Синдром на зависимост от алкохол

Синдромът на зависимост от алкохол е съчетание на физиологични /телесни/, поведенчески и когнитивни разстройства, при които употребата на спиртни напитки придобива много по-висок приоритет за дадено лице, отколкото други видове поведение, които в миналото са имали по-висока стойност.

В МКБ-Х са посочени следните диагностични критерии за синдром на зависимост от алкохол:

1. 
   Силно желание или чувство за вътрешна принуда да се приеме алкохол.
   
2. 
   Нарушена способност за контрол върху приема на спиртните напитки по отношение на началото, края или количеството на употреба.
   
3. 
   Приемане на алкохол с цел да се облекчат абстинентните явления и със знанието, че това /приемането на алкохол/ помага.
   
4. 
   Физиологичното състояние на абстиненция.
   
5. 
   Повишен толеранс, изразен в потребност да се приемат по-високи дози, за да се постигне желаният ефект, който първоначално се е постигал с по-ниски дози.
   
6. 
   Стесняване на личния репертоар от начина на употреба на алкохол. Например – тенденция да се пие по един и същи начин, по едно и също време и т. нар. „… без съобразяване със социалните норми за приемливо пиене…”
   
7. 
   Прогресивно отпадане на алтернативни удоволствия или интереси за сметка на употребата на спиртни напитки.
   
8. 
   Продължаване на употребата на алкохол, въпреки очевидните вредни последици /телесни, психични, социални/.
   

В МКБ-Х се поставя акцент върху данните, които показват, че се приема алкохол или се установява желание за употреба, както и на субективното осъзнаване на вътрешна принуда да се приемат спиртни напитки.

В DMS-IV /1994/ се поставя акцент на някои биологични критерии като промяна в толеранса и абстинентните явления, но се подчертава и непрекъснатото желание или неуспешни опити да се прекрати или контролира пиенето.

Така представения синдром на зависимост от алкохола в значителна степен се покрива с клиничната картина на добре известния хроничен алкохолизъм, описан през 1852г. от M. Huss.

Хроничният алкохолизъм пред последните 30-35 г. се разглеждаше и продължава да се разглежда като алкохолна болест – психично /и телесно/ разстройство със своя относително специфична клинична картина и динамика на протичане. С основание и сега се приема, че има два вида хронична алкохолна интоксикация/ без зависимост, която в МКБ-Х се разглежда като вредна употреба и хронична алкохолна злоупотреба със създадена зависимост / в МКБ-Х е представена като синдром на зависимост от алкохола/.

Многогодишни клинични изследвания и наблюдения проведени у нас показват, че за алкохолна болест /синдром на зависимост от алкохола, хроничен алкохолизъм/ може да се говори само при наличие на изразени абстинентни явления /физически и психически дискомфорт/, които болният съзнателно се стреми да отстрани с приемането на нови количества спиртни напитки. Това най-ясно се установява сутрин, след значителна злоупотреба с алкохол предната вечер. Дискомфортът /психически и физически, вкл. тремор на ръцете/ алкохолно болният отстранява с ново количество алкохол. От своя опит той знае и затова търси и приема алкохола за отстраняването на дискомфорта /махмурлука/. Тези, които нямат създадена зависимост не търсят и не могат да преодолеят махмурлука със спиртни напитки. Поради това предпочитат зелева чорба, кафе, чай и . н.

В САЩ около 13% от възрастното население в различни периоди на своя живот злоупотребява със спиртни напитки. Предполага се, че около 2,5% от населението в трудоспособна възраст е със синдрома на зависимост от алкохола.

Репрезентативни епидемиологични проучвания в България показват, че около 25% от цялото население може да бъде отнесено към групата на лицата, които пият по-рядко от един път в месеца и не се напиват; около 15% е групата на злоупотребяващите със спиртни напитки и алкохолно болните. От алкохолна болест /синдром на зависимост/ страдат около 2,5%. От всички, които употребяват спиртни напитки /75% от цялото население/, около 5% стават зависими от алкохола. Отношението между алкохолно болните мъже и жени е 6:1. Най-голям е относителният дял на злоупотребяващите във възрастта от 25 до 35 г., а на алкохолно болните от 35 до 45 г.

Българите продължават да пият предимно ракия и вино. Консумацията на бира на глава от населението е под средното количество за Европа.

През последните 25- 30 години бързо нараства злоупотребата със спиртни напитки сред жените и децата.