Разумът и религията (Лекцията е изнесена в Англия)

Нека първо се освободим от всички ограничени идеи и да видим Бог във всеки човек – работещ с всички ръце на света, ходещ с всички крака на света, ядящ чрез всяка уста. Той живее във всяко същество, Той мисли чрез всички умове. Той е самоочевиден и е по-близо до нас, отколкото ние самите. Да знаем това е религия - това  е вярата - и дано Бог благоволи да ни даде такава вяра! Когато почувстваме това единство, ние ще бъдем безсмъртни. Дори физически сме безсмъртни и едно с вселената. Докато има едно същество, което диша в цялата вселена, Аз живея в него. Аз не съм това малко ограничено същество, Аз съм универсален. Аз съм животът на всички синове на миналото. Аз съм душата на Буда, Исус и Мохамед. Аз съм душата на учителите, Аз съм всички крадци, които някога са крали и убийците, които са били обесвани, Аз съм универсален. Изправете се; това е най-висшето обожание. Вие сте едно с вселената. Единствено това е смирение – а не пълзенето на четири крака и наричането на себе си грешник. Това е най-висшата еволюция – когато воалът на разграничението бъде разкъсан. Това е най-висшата доктрина за единството. Аз съм този или онзи е ограничена идея, невярна за истинския “Аз”. Аз съм универсален; отстоявайте това и винаги почитайте Най-Висшето по най-възвишения начин, защото Бог е Дух и трябва да бъде почитан в духа и в истината. Чрез по-низшите форми на религиозно поклонение, материалните мисли на човека се извисяват до духовното поклонение докато накрая Универсалното и Безкрайното Едно бъде боготворено във и чрез духа. Това което е материално, е ограничено. Само Духът е безкраен. Бог, който е Дух, е безкраен; човекът е Дух и също е безкраен, а единствено Безкрайното може да се покланя пред Безкрайното. Да боготворим Безкрайното - това е най-извисеното духовно поклонение. Колко е трудно реализирането на тези велики идеи! Теоретизирам, говоря, философствам; но в следващия момент се появява нещо против мен и аз несъзнателно се ядосвам, забравям, че има нещо друго във вселената освен този малък ограничен аз, забравям да кажа: “Аз съм Духът, какво е тази дреболия за мен? Аз съм Духът”. Забравям, че всичко това е моята игра със самия себе си, забравям Бог, забравям свободата.

Остър като ръба на бръснач, дълъг и труден за прекосяване е пътят към свободата. Мъдреците са заявявали това отново и отново. Въпреки това, не оставяйте слабостите и неуспехите да ви обвързват. Упанишадите провъзгласяват: “Стани! Събуди се! и не спирай докато целта не е постигната”. Тогава със сигурност ще прекосим пътя, въпреки че е тесен като острие на бръснач, дълъг, далечен и труден. Човек е способен да стане господар и на боговете, и на демоните. Никой не може да бъде винен за нашите нещастия, освен самите ние. Мислите ли, че за този който тръгне да търси нектара, съществува само тъмната чаша на затвора? Нектарът е за него както и за всеки, който се стреми да го достигне. Самият Господ ни казва: “Откажи се от всички пътища и борби. Потърси убежище в Мен. Аз ще те пренеса на другия бряг, не се бой”. Чуваме този глас от всички писания по света, които достигат до нас. Пак той ни учи да казваме: “Да бъде Твоята воля както на земята, така и на небето, защото Твое е царството, и силата, и славата”. Всичко това е трудно, много трудно. Казвам си: “В този миг аз се подслонявам при Теб, О Боже. За Твоята любов жертвам всичко, и на твоя олтар поставям всичко, което е добро и праведно. Моите грехове, моите мъки, постъпките ми – добри и лоши – принасям в жертва на Теб; приеми ги и аз никога няма да забравя”. В един момент казвам: “Да бъде Твоята воля”, а в следващия нещо се появява, за да ме изпита и аз изпадам в ярост. Целта на всички религии е една, но езикът на учителите се различава. Целта е да убием лъжливото “аз”, за да може истинското “Аз”, Господ, да властва. “Аз, Господът твоят Бог съм ревнив Бог. Не трябва да имаш други богове освен Мен”, казват юдейските писания.

 Трябва да имаме един-единствен Бог. Трябва да кажем: “Не аз, а Ти”, и така да се отречем от всичко освен от Бог. Той и само Той трябва да властва. Може би се борим неуморно, но в следващия момент се подхлъзваме и простираме ръце към Майката. Откриваме, че не можем да стоим сами. Животът е безкраен, а “Да бъде Твоята воля” е само една глава от него и ако не разберем всички глави, не можем да разберем цялото. “Да бъде волята Ти” – но във всеки един момент умът-изменник се бунтува против това; и все пак то трябва да бъде казвано отново и отново, ако искаме да победим низшия си аз. Не можем да служим на един изменник и едновременно с това да бъдем спасени. Има спасение за всичко освен за изменника, а ние стоим осъдени като изменници, предатели срещу самите себе си, срещу върховната власт на Божествената Майка, когато отказваме да се подчиним на гласа на по-висшия си Аз. Да става каквото ще, ние трябва да отдадем телата и умовете си на Върховната Воля. Било е казано от индийския философ: “Ако човек каже два пъти ‘Да бъде волята Ти’, допуска грях”. “Да бъде волята Ти.” Какво повече е необходимо, защо да го казваме два пъти? Това което е добро, е добро. Повече не ще го върнем обратно. “Да бъде волята Ти както на земята, така и на небето, защото Твое е царството и силата и славата завинаги”.

Душата,  Бог  и  религията

Когато се обърнем назад към миналото, до нас достига гласът на вековете; гласът на мъдреците от Хималаите и отшелниците от горите; гласът, който е бил чут от семитските раси и който е говорил чрез Буда и другите духовни гиганти; гласът идващ от онези, живели в светлината, съпътстваща човека от началото на света – светлината, която свети където и да отиде той и живее с него завинаги – този глас достига до нас дори и сега. Той е като малките поточета, които идват от планините. Те изчезват за миг, но в следващия момент се появяват отново в по-силна струя, докато накрая не се обединят в една величествена река. Посланията, които достигат до нас от пророците и святите мъже и жени на всички религии и нации обединяват своите сили и ни говорят с фанфарния глас на миналото. И първото послание, което ни донасят е: Мир на вас и на всички религии. Това е вест не на антагонизъм, а вест за една обединена религия.

Нека първо се опитаме да проучим това послание. В началото на този век (20в.) хората се страхуват, че религията е почти напълно изчезнала. Под мощта на тежките удари от ковашкия чук на научните изследвания, старите суеверия започват да се трошат като камари от порцелан. Онези за които религията означава само куп убеждения и безсмислени церемонии, изпадат в отчаяние; те не знаят какво да правят. Виждат, че всичко се изплъзва между пръстите им. За известно време прииждащата огромна вълна от агностицизъм и материализъм изглежда неизбежна – сякаш тя ще помете всичко по пътя си. Има и такива, които не смеят да изразят онова, което мислят. Мнозина смятат, че случаят е безнадежден и каузата на религията е изгубена веднъж и завинаги. Но вълната сменя посоката си и на помощ идва кое? – сравнителното изучаване на религиите. Изучавайки различните религии ние виждаме, че в основата си те са едни и същи. Когато бях момче, този скептицизъм застигна и мен и за известно време ми изглеждаше, че трябва да изоставя всяка надежда за религия. Но за мое щастие, аз изучих християнската религия, мюсюлманската, будистката и други - и каква беше изненадата ми когато открих, че същите основополагащи принципи проповядвани в моята религия са учени от всички други религии. Това ми се хареса. “Какво е истината?” се запитах. Този свят истински ли е? Да. Защо? Защото го виждам. Истински ли са звуците, които току-що чухме? (от инструментална и вокална музика) Да. Защото ги чухме. Знаем, че човек има тяло, очи, уши, и освен това има духовна природа, която не можем да видим. С помощта на тези свои духовни способности, той може да изучава различните религии и да види, че независимо дали една религия е проповядвана в горите и джунглите на Индия или на християнска земя – в основата си тя е една и съща. Това само ни показва, че религията е жизнено важна потребност на човешкия ум. Доказването на една религия зависи от доказването на истинността на всички останали. Например, ако аз имам шест пръста, но никой друг няма, вие можете със сигурност да кажете, че това е анормално. Същото заключение може да бъде приложено и спрямо аргумента, че само една религия е истинска, а другите са измислени. Една-единствена религия – също както една-единствена ръка с шест пръста, би била нещо неестествено. Така виждаме, че ако една религия е вярна – всички останали също трябва да са истински. Съществуват разлики в техните детайли, но по същността си всички те са едно. Ако моите пет пръста са истински, те доказват, че твоите пет пръста също са истински. Където и да се намира човек, той трябва да развие вяра, да развие своята религиозна природа.

Друг факт, който откривам в изучаването на световните религии е, че има три различни етапа от идеи по отношение на душата и Бог. На първо място всички религии допускат, че освен тялото което умира, има някаква част или нещо, което не се променя като него, една неизменна част, която е вечна и никога не загива; но някои от по-новите религии учат, че въпреки че тази част никога не умира, тя има начало. Всичко което има начало обаче, неизбежно има и край. Ние – нашата най-съществена част – никога не сме имали начало и никога няма да имаме край. А над всички нас, над тази наша вечна същност, има друго вечно Същество, което е безкрайно – Бог. Хората говорят за началото на света, за началото на човека. Но думата “начало” означава просто началото на един цикъл. Никъде тя не означава началото на целия Космос. Не е възможно творението да е имало начало. Това което има начало, трябва да има и край. “Не е имало време, когато Аз да не съм съществувал, нито ти, нито някога някой от нас ще престане да съществува,” казва Бхагавад-Гита. Навсякъде където се споменава началото на творението, се има в предвид започването на нов цикъл. Вашите тела ще срещнат смъртта, но душите ви – никога.

Успоредно с тази идея за душата, ние откриваме друга група идеи, които се отнасят до нейното съвършенство. Душата сама по себе си е съвършена. Старият Завет на юдеите смята човека за съвършен от самото начало. Човек сам е станал нечист чрез своите действия. Но той трябва да възвърне своята първична натура, своята чиста природа. Някои говорят за това в алегории, басни и символи. Но когато започнем да анализираме тези твърдения, ние откриваме как всички те учат, че човешката душа е съвършена в самата си същност и че човек трябва да си възвърне тази първична чистота. Как? Като познае Бог. Както казва Библията: “Никой не може да види Бог, освен чрез Сина.” Какво се има в предвид с това? Че да видиш Бог е целта и смисъла на целия човешки живот. Ние трябва да видим Сина, преди да станем едно с Отца. Спомнете си, че човек е загубил чистотата си чрез своите собствени действия. Когато страдаме, това е поради нашите собствени постъпки; не Бог трябва да бъде винен за това.

Тясно свързана с тези идеи е доктрината – която е била универсална преди европейците да я осакатят – доктрината за прераждането. Някои от вас може да са чували за нея и да са я пренебрегвали. Тази идея за прераждането върви успоредно с другата доктрина за вечността на човешката душа. Нищо което свършва в една точка, не може да бъде без начало, и нищо което започва в даден момент, може да бъде без край. Ние не можем да вярваме в нещо толкова чудовищно невъзможно, колкото е началото на човешката душа. Доктрината за прераждането доказва свободата на душата. Да предположим, че е имало абсолютно начало. Тогава цялата вина за тази нечистота на човека пада върху Бог. Всемилостивият Отец виновен за всички грехове на света! Ако греха идваше по този начин, защо един трябва да страда повече от друг? Защо тази несправедливост, ако тя идва от един всемилостив Бог? Защо има милиони, които са мачкани и тъпкани? Защо гладуват хора, които никога не са направили нищо, за да го заслужат? Кой е отговорен? Ако те самите нямат пръст в това, тогава със сигурност Бог би бил отговорен. Следователно по-доброто обяснение е, че човек сам носи отговорност за нещастията, от които страда. Ако пусна колелото в движение, аз самият съм отговорен за резултата. И ако аз мога да си причиня страдание, аз мога също и да го спра. От това естествено следва, че ние сме свободни. Няма такова нещо като съдба. Няма нищо, което да ни принуждава. Това което сме направили, можем също и да отменим.

По отношение на един аргумент във връзка с тази доктрина, бих искал да помоля за вашето търпение и внимание, тъй като той е малко по-сложен. Ние придобиваме цялото наше познание чрез опита; това е единствения начин. Това което наричаме опит, се намира на нивото на съзнанието. За да илюстрирам: Един човек свири мелодия на пиано и поставя всеки пръст на отделния клавиш съзнателно. Той повтаря този процес, докато движението на пръстите стане навик. След това вече свири мелодията без да отделя специално внимание на клавишите. По подобен начин, по отношение на самите нас откриваме, че склонностите ни са резултат от минали съзнателни действия. Едно дете е родено с определени наклонности. Откъде са дошли те? Нито едно дете не се ражда с табула раса – с празен бял лист за ум. Страницата е била написана предварително. Древните гърци и египетските философи са учили, че нито едно дете не идва на този свят с празен ум. Всяко дете идва със стотици склонности, генерирани от минали съзнателни действия. То не ги е придобило в този живот и ние сме принудени да допуснем, че трябва да ги е имало и в предишни животи. Дори и най-отявленият материалист приема, че тези тенденции са резултати от предишни действия, само че той добавя, че тези склонности се предават чрез наследственост. Нашите родители, прародители и пра-прародители са дошли тук по пътя на този закон за наследствеността. Но ако единствено наследствеността обяснява всичко, тогава изобщо няма нужда да вярваме в душата, защото тялото би обяснило всичко. Сега няма нужда да навлизаме в различни подробности и дискусии за материализма и спиритуализма. Дотук пътят за онези, които вярват в индивидуалната душа, е ясен. Виждаме, че за да достигнем до разумно заключение, трябва да допуснем, че сме имали минали животи. Това е вярването на големите философи и мъдреци от миналото и съвремието. Юдеите са вярвали в тази доктрина. Исус Христос е вярвал в нея. Той казва в Библията: “Преди Авраам, бях Аз.”

Всички религии, зародили се сред различни нации под влиянието на разнообразни фактори и условия, са имали своя произход в Азия и азиатците ги разбират добре. Но когато са излизали извън родината си, те се са се смесвали с много погрешни разбирания. Най-дълбоките и възвишени идеи на християнството никога не са били разбирани в Европа, защото понятията и образите, използвани от авторите на Библията, са били чужди там. Вземете за пример картините с Мадоната. Всеки художник рисува Мадоната според собствените си предубедени идеи. Виждал съм стотици картини на Тайната вечеря на Исус Христос и във всички тях той е рисуван седнал на маса. Но Христос никога не е седял на маса. Той е седял на земята с другите, и всички са се хранели от съд, в който топели хляба – но не този хляб, който вие ядете днес. Трудно е за една нация да разбере непознатите обичаи на други народи. А колко по-трудно е било на европейците да разберат юдейските обичаи след векове на промени и влияния от гърци, римляни и други източници! При всички митове и митологии с които са заобиколени, не е чудно че хората получават много малка част от красивата религия на Исус, както не е чудно и това, че те са я превърнали в една модерна дребно-търговска религия.

Но да се върнем към нашата тема. Виждаме, че всички религии проповядват безсмъртието на душата, а също и това, че нейният блясък е бил замъглен и че първичната й чистота трябва да бъде възвърната чрез познанието за Бог. Каква е идеята за Бог в тези различни религии? Първоначалната идея за Бог е била много неясна. Най-древните нации са имали различни божества – Слънцето, Земята, Огъня, Водата. Сред древните евреи намираме редица от тези богове да се борят яростно един с друг. А после виждаме Илохим, който е боготворен от евреите и вавилонците. След това откриваме идеята за единия Бог, почитан като върховен. Но тази идея се различавала в различните племена. Всяко от тях твърдяло, че неговият Бог е най-велик. Тези раси са били повече или по-малко примитивни. Но постепенно все по-добри и по-добри идеи заемали мястото на старите. И всички стари разбирания са отишли и продължават да отиват, така да се каже, в килера; всяка от онези религии е като издънка, прораснала през вековете; нито една от тях не е паднала от небето. И всяка е трябвало да бъде формирана малко по малко. По-късно са се появили монотеистичните идеи: вярата в един Бог, който е всемогъщ и всезнаещ, единственият Бог на вселената. Този Бог е свръх-космичен; Той се намира в небесата. На него са му били придавани грубите, материални понятия на неговите създатели. Той имал дясна и лява страна, птица в ръката Си и така нататък. Откриваме, че племенните богове са изчезнали завинаги и тяхното място е заето от единия Бог на вселената – Богът на боговете. Той е недостъпен; нищо не може да Го доближи. Но бавно и тази идея също се е изменила, и като следващ етап виждаме Бога, вътрешно присъщ на природата.

Новият завет учи: “Отче, който си на небесата”, или това е Бог, който е отделен от човека. Ние живеем на земята, а Той - в небесата. След това откриваме учението, че Той е вътрешно присъщ на природата; Той е не само Бог в небето, но също и на земята. Той е Богът в нас. В индуистката философия има етап, в който Бог се намира в същата непосредствена близост до нас. Но ние не спираме до тук. В нашата религия има и недуалистично ниво, в което човек осъзнава че Бог, който той е боготворил е не само Отеца в небесата - както и на земята - но че “Аз и моят Отец сме едно.” Човек реализира в душата си, че той е Самия Бог, само че Негово по-низше проявление. Всичко което е истинско в мен, е Той; всичко което е истинско в Него, съм аз. Така пропастта между Бог и човек е преодоляна. И така виждаме как познавайки Бог, ние откриваме царството небесно в нас. В първото или дуалистичното ниво човекът осъзнава, че той е малка индивидуална душа – Джон, Джеймс или Том; той си казва: “Ще бъда Джон, Джеймс или Том за цяла вечност и никога нищо друго.” Убиецът също може да каже: “Ще си остана убиец завинаги.” Но с течение на времето Том изчезва и се връща обратно при изначалния и чист Адам.

“Благословени са чистите по сърце, защото те ще видят Бог.” Можем ли да видим Бог? Разбира се, че не. Можем ли да познаем Бог? Разбира се, че не. Ако Бог можеше да бъде познат, Той не би бил Бог повече. Знанието е ограничение. Но аз и моят Отец сме едно: аз откривам тази реалност в своята душа. Тези идеи са застъпени в някои религии, а в други са само загатнати. А от трети са били прогонени. Ученията на Христос сега се разбират много малко в тази страна. Ако ми позволите бих казал още, че те никога не са били разбирани добре.

Различните етапи на развитие са абсолютно необходими за постигането на чистота и съвършенство. Различните системи на религията в основата си са формирани от едни и същи идеи. Исус казва, че царството небесно е в нас. Той казва също: “Нашият Отец, който е на небето.” Как бихте съгласували тези две твърдения? По следния начин: Когато е казвал второто, той е говорел на необразованите маси – масите, които са невежи по отношение на религията. За тях е било необходимо да бъдат учени на собствения им език. Мнозинството от хората имат нужда от конкретни идеи, нещо което може да бъде уловено от сетивата. Човек може да бъде най-големия философ на света, и все пак само едно дете в религията. Но когато някой развие високо ниво на духовност в себе си, той може да разбере, че царството небесно е в него. Това е истинското царство на ума. Така ние виждаме, че очевидните противоречия и неясноти във всяка религия бележат единствено различни степени на развитие. И затова нямаме право да обвиняваме никого заради неговата религия. Има етапи на развитие, в които формите и символите са необходими; те са езика, който душите намиращи се на този етап могат да разберат.

Преди много години посетих един голям мъдрец от моята страна, много свят човек. С него говорихме за нашата книга с откровения, Ведите, за вашата Библия, за Корана и за книгите с отровения изобщо. Накрая на разговора този човек ме помоли да отида до масата и да взема една книга; това беше книга, която освен всичко друго съдържаше прогноза за валежи от дъжд през годината. Святият човек каза: “Прочети я.” И аз прочетох за количеството дъжд, което трябва да падне. Той каза: “Сега хвани книгата и я изстискай.” Аз го направих, а той рече: “Е, момчето ми, и една капка вода не падна от нея. Докато не потече вода, това е само една книга и нищо повече. Така че докато твоята религия не те доведе до реализацията Бог, тя е безполезна. Онзи, който само изучава книги за религията ми напомня за магарето от баснята, което носело тежък товар от захар на гърба си, но не знаело нищо за неговата сладост.”