Разстройства, свързани със злоупотреба с алкохол
Остри интоксикации с алкохол
Изтегляне 194.5 Kb.
|
| Остри интоксикации с алкохол
Това са преходни състояния, които възникват след приемането на алкохол и водят до смущения или промени в протичането на физиологичните, психологичните или поведенческите функции и реакции. Психичните разстройства при острите алкохолни интоксикации могат да се разглеждат в границите на три клинични състояния: обикновено алкохолно опиване, усложнено опиване и патологично алкохолно опиване.
чрез повишено самочувствие, немотивирана раздразнителност, неясен говор, несигурна походка, зачервяване на лицето, отслабени зенични реакции и други. Съзнанието може да бъде помрачено – от обнубилация до кома. Простото алкохолно опиване продължава от 6 до 12 часа, но общото неразположение /„махмурлук“/ след интоксикацията е значително по-дълго.
лека – при концентрация на алкохол в кръвта от 0,5 до 1,5%; средна – от 1,6 до 3 %; тежка – над 3%. Клиничните прояви на обикновеното алкохолно опиване се определят от количеството и качеството на приетите спиртни напитки, от качествата на личността и състоянието на организма преди и по време на интоксикацията и от редица други фактори. Но трябва да се подчертае, че във всички случаи при обикновеното алкохолно опиване се запазва ядрото на личността и постъпките на лицето /пияният/ могат да бъдат изведени от неговото мислене, възпитание и поведение вън от интоксикацията. Споменът за преживяното по време на обикновеното опиване е запазен или само частично е покрит с амнезия. Усложненото опиване /ebrietas complicata/ е познато в немската литература като „патологично оцветено опиване”. Разглежда се като вариант на простото опиване или като вариант на патологичното опиване. Започва остро, внезапно след приемането на различни количества спиртни напитки. Могат да се наблюдават няколко клинични разновидности на усложненото опиване: дисфорично, параноидно, хистероидно и епилептоидно. Характерно за всички тях е, че започват като простото алкохолно опиване и под влиянието на външни фактори клиничната им картина се изменя около един час след началото на опиването. Наред с психопатологичните разстройства /налудности, възбуда, дисфория/ се наблюдават и неврологични разстройства /дизартрия, атаксия/, които на „върха” на „психотичната продукция” изчезват. Връзката между лицето и средата е непълноценна и болестно променена. Усложненото опиване е покрито с амнезия. Патологичното алкохолно опиване. /ebrietas psychotica/ настъпва след приемането на незначителни количества алкохол. Н. Шипковенски /1962/ нарича патологичното опиване алкохолно опиянение. Под влияние на алкохол се развива остра психотична реакция, която възниква внезапно и качествено се отличава от „помътненото” съзнание при обикновеното опиване. Болните изпитват силен страх, ужас. Околният свят се възприема болестно и е със заплашващ характер. Поведението се определя от психотичната продукция и има отбранителен характер. Насочено е към въображаемата заплаха. Несе установяват неврологични разстройства: няма размазан говор, няма атаксична походка. Патологичното опиване продължава минути или няколко часа. Завършва остро, внезапно. Болният няма спомен за преживяното /пълна амнезия/. Най-често се срещат две клинични разновидности /форми/ на патологичното опиване: Халюцинаторно-параноидна форма: съзнанието не е помрачено. В клиничната картина преобладават възбуда, страх, халюцинации, налудности и агресивни действия. Поведението на болния може да е външно подредено, но въвъ всички случаи е психотично мотивирано.
Патологичното опиване по правило се среща предимно у лица с абнормна структура на характера или прекарали черепно-мозъчни травми. Предполага се, че се среща само веднъж в живота на човека. Диференциална диагноза. При острите алкохолни интоксикации трябва да се прави между посочените три клинични разновидности, както и други остри неалкохолни интоксикации. Най-голямо значение за практиката има разграничаването на простото алкохолно опиване от острите интоксикации с бензодиазепини и барбитурати. Общото между тях са количествените промени на съзнанието /сомнолентност, сопор, кома/, еуфорията, психомоторната възбуда и неврологичните разстройства /дизартрия, атаксична походка/. Различията се установяват по анамнезни данни, миризмата на алкохол от устата и данните от изследването на кръвта и урината. Много по-трудна е дифиренциалната диагноза между усложненото, патологичното и обикновеното алкохолно опиване, а те имат различно съдебно-психиатрична оценка. При патологичното опиване се приема невменяемост. Разграничаването между тях може да се направи с използване на следните опорни пунктове: количество на приетия алкохол, начало и продължителност на опиването, как завършват клиничните прояви на опиването, каква е връзката на интоксикирания със средата, как изглеждат неговите действия, наличието на неврологична и психотична симптоматика, спомен за преживяното по време на опиването.
При усложненото и патологичното опиване се провежда симптоматично лечение с невролептици и транквилизатори за овладяване на психомоторната възбуда и психотичната продукция /при патологичното опиване/. Най-често се използват Diazepam, Levomepromazin, Clorazin и Haloperidol. Изтегляне 194.5 Kb. Сподели с приятели:
|