Разумът и религията (Лекцията е изнесена в Англия)



страница5/10
Дата15.09.2017
Размер1.47 Mb.
#30278
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

 Но това вече съществува. Всеки от нас мисли по свой собствен начин, но на неговото естествено развитие през цялото време се пречи. Ако за това не е използван директно меча, са използват други средства. Само чуйте какво казва един от най-добрите проповедници на Ню Йорк: той проповядва, че филипинците трябва да бъдат завоювани, защото това е най-добрият начин те да бъдат научени на християнството! Те са вече католици; но той иска да ги направи презвитерианци и затова е готов да навлече на своята раса страшния грях на кръвопролитието. Колко ужасно! И този човек е един от най-големите проповедници в тази страна, един от най-информираните хора. Помислете си за състоянието на света щом един човек като него не се срамува да се изправи и да изрече една такава абсолютна глупост; и си помислете за състоянието на света, щом една публика го аплодира за това! Това ли е цивилизация!? Това е старата кръвожадност на тигъра, на канибала, на дивака, който се появява още веднъж под нови имена и при нови обстоятелства. Какво друго може да бъде то? Ако състоянието на нещата е такова дори сега, помислете си за ужасите, през които светът е преминал в древността, когато всяка секта се е опитвала с всички средства по силите й да разкъса на парчета другите секти. Историята показва това. Тигърът в нас е само заспал; той не е мъртъв. Когато се появи възможност, той скача и както в стари времена, използва ноктите и зъбите си. А ако оставим настрана меча, ако оставим настрана материалните оръжия, съществуват оръжия дори още по-страшни – презрението, социалната омраза и отлъчването от обществото. Това са най-ужасните рани, които могат да бъдат нанесени на хората, които не мислят по съвсем същия начин като нас. И защо всеки трябва да мисли точно като нас? Не виждам никаква причина за това. Ако съм рационален човек, би трябвало да се радвам, че те не мислят точно като мен. Не бих желал да живея на място, което прилича на гробище; искам да съм човек в свят от човеци. Мислещите същества трябва да се различават; различието е първия признак на мисъл. Ако съм мислещ човек, със сигурност би трябвало да искам да живея сред мислещи хора, където съществуват различия на мненията.

Тогава възниква въпросът: Как е възможно всички тези различия да бъдат правилни? Ако едно нещо е вярно, то тогава неговото отрицание е погрешно. Как е възможно две противоположни твърдения да бъдат верни в едно и също време? На този въпрос възнамерявам да отговоря. Но първо ще ви попитам: Наистина ли всички религии в света противоречат една на друга? Нямам предвид външните форми, в които са облечени великите мисли. Нямам предвид различните сгради, езици, ритуали, книги и т.н., които отделните религии използват, а вътрешната душа на всяка една от тях. Всяка религия има душа зад себе си и тази душа може да се отличава от душата на другата – но това означава ли, че те си противоречат? Дали си противоречат или се допълват една с друга? Това е въпросът. За пръв път си зададох този въпрос, когато бях момче и продължих да го изучавам цял живот. Понеже мисля, че заключението ми може да ви бъде от някаква полза, ще го изложа пред вас. Вярвам, че религиите не си противоречат, а се допълват. Всяка от тях взема една част от универсалната истина и изразходва цялата си сила, за я въплъти и конкретизира. Затова всяка е допълнение на другите, а не изключение. Това е идеята. Това е пътят на човечеството. Човекът никога не прогресира от лъжа към истина, а от истина към истина, от по-низша истина към по-висша истина – но това никога не става от заблуда към истина. Детето може да се развие повече от бащата, но бил ли е напразен бащата? Детето е бащата плюс още нещо. Ако вашето настоящо състояние на познание е много по-голямо, отколкото когато сте били деца, поради тази причина бихте ли гледали отвисоко на детството? Обръщайки се назад, бихте ли го нарекли безсмислица? Не, защото вашето сегашно състояние е познанието на детето плюс нещо друго.

Освен това знаем, че за едно нещо могат да съществуват различни, почти противоречащи си гледни точки, но въпреки това те всички да обозначават същата истина. Да предположим, че човек пътува срещу слънцето и докато се приближава към него, му прави снимка на всеки етап от пътуването. Когато се върне, той ще има много снимки на слънцето, които да покаже. Ние ще видим, че дори две от тях не са еднакви и въпреки това кой би отрекъл, че всички те са фотографии на същото слънце, само че от различни позиции? Направете четири снимки на тази църква от четирите й ъгъла: колко различни биха изглеждали те и все пак всички ще показват същата сграда. По същия начин и ние гледаме към истината от много гледни точки, които се различават в зависимост от това къде сме се родили, какво е образованието ни, каква е била обстановката около нас и т.н. Ние гледаме към истината и виждаме от нея толкова, колкото тези обстоятелства ни позволяват, оцветявайки я с нашето собствено сърце, разбирайки я със собствения си интелект и проумявайки я със собствения си ум. Можем да я познаваме в такава степен, в каквато тя ни е сродна, доколкото сме способни да я приемем. Това създава разликата между човек и човек и става причина за възникването на дори противоречиви идеи; и все пак всички ние принадлежим на същата велика универсална истина.

Моята идея следователно е, че религиите са, ако мога така да се изразя, сили от стопанството на Бог, които работят за доброто на човечеството; и че нито една от тях не може да умре или да бъде убита. Също както не можете да убиете нито една сила в природата, не можете да убиете и нито една от тези духовни сили. Видяхте, че всяка религия е жива. В някои моменти тя може да върви назад, а в други – да прогресира. Понякога украшенията и декорациите й може да са орязани от нея в голяма степен; а в друг период тя може да бъде покрита с много и различни украси; но през цялото време нейната душа е там и никога не може да бъде изгубена. Идеалът, който всяка религия представлява, никога не се губи и затова тя винаги продължава да крачи по своя път.

И онази универсална религия за която философите и всички останали хора във всяка страна са мечтали, вече съществува. Тя е тук. Както универсалното братство на човека вече съществува, така е и с универсалната религия. Кои от вас, които са пътували нашир и надлъж, не са откривали братя и сестри във всяка нация? Аз съм намирал такива по целия свят. Братството вече съществува; само че има мнозина, които не успяват да видят това и развалят всичко като правят призиви за нови братства. Универсалната религия също вече съществува. Ако свещениците и онези, които са се нагърбили с проповядването религия просто спрат да го правят за няколко минути, ще видим, че тя е тук. Те я смущават и объркват през цялото време, защото това е в техен интерес. Виждате, че свещениците във всяка страна са много консервативни. Защо е така? Има много малко свещеници, които наистина водят хората; повечето от тях са водени от хората и са техни слуги и роби. Ако кажете, че е сухо, и те ще кажат че е така; ако кажете, че е черно – те също казват, че е черно. В такъв случай ако хората напредват - свещениците също трябва да напредват. Те не могат да се влачат отзад. Така че преди да обвинявате свещениците – сега е модерно да се прави това – трябва да вините себе си. Получавате само онова, което заслужавате. Каква би била участта на един свещеник, който иска да ви даде прогресивни идеи и да ви поведе напред? Вероятно децата му ще гладуват, а той ще ходи в дрипи. Свещеникът е управляван от същите закони на света, от които и вие. “Накъдето и да тръгнеш,” казва той, “аз съм с теб.” Разбира се има и някои изключителни души, които не могат да бъдат сплашени от общественото мнение. Те виждат само истината и ценят единствено нея. Истината ги е хванала и сякаш ги е обсебила и те могат да вървят единствено напред. Никога не поглеждат назад и не виждат хората. За тях съществува единствено Бог. Той е Светлината, която ги води и те следват само Нея.



 

В тази страна срещнах един господин, който беше мормон и се опита да ме убеди в своята вяра. Казах му: “Много уважавам вашите възгледи, но по определени въпроси гледните ни точки се разминават – аз принадлежа към монашески орден, а вие вярвате в браковете с много жени. Защо обаче не отидете в Индия да проповядвате?” Той беше много изненадан. Каза: “Вие изобщо не вярвате в брака, а ние вярваме в полигамията и все пак ми предлагате да отида във вашата страна!” Аз отвърнах: “Да; моите сънародници ще чуят всяка религиозна мисъл, откъдето и да идва тя. Бих искал да отидете в Индия, защото съм голям привърженик на различните вярвания. И второ, има много хора в Индия, които изобщо не са задоволени от нито една от съществуващите секти и поради това свое неудовлетворение, те не биха имали нищо общо с религията; вероятно, някои от тях ще ви последват.” Колкото е по-голям броя на сектите, толкова по-голям е шансът хората да достигнат до религията. В един хотел, в който има всякакви видове храна, всеки има шанс да задоволи апетита си. Затова бих искал сектите да се увеличават във всяка страна, за да могат повече хора да получат възможност да станат духовни. Не мислете, че хората не харесват религията. Не вярвам в това. Но свещениците не могат да им дадат онова, от което те се нуждаят. Ако един човек, който е бил заклеймен като атеист, материалист и какво ли още не, срещне някой който да му даде истината от която се нуждае, той може да се превърне в най-духовния човек от цялата общност. Всеки от нас може да яде само по своя собствен начин. Например ние индусите се храним с пръсти. Нашите пръсти са по-гъвкави от вашите и вие не можете да използвате своите по този начин. Не само че храната трябва да бъде приготвена по вашия собствен начин, но тя трябва и да бъде приета по него. Не само че трябва да имате духовни идеи, но те трябва да стигнат до вас по вашия начин. Те трябва да говорят на вашия собствен език - езикът на вашата душа; само тогава ще могат да ви удовлетворят. Когато дойде човек, който говори моя език и ми предаде истината на него, аз веднага я разбирам и я приемам веднъж и завинаги. Това е факт.



Дотук видяхме, че има различни нива и типове човешки умове; а как само са се заели религиите да им дърпат ушите! Някой създава две или три доктрини и започва да претендира, че неговата религия трябва да задоволи цялото човечество. Той тръгва по света, из Божията менажерия, с една малка клетка в ръка и започва да казва на всеки: “И Бог, и слонът, и всички останали трябва да влязат тук. Дори да трябва да нарежем слона на парчета, той трябва да влезе.” Или се появява някоя секта с няколко добри идеи. Нейните последователи казват: “Всички хора трябва да влязат вътре!” Някой отвръща: “Няма място за тях.” “Няма значение! Нарежете ги на парчета; вкарайте ги по някакъв начин; а ако не влязат – ще бъдат прокълнати.” Никога не съм срещал нито един свещеник, нито една секта, които да спрат за момент и да се запитат: “Защо хората не ни слушат?” Вместо това, те проклинат хората и казват: “Хората са лоши.” Никога не си задават въпроса: “Защо хората не се вслушват в думите ми? Защо не мога да ги накарам да видят истината? Защо не мога да говоря на техния език? Защо не мога да им отворя очите?” Те със сигурност знаят тези неща по-добре, и ако трябва да проклинат някого щом открият, че хората не ги слушат,  то това трябва да е само тях самите. Но вината винаги е в другите. Те никога не се опитват да направят сектата си достатъчно голяма, за да приемат всекиго.

Така много ясно виждаме защо винаги е съществувало толкова много тесногръдие, защо частта винаги е претендирала да бъде цялото; малката, ограничената и крайна част винаги твърди, че е безкрайното. Помислете си за малките секти създадени през последните няколкостотин години от малките, погрешими човешки мозъци, предявяващи арогантните претенции за познанието на цялата безгранична Божия истина! Помислете си за тази арогантност! Ако това показва нещо, то е колко са суетни човешките същества. И не е чудно, че такива претенции вечно са се проваляли, и по Божията милост, винаги са обречени на провал. В това мохамеданите са били най-добри от всички; всяка тяхна стъпка напред е проправена от меча – Корана в едната ръка и меча в другата: “Приемете Корана или ще умрете; няма друга възможност!” Знаете от историята колко феноменален е бил техният успех; в продължение на шестстотин години нищо не е можело да им устои; но после дошло време, когато изпаднали в застой. Така ще стане и с други религии, които следват същите методи. Ние сме такива бебета! Винаги забравяме за човешката природа. Когато започваме живота си, мислим, че съдбата ни ще бъде нещо изключително и нищо не може да ни накара да спрем да вярваме в това. Но когато остареем, вече мислим различно. Така е и с религиите. В ранните им стадии, когато се разпространят малко, в тях се се появява идеята, че са способни да променят умовете на цялата човешка раса за няколко години и те започват да убиват и колят, да покръстват насила; когато се провалят, започват да разбират по-добре. Виждаме, че сектите не са успели в своите начинания, което е голяма благословия. Само си представете, как някоя от тези фанатични секти е установила господство по целия свят – къде в такъв случай щеше да бъде човекът днес? Да бъде благословен Бог, че те не са успели! И все пак всяка от тях е изразител на велика истина; всяка религия е представител на определена добродетел – и това всъщност е нейната душа. Има една стара история, която ми идва на ум: Имало едно време едни великани, които убивали хората и вършели всякакъв вид поразии; но било невъзможно самите те да бъдат убити, докато някой не открил, че техните души се намират в определени птици, и докато птиците били в безопасност, нищо не можело да унищожи великаните. И така, всеки от нас сякаш има такава птица, в която се намира душата му; има свой идеал, своя мисия, която трябва да изпълни в живота. Каквото и друго да бъде изгубено, докато този идеал не е загубен и това призвание не е накърнено, нищо не може да ни убие. Богатството може да дойде и да си отиде, нещастията може да се трупат високи колкото планини, но ако сте запазили идеала непокътнат, нищо не може да ви унищожи. Може да сте остарели, дори да сте станали на сто години, но ако тази ваша мисия е жива и млада в сърцето ви, какво може да ви убие? Но когато идеалът е загубен и мисията ви умре, нищо не може да ви спаси. Цялото богатство на света не може да ви спаси. А какво са нациите, ако не умножени индивиди? По същия начин всяка нация има да изпълнява своя мисия в хармонията от националности; и докато тази нация се придържа към своя идеал, тя не може да бъде унищожена от нищо; но ако се откаже от него и от призванието си и тръгне след нещо друго, животът й се скъсява и тя изчезва.

Така е и с религиите. Фактът, че всички големи религии са живи и днес доказва, че те трябва да са запазили своята мисия непокътната; въпреки всички грешки, въпреки всички раздори, въпреки инкрустациите на толкова много форми и образи в тях, сърцето на всяка една е здраво – то е пулсиращо, биещо, живо сърце. Те не са загубили, нито една от тях, голямата мисия заради която са дошли. А да изучаваш тази мисия е нещо прекрасно. Вземете например мохамеданството. Няма друга религия в света, която християните да мразят толкова много. Те мислят, че това е най-лошата форма на религия, която някога е съществувала. Но веднага щом един човек стане мохамеданин, целият ислям го приема като брат с отворени обятия, без никакви разграничения; а никоя друга религия не прави това. Ако един от вашите американски индианци стане мохамеданин, и Султанът на Турция не би възразил да вечеря с него. Ако той притежава необходимите способности, вратата към нито един пост не е заключена за него. В тази страна аз все още никъде не съм видял църква, в която белият човек и чернокожият могат да коленичат един до друг и да се молят. Само си помислете за това: ислямът прави всички свои последователи равни – и това, както виждате, е отличителната добродетел на мохамеданството. На много места в Корана ще откриете различни сетивни идеи за живота. Но това няма значение. Онова, което ислямът е дошъл да проповядва е точно това практическо братство между всички, които принадлежат на неговата вяра. Това е най-съществената част от мохамеданската религия; а всички останали идеи за небето, живота и така нататък, в действителност не са ислям. Те са натрупвания върху него.

При индусите ще намерите една основна национална идея – духовността. В никоя друга религия, в никоя друга свещена книга на света няма да откриете толкова много енергия изразходвана в дефинирането на идеята за Бог. Индусите са се опитали да определят идеала за душата по такъв начин, че нито едно земно докосване да не може да го помрачи. Духът трябва да бъде божествен; и, духът разбиран като дух, не трябва да бъде превръщан в човек. Тази идея за единството, за реализацията на Бог, за Всемогъщия е проповядвана навсякъде. Индусите мислят, че е голяма глупост да казваш, че Бог живее на небето и да вярваш във всякакви подобни идеи. Това е просто една човешка, антропоморфна идея. Всички небеса, които някога са съществували, са тук и сега. Един момент от безкрайното време е точно толкова добър, колкото и всеки друг. Ако наистина вярвате в който и да е Бог, трябва да можете да го видите още сега. Ние индусите мислим, че религията започва, когато човек е реализирал нещо. Тя не се състои във вярването на доктрини, нито в интелектуалното приемане на нещо или в правенето на изявления. Ако има Бог - ти виждал ли си го? Ако кажеш “не”, тогава какво право имаш да вярваш в Него? Ако се съмняваш дали има Бог, защо не се опиташ да го достигнеш? Защо не се отречеш от света и не прекараш целия си живот като се стремиш към тази единствена цел? Отречеността и духовността са двете велики идеи на Индия, и понеже Индия се държи здраво за тях, всички нейни грешки имат малко значение.

При християните централната идея, която е била проповядвана е същата: “Бди и се моли, защото Царството небесно е съвсем близо” – което означава, пречисти ума си и бъди готов! И този дух никога не умира. Спомнете си как християните - дори и в най-тъмните дни и в най-суеверните християнски страни – винаги се опитват да се подготвят за пришествието на Бог, като помагат на другите, като строят болници и по много други начини. Докато християните пазят този идеал, тяхната религия ще живее.

Сега в ума ми се появява един идеал. Може би той е само мечта. Не знам дали ще бъде някога осъществен в този свят, но понякога е по-добре да живееш с мечти, отколкото да умреш сред неумолимите факти. Великите идеали, дори да са само в мечтите, са добри. Затова, нека помечтаем.

Знаете, че има различни нива на ума. Вие може да сте сух, здравомислещ рационалист, който не го е грижа за формите и церемониите; вие търсите интелектуалните, безспорни и неумолими факти и само те биха ви задоволили. Но след това идва пуританът, каквито са например мохамеданите, който не би допуснал на неговото място на религиозна служба да бъде сложена картина или статуя. Много добре! А има и друг човек, който е артистичен. Той има нужда от много изкуство – от красота на линиите и от извивки; от цветове, цветя, форми; той има нужда от свещи, светлини и от всички символи и принадлежности на ритуала, за да може да види Бог. Неговият ум долавя Бог в тези форми, както вашият в интелекта. След това идва богомолецът, чиято душа плаче за Господ: той няма друга идея освен да Го боготвори и да Го възхвалява. После се появява и философът, който се намира извън всички тях и ги осмива. Той си мисли: “Какви глупости само! Какви идеи за Бог!”

Може и да се присмиват един на друг, но всички те имат място в този свят. Всички тези умове - всеки вид от тях е необходим. Ако някога се установи една идеална религия, тя трябва да е достатъчно толерантна, либерална и широка в идеите си, за да може да осигури храна за всеки вид ум. Трябва да може да даде сила на философа, сърце пълно с любов на богомолеца; на ритуалиста да осигури най-изумителния символизъм; на поета - толкова голямо сърце, колкото той може да носи, и освен това много други неща. За да създадем такава всеобхватна религия, ще трябва да се върнем в началото, към времето когато религиите са били създадени и да включим всички тези умове в нея.

Затова нашият девиз ще бъде приемане, а не отхвърляне. Не просто толерантност, защото така наречената толерантност често е богохулство и аз не вярвам в нея. Вярвам в приемането. Защо е нужно да толерирам някого? Да толерирам означава да мисля, че ти грешиш, а аз съм прав, и просто да ти позволявам да живееш. Не е ли богохулство да си мислим, че вие и аз позволяваме на другите да живеят? Приемам всички религии, които са съществували в миналото и се прекланям пред тях; боготворя Него чрез всяка една от тях, в каквато и форма да Го почитат. Бих отишъл в джамията на мохамеданина; бих влязъл в християнската църква и коленичил пред разпятието; бих отишъл в будисткия храм, където да потърся убежище при Буда и неговия Закон. Бих навлязъл в гората и седнал в медитация с индуса, който се опитва да види Светлината, просветляваща всеки човек.

Не само че бих направил всичко това, но освен това бих държал сърцето си отворено за всичко, което може да дойде в бъдеще. Дали книгата на Бог е вече завършена? Или тя е едно непрекъснато откровение, което продължава вечно? Това е една удивителна книга – книгата на всички духовни послания в света. Библията, Ведите, Корана и всяка от другите свещени книги са само няколко хиляди безбройните страници, които остава да бъдат прелистени. Бих оставил сърцето си открито за всички тях. Ние стоим в настоящето, но нека отворим себе си за безкрайните бъднини. Нека поемем в себе си това, което е било в миналото, нека в същото време се радваме на светлината на настоящето и широко да отворим прозорците на сърцето си за онова, което ще дойде в утрешните дни. Нека приветстваме всички пророци на миналото, всички велики хора на настоящето и всички онези, които ще дойдат в бъдеще.

Идеалът  на  универсалната  религия 

 

Как  тя  трябва  да  прегърне  различните  видове  умове  и  методи

 

Докъдето и да достигнат нашите сетива и каквото и да мислят нашите умове, ние винаги откриваме действието и противодействието на две сили. Те са причина за непрестанната игра на разнообразните феномени, които виждаме около нас и за онези, които чувстваме в умовете си. Във външния свят действията на тези противоположни сили се изразяват като привличане и отблъскване или като центростремителни и центробежни сили; а във вътрешния – като любов и омраза, добро и зло. Ние отблъскваме някои неща, а привличаме други. Привлечени сме от едно, а сме отблъснати от друго. Много пъти в живота си откриваме, че сякаш без каквато и да е причина, сме привлечени към определени хора; по същия начин друг път сме отблъсквани от други. Това е очевидно за всеки, и колкото по-висше е полето на действие, толкова по-потенциални и по-забележителни са взаимодействията между тези противоположни сили. Религията е най-висшето ниво на човешката мисъл и живот и затова тук откриваме най-значимите проявления на тези взаимодействия. Най-силната любов, която човечеството някога е познало, е дошла от религията и най-сатанинската омраза, която хората някога са виждали също е дошла от религията. Най-възвишените думи на мир, които светът е чул, са дошли от хората на духа и най-жестоките и осъдителни присъди също са били произнесени от хора на религията. Колкото по-извисени са целите на дадена религия и колкото по-фина е нейната организация, толкова по-забележителни са нейните действия. Никой друг човешки мотив не е заливал света с толкова много кръв, колкото религията; в същото време нищо друго не е създало толкова много болници и приюти за бедните; под въздействието на нищо друго човекът не е проявявал такава голяма грижа не само за другите хора, но и за най-низшите сред животните. Нищо не може да ни направи по-жестоки от религията, но в същото време нищо не може да ни направи толкова нежни, колкото религията. Това е било истина в миналото и по всяка вероятност ще бъде така и в бъдещето. Въпреки всичко това, от цялата тази глъчка и врява, от тези вечни спорове и борби, от тази омраза и завист между религиите и сектите, от време на време са се чували могъщи гласове, които са заглушавали целия този шум и са карали всички, от единия до другия полюс на земята, да ги чуят – това са гласовете възвестяващи мир и хармония. Но дали мирът някога ще настъпи?



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница