Тема: Психични разстройства при алкохолизъм

Изготвил : Катя Борисова Димитрова

Алкохолизмът като болест принадлежи към групата на екзогенните психични разтройства, а етиологията на заболяването се определя от сложните взаимоотношения, които се създават между личност, среда и вещество (алкохол). И трите страни на етиологичния проблем имат своето знаечние. Транскултурните проучвания в областта на алкохолизма дават основание да се приеме, че степента на тяхната значимост е различна и се определя както от индивидуалните особености на отделната личност, така и от редица културни фактори. Тези фактори оказват влияние не само за появата и развитието на заболяването , но и в значителна степен дават своето отражение върху клиничните прояви на болестния процес, както и върху структурата и организацията на психиатричната, включително и наркологична помощ.

Обикновеното алкохолно опиване се наблюдава при по-силна алкохолна интоксикация. Не всички лица понасят еднакво алкохола. Едно го понасят в големи дози без да се опиват, а други се напиват от малки количества и изпадат в състояние на възбуда или кома. Психопатни личности и такива с мозъчно увреждане вследствие на травми и прекарани възпалителни възпалителни заболявания на мозъка и мозъчните обвивки, както и епилептици, са с по-голяма чувствителност към алкохола и реагират не само с повишена реативност, но и проявяват особености в клиничната картина на опиването. В голяма част от случаите на опиване се спазва спомен за преживяното, но често спомените се отнасят за отделни събития, а други се покриват с амнезия.

При патологично опиване се касае за психотична промяна на съзнанието с илюзии, халюцинации и налудни мисли при сравнително малко поето количество алкохол. Лицата, които реагират така са обикновено или в силна емоционална възбуда или са физически изтощени, или поемат алкохола на гладно, или страдат от психопатия, невропатия, епилепсия, травмена болест на мозъка, въобще състояния на непълноценна и увредена нервна система.

Хроничният алкохолизъм се характеризира с постоянно приемане на алкохол с телесни и психични промени и редица психозни усложнения, явяващи се на базата на алкохолизма. Психичните промени се изразяват в деградация на личността в различна степен.Най-рано се проявяват промени в емоционално-волевата сфера. Не всяка злоупотреба с алкохол трябва да се приема за хроничен алкохолизъм. Основните показатели са : изменение на толерантността и развитие абстинентен синдром при прекъсване приемането на лакохол. Хроничният алкохолизъм води до психична и физическа зависимост.

Delirium tremens е най-честата алкохолна психоза. Наблюдава се предимно у лица над 30-годишна възраст, които злоупотребяват предимно с концентрирани алкохолни напитки. Тя започва остро, изведнъж при соматични заболявания (възпалителни заболявания след операции) и най-вече при непрекъсната злоупотреба с големи количества алкохол в продължение на няколко дни. Заболяването се проявява със страхова възбуда , обърканост и дезориентация за време и място и с обилни тактилни и слухови халюцинации. Налице е груб тремор на ръцете, откъдето е названието delirium tremens е едно състояние , опасно за живота.

Алкохолна халюзиноза се явява сравнително рядко и се изразява главно с наличие на слухови халюцинации при запазена ориентация и яснотана съзнанието. Острата алкохолна халюцинация трае обикновено дни, седмица и рядко месеци. За разлика от делира тя се среща и при по-млади индивиди и възниква не във връзка със соматични заболявания. Появява се свръхчувствителност към шумове: звукове, гърмежи от изстрели, трясъци, звънене в ушите, пеене и музика, главоболие, затруднено мислене. Често психозата започва направо с отчетливи слухови халюцинации. Болните чуват гласове, които са съвсем ясни и точно локализирани в пространството. Отаначало болните са критичните към слуховите халюцинации, но по-късно започват да се страхуват, да затварят вратите, да се оглеждат под леглото и в шкафовете, страхува се да излезе навън, понякога прибягва към самоубийство.

Корсаковата психоза е тежка последица на хроничната алкохолна злоупотреба. След многократно прекарани алкохолни психози може да се стигне до това състояние. От страна на периферната нервна система могат да се наблюдават полиневритни изменения в горните и долните крайници, а също така и засягане на очедвигателните нерви. Психично е налице Корсаков амнестичен синдром: загуба на фиксационната памет, ретроградна амнезия и конфабулации. Тъй като не могат да запомнят нищо ново, болните са дезориентирани за време и място. Те лежат с месеци в една и съща стая, на едно и също легло, но не могат да запомнят името на лекаря, сестрата, санитаря, които ги обслужват, нито пък запомнят името на съседите си по легло. При това автоориентацията и спомените за минали събития са запазени. Поради това, че болните нямат спомен за наскоро преживяното и вследствие на това са дезориентирани за време, при разговор те запълват празнините на паметта с измислици – конфабулации. Възтановяването и лекуването на Корсаковата психоза са извънредно трудни, защото тежко се уврежда централната нервна система.

При хронична злоупотреба с алкохол половото влечение се запазва и дори се изостря, докато потенцията намалява. На основата на това несъответствие между желание и възможност възниква алкохолна ревнивост на съпрузите по отношение на своите съпруги. Освен тези физиологични и биологични причини алкохолната ревнивост се подклажда и от неизбежните, чести семейни конфликти, при които естествено съпругата и в поведението си, и словестно изразява своето критично отношение към постъпките на съпруга. Това обстоятелство дава повод на съпруга да смята, че чувствата на уважение и на привличане са изчезнали и сигурно при това положение съпругата се чувства освободенаот морални задръжки. Алкохолиците стават подозрителни и мнителни и във всяка постъпка на съпругата турсят признаци на изневяра: когато тя закъснява от работа, когато излиза за покупки, посещава роднини и познати, когато полага грижи за личната си хигиена и за облеклото си – това са все поводи за обвинения. Фасовете и клечките кибрит, които се виждат пред входа и пред стълбите, са също доказателство, че в отсъствие на съпруга в къщи са идвали чужди мъже – любовници на неговата съпруга.

При всички форми на алкохолизъм могат да се разгърнат епилептиформени припадъци. Обаче има случаи, когато припадъците стават единствена симптоматика на заболяването, т.е. на лице е алкохолна епилепсия, а не провокирана от алкохолизма генуинна епилепсия. Лечение – антиконвулсивно. Спира се употребата на алкохол.

Алкохолната псевдопарализа някои автори я разглеждат като краен стадий на Корсаковата психоза, а други - като самостоятелна форма. Касае се за заболяване, което протича с тежка интелектуално-мнестична деградация, израз на алкохолната енцефалопатия. В протичането на заболяването могат да възникнат и еуфория, налудни идеи за величие и дори отслабване на зеничните реакции на светлина, което затруднява много диференциалната диагноза с прогресивната парализа. Тя може да се проведе със сигурност с помощта на серологичното и ликворното изследване. Прогнозата на заболяването е лоша.

Все още не са изяснени биохомичният и патофизиологичният механизъм на алкохолните психози, макар и да са установени разтройства в електролитите, водния баланс и киселинно- алкохолно равновесие. Обстоятелството, че не при всички хроночни алкохолици се стига до алкохолни психози, въпреки че настъпват промени в характера и интелекта, говори в полза на предразположение, заложено в контитуцията на болния. От друга страна, обстоятелството, че лакохолни психози възникват най-често във връзка с някакво соматично заболяване или хирургична интервениция понякога у лица, които с години вече са престанали да злоупотребяват с алкохол, говори се за нарушение да обмяната в най-общия смисъл на думата.

Не бива да се правят илюзии относно лечението на лкохолизма. Трудностите са много. От една страна трябва да се имат пред вид социалнобитовите условия на живот и отношенията в семейството. От друга страна придобитият вече навик да се пие дори когато няма никакви други причини, е само по себе си трудно преодолим. Нещата стават още по-сериозни, когато алкохолизмът е од известна степен конституционно обусловен. Ако в миналото, а и сега в много страни, са играли и играят роля недоимъкът и мизерията, то сега по-скоро нарасналото благоденствие заедно с липсата на достатъчна просвета и на вътрешни задръжки са причината в голяма степен за злоупотребата с алкохол. От ,,невинното” посягане към чашката с алкохол по повод на различни празненства, другарски събирания и т.н. лесно се стига до системна злоупотреба, когато се появяват трудности в работата и в отношенията между съпрузите и когато приятелите са последователни в събиранията ,,на чашка” след работно време. Този битов алкохолизъм е с по-благоприятна прогноза, когато алкохоликът сам пожелае да се освободи от принудата, която създава за него алкохолът. Най-трудните по отношение на терапията са втората група алкохолици , които поради сихичните особенсти на личността, поради емоционалната абилност и вътрешната нестабилност , поради чувството на малоценност или понижено настроение са принудени и с повод, и без повод да прибягват към алкохола.

Великотърновски университет ‘’Св.Св. Кирил и Методий’’

Философски Факултет

Катедра Психология


Курсова работа

по Психопатология

на тема : ПСИХИЧНИ РАЗСТРОЙСТВА ПРИ

НАРКОМАНИИ

Изготвил :Бистра Илкова Първанова – Каменова

Специалнот:Психолгия – Магистратура
Кърс 2; фак № 0941

Наркоманиите/токсикоманиите,зависимостите/ са сборна група,която принадлежи към екзогенните психични разстройства.Те имат както медицинска,така и голяма социална значимост, обуславяща се от следните фактори:

1.Широкото им разпространение в детско-юношеската и млада възраст.

2.Високата смъртност,поради предозиране с приеманата дрога.

3.Качествата на различните дроги да променят психическото състояние на личността и с това да „премахват”проблемите,които стоят пред наркомана.

4.Мъчителните психологични,психопатологични и телесни разстройства.

5.Грубите нарушения в социалното функциониране на наркомана.

6.Невъзможността да се осигурят надеждни и достатъчно ефективни профилактични и лечебни програми.

7.Икономическата изгода за тези,които произвеждат,транспортират и продават дрога.

8.Добре организираната международна мрежа и сътрудничеството на тези,които произвеждат, разпространяват и продават дроги.

При поглед в историята се установява,че дрогите са познати на човека и се използват за немедицински цели от незапомнени времена.Най-напред тяхната употреба се свързва с определени религиозни ритуали,с национални и семейни празници.Във всички случаи те се използват от човека-самостоятелно или в група, за да се постигне желаната и очаквана промяна в неговото психическо състояние.

И днес хората посягат към хашиша/марихуаната/, към хероина и кокаина, към стотици други психоактивни вещества,за да получат желаната от тях промяна в психическото им състояние и за съжаление много бързо стават зависими от тях.

В края на 20 и началото на 21 век наркоманиите престанаха да бъдат проблем само на отделната личност,на семейството и се превърнаха в проблем на обществото.

Определянето на основните понятия,с които си служи съвременната наркология,има важно практическо значение.От това дали приеманата дрога /доза,честота,продължителност/ ще бъде оценена като употреба или злоупотреба,зависи и каква ше бъде реакцията на семейството,на училището,на здравните служби.Във всички случаи е необходимо да се прецени дали приемът на дрога е в границите на „употреба” или на „злоупотреба”.Наред с това трябва да се установи каква е употребата/експериментална,ситуационна и т. н./ и каква е злоупотребат/без или със зависимост/.

В съвременната психиатрична литература се описват 5 вида употреба:

1.Експериментална употреба. Тя е краткосрочна. Мотивът е да се опита очаквания ефект.

2.Социално-рекреационна употреба.Използва се за забавление,за развлечение между приятели .

3.Условно-ситуационна употреба.Има различна продължителност,честота и интензитет.Във всички случаи тя е контролирана.Мотивът на употребата е да се постигне ефектът на познатата дрога с цел справяне с определено състояние или ситуация.

4.Интензифицирана употреба.Тя е по-дълготрайна и е поне веднъж дневно.Мотивирана е от желанието да се получи облекчение и справяне с определена стресова ситуация.

5.Компулсивна употреба.Тя е честа,в по-големи дози,със сравнително по-дълга продължителност и със зададена психологична зависимост.Главното при компулсивната употреба е,че употребяващият много трудно може да спре приема на дрогата по своежелание без да изпита физиологицен или психологичен дискомфорт.

Злоупотреба е приемането на психоактивни вещества до такава степен,че се отразява сериозно на здравето и на социалното,в това число и на професионалното функциониране на личността.

Злоупотребата в Международната класификация на болестите/десетата ревизия/ е наречена „вредна употреба” и се уточнява,че прекомерната употреба на дадено вещество или вещества трябва да е причинила реална вреда:биологична,психологична или социална.

на физическата зависимост.Цялата тази симптоматика представлява неусложнено абстинентно състояние.Появата на двигателни гърчове(епилептични) и делир са признак за настъпило усложнено абстинентно състояние.За такова се приема и Алкохолният делир.

В последната Международна класификация на болестите/МКБ-10/ „зависимост” се определя като съчетание на физиологични,поведенчески и когнитивни явления,при които употребата на определено вещество или клас от вещества придобива много по-висок приоритет за дадено лице,отколкото други видове поведение ,които в миналото за него са имали по-висока стойност.Основната отличителна проява е желанието,непреодолимото влечение да се набави и приеме дрогата.

Единодушно е мнението на психиатрите от Западна Европа,Русия,Америка,а също и на българските,че без абстиненция не може да се постави диагноза „зависимост”/наркомания/.

Големият брой на психоактивните вещества,към които се създава зависимост,сходните и заедно с това относително специфичните им въздействия върху човека,създават много сериозни затруднения при подреждането им в единна клинична класификация.

В МКБ-10 наркоманиите се разглеждат под заглавие „Психични и поведенчески разстройства,дължащи се на употреба на психоактивни вещества”.Тези разстройства според вида на употребяваните психоактивни вещества,са подредени в няколко подгрупи:

-Разстройства,вследствие употреба на алкохол.

-Разстройства,вследствие употреба на опиоиди.

-Разстройства,вследствие употреба на канабиноиди.

-Разстройства,вследствие употреба на седативни или сънотворни средства.

-Разстройства,вследствие употреба на кокаин.

-Разстройства,вследствие употреба на други стимуланти/включително кофеин/.

-Растройства,вследствие употреба на халюциногени.

-Разстройства,вследствие употреба на тютюн.

-Разстройства,вследствие употреба на летливи разтворители.

-Разстройства,вследствие комбинирана или употреба на други психоактивни вещества.

При всяка една от посочените групи разстройства могат да се наблюдават следните клинични състояния:

1.Остра интоксикация.

2.Вредна употреба.

3.Синдром на зависимост.

Могат да се наблюдават и други клинични състояния,които са или усложнения,или последица от зависимостта.Те могат да бъдат и нейн съществен белег/както е абстиненцията/,но се срещат само при някои,а не при всички разстройства,според вида на употребяваната психоактивна субстанция.Например абстиненция се наблюдава само при разстройства,дължащи се на употреба на вещества,които създават физическа зависимост.

Освен посочените остра интоксикация,вредна употреба и синдром на зависимост,могат да се наблюдават и следните разстройства:

-абстинентно състояние;

-абстинентно състояние с делир;

-психотично разстройство;

-амнестичен синдром;

-остатъчно и късно появило се психично разстройство,към които се включват психоорганичния синдром,промяната на личността,вследствие продължителната употреба на психоактивните вещества,и други.

Независимо от голямото разнобразие на психоактивни вещества,едно от общите им свойства е относително лесното им преминаване през кръвно-мозъчната бариера и въздействието им на определени участъци в мозъка.Тези въздействия променят мозъчните функции и се усещат от човека най-често като удоволствено преживяване и преживяване за възнаграждение.Общо казано,това е основната причина ,поради която толкова много хора продължават употребата на психоактивните вещества дори при последващо наличие на сериозни проблеми.

Няма съмнение,че етиологията на наркоманиите трябва да се разглежда в сложните взаимоотношения между личност-дрога-среда.Трудно е да се прецени кой от тези три етиологични фактори има по-голямо значение,но със сигурност може да се твърди,че без дрога няма зависимост.Доказана е и ролята на личността.Към наркомании са предразположени предимно млади хора,които имат чувств за малоценност и търсят изяви и възможност да се адаптират към приятелската среда чрез употребата на дроги.Към рисковите групи се отнасят инфантилните,емоционално неустойчивите,както и тези ,които са с дезадаптирано поведение.Възможно е зависимостта да възникне на основата на предшествуващо психично разстройство-невроза,депресия,шизофрения,епилепсия и др.При определянето на факторите за появата на разстройства от употреба на психоактивни вещества,трябва да се държи сметка за някои психологични механизми.Сред тях средищно място заема подражанието,едно основно свойство и качество на всяка личност,особено добре развито у децата и юношите. За пропушващите особено важен действен фактор е примерът на родителите и по-големите братя и сестри. Средата,в която живеят,включително и природната среда могат да ограничават или да стимулират употребата на дроги.Неподходящата приятелска среда,непълноценното адаптиране към нови условия на живот и нови изисквания за съответната възраст,неправилно поднасяната информация за чудотворното повлияване на психичните процеси,или обратното-за зловредните последици,може да стане основен двигател за възникване на разглежданата патология.В отделни случаи допринасят и крайно тежките битови условия.

За появата и развитието на наркоманията като болест освен посочените етиологични фактори са необходими и три важни условия:свободен достъп до наркотиците,,уязвима личност и социален натиск.

Различните групи зависимости имат относително специфична клинична картина,но всичките имат някои общи прояви:

1.Потребност/влечение/да се приема психоактивната субстанция,за даа се създаде психически комфорт или да се премахне психически или физически дискомфорт.Патологичното влечение да се набави и приеме дрогата е основен симптом на всички видове наркомании/зависимости/.Прието е още да се нарича психическа зависимост.

2.Промяна в толеранса-поради привикване към дозата,приеманото количество не води до желания ефект и се налага постоянно да се повишава дозата.Това се отнася до всички наркомании с изключение на болестната зависимост към алкохол.

3.Абстиненция-нарича се още физическа зависимост или абстинентен синдром.Клинически се проявява чрез физически и психически дискомфорт при липса на психоактивната субстанция в организма на злоупотребяващия с нея.Наблюдава се при рязко спиране приема на дрогата.При някои видове зависимост,например при злоупотреба с психостимуланти,халюциногени и други ,физеческият дискомфорт по време на абстиненцията не е задължителен.

4.Трайни психични и телесни разтройства при продължителна злоупотреба с психоактивни вещества и създадена зависимост към тях.

5.Груби нарушения в социалното функциониране още в самото начало на заболяването.Например при учениците-нередовно ходене на училище,понижаване на успеха,бягство от дома,кражби и т. н.

В протичането на наркоманиите,приети като болест, се наблюдават редуващи се разстройства,свързани с интоксикации и абстиненции.

Според вида на употребяваните психоактивни вещества психичните и поведенческите разстройства имат специфична характеристика

В тази група се включват вещества с различни физически и химически качества,но с една обща черта-подтискат ЦНС.Всички те могат да предизвикат еуфория,сънливост,дихателна депресия и гадене.Подтискат агресивността и сексуалния нагон.При злоупотреба с тях може да се създаде психическа и физическа сависимост.Психоактивните вещества от тази група имат кръстосан толеранс и кръстосана зависимост както помежду си,така и с алкохола.Това увеличава риска при тяхната употреба,тъй като интоксикацията е по-тежка и настъпва по-бързо,има опасност от предозиране и кома.

Барбитуратите най-често се употребяват под формата на таблетки,които се приемат през устата,но някои наркомани използват ампули,които приемат венозно-самостоятелно или последователно с хероин,амфетамини и други.Дългодействащите барбитурати са с начален ефект до 1 час и продължителност на действие около 16 часа.При остра интоксикация психичните разстройства са подобни на тези при лека и средна степен на алкохолно опиване:забавен мисловен поток,паметови нарушения,размита и забавена реч,намалено внимание,емационална лабилност,изостряне на личностовите черти.

По време на остра интоксикация с барбитурати може да се наблюдава и тежка психомоторна възбуда,която може да достигне до състояние на кома.

От психичните разстройства при хроничната интоксикация,внимание заслужава емоционално-волевата промяна на личността с изразена ограниченост.По своята клинична характеристика тя е много близка до епилептоидната личностова промяна/обстоятелственост и вискозност на мисленето,лепливост,психомоторна забавеност и други/Много чести са дисфоричните реакции,които имат сравнително по-голяма продължителност.Наблюдават се също хистерично поведение и примитивни реакции.

Сравнително често се срещат някои усложтения:тежки делироподобни и други барбитурови психози,големи епилептични припадъци идруги.При барбитуровите делири възбудата е много ясно изразена ,проявяват се налудности ,халюцинации-зрителни,слухови и тактилни.Всички те са характерни и се проявяват при силно изразен абстинентен синдром.При някои болни ,около 20 години след началото на злоупотребата с барбитурати се наблюдават амнестични синдроми.В клиничната им картина доминират груби нарушения в паметта,които нямат причинна връзка с друго психично или телесно разстройство.

Страховите и депресивните синдроми също са характерни при злоупотребяващите и зависимите от седативни препарати и хипнотици,особено по време на абстинентния синдром.Страховите разстройства много приличат на генерализирана тревога и панически атаки ,а депресивните разстройства наподобяват разгърнат депресивен синдром при периодична депресия.Пациентите се оплакват от подтиснатост,чувство за безнадежност,невъзможност за концентрация,безсъние,загуба на апетита, изолация и т. н.При над 80% от случаите се касае за синдром директно предизвикан от хроничната употреба на ПАВ .