се очаква да възприема дискусията именно като естествен обмен на различни мнения. Предимствата на този метод се свързват с развитието на важни интелектуални умения като: „пренос на знания, обобщаване, сравнение, оценка, критичност, организираност; формулиране на предложения, изводи и отношение към аргументи; стимулиране на смелост, отговорност, саморефлексия, отстояване на позиция и приемане на чуждото мнение; усъвършенстване на езикови умения и др.”⁴ Дискусията стимулира творческото мислене, формира обективност и самокритичност. Проф. А. Кръстева подчертава, че „наред с другите си положителни качества, методът позволява да се откроят изходните ценности, върху които се градят основните твърдения на учениците” ⁵.

Дискусията като метод винаги е насочена към постигането на определени цели. Те се дефинират в зависимост от съдържанието и характера на обсъжданата тема или дейност. За да изпълни своите цели, тя трябва да е предшествана от задълбочена подготовка на учениците за нея. Задачата на учителя е да подбере и препоръча подходящите източници за предварителна подготовка. Ако учениците не знаят нищо по дадена тема, тогава е трудно да се започне разговор с тях.

Дискусията започва с представяне на проблема, след което участниците излагат своите възгледи, представят различни гледни точки, а в заключителния етап се извършва рефлексия с цел съвместяване на различията и формулиране на изводи.

За провеждането на дискусията е необходимо наличието на ръководител (модератор), който обикновено дава думата, следи за добрия тон, градивен диалог и неотклоняване от темата. Обикновено това е учителят, а в някои случаи – един от учениците. Модераторът “рядко се намесва в хода на дискусията и само при условие, че трябва да насърчава, подхвърля идеи, да предпазва от дълбоко погрешни стъпки като тактично коригира и насочва в нужната посока” ⁶.

Предлагат се различни начини за започване на дискусията като: формулиране на теза и антитеза, създаване на диалогови ситуации, провеждане на интервю по различни аспекти на дадената тема, кратък доклад, изготвен от учениците. Ефективността на дискусията зависи от доброто й планиране, от ясното и конкретно представяне на темата за обсъждане. Темата на дискусията трябва да е известна предварително на всички. ⁷ Нейната ефективност в голяма степен зависи, от една страна, от добрата предварителна подготовка и планирането на евентуални подпомагащи въпроси, а от друга – от създаването на адекватна и подходяща атмосфера за свободен диалог, от ясните и конкретни изводи и заключения при самото обсъждане на темата. Определени дискутирани елементи могат да се записват на дъската, за да бъдат в оперативното съзнание на учениците – ключови думи, идеи, отношения.

Методът насърчава учениците да обсъждат самостоятелно дискусионни въпроси, като изразяват своите мисли, наблюдения, гледни точки и по този начин допринася за тяхната вербална активизация, за развиване на техните комуникативни и езикови умения. В някои случаи, трябва да се вземат мерки спрямо тези участници в дискусията, които твърде често взимат думата и често не изслушват или не приемат различните мнения.

Оценяването на участниците в дискусията може да се извършва по някои от препоръчителните критерии като: степен на подготвеност/компетентност по темата, умения за формулиране на предложения и изводи, умение за адекватно представяне на подходящи аргументи, коректно отношение към другите участници и спазване на регламента, умения за подходящо подбран, разбираем и правилен езиков изказ и др. някои автори отбелязват, че „изпълнението на всеки критерий може да се оценява по 3 или 5 бална скала, като сборът от точките накрая се преобръща в оценка от шестобалната скала.” ⁸

Какви са възможностите за избор на решение? } Покажи въпроси и

• 
  Определен родител не желае детето му да участва в религиозно обучение, в което не се преподава религията, към чиято традиция семейството принадлежи;
  
• 
  В монокултурен клас идва нов ученик, който изповядва исляма, и около училището започват да се появяват анти-мюсюлмански графити;
  
• 
  Вашето училище отказва да предложи на своите ученици религиозно обучение. Родителите ви молят като преподавател по религия да им помогнете тази политика да бъде променена.
  

• 
  Създаване на атмосфера на "отвореност", в която различни идеи да бъдат изслушани и уважавани, като се изисква те да бъдат изразявани безпристрастно.
  
• 
  Наличие на чувство на доверие и сигурност в рамките на групата, което се трябва да се изгради с течение на времето.
  
• 
  Самият учител да се стреми да бъде пример за добър слушател.
  
• 
  Определяне на основните правила за водене на дискусията. Това може да бъде постигнато чрез изработване на своеобразно предварително "споразумение", взаимна договореност с класа, във връзка с културата на комуникация и по-специално – с въздържане от персонални нападки, квалификации или сектантски или расистки изказвания.
  
• 
  Поддържане и мотивиране на учениците активно да отстояват собствената си позиция (макар че в контекста на училищната среда контрастът в религиозните възгледи и убеждения да не бива да се подчертава твърде силно и открито).
  
• 
  Подпомагане на децата в осъзнаването на това, че в света на възрастните съществува богат спектър от различни гледни точки, като всяка една от тях може да бъде аргументирана рационално, без това да води до конфликти, лошо настроение или насилие.
  
• 
  Поставяне собствените възгледи от страна на учителя на заден план. Понякога той може да изкаже мнение, ако то бъде поискано, но винаги с едно напомняне към учениците, че е нормално хората да имат различни мнения.
  
• 
  Равнопоставеност при обсъждане на дискусионните въпроси между учителят и учениците като участници в дискусията.
  
• 
  Отлично познаване от страна на учителя на предмета на дискусионния въпрос, както и с възможните различни мнения в случай, че се наложи те да бъдат представени, ако в отговорите на групата отсъства определен спектър от гледни точки.
  
• 
  Познаване на учениците и чувствителност към личните им истории: например, скорошна тежка загуба в семейството на ученик може да бъде фактор, който да се има предвид при вземането на решение как и дали да се пристъпи към определена дискусия.
  

За да приложи ефективно методите за разрешаване на проблеми и дискусионни въпроси, учителят по религия е необходимо да създаде подходящи условия като ефикасна организация, подробен план-сценарий на урока, планиране на необходимото време, подготвени материали; атмосфера, даваща усещане за сигурност; правилно поведение, базирано на познаване на правилата за междуличностно общуване и висока мотивация на учениците. Освен това обаче специфичните изисквания към използването на тези методи в обучението по религия се основават на следните идейни предпоставки:

1) Убеждението, че стремежът към търсене на отговори на екзистенциални въпроси се поражда по естествен път в учащите се и че те са в състояние да вникнат в религиозно-нравствената проблематика и да формулират творчески идеи.

2) Съзнанието за важната роля на учителя по религия като съработник на Бога, който непрекъснато поощрява търсенето на отговори и подпомага учениците в съвместната им учебно-възпитателна работа.

3) Решимостта религиозно-нравствените дилеми да се поставят в контекста на дискусии, писмени дейности и други процеси на търсене на отговори, с които учащите се са лично ангажирани.

4) Осъзнаването на връзката между навиците за мислене и градивното религиозно-нравствено съзнание.

Приложими области за извличане на актуални теми при решаване на проблеми и дискусионни въпроси в религиозното обучение могат да бъдат следните области от учебното съдържание:

• 
  Библията:
  

- Новозаветното учение и евангелските разкази – Иисус и различните хора, с които се среща, библейските притчи: за самарянина, за митаря и фарисея и др.

• 
  Съвременни църкви и интерцърковни изследвания:
  

- Отношенията между християните – екуменизъм

- Етническо многообразие в рамките на християнството

- Културни различия между християните

• 
  Вяра и интеррелигиозни изследвания:
  

- Връзки между религиите

- Религиозно, етническо, културно, национално разнообразие

• 
  Факти и събития от новата и най-нова история, които провокират дискутирането на въпроси, свързани с националната независимост, гражданските права; правосъдието и равенството, мира и помирението, прошката.
  
• 
  етични въпроси и теми: човешките взаимоотношения, приятелството, конфликтите, мир и правосъдие, справедливост, помирение и др.
  

Изложените тук методи и стратегии са само примерни методически предложения. Не бива да бъдат пренебрегвани и други методи на обучение, които опонират на младите хора. Специално внимание заслужават и различните видове аудио-визуални средства като мултимедийни презентации, филми, снимки, картини, икони и др. Учителят по религия трябва непрекъснато да търси нови учебни форми, методи и средства, чрез които да поставя екзистенциално важни въпроси и да стимулира разрешаването на проблемни въпроси в контекста на религиозното образование. И не на последно място, той не бива да забравя, че един от най-важните фактори, определящ равнището на духовно-нравствената и познавателно-формираща дейност в обучението по религия е именно учителят, динамиката на неговия живот в благодатта, която може да доведе обучаваните до осъзнат избор във вярата и собствен духовен път, водещ до лична среща с Бога.

1. 
   Андреев, М. Процесът на обучението. Дидактика. С., УИ „Св. Климент Охридски”, 1996.
   
2. 
   Наръчник по оценяване. НБУ, С., 2007.
   
3. 
   Кръстева, А. Иновации в училищното образование, В. Търново, 2004.
   
4. 
   Филипова, И., Тепавичаров, И. 101 идеи за иновативни учители. В. Търново, 2006.
   
5. 
   Kubik, W. Katecheza metodą problemową // M. Majewski (red.), Katechizacja różnymi metodami, Kraków 1994.
   
6. 
   Kulpaczyński, S. Wybrane  metody  i  ich  możliwości aktywizowania  katechezy. // „Katecheta”, 42:1998 nr 8, с. 5–10.
   
7. 
   Kulpaczyński, S. Aktywizowanie katechizowanych. Lublin 1997, с. 286.
   
8. 
   Moore, Geneviève, Anne Hernandez. Qu'est-ce qu'un problème en APP? http://enseignants.insa-toulouse.fr/fr/l_app/l_app_comment_faire/
   
9. 
   Richardson, Norman. Education for Religious Tolerance. The Impossible Dream? // Studia Kulturowe Numer 2, Instytut Pedagogiki, Uniwersytet Gdański, Gdańsk, 2008, p. 39–53.
   

1. 
   Who We Are - Dealing with Difference Yvonne Naylor (Transforming Sectarianism Project of the Irish School of Ecumenics, c.2003):
   

2. 
   Stepping Out Yvonne Naylor (Transforming Sectarianism Project of the Irish School of Ecumenics, 2006):
   

3. 
   http://enseignants.insa-toulouse.fr/fr/l_app/le_guide_app.html
   
4. 
   Технология на дискусионните въпроси, вж.: Teaching Controversial Issues: http://www.oxfam.org.uk/education/teachersupport/cpd/controversial/files/teaching_controversial_issues.pdf