Разумът и религията (Лекцията е изнесена в Англия)

 Въпреки че това е факт, виждаме как никакви физични закони не могат да го обяснят. Как можем да обясним това чрез физичното или химическото познание? Какво количество кислород, водород и въглерод, колко молекули в различни позиции, какво количество клетки и така нататък и така нататък могат да обяснят една такава тайнствена личност? И все пак откриваме, че тя е факт и дори нещо много повече – тя е истинския човек; и това е човекът, който живее, движи се и работи, това е човекът, който влияе, който тласка хората напред и след това изчезва, а неговият интелект, книги и творения са само следи, останали от него. Помислете си за това. Сравнете големите учители на религията с големите философи. Философите едва ли са повлияли на вътрешния човек на някого, а са написали най-удивителните книги. Религиозните учители от друга страна, са придвижили напред цели нации по време на живота си. Разликата в тези влияния се дължи на личността. Във философа това което влияе, е бледата и неясна личност; във великите пророци тази личност е колосална. В първия ние се докосваме до интелекта, а във втория – до живота. В единия случай това е просто химически процес, смесването на определени химически вещества, които могат постепенно да се комбинират и при определени условия да доведат или не до запалването на искра. Във втория това което влияе, е като запалена факла, която се върти с голяма скорост и осветява всички.

Науката на йога твърди, че е открила законите, които развиват тази личност и че чрез правилното прилагане на тези закони и методи, всеки може да израсне и да направи своята личност по-силна. Това е един от големите практически уроци и той е тайната на цялото образование. Той има универсално приложение. В живота на семейния човек, в живота на бедния или на богатия, на човека на бизнеса или този на духа, в живота на всеки - неговото превръщане в силна личност е много важно нещо. Както знаем, зад физическите закони има други, много фини закони. Казано иначе, не съществуват такива реалности като физически свят, психически свят и духовен свят. Каквото и да съществува, то е едно. Нека го определим така – съществува един вид изтъняваща реалност; най-плътната част се намира тук, но тя изтънява във все по-фина и по-фина. Най-фината част е това, което наричаме дух, а най-грубата – тялото. По същия начин както седят нещата тук, в микрокосмоса - така е и в макрокосмоса. Нашата вселена е съвсем същата – тя е външна материална плътност, която изтънява в нещо по-фино и по-фино, докато накрая не се превърне в Бог.

Знаем също така, че най-голямата сила се крие във финото, а не в грубото. Някой вдига голяма тежест и мускулите му се издуват, а по тялото му виждаме следи от напрежение и си мислим, че мускулите са нещо силно. Но онова, което довежда силата в мускусите са онези малки, нишкообразни неща - нервите; в момента в който някой от тях е прекъснат и не достига до мускулите, те въобще не могат да работят. Тези мънички нерви на свой ред довеждат силата от нещо още по-фино – мисълта и т.н. Затова истинското седалище на силата е финото. Но разбира се, ние можем да виждаме движенията които стават само в грубото, а когато има фини движения не можем да ги видим. Когато нещо материално се движи, ние го улавяме и затова естествено идентифицираме движението с нещата, които са материални. Не виждаме никакво движение във финото може би поради причината, че то е толкова интензивно, че не можем да го възприемем. Но ако с помощта на някаква наука, на някакво изследване успеем да уловим тези фини сили, които са причината за цялото проявление, това проявление ще бъде под контрол. Малко мехурче идва от дъното на едно езеро. Ние въобще не виждаме как то се издига – виждаме го само когато се пука на повърхността; по същия начин, ние можем да възприемем мислите, само когато те се развият до голяма степен, или след като се превърнат в действия. Постоянно се оплакваме, че нямаме контрол върху своите мисли и действия. Но как бихме могли да имаме? Ако успеем да поставим под контрол фините движения в техните корени - преди те да са се превърнали в мисъл - тогава би било възможно за нас да контролираме цялото. Ако би имало метод чрез който можем да анализираме, изследваме, да разберем и накрая да уловим тези фини сили и причини, само тогава би било възможно да имаме контрол върху себе си, а човекът който има контрол върху своя собствен ум, със сигурност ще има контрол върху всеки друг ум. Затова чистотата и моралността винаги са били целта на религията; един чист, морален човек има контрол върху себе си. А всички умове са еднакви и представляват само различни части от единния Ум. Който е познал една буца пръст, познава цялата пръст във вселената. Този който познава и контролира своя собствен ум, знае тайната на всеки ум и има власт върху всеки ум.

Ползата от тази наука е да се изкара наяве съвършения човек, а не той да бъде оставен да чака в продължение на векове, като парче дърво подмятано в океана и носено от вълна на вълна. Тази наука иска вие да бъдете силни, да поемете нещата в своите собствени ръце, вместо да ги оставяте в ръцете на природата, и да излезете отвъд този малък живот. Това е нейния голям идеал.

Човек израства в познанието, в своята сила, в щастието. Ние непрестанно се развиваме като раса. Знаем че това е вярно, съвършено вярно. А важи ли то и за индивидите? В известна степен, да. Но все пак изниква въпросът: Къде да поставим предела? Аз мога да виждам само на разстояние от няколко крачки. Но знам човек, който затваря очи и вижда какво става в съседната стая. Можете да кажете че не вярвате, но този човек ще ви научи да правите същото за около три седмици. Всеки може да усвои това. Има хора, които дори и за пет минути могат да бъдат научени да виждат какво става в ума на друг човек. Тези факти могат да бъдат демонстрирани.

А ако те са верни, къде можем да поставим границата? Щом някой е способен да узнае какво става в ума на човек седящ в ъгъла на тази стая, защо да не го направи и за друг, който седи в съседната стая? Защо не навсякъде? Не можем да кажем защо не. Не смеем да кажем, че това е невъзможно. Можем само да кажем, че не знаем как става. Учените на материалистичната наука нямат право да казват, че неща като това са невъзможни – те могат само да кажат: “Ние не знаем.” Науката трябва да събира факти, да ги обобщава, да извлича принципи и да установява истината – това е всичко. Но ако тя започне с отричането на факти – каква наука може да бъде това?

Няма предели за силата, която човек може да придобие. Това е характерната особеност на индийския ум, че когато нещо го заинтересува, той бива погълнат в него, а всичко останало е пренебрегнато. Знаете колко много науки са имали своя произход в Индия. Математиката е започнала от там. Дори и днес броите 1, 2, 3 и така до 0, със санскритските цифри и знаете, че алгебрата също е възникнала в Индия, а гравитацията е била известна на индийците, хиляди години преди Нютон да е бил роден.

Вижте колко странно нещо. В определен период от индийската история, този единствен предмет, за човека и неговия ум, поглъщал цялото внимание на хората. Той бил толкова примамлив, защото им изглеждал най-лесния начин да постигнат целите си. И така, индийският ум станал толкова дълбоко убеден, че умът на човека може да направи абсолютно всичко според определени закони, че неговите психични сили се превърнали в главния предмет на изучаване. Вълшебствата, магиите, другите сили и всички тези феномени, не били нищо необичайно, а системно изучавана наука, също както физическите науки, които хората изучавали преди това. В цялата раса се развило такова голямо убеждение в тези неща, че материалните науки почти изчезнали. Те били вече нещо остаряло. Различни секти от йогини започнали да правят всякакви видове експерименти. Някои правели опити със светлина, опитвайки се да открият как нейните различни цветове пораждат промени в тялото. Те носели дрехи с определен цвят, живеели заобиколени от предмети с определен цвят и ядели храни с определен цвят. Така се правели всякакви експерименти. Други си правели опити със звука като запушвали и отпушвали ушите си, а трети експериментирали с обонянието.

Идеята на всичко това била да се стигне до основата, да се достигнат фините части на ума. И някои от тези хора наистина показали най-удивителни сили. Много от тях са се опитвали да летят във въздуха или да преминават през него. Ще ви разкажа една история, която чух от един голям учен на Запад. Тя му била разказана от Губернатора на Цейлон, който гледал това представление. Едно момиче било доведено и накарано да седне с кръстосани крака върху стол без облегалка, направен от кръстосани пръчки. След като тя била стояла там известно време, човекът който изнасял представлението започнал да изважда, една по една, пръчките на стола; и когато всички били извадени, момичето останало да се носи във въздуха. Губернаторът помислил, че в това сигурно има някакъв трик, затова изтеглил меча си и го прокарал рязко под момичето – но там нямало нищо. Е, какво е това? Не е магия или нещо свръхестествено. Това е характерна черта на индийците – никой в Индия няма да ви каже, че тези феномени не съществуват. За индуса това е нещо естествено. Знаете какво казват индусите, когато трябва да се бият със своите врагове: “О, един от нашите йогини ще дойде и ще ги избие всички!” Такава е абсолютната вяра на нацията. Каква сила има в ръката или в меча?! Силата е изцяло в духа.

Ако това е истина, то е достатъчно съблазнително за ума да вложи цялата си мощ в него. Но както с всяка друга наука, в тази също е много е трудно да бъде направен някакъв голям напредък – тук е дори много по-трудно. И въпреки това, повечето хора мислят, че тези сили могат да бъдат лесно придобити. Колко години ви отнема да направите финансово състояние? Помислете си за това! Първо, колко години ви трябват, за да научите науката за електричеството или инженерството? А след това трябва да работите през останалата част от живота си.

Освен това, повечето от физическите науки се занимават с неподвижни, фиксирани неща. Един стол може да бъде анализиран, защото той не отлита от вас. Но тази наука се занимава с ума, който се движи през цялото време; в момента в който искате да го изучите, той ви се изплъзва. В един момент умът е в едно състояние, а в следващия е може би вече в друго, вечно изменящ се. И сред цялата тази промяна той трябва да бъде изучен, разбран, уловен и контролиран. Колко по-трудна тогава, е тази наука! Тя изисква сериозно обучение. Хората ме питат защо не им давам практически уроци. Но това не е шега работа. Застанал съм на тази платформа и ви говоря, а после вие си отивате у дома и не намирате никаква полза от всичко това; нито пък аз. Казвате си: “Всичко това са глупости.” Глупости са, защото вие сте искали да ги направите такива. Знам много малко от тази наука, но малкото което съм придобил като познание, аз съм изучавал в продължение на тридесет години от своя живот, а в продължение на шест години казвам на хората за малкото, което знам. Отнело ми е тридесет години да го науча; тридесет години тежка борба. Понякога съм работил върху него по двадесет часа от двадесет и четири; понякога съм спал само един час през нощта; друг път съм работил по цели нощи; понякога съм живял на места, където не може да бъде доловен ни един звук, където човек едва може да си поеме въздух; понякога е трябвало да живея в пещери. Помислете си затова. И все пак знам много малко или нищо; едва съм докоснал подгъва на одеждите на тази наука. Но мога да разбера, че тя е истинска, всеобхватна и удивителна.

И така, ако има някой от вас, който наистина иска да изучва тази наука, той ще трябва да започне със същата тази решителност, не – дори с още по-голяма, с която започва всяка една работа или занятие в живота.

А какво огромно внимание изисква всяка работа, какъв строг и взискателен учител е тя! Дори ако бащата, майката, съпругата или детето умрат, работата не спира! Дори и сърцето ни да се къса, ние пак ще трябва да отидем на мястото на своята работа, докато всеки час там ще бъде като спазъм. Такава е всяка работа и ние мислим, че това е справедливо и правилно.

В науката за ума са необходими много повече старание и усърдие, отколкото всеки друг вид начинание може някога да изисква. Много хора могат да успеят в работата си, но много малко тук. Това е така, защото страшно много зависи от индивидуалното устройство на човека, който изучава тази наука. Както в работата си не всеки може да направи състояние, но всеки може да постигне нещо, така и в изучаването на науката за ума всеки може да зърне действителността, което ще го убеди в нейната истинност и във факта, че има хора които са я изучили напълно.

Това са контурите на науката за ума. Тя стои върху собствените си нозе и в своята собствена светлина, отправяйки предизвикателство за сравнение с която и да било друга наука. В тази област винаги е имало шарлатани, магьосници, измамници и те са били много повече, отколкото във всяка друга област. Защо? По същата причина поради която, колкото по-печеливш е един бизнес, толкова по-голям е броя на мошениците и измамниците. Но това не е причина, поради която един бизнес да не бъде смятан за добър. 

И още нещо: слушането на всички тези разсъждения може би е много добра интелектуална гимнастика, а чуването на толкова много удивителни неща да носи интелектуално удовлетворение. Но ако някой от вас наистина иска да научи нещо отвъд това, само ходенето на лекции няма да му помогне. Това не може да се научи на лекции, защото то е живота. А животът може само да бъде живян. Ако има сред вас такива, които наистина са решени да изучат тази наука, много ще се радвам да им помогна.