Антибиотици
– вещества от биологичен произход, използвани като бактериоста-тични (подтискащи) или като бактерицидни (разрушаващи) средства против болестотворните микроорганизми.
Изисквания към антибиотиците -
да имат ефект при минимални дози на препарата;
-
да липсва токсичност или поне да има ниско ниво на токсичността;
-
да бъдат лесно разтворими във водни разтвори;
-
да имат стабилност при обикновени условия на съхранение;
-
да бъдат колкото се може по-слабо алергизиращи за организма;
Начин на приложение на антибиотици -
перорално – таблетки, капсули, сиропи;
-
инжекционно – интрамускулно или интравенозно (инфузия);
-
кожно намазване – унгвенти, аерозоли;
-
капково – в очи, уши, нос;
-
инхалаторно.
Основни принципи на приложение на антибиотици -
антибиотичната терапия да е изградена върху индивидуалните особености на даден болен, характера на заболяването и съпътстващите патологични процеси;
-
трябва да се постави бактериологична диагноза, за да се избере най-подходящ антибиотик. Вземат се необходими материали за изследване (гърлен секрет, раневи секрет, кръв, урина пунктат), изпрашат се в микробиологична лаборатория за изследване и след определяне вида на болестотворния организъм се прави антибиограма (т.е. към кой антибиотик микроорганизмите са най-чувствителни);
-
антибиотиците да се излъчват бързо от организма и затова е необходимо непрекъснатото им въвеждане;
-
антибиотиците да се прилагат в достатъчно високи дози и достатъчно продължително време;
-
продължитвлността на антибиотичното лечение се обсъжда периодично въз основа на клиничните симптоми и параклиничните показатели;
-
при избор между действащи антибиотици винаги да се предпочита най-активният и по-слабо токсичният, с най-малко странични действия.
-
бактерицидните антибиотици имат предимство пред бактериостатичните;
-
антибиотикът да притежава своеобразен тропизъм, т.е. да прониква добре в огнището на увреждането;
-
трябва да се внимава да не се увеличи токсичността на антибиотика при комбинацията мму с други лекарствени средства.
Инжекционно приложение на антибиотици
- засега се преценява като най-сигурното, най-ефикасното и с най-малки странични средства и токсичност.
Разтворът за инжекции се приготвя непосредствено (extempore) преди прилагането с прясно стерилизирана (двойно дестилирана вода) или физиологичен разтвор. Спазват се стриктно правилата за асептика и антисептика.
Спринцовката, с която се инжектира антибиотикът, трябва да бъде абсолютно суха, а също така при инжектирането трябва да се изчака изпаряването на спирта, с който е била дезинфекцирана кожата. Антибиотиците се прилагат най-често мускулно, но може и венозно при строга преценка, в система с 5%-глюкозен разтвор капково, и то самостоятелно. Смесването на антибактериалните препарати с други средства е нежелателно и опасно.
Странични и нежелателни реакции
Факторите, които влияят, могат да бъдат: ендогенни – наследствена обремененост, алергични заболявания, функционалното състояние на НС и това на ендокринните жлези; екзогенни – видът на антибиотика, разтворителя, дозировката, продължителността на лечението, начинът на приложение.
Увреждания в резултат на специфично променената реактивност на организма: -
с ранен характер – от 1-2 до 30мин. след прилагането на антибиотика, обикновено с бурна клинична проява, която изисква незабавна медицинска намеса; алергичен шок е най-тежкото, драматично, дори фатално усложнение;
-
късни реакции – серумна болест; проявява се след 6-12 дни, а понякога и по-късно след прилагането на антибиотика; дерматити,екземи и други кожни прояви.
Увреждания, причинени от фармакологичните свойства на антибиотика -
интоксикации – от предозиране на антибиотика при смутено излъчване от организма;
-
нарушение на витаминния баланс – хиповитаминоза B, PP, K;
-
дисбактериоза – унищожаване на нормалната флора и суперинфекция; нарушава се флората в устната кухина, червата, половите органи, кожата; развиват се кандидомикоза, стафилодермити и др.;
-
невротоксични увреждания – на слуховия нерв, очните нерви, полиневрит, психични смущения;
-
безапетитие, повръщане, хронична анемия;
-
воалиране (замъгляване) на клиничната картина – тих сепсис, замъгляване на симптомите при остър хирургичен корем и др.
Проби за чувствителност към антибиотиците епикутанна проба -
върху непроменена здрава кожа на флексорната страна на предмишницата, предварително почистена със спирт и етер по равни части; 1-2 капки от антибиотика се слагат върху гота теста – специално приготвен левкопласт за изпитване на кожната чувствителност; реакцията се отчита до 24h; пробата се смята за положителна, когато на мястото на приложение има зачервяване, папула, везикула, инфилтрат, сърбеж;
скарификационна проба -
на почистена и здрава кожа от вътрешната среда на предмишницата с обикновена инжекционна игла се прави одраскване до лимфата с дължина 1см; върху него се накапват 1-2 капки от разтвора антибиотика и с иглата леко се втрива; под него се прави контролна скарификация с физиологичен разтвор; ранна реакция може да се очаква на 30мин. (отчитане на пробата) и късна реакция – на 24h; положителна проба има при наличие на зачервяване, оток, папула, като контролата трябва да е отрицателна.
Видове кожнодиагностични проби 1) епикутанни -
пластирни (левкопластни) и капкови (открити) тестове;
-
капкови – проба на Ведров (на горната част на корема 3-5 см в страни от средната линия); проба на горния клепач (със стъклена пръчка върху края на горния клепач; много болезнена при положителност); перкутанна проба на Моро (силно втриване с показалец, защитен с гумен напръстник, в кожата – за установяване на туберкулинова алергия и чувствителност към яйчен белтък);
2) кутанни проби -
скарификационна проба; проба с убождане; модифициран тест с убождане (прик тест);
4) туберкулинови проби 5) перкутанна проба на Моро -
трансдермална проба; проба с дерможет; кутанна проба на Пирке; интрадермална проба на Манту.
½ Иван Иванов, 45г.
fl.Azlocillin 1,0
2x500mg i.m.
6-18h
30.X.
Задължително се прави справка за назначението с температурния лист и ИЗ. Документацията, която се попълва, е лекарствената табела и назначението.
Алергичен шок след мускулно приложение на антибиотици -
траен периферен венозен път;
-
струйно NaCl0,9%;
-
подаване на кислород;
-
спешна чанта+ларингоскоп.
Алергичен шок след венозно приложение на антибиотици -
при самото въвеждане - спиране на въвеждането и аспирираме, като инжекцията се пази;
-
при въвеждане с игла - стягаме ръката с есмарх и хващаме траен венозен път на другата ръка;
-
при въвеждане преа абокат – пускаме струйно NaCl0,9%;
Алергичен шок след венозна инфузия -
медикаментът се спира;
-
NaCl0,9% с нова инфузионна система;
-
пазим медикамента.
Сподели с приятели: |