Разстройства, свързани със злоупотреба с алкохол

В МКБ-Х се разглеждат две разновидности: абстинентно състояние /F.3/ и абстинентно състояние /F.4/. Те са група от симптоми с различна тежест и в различно съчетание помежду си. Появяват се след пълно спиране или рязко намаляване приема на алкохола употребяван редовно, във високи дози и за дълъг период от време. Началото и протичането на абстинентното състояние е ограничено във времето и в значителна степен зависи от качеството и количеството на приеманите спиртни напитки.

Клиничната картина на абстинентното състояние се проявява чрез две групи симптоми: психотични /тревожност, депресия, страх, раздразнителност, напрегнатост и непреодолимо желание да се приема алкохол с ясното съзнание, че ще облекчи страданията им / и телесни/ стягане в сърдечната област, ускорена сърдечна дейност, повишено кръвно налягане, треперене на ръцете, устните и клепачите, студена пот по лицето и тялото./

Приемането на 100-150 грама концентрирани алкохолни напитки или 1-2 бири премахва временно абстинентните явления.

Клинични наблюдения показват, че абстинентният синдром се появява 8-10 години след началото на злоупотребата – при мъжете и след 4-5 години при жените и младите хора.

Абстинентното състояние може да бъде усложнено с гърчове и/или с делир.

Гърчовете по време на абстиненция по нищо не се отличават от големите епилептични припадъци. След продължително спиране на злоупотребата с алкохол могат да не се наблюдават нови гърчове, но има и изключения – гърчовете продължават да се появяват през различни интервали от време, година и повече след като е прекратена употребата на спиртни напитки.

Делирът може да се развие както по време на абстиненция, така и след преодоляване на абстинентните явления.