Разумът и религията (Лекцията е изнесена в Англия)



страница7/10
Дата15.09.2017
Размер1.47 Mb.
#30278
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

Сега нека първо се занимаем с Раджа-йога. Какво представлява Раджа-йога или контролирането на ума? Боя се, че в тази страна вие свързвате думата Йога с всякакъв вид духове и призраци. Затова трябва да започна като ви кажа, че тя няма нищо общо с тези неща. Нито един от тези видове Йога не се отказва от разума, нито един от тях не ви кара да си затваряте очите, за да бъдете мамени, нито пък да оставите своя ум в ръцете на свещеници от какъвто и да било вид. Нито една от тези Йоги не ви кара да бъдете верни на никакъв свръхчовешки посланик. Всяка една от тях ви казва да се вкопчите в своя разум и да се държите здраво за него. В живите същества ние откриваме три вида инструменти на познание. Първият е инстинкта, който вие виждате най-силно развит при животните; това е най-низшия инструмент. Кой е втория? Разумът. Откривате, че той е най-силно развит при човека. На първо място, инстинктът е недостатъчен инструмент; той действа само в тесни граници, защото при животните областта на действие е много ограничена. Когато стигнем до човека виждаме, че там инстинктът е развит в много голяма степен и се е превърнал в разум. Неговата сфера на действие също е много разширена. Но дори и разумът е недостатъчен. Той може да измине само едно малко разстояние и след това спира – не може да отиде по-нататък; а ако се опитате да го избутате напред, резултатът е едно безпомощно объркване - самият разум става нерационален. Логиката се превръща в аргументи, движещи се в кръг. Вземете например самата основа на нашето възприятие, материята и силата. Какво е материята? Това, върху което действа силата. А какво е силата? Това, което действа върху материята. Виждате това сложно положение, което логиците наричат вечния въпрос за кокошката и яйцето - първата идея, която зависи от втората и втората, която зависи от първата. Откривате една могъща бариера застанала пред разума, отвъд която разсъждението не може да проникне. Този свят, тази вселена, която сетивата ни чувстват и за която умът ни мисли е, така да се каже, само един атом от Безкрайното, проектиран върху равнината на съзнанието; и вътре в тези тесни граници, очертани и определени от мрежата на съзнанието, работи нашия разум, но не и отвъд тях. Затова трябва да има някакъв друг инструмент, който да ни преведе отвъд и той се нарича вдъхновение. И така, инстинктът, разумът и вдъхновението са трите инструмента на познанието. Инстинктът принадлежи на животното, разумът на хората, а вдъхновението – на светците. Но във всички човешки същества могат да бъдат открити, в повече или по-малко развита форма, зародишите на тези три инструмента на познание. За да могат те да еволюират, е нужно техните зародиши да са налице. Трябва да се помни също и това, че всеки един от трите инструмента представлява по-низшия от тях в развито състояние и затова те не се противопоставят един на друг. Разумът се развива във вдъхновение и затова вдъхновението не противоречи на разума, а го завършва. Нещата до които разумът не може да достигне, са осветлявани от вдъхновението; но те не противоречат на разума. Старият човек не противоречи на детето, а го завършва. Затова винаги трябва да помните, че най-голямата опасност се крие в това, една по-низша форма от инструментите на ума да бъде взета за по-висша. Много често инстинктът се представя пред света като вдъхновение, следван от всякакви изопачени претенции за пророчески дарби. Някой глупак или полу-луд си мисли, че объркването в мозъка му е вдъхновение и иска хората да го следват. Най-противоречивите и нерационални глупости проповядвани в света, винаги са били само един инстинктивен и неразбираем брътвеж идващ от обърканите умове на всякакви лунатици, които са се опитвали да го представят за езика на вдъхновението.

Първият тест за едно истинско учение трябва да бъде това учение да не противоречи на разума. А можете да видите, че точно такъв е и основния принцип на тези четири вида Йога. Започваме с Раджа-йога, психологическия път към единството. Това е един много обширен предмет и сега мога да ви изтъкна само централната идея на тази Йога. Ние притежаваме само един метод на достигане на познание. От най-низшия човек до най-извисения йогин, всички трябва да използват един и същи метод; и той се нарича концентрация. Химикът, който работи в своята лаборатория концентрира всички сили на ума си, събира ги в един фокус и ги насочва към елементите; така елементите биват анализирани и по този начин идва неговото познание. Астрономът също концентрира силите на своя ум и ги събира в един фокус; след това ги насочва през телескопа си към различни обекти; и звездите и системите се търкулват пред него, разкривайки му своите тайни. Така е във всеки отделен случай – така е с професора в неговия работен стол, със студента и неговия учебник – така е с всеки, който работи, за да знае. Вие ме чувате и ако моите думи ви заинтригуват, умовете ви ще се концентрират върху тях; да предположим, че в този момент удари часовник – вие няма да го чуете точно поради тази концентрация; и колкото повече сте способни да концентрирате ума си, толкова по-добре ще ме разберете; а колкото по-добре аз успея да концентрирам своите сили и любов, толкова по-добре ще мога да дам изражение на онова, което искам да ви кажа. Колкото е по-голяма тази сила на концентрация, толкова повече познание бива придобито, защото това е единствения метод за неговото достигане. Дори и най-обикновения ваксаджия, ако се концентрира повече, ще лъска обувките на клиентите си по-добре; готвачът който го направи, би сготвил ястието си по-добре. В правенето на пари или в служенето на Бог – в което и да е действие – колкото по-голяма е силата на концентрация, толкова по-добре ще бъде свършена тази работа. Само при това почукване вратите на природата се отварят и това е единственият зов, който може да ги накара да се отворят широко и да пуснат на свобода потоците от светлина. Тази сила на концентрацията е единствения ключ за съкровищницата на познанието. Системата на Раджа-йога се занимава почти изцяло с това. В сегашното състояние на нашето тяло ние сме много разсеяни, а умът пилее своите енергии в стотици видове неща. Веднага щом се опитам да успокоя мислите си и да концентрирам ума си върху един обект на познание, хиляди нежелани импулси се втурват в мозъка ми, хиляди мисли изскачат в ума и започват да го безпокоят. Как да ги възпрем и да поставим ума под контрол е основния предмет на изучаване на Раджа-йога.



Сега да се заемем с Карма-Йога или достигането на Бог чрез действие. Очевидно е, че в обществото има много хора, които изглеждат родени за един или друг вид дейност, чиито умове не могат да се концентрират само на нивото на мисълта, и имат в себе си една доминираща идея конкретизирана в работата и направена видима и осезаема. За този начин на живот също трябва да има наука. Всеки е зает с някакъв вид работа, но повечето от нас пилеем по-голямата част от енергиите си, защото не познаваме тайната на работата. Карма-йога обяснява тази тайна и ни учи къде и как да работим, как да управляваме в най-голяма степен възможно най-голямата част от своите енергии. Но заедно с тази тайна на работата, ние трябва да разгледаме и най-голямото възражение срещу нея, а именно, че тя причинява болка. Но всяко нещастие и болка идват не от работата, а от привързаността. Искам да работя, искам да направя нещо добро на едно човешко същество; и деветдесет на сто е сигурно, че това човешко същество на което съм помогнал ще се окаже неблагодарно и ще се обърне срещу мен; а резултатът за мен е болка. Такива неща възпират хората да работят; точно този страх от болката и нещастието разваля работата до голяма степен и убива много от енергията на човечеството. Карма-йога ни учи как да работим заради самата работа, без привързаност, без грижата на кого и заради какво се помага. Карма-йогинът работи, защото това е в неговата природа, защото чувства, че е добре за него да го прави, а отвъд това той няма цел. Положението му в този свят е това на даващия и него никога не го е грижа дали ще получи нещо в замяна. Той знае че дава, но не иска нищо като отплата и затова се изплъзва от прегръдката на нещастието. Хватката на болката, когато и да дойде, е винаги резултат и реакция на привързаността.

След това идва Бхакти-йога, която е за човека с емоционална натура, за обичащия. Той иска да обича Бог и се осланя на всякакви видове ритуали, цветя, аромати, красиви сгради, форми и други такива неща. Искате да кажете, че те са погрешни!? Но нека ви разкрия един факт. Добре е да си спомните, особено в тази страна, че най-големите духовни гиганти на света, всички са били създадени единствено от онези религиозни вероизповедания, които са притежавали една изключително богата митология и развит ритуал. Онези религии и секти, които са се опитвали да почитат Бог без никаква форма или церемония, са прекършили и стъпкали безмилостно всичко, което е красиво и възвишено в религията. Тяхната религия в най-добрия случай е фанатизъм и нещо сухо. Историята на света е жив свидетел на този факт. Затова не заклеймявайте ритуалите и митологиите; нека хората си ги имат – нека тези които желаят, да ги притежават. Недейте да показвате тази недостойна подигравателна усмивка и да казвате: “Те са глупаци - нека ги имат.” Не така; най-великите хора, които съм срещал през живота си, развити в духовността по най-изумителния и възхитителен възможен начин - всички те са създадени чрез дисциплините на тези ритуали. Не смятам себе си за достоен дори да седя в техните нозе, и точно аз да критикувам тях! Откъде мога аз да знам как тези идеи въздействат върху човешкия ум и кои от тях трябва да приема или да отхвърля? Ние сме склонни да критикуваме без достатъчно основание всичко в света. Нека хората имат всяка митология която пожелаят, с нейните красиви вдъхновения; запомнете, че емоционалните умове не ги е грижа за абстрактните дефиниции на истината. За тях Бог е нещо осезаемо, единственото нещо, което е истинско; те Го чувстват, чуват и виждат – и Го обичат. Нека те имат своя Бог. На тях вашия рационалист изглежда като глупака, който щом видял една красива статуя, поискал да я счупи за да разбере от какъв материал е направена. Тях Бхакти-йога учи как да обичат без никакъв скрит мотив, да обичат Бог и да обичат доброто, защото това е нещо хубаво – не защото ще отидат на небето, нито за да получат деца, богатство или каквото и да било друго. Тя ги учи, че самата любов е най-висшата отплата за любовта – че Самият Бог е Любов. Тя ги учи да възхваляват Бог по всякакви възможни начини като Създателя, Вездесъщия, Всезнаещия, Всемогъщия Владетел – Бащата и Майката. Най-възвишената мисъл, която може да изрази Бог, най-извисената идея която човекът е способен да проумее по отношение на Него е идеята, че Бог е Любов. Където и да съществува любов, това е Той. “Където и да има някаква любов, Той, Бог, присъства там.” Когато съпругът целува съпругата си, Той е в тази целувка; когато майката целува детето си – в тази целувка е Той; когато двама приятели си стиснат ръцете – Той, Бог – присъства като Любов. Когато един велик човек обича и иска да помогне на човечеството, пак Той раздава щедро от Своето изобилие на Любов към човечеството. Винаги щом сърцето нараства, Той се проявява в него. На това учи Бхакти-йога.

Накрая стигаме до Джнана-йогина – философа, мислителя, онзи който иска да премине отвъд видимото. Това е човекът, който не е задоволен с малките неща на света. Неговата идея е да излезе отвъд това ежедневие на ядене и пиене; изучаването дори и на хиляда книги, не би го задоволило. Нито една наука не би го задоволила; в най-добрия случай, те само могат да поднесат този малък свят пред него. Какво би му донесло удовлетворение? Милиардите светове и системи  също не; за него те са само капка в океана на съществуването. Неговата душа иска да излезе отвъд всичко това и да достигне до самото сърце на нещата, като види Реалността такава каквато е, като Я реализира, като стане едно с Нея, като се слее с Универсалното същество. Това е философът. Да каже, че за него Бог е Бащата и Майката, Създателят на вселената, нейният Пазител и Господар – за него това е съвсем непълна идея. За него Бог е животът на живота му, душата на душата му. Бог е неговия собствен Аз. Не остава нищо, което да не е Бог. Всяко нещо у него, което е преходно бива смачкано и пометено от тежките удари на философията му. Това което остава накрая, е Самият Господ.

На едно дърво били кацнали две птици – едната на върха, а другата отдолу. Тази на върха била спокойна, мълчалива и царствена, погълната в своето собствено величие; онази долу ядяла ту сладки, ту горчиви плодове, подскачайки от клон на клон и била веднъж тъжна, а в друг път - весела. След известно време изяла един извънредно горчив плод, отвратила се, погледнала нагоре и видяла другата птица – великолепната, в златно оперение, която не ядяла нито сладки, нито горчиви плодове и не била нито щастлива, нито нещастна, а спокойна, вглъбена в своя Аз и невиждаща нищо освен този Аз. Долната птица закопняла и да стане като нея, но скоро забравила и отново започнала да яде от плодовете. След още време отново изяла един крайно горчив плод, който я накарал да се почувства много нещастна и тя пак погледнала нагоре. Така продължавало отново и отново, докато постепенно тя не достигнала много близо до горната красива птица и не видяла отражението от оперението й да играе около нейното собствено тяло. След това почувствала промяна и усетила, че сякаш се разтваря; приближила се още и всичко около нея се стопило и изчезнало. Накрая разбрала каква е тази удивителна промяна. Тя, долната птица, била просто сянката на горната, изглеждаща веществена и материална – тя била нейното отражението; през цялото време по същността си била горната птица. Това ядене на плодове - сладки и горчиви - тази низша, малка птица, ту плачеща, ту щастлива, била една празна химера, един сън: през цялото време истинската птица била кацнала горе, тиха и спокойна, царствена и величествена, отвъд скръбта, отвъд мъката. Горната птица е Бог, Господарят на вселената; а долната е човешката душа, която яде ту горчиви, ту сладки плодове в този свят. От време на време идва много тежък удар за душата. Тя спира за миг да яде от плодовете и насочва поглед към неизвестния Бог – и тогава идва струя от светлина. В такива моменти душата осъзнава, че светът е един безсмислен спектакъл. Но сетивата отново я завличат надолу и тя пак започва да яде сладките и горчиви плодове на света. Отново идва изключително тежък удар. И сърцето на човешката душа отново се отваря към божествената светлина; така тя постепенно се доближава до Бог и колкото по-близо до Него стига, открива че старият й аз постепенно изчезва. Когато дойде съвсем близо вижда, че тя не е нищо друго освен Бог и възкликва на себе си: “Онзи, когото ти описвах като Живота на вселената, като Присъстващия във всеки атом, в слънцата и луните – Той е самата основа на твоя собствен живот, Душата на твоята душа. Дори повече – Ти си Това.” На това учи Джнана-йога. Тя казва на човека, че той е божествен в своята същност. Тя показва на хората истинското единство на битието и учи, че всеки от нас е Самия Господ Бог, проявен на земята. Всички ние, от най-низшия червей който пълзи в краката ни, до най-извисените човешки същества към които гледаме с възторг и благоговение – всички са проявление на същия Господ.

И накрая, наложително е всички тези Йоги да бъдат превърнати в практика; само техните теории не биха били от никаква полза. Ние първо трябва да чуем, а после да помислим за тях. Трябва да разсъждаваме върху тях и да ги отпечатаме дълбоко в умовете си; после трябва да медитираме върху тях и да ги реализираме, докато накрая те се превърнат в целия ни живот. Тогава за нас религията ще престане да бъде куп идеи, теории и просто едно интелектуално съгласие; тя ще навлезе в самата ни душа. Под въздействие на интелектуалното приемане и съгласие, днес ние можем да се подпишем под много и глупави неща, а утре да се откажем от тях напълно. Но религията е реализация; не приказки, не доктрини, не теории - колкото и красиви да са те. Тя се състои в това да бъдеш и да ставаш, а не да чуваш и да приемаш; религията превръща цялата душа в онова, в което вярва тя. Това е религията.

Свободната  душа

(Лекцията е изнесена в Ню Йорк, 1896г.)

 

Анализът на Санкхя5 свършва със заключението за дуалността на съществованието, състоящо се от Природата и душите. Има безброй много души, които понеже са прости (т.е. не са съставени от нещо, което може да бъде разложено), не могат да умрат и поради това трябва да са отделни от Природата. Природата сама по себе си се изменя и се проявява чрез всички тези феномени; душата, според Санкхя, е неактивна. Тя е проста по същността си, а Природата създава всички тези феномени и явления за освобождението на душата; освобождението се състои в осъзнаването на душата, че тя не е природата. В същото време виждаме, че Санкхя трябва да приеме вездесъщието на всяка душа. Душата е проста и неразложима и не може да бъде ограничена. Ограничението идва или с времето и пространството, или с причинността. Тъй като душата е изцяло извън тях, тя не може да има никакво ограничение. За да има ограничение, обектът трябва да се намира в пространството, което означава в тяло; а това което е тяло, трябва да бъде в Природата. Ако душата имаше форма, тогава тя би била тъждествена с Природата; затова душата е безформена, а за онова което е безформено, не може да се каже че съществува тук, там, или някъде другаде. То трябва да е вездесъщо (и да пребивава навсякъде). Философията на Санкхя не отива отвъд това.



Първият аргумент на ведантините срещу това заключение е, че то не е съвършен анализ. Ако Природата е абсолютна както душата, то тогава би имало два абсолюта и всички аргументи приложени към душата, за да покажат че тя е вездесъща, биха могли да бъдат приложени и към Природата. Тогава тя също би била отвъд времето, пространството и причинността, в резултат на което в проявлението не би имало промени. С това би дошла трудността от съществуването на два абсолюта, което е невъзможно. Какво е решението на ведантина? Неговият отговор е, точно както казват и поддръжниците на Санкхя, че тогава би било необходимо някакво съзнателно Същество като движеща сила, което кара ума да мисли и Природата да действа, защото Природата във всички нейни модификации, от грубата материя чак до Космическия Разум Махат, е изцяло несъзнателна. Това Същество, казва Ведантинът, което стои в основата на цялата вселена ние наричаме Бог и следователно тази вселена не е различна от Него. Самият Той е станал тази вселена. Той е не само инструменталната причина на вселената, но също така и материалната. Причината никога не е различна от следствието, следствието представлява само причината повторена в различна форма. Ние виждаме това всеки ден. И така, това Същество е причината за Природата. Всички форми и фази на Веданта, независимо дали са дуалистични, тези на монизма с качества или на чистия монизъм, на първо място заемат позицията, че Бог е не само инструменталната причина на вселената (т.е. Създателят), но също така и материалната (т.е. вселената е еволюирала от Бог) - че всичко което съществува е Той. Втората стъпка, която прави Веданта е, че всички души са също част от Бог, една искра от Безкрайния Огън. “Както от един огромен огън излитат милиони частици, така и от Онзи Древния са излезли всички тези души.” Дотук добре, но това все още не ни задоволява. Какво се има впредвид с част от Безкрайното? Безкрайното е неделимо; не може да съществуват части на Безкрайното. Абсолютът не може да бъде разделен. Тогава какво значат тези искри, излизащи от Него? Адвайтинът, или недуалистичния ведантин, решава проблема като твърди, че в действителност няма части; че всяка душа е не част от Безкрайното, а самия Безкраен Брахман. Ако е така, как може да има много? Както слънцето, което се отразява в милиони малки капчици вода, изглежда като милиони слънца - всяка капчица представлявайки една миниатюрна картина на неговата форма - така и всички тези души са само отражения на истинското. Те не са истинското “Аз”, което е Бога на тази вселена - единственото и неделимо Същество. И всички тези малки различни същества, хора, животни и така нататък, са само отражения, а не истински; те са просто илюзорни отражения на Бог в Природата. Има само едно Безкрайно Същество в тази вселена и То само изглежда като теб и мен; но тази привидност от различия е в крайна сметка просто една илюзия. Той не е бил разделен, а само изглежда такъв. Това привидно разграничение е причинено от факта, че гледаме на Него през мрежата на времето, пространството и причинността. Когато погледна Бог през мрежата на времето, пространството и причинността, аз Го виждам като материалния свят. Когато Го погледна от малко по-високо равнище, и все пак през същата тази мрежа, аз Го виждам като животно, от малко по-високо – като човек, от още по-високо – като бог - и все пак Той е Единственото Безкрайно Същество на вселената, което сме и ние. Аз съм Това и ти си Това. Не част от Него, а цялото. “Той е Вечния Субект, който стои зад всички феномени.” Той е едновременно и субекта и обекта, Той е аз и Той е ти. Как така? Как да познаем Познаващия? Познаващият не може да познае сам себе си; аз виждам всичко наоколо, но не мога да видя себе си. Азът, Субектът, Познаващият, Богът на всички, Истинското Същество, е причината да можем да виждаме цялата тази вселена, но е невъзможно за Него да познае Себе си, освен чрез отражение. Не можеш да видиш собственото си лице освен в огледало и по същия начин Азът не може да види Своята собствена природа, докато тя не бъде отразена – затова цялата тази вселена представлява Азът, който се опитва да реализира Себе си. Това отражение на най-низше ниво идва от протоплазмата, после от растенията и животните и така нататък, и така нататък - от все по-добри и по-добри отразители - докато не бъде достигнат най-добрия отразител, съвършения човек, точно както онзи, който иска да види лицето си поглежда първо в малкото езерце от мътна вода и вижда само контурите; след това отива до чиста вода и вижда по-добър образ; после до парче лъскав метал, където получава още по-добро отражение; и накрая до огледало, в което вижда себе си отразен такъв, какъвто е. Затова съвършеният човек е най-висшето отражение на това Същество, което е едновременно и субект, и обект. Сега откривате защо човек инстинктивно боготвори всичко и защо съвършеният човек е почитан като Бог във всяка страна. Можете да говорите каквото си искате, но това са хората, които трябва да бъдат боготворени. Затова всички боготворят Въплъщенията на Бог, такива като Христос и Буда. Те са най-съвършените проявления на вечния Аз. Те са много по-възвисени от всички идеи за Бог, които вие или аз можем да имаме. Един съвършен човек е много по-извисен от нашите понятия и разбирания. В него окръжността става пълна; субектът и обектът стават едно. От него всички заблуди са си заминали и на тяхно място е дошла реализацията, че той винаги е бил това съвършено Същество. Как тогава е започнало това робство? Как е било възможно за съвършеното Същество да дегенерира в несъвършено? Как е било възможно свободният да стане обвързан? Адвайтинът казва, че той никога не е бил обвързан, а е бил винаги свободен. Различни облаци с различни цветове се появяват в небето. Те остават там за момент и след това отминават. Но небето си е същото вечно и синьо небе, което се простира над земята завинаги. Небето никога не се изменя. Така и вие сте винаги съвършени, вечно-съвършени. Нищо никога не променя вашата природа, нито някога ще го направи. Всички тези идеи като аз съм несъвършен, аз съм мъж или жена или грешник, или аз съм ума, аз имам мисъл, аз мисля – всички те са халюцинации; ти никога не мислиш, никога не си имал тяло; ти никога не си бил несъвършен. Ти си блажения Бог на тази вселена, единствения и Всемогъщ владетел на всичко, което е и което някога ще бъде, единствения могъщ господар на тези слънца, луни, звезди, земи, планети и всички малки частици в нашата вселена. Чрез теб слънцето свети и звездите сипят своя блясък, а земята става красива. Чрез твоето блаженство те всички обичат и са привлечени един към друг. Ти си във всичко и ти си всичко. Кого да избягваш и кого да търсиш? Ти си всичко във всичко. Когато това познание дойде, заблудата мигновено изчезва.

 Веднъж пътувах през пустинята в Индия. Пътувах повече от месец и винаги откривах най-прекрасните пейзажи около себе си - красиви езера и много други неща. Един ден бях много жаден и исках да пия вода от едно от тези езера; но когато се приближих до него, то изчезна. Мигновено като удар в ума ми се стовари идеята, че това е един от миражите, за които бях чел цял живот; спомних си това, засмях на своята глупост и осъзнах, че през последния месец всички красиви гледки и езера, които бях видял са същия този мираж, но аз не съм могъл да го разпозная. На следващата сутрин отново тръгнах по своя път; езерото и пейзажа си бяха там, но с тях мигновено изникна идеята: “Това е мираж”. Веднъж разпознат, той беше изгубил силата на илюзията си. По същия начин тази илюзия на вселената ще бъде разрушена някой ден. Всичко това ще изчезне, ще се стопи. Ето какво е реализацията. Философията не е шега или просто приказки. Тя трябва да бъде реализирана; това тяло ще изчезне, тази земя и всичко останало ще си замине, идеята че аз съм тялото или ума след известно време ще си отиде и ако Карма6 е свършила, тя също ще изчезне, за да не се върне никога повече; но ако част от Карма остане, тогава както грънчарското колело, което - след като грънчарят е свършил с направата на съда - понякога продължава да се върти по инерция, така и това тяло, щом илюзията изчезне напълно, ще продължи да живее за известно време. Човек пак ще се върне този свят, мъжете и жените, животните ще се върнат, също както миражът се връща на следващия ден, но вече не със същата сила; заедно с него ще дойде и идеята, “Сега аз знам неговата природа” и той няма повече да поражда робство и болка, нито мъка и нещастие. Щом се случи някакво нещастие, умът ще бъде способен да си каже, “Знам, че ти си само халюцинация.” Когато човек е достигнал до това ниво, той се нарича Дживанмукта, освободен приживе – освободен дори докато е все още жив. Целта и смисълът на този живот за Джнана-Йогина е той да стане Дживанмукта, свободен приживе. Дживанмукта е онзи, който може да живее в света без да бъде привързан. Той е като лотосовите листа, които са във водата, но никога не се мокрят от нея. Той е най-висшето от човешките същества - дори повече, най-висшето от всички същества, защото е реализирал своята идентичност с Абсолюта, осъзнал е, че е едно с Бог. Дотогава докато си мислите че имате и най-малкото различие от Бог, ще ви обхваща страх, но щом осъзнаете, че вие сте Той, че няма разлика - абсолютно никаква разлика, че вие сте Той, вие сте всичко в Него и изцяло Него – тогава страхът изчезва напълно. “И тогава, кой кого вижда? Кой кого боготвори? Където някой вижда другиго, където някой говори на друг, където някой чува друг, това е малко. Където никой не вижда никого, където никой не говори на никого, където никой не чува никого, това е най-висшето, това е велико, това е Брахман.” Бидейки Това, ти си винаги Това. Какво би станало със света тогава? Какво добро бихме сторили на света? Такива въпроси не възникват. “Какво ще стане с моя сладкиш, ако порасна?” пита бебето! “Какво ще стане с моите мраморни статуйки, когато порасна? Няма да пораствам,” казва момчето! “Какво ще стане с моите кукли, ако порасна?” казва малкото дете! Същият е и въпросът във връзка с този свят - той няма реалност в миналото, настоящето или бъдещето. Ако познаем Атман7 такъв какъвто е, ако разберем че няма нищо друго освен Него, че всичко останало е само един сън, без реалност в действителността - тогава този свят с неговата бедност и нещастия, с неговите злини или добрини, ще спре да съществува и да ни тревожи. А ако те не съществуват, за кого и за какво трябва да се притесняваме? На това учат Джнана-Йогините. Затова, дръзни да бъдеш свободен, реши се да вървиш натам, накъдето те води мисълта ти и се осмели да живееш живота си според това. Много е трудно да достигнеш Джнана, тя е за най-храбрите и безстрашните, които биха посмели да строшат всички идоли, не само интелектуалните, но и тези на сетивата. Това тяло не е “Аза” - то трябва да си замине. Всякакви странни неща обаче, могат да се породят от тези идеи. Някой се изправя и казва: “Аз не съм тялото, затова моето главоболие трябва да се изчезне”; но къде е главоболието ако аз не съм тялото? Нека хиляди главоболия и хиляди тела дойдат и си заминат. Какво значение има това за мен? Аз нямам нито рождение, нито смърт; баща и майка никога не съм имал; врагове и приятели нямам никакви, защото всички те съм аз. Аз съм единствения си приятел и Аз съм единствения си враг. Аз съм Битие-Съзнание-Блаженство Абсолюта. Аз съм Той, Аз съм Той. Ако в хиляди тела страдам от треска или други болести – в милиони други съм здрав. Ако в хиляди тела гладувам – в хиляди други пирувам. Ако в хиляди тела страдам от нещастия – пак в хиляди други съм щастлив. Кой кого да обвинява, кой кого да хвали? Кого да търси, кого да отбягва? Аз не търся никого, не избягвам никого, защото Аз съм цялата вселена. Хваля себе си, обвинявам себе си, страдам заради себе си, щастлив съм по своя воля - Аз съм свободен. Такъв е джнанинът – храбрият и безстрашният. Нека цялата вселена се сгромоляса; той се усмихва и казва, че тя никога не е съществувала, че е била само халюцинация. Той вижда вселената да се преобръща. Но къде е била тя! И къде е отишла!

Преди да преминем към практическата част, ще разгледаме още един интелектуален въпрос. Дотук логиката е абсолютно необорима. Ако човек разсъди, няма докъде да стигне, докато не заключи, че има само Едно Битие, а всичко останало е нищо. Не остава друг път за рационалното човечество, освен да приеме това гледище. Но остава въпросът, как става така че онова, което е безкрайно, вечно-съвършено, вечно-блажено, Битие-Съзнание-Блаженство Абсолюта, е попаднало в тези ограничения? Този въпрос се е задавал навсякъде по света. В най-широко разпространения си вид той приема следната форма: “Как грехът се е появил на света?” Това е неговата най-груба и сетивна форма, докато другата е най-философската - но отговорът е един и същ. Той е бил задаван в различни етапи и по различни начини, но в по-низшата си форма не намира решение, защото историите за ябълките, змиите и жените не дават обяснение на нещата. На това ниво въпросът е детински – такъв е и отговорът. Но сега той се е разраснал до много по-висши пропорции: “Как се е появила тази илюзия?” И отговорът е много добър. А той е, че не можем да очакваме никакъв отговор на невъзможен въпрос. Въпросът е смислово невъзможен. Нямате право да го задавате. Защо? Какво е съвършенството? Това което е отвъд времето, пространството и причинността – то е съвършено. Значи питате как съвършеното е станало несъвършено. На логически език въпросът би могъл да бъде зададен по следния начин: “Как това, което е отвъд причинността, е станало обусловено?” Така си противоречите. Първо допускате, че то е отвъд причинно-следствената връзка, а след това питате кое го причинява. Този въпрос може да бъде зададен единствено в пределите на причинността и относителността. До където се простират времето, пространството и причинността - в тези граници може да бъде задаван и той. Да се поставя отвъд тях би било безсмислица, защото там е нелогичен. От друга страна, във времето, пространството и причинността никога не може да бъде отговорено на него, а какъв е отговорът който лежи отвъд тези предели, може да стане известно единствено, когато сме ги преминали и надраснали; затова мъдрите го оставят настрана. Когато човек е болен, той се заема да излекува болестта си, без първо да настоява, че трябва да научи как и защо се е разболял.



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница