Разтваряне и дозиране на антибиотици борба с алергичен шок

Основни принципи на приложение на антибиотици

• 
  антибиотичната терапия да е изградена върху индивидуалните особености на даден болен, характера на заболяването и съпътстващите патологични процеси;
  
• 
  трябва да се постави бактериологична диагноза, за да се избере най-подходящ антибиотик. Вземат се необходими материали за изследване (гърлен секрет, раневи секрет, кръв, урина пунктат), изпрашат се в микробиологична лаборатория за изследване и след определяне вида на болестотворния организъм се прави антибиограма (т.е. към кой антибиотик микроорганизмите са най-чувствителни);
  
• 
  антибиотиците да се излъчват бързо от организма и затова е необходимо непрекъснатото им въвеждане;
  
• 
  антибиотиците да се прилагат в достатъчно високи дози и достатъчно продължително време;
  
• 
  продължитвлността на антибиотичното лечение се обсъжда периодично въз основа на клиничните симптоми и параклиничните показатели;
  
• 
  при избор между действащи антибиотици винаги да се предпочита най-активният и по-слабо токсичният, с най-малко странични действия.
  
• 
  бактерицидните антибиотици имат предимство пред бактериостатичните;
  
• 
  антибиотикът да притежава своеобразен тропизъм, т.е. да прониква добре в огнището на увреждането;
  
• 
  трябва да се внимава да не се увеличи токсичността на антибиотика при комбинацията мму с други лекарствени средства.
  

Инжекционно приложение на антибиотици

- засега се преценява като най-сигурното, най-ефикасното и с най-малки странични средства и токсичност.

Разтворът за инжекции се приготвя непосредствено (extempore) преди прилагането с прясно стерилизирана (двойно дестилирана вода) или физиологичен разтвор. Спазват се стриктно правилата за асептика и антисептика.

Спринцовката, с която се инжектира антибиотикът, трябва да бъде абсолютно суха, а също така при инжектирането трябва да се изчака изпаряването на спирта, с който е била дезинфекцирана кожата. Антибиотиците се прилагат най-често мускулно, но може и венозно при строга преценка, в система с 5%-глюкозен разтвор капково, и то самостоятелно. Смесването на антибактериалните препарати с други средства е нежелателно и опасно.

Странични и нежелателни реакции

Факторите, които влияят, могат да бъдат: ендогенни – наследствена обремененост, алергични заболявания, функционалното състояние на НС и това на ендокринните жлези; екзогенни – видът на антибиотика, разтворителя, дозировката, продължителността на лечението, начинът на приложение.

Увреждания в резултат на специфично променената реактивност на организма:

• 
  с ранен характер – от 1-2 до 30мин. след прилагането на антибиотика, обикновено с бурна клинична проява, която изисква незабавна медицинска намеса; алергичен шок е най-тежкото, драматично, дори фатално усложнение;
  
• 
  късни реакции – серумна болест; проявява се след 6-12 дни, а понякога и по-късно след прилагането на антибиотика; дерматити,екземи и други кожни прояви.
  

Увреждания, причинени от фармакологичните свойства на антибиотика

• 
  интоксикации – от предозиране на антибиотика при смутено излъчване от организма;
  
• 
  нарушение на витаминния баланс – хиповитаминоза B, PP, K;
  
• 
  дисбактериоза – унищожаване на нормалната флора и суперинфекция; нарушава се флората в устната кухина, червата, половите органи, кожата; развиват се кандидомикоза, стафилодермити и др.;
  
• 
  невротоксични увреждания – на слуховия нерв, очните нерви, полиневрит, психични смущения;
  
• 
  безапетитие, повръщане, хронична анемия;
  
• 
  воалиране (замъгляване) на клиничната картина – тих сепсис, замъгляване на симптомите при остър хирургичен корем и др.
  

Проби за чувствителност към антибиотиците

епикутанна проба

• 
  върху непроменена здрава кожа на флексорната страна на предмишницата, предварително почистена със спирт и етер по равни части; 1-2 капки от антибиотика се слагат върху гота теста – специално приготвен левкопласт за изпитване на кожната чувствителност; реакцията се отчита до 24h; пробата се смята за положителна, когато на мястото на приложение има зачервяване, папула, везикула, инфилтрат, сърбеж;
  

скарификационна проба

• 
  на почистена и здрава кожа от вътрешната среда на предмишницата с обикновена инжекционна игла се прави одраскване до лимфата с дължина 1см; върху него се накапват 1-2 капки от разтвора антибиотика и с иглата леко се втрива; под него се прави контролна скарификация с физиологичен разтвор; ранна реакция може да се очаква на 30мин. (отчитане на пробата) и късна реакция – на 24h; положителна проба има при наличие на зачервяване, оток, папула, като контролата трябва да е отрицателна.
  

Видове кожнодиагностични проби

1) епикутанни

• 
  пластирни (левкопластни) и капкови (открити) тестове;
  
• 
  капкови – проба на Ведров (на горната част на корема 3-5 см в страни от средната линия); проба на горния клепач (със стъклена пръчка върху края на горния клепач; много болезнена при положителност); перкутанна проба на Моро (силно втриване с показалец, защитен с гумен напръстник, в кожата – за установяване на туберкулинова алергия и чувствителност към яйчен белтък);
  

2) кутанни проби

• 
  скарификационна проба; проба с убождане; модифициран тест с убождане (прик тест);
  

3) интракутанни кожни проби

4) туберкулинови проби

5) перкутанна проба на Моро

• 
  трансдермална проба; проба с дерможет; кутанна проба на Пирке; интрадермална проба на Манту.
  

½ Иван Иванов, 45г.

fl.Azlocillin 1,₀

2x500mg i.m.
6-18h
30.X.
Задължително се прави справка за назначението с температурния лист и ИЗ. Документацията, която се попълва, е лекарствената табела и назначението.

Алергичен шок след мускулно приложение на антибиотици

• 
  траен периферен венозен път;
  
• 
  струйно NaCl0,9%;
  
• 
  подаване на кислород;
  
• 
  спешна чанта+ларингоскоп.
  

Алергичен шок след венозно приложение на антибиотици

• 
  при самото въвеждане - спиране на въвеждането и аспирираме, като инжекцията се пази;
  
• 
  при въвеждане с игла - стягаме ръката с есмарх и хващаме траен венозен път на другата ръка;
  
• 
  при въвеждане преа абокат – пускаме струйно NaCl0,9%;
  

Алергичен шок след венозна инфузия

• 
  медикаментът се спира;
  
• 
  NaCl0,9% с нова инфузионна система;
  
• 
  пазим медикамента.
  

Каталог: sesgriji -> 3sem
3sem -> Дозиране и приложение на сърдечни гликозиди
3sem -> Задължения на м с при провеждане на женска консултация
3sem -> Хронична бъбречна недостатъчност
3sem -> Правила при вземане, изпращане и транспорт на урина за лабораторни изследвания
3sem -> Правила при вземане, изпращане и транспорт на носен и гърлен секрет за лабораторни изследвания
3sem -> Задължения на м. С при коремна пункция
3sem -> Наблюдение, обгрижване и обучение на диабетно болни в дома Определение за диабет
3sem -> Правила при вземане, изпращане и транспорт на кръв за лабораторни изследвания
3sem -> Задължение на м с. при провеждане на имунизации и ваксинация

Изтегляне 50.83 Kb.

Сподели с приятели: