Разстройства, свързани със злоупотреба с алкохол

От индивидуалните фактори най-голямо значение имат генетичните, биохимичните и психологичните. В редица изследвания е доказано, че синдромът на зависимост и вредната употреба на алкохол /проблемно пиене/ се среща четири пъти по-често у лица, чийто родители са алкохолици. Предразполагащ фактор за това е генетично повишената активност на алкохолдехидрогенезата, която предизвиква усилено разграждане на алкохола. Така лицата, които са наследствено обременени имат повишена поносимост към приемането на спиртни напитки и с това се увеличава при тях риска за създаване на зависимост от алкохола. От значение са и някои чисто психологични фактори, които са свързани с качествата на личността, разглеждана в нейното развитие. В клиничната практика се установява, че приемането на алкохол може да се свърже с чувство на малоценност, повишена самовзискателност, тревожност и емоционална неустойчивост. Специално място сред етиологичните фактори заемат и някои разстройства, които се наблюдават в детско-юношеската възраст: неустойчивост на вниманието, хиперактивност, отклонения в поведението и други. Злоупотребата с алкохол се разглежда и като заучено поведение: от своя опит лицето знае, че приетия алкохол в сложна, трудна ситуация облекчава състоянието му. Това облекчаване, което лицето свързва с приетия алкохол, е причина и в бъдеще при подобни ситуации да приема спиртни напитки. Според привържениците на психоанализата, чрез приемането на алкохол се облекчава подсъзнателния стрес. Прието е да се казва, че „суперегото се разтваря в употребата на алкохола”.

Спиртните напитки облекчават състоянието на фрустрация при пероралното им приемане. Това се отнася предимно за лица, които са фиксирани на оралния стадий на развитие.

Към тази група фактори условно могат да бъдат отнесени някои психични разстройства, които често са причина за злоупотреба и за създаване на зависимост към алкохола. От тях най-голямо значение за практиката имат депресиите, страхово-тревожните и фобийни разстройства. В тези случаи началото на злоупотребата се свързва с „лечебните свойства” на алкохола, който намалява интензитета на тези разстройства /депресивност, страх, фобии, невротичност и други/.

Тези и редица други данни дават основание да се подчертава ролята на веществото /алкохола/ в етиологията и патогенезата на употребата, злоупотребата и синдрома на зависимост. Най-общо те се свързват с неговия анксиолитичен, транквилизиращ и еуфоризиращ ефект. С тези свои качества алкохолът подобрява умението на хората да общуват помежду си и повишава настроението им, а това вече е един значим фактор в етиологията на алкохолизма.

От факторите на средата най-голямо значение имат тези, които са свързани с микросоциалната среда; семейство, приятелска и професионална среда. Примерът на семейството, на референтната трупа и на професионалната среда в голяма степен определят поведението на младите хора, но дали те ще пият повече или по-малко в много голяма степен зависи и от политиката на обществото, на макросоциалната среда. Известно е, че при толерантно или амбивалентно отношение на държавата към производството и продажбите на спиртни напитки се увеличава и общата консумация на алкохол в дадената страна. С това нараства и относителният дял на употребяващите и злоупотребяващите, в т. ч. и на тези със зависимост от алкохол. Това показва, че политиката на държавата индиректно, но значимо влияе върху „алкохолното поведение” на отделната личност.

В патогенезата на зависимостта от алкохола участват редица фактори, най-често свързани с онаследената готовност на алкохолдехидрогенезата да разгражда по-големи количества алкохол, както и на нарушеното равновесие между ендорфини и морфинови рецептори. Предполага се, че съществуват определени разстройства /вродени и придобити/ в обмяната на катехоламините, които са в причинна връзка с образуването на ендорфини и изменения във функциите на ендогенните опиатни рецептори при консумация на алкохол.