Разумът и религията (Лекцията е изнесена в Англия)



страница8/10
Дата15.09.2017
Размер1.47 Mb.
#30278
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

Има друга форма на този въпрос, малко по-низша, но по-практична и илюстративна: Кое е създало тази заблуда? Може ли която и да било реалност да роди заблуда? Със сигурност не. Ние виждаме, че една заблуда поражда друга и така нататък. Това, което създава заблудата, е винаги заблуда. Това което поражда болестта е болест, а не здраве. Вълната е същото нещо като водата, следствието - същото като причината, но в друга форма. Ако следствието е заблуда, тогава и причината трябва да бъде заблуда. А кое е породило тази заблуда? Друга заблуда. И така до безкрайност. Единственият въпрос, който ви остава да зададете е, дали това не нарушава ли монизма ви, защото така приемате две реалности във вселената – едната, вас самите, а другата – заблудата? Отговорът е: заблудата не може да бъде наречена реалност. Хиляди сънища преминават през вашия живот, но те не съставляват някаква част от него. Сънищата идват и си заминават; те нямат реалност. Да наричаме заблудата реалност, би било софистика. Затова има една-единствена индивидуална реалност във вселената - вечно-свободна и вечно-блажена; и ето това сте вие. Това е последното заключение, достигнато от Адвайта.

Някой може да запита: А какво става с всички тези форми на служене на Бог? Те ще останат; те представляват просто едно движение пипнешком в тъмнината в търсене на светлина и чрез това опипване наистина ще дойде светлина. Току–що видяхме, че Азът не може да види сам Себе си. Нашето познание се намира вътре в мрежата на Майа8, а извън нея е свободата. Вътре в тази мрежа е робството, там всичко действа под властта на закони, докато отвъд нея няма закони. Що се отнася до вселената, нейното съществование е управлявано от закони, а отвъд нея е свободата. Дотогава докато се намирате в мрежата на времето, пространството и причинността, да казвате че сте свободни е глупост, защото вътре в тази мрежа всичко е управлявано от неумолими закони, последователност и последствия. Всяка мисъл, която вие мислите си има причина, всяко чувство има причина; да казвате, че волята ви е свободна е чиста глупост. Единствено когато безкрайното съществование навлезе, така да се каже, в тази мрежа на Майа, то приема формата на волята. Волята е част от това същество, когато то е уловено в мрежата на Майа, и затова “свободна воля” е погрешен термин. Той не означава нищо. В Майа няма свобода.

Всеки един е също толкова обвързан в мислите, думите, постъпките и ума си, колкото и един камък например, или тази маса. Това че сега ви говоря си има точно определена причина, както и това, че вие ме слушате. Няма свобода докато не излезете отвъд Майа. Това е истинската свобода на душата. Хората - независимо колко остри умове и развит интелект притежават, независимо колко ясно виждат, че по пътя на логиката нищо не може да бъде свободно – са принудени да мислят, че са свободни - те не могат да го предотвратят. Защото нито една работа или действие не могат да бъдат извършени докато не си кажем, че сме свободни. Свободата за която говорим, е като зърването на синьото небе през облаците, но истинската свобода е нещо друго - тя е самото синьо небе зад тях. Истинската свобода не може да съществува насред заблудата, халюцинациите, глупостите на света, в тази вселена на сетивата, тялото и ума. Всички тези сънища, без начало и край, неконтролирани и неконтролируеми, лошо подредени, накъсани и нехармонични, формират идеята за вселената. В един сън, когато видите гигант с двадесет глави да ви преследва и когато бягате от него, вие не мислите, че това е нехармонично; мислите, че това е правилно и така трябва да бъде. Такъв е и законът. Всичко, което наричате закон, е просто случайност без смисъл. В това състояние на сън, вие го наричате закон. Вътре в Майа, докъдето се простира този закон на времето, пространството и причинността, няма свобода; и всички тези разнообразни форми на служение на Бог са вътре в Майа. Идеята за Бог, за звяра и за човека са в Майа и като такива са в еднаква степен халюцинации; всички те са сънища. Но внимавайте да не започнете да спорите като някои странни хора от настоящето. Те казват, че идеята за Бог е заблуда, но идеята за този свят е истинска. Но и двете биват или доказани, или опровергани чрез същата логика. Само онзи има право да бъде атеист, който отрича както онзи свят, така и този. Един и същ аргумент важи и за двата. Еднакво количество илюзия се простира от Бог до най-низшото животно, от стръкчето трева до Създателя. Те са доказани или опровергани по силата на същата логика. Човекът, който вижда неистина в идеята за Бог, трябва да я вижда и в идеята за своето собствено тяло или ум. Когато изчезне Бог, тогава изчезват тялото и умът; а когато тези двете си заминат, това което е Реалното Битие - остава завинаги. “Там очите не могат да отидат, нито речта, нито умът. Ние не можем да го видим, нито да го познаем.” И сега разбираме, че докъдето и да стигат речта, мисълта, познанието и интелектът – това място винаги се намира изцяло в света на Майа, в това робство. 

 От гледна точка на интелекта, дотук всичко е наред, но след това идва практиката. Истинската работа се състои в практиката. Необходими ли са някакви действия, за да бъде реализирано това единство? Най-категорично да. Не че вие ще станете този Брахман9. Вие вече сте това. Не че ще станете самия Бог или съвършени - вие вече сте съвършени и винаги, когато си мислите, че не сте – това е заблуда. Тази заблуда която казва, че вие сте Господин Еди-си-кой или Госпожа Еди-си-коя може да бъде преодоляна чрез друга заблуда – и това е практиката. Огън ще победи огъня и вие можете да използвате една заблуда, за да победите друга. Един облак ще дойде, ще изгони друг и тогава и двата ще отминат. Какви са тези практики? Ние винаги трябва да помним, не че ще бъдем свободни, а че вече сме свободни. Всяка идея, че сме обвързани, е илюзия. Всяка идея, че сме щастливи или нещастни, е една огромна самоизмама; но ще дойде и друга заблуда – че имаме да вършим работа, че трябва да служим на Бог и да се борим, за да бъдем свободни – и тя ще прогони първата заблуда, след което и двете ще си заминат.

Лисицата е смятана за много несвято животно от мохамеданите и от индусите. Също ако куче докосне някаква храна, тя трябва да бъде изхвърлена и не може да бъде изядена от никой човек. Веднъж в една къща влязла лисица и отмъкнала малко парче храна от масата, изяла го и избягала. Човекът, който живеел там бил беден и си бил приготвил хубава вечеря, но храната му била станала нечиста и той не можел да я изяде. Затова отишъл при един мулла, свещеник, и му казал: “Ето какво се случи – в къщата ми дойде една лисица и отмъкна хапка от храната ми. Какво трябва да направя? Бях си приготвил вечеря и толкова много исках да се нахраня с нея, но дойде тази лисица и развали всичко.” Муллата помислил малко и след като открил единственото възможно решение, казал: “Единственият изход от положението е да намериш куче и да го накараш да яде от същата чиния, защото кучетата и лисиците са във вечна вражда. Храната, която лисицата е оставила ще попадне в стомаха ти, както и тази, която кучето ще остави и те взаимно ще бъдат пречистени.” Ние до голяма степен се намираме в същото затруднение. Това че сме несъвършени е халюцинация и затова трябва да приемем друга такава – че трябва да практикуваме, за да станем съвършени. Тогава едната ще прогони другата, също както можем да използваме един трън, за да извадим друг от себе си и после да изхвърлим и двата. Има хора, за които е достатъчно познание да чуят: “Ти си Това.” Мигновено вселената изчезва за тях и истинската им природа засиява. Но другите трябва да водят тежка борба, за да се освободят от идеята за робството.

Първият въпрос е: Кой е способен да стане Джнана-Йогин? Тези които притежават следните качества: На първо място, отреченост от всички резултати и плодове от техните действия и работа, както и от удоволствията на този и следващия живот. Щом сте създателя на вселената, ще получите каквото пожелаете, защото ще го сътворите сам за себе си. Това е само въпрос на време. Някои го получават незабавно; при други Самскарите10 застават на пътя на техните желания. На първо място слагаме желанията за удоволствие, независимо дали в този или в някой друг живот. Отречете, че животът въобще съществува; защото той е само другото име на смъртта. Отречете, че сте живо същество. Кой го е грижа за живота? Той е една от онези халюцинации, каквато е и смъртта. Радостта е една част от тези халюцинации, нещастието – друга, и така нататък. Какво общо имате вие с живота или смъртта? Те са изцяло творения на ума. Ето това значи да се отречеш от желанието за удоволствие в този и следващия живот.

След това идва контролирането на ума и неговото успокояване, така че той да не образува вълни и да не ражда всякакъв вид желания; задържането на ума неподвижен, като не му се позволява да се изменя под външни или вътрешни влияния - съвършения контрол на ума по силата на волята. Но Джнана-Йогинът не прибягва до никое от тези физически или умствени средства – простото философско разсъждение, познанието и неговата собствена воля са методите, в които той вярва. След това идва Титикша, търпението, понасянето на всички страдания безропотно, без възражение. Ако те наранят, не възразявай. Ако дойде тигър, остани там. Има хора, които практикуват Титикша и успяват в това. Има хора, които спят по бреговете на Ганг под обедното лятно слънце на Индия, а през зимата се носят във водите на реката по цял ден; тях не ги е грижа за това. Има такива, които седят в снеговете на Хималаите без да се погрижат да облекат някаква дреха. Какво е жегата? Какво е студът? Нека нещата идват и си заминават, какво значи това за мен? Аз не съм тялото. Да се вярва в такива неща е трудно в тези Западни страни, но е по-добре да се знае, че те се вършат. Точно както вашите хора са достатъчно смели, за да скочат пред дулото на оръдието или насред бойното поле, по същия начин нашите са толкова храбри, че да мислят и действат според своята философия. Те отдават живота си за това. “Аз съм Битие-Познание-Блаженство Абсолюта; Аз съм Той, Аз съм Той.” Както западния идеал е поддържането на лукса в практическия живот, така нашия е поддържането на най-висшата форма на духовност, демонстрирането на факта, че религията е не само празни приказки, а може да бъде живяна - всяка частица от нея - и то в този живот. Това е Титикша, да понасяш всичко и да не се оплакваш от нищо. Аз самият съм виждал хора, които казват: “Аз съм душата; какво значи вселената за мен? Нито удоволствието, нито болката, нито порока, нито добродетелта, нито жегата или студа значат нещо за мен.” Това е Титикша; не тичането след удоволствията не тялото. Какво е религията? Да се молиш “Дай ми това и дай ми онова”!? Глупави идеи за религията! Тези които вярват в тях, нямат истинска идея за Бог и душата. Моят Учител казваше: “Лешоядът лети все по-високо и по-високо, докато се превърне в петънце, но очите му са винаги в парчето изгнила плът на земята.” В крайна сметка, какъв е резултатът от вашите идеи за религията? Да изчистите улиците и да дадете повече хляб и дрехи? Кой го е грижа за хляба и дрехите? Милиони идват и си заминават всяка минута. Кой го е грижа? Защо да ни е грижа за радостите и превратностите в този живот? Преминете отвъд това, ако смеете; преминете отвъд закона ако ще и цялата вселена да изчезне и да останете сами. “Аз съм Битие-Съзнание-Блаженство Абсолюта; Аз съм Той, Аз съм Той.”

Едно  Битие,  виждано  като  много



(Речта е изнесена в Ню Йорк, 1896г.)  

 

 



Повратната точка на всички видове йога е вайрагя11, или отречеността. Карма-йогинът12 се отрича от плодовете на своята работа. Бхактата13 се отрича от всяка малка обич заради всемогъщата и вездесъща любов. Йогинът14 се отрича от своите преживявания, защото според неговата философия цялата Природа - въпреки че тя съществува само заради опита на душата – накрая го довежда до познанието, че той не се намира в Природата, а е нещо отделно от нея във вечността. Джнанинът15 или философът, се отрича от всичко, защото според неговата философия Природата никога не е съществувала – нито в миналото, нито в настоящето, нито ще съществува в бъдещето. Въпросът за ползата не може да бъде задаван за тези висши понятия. Да бъде питано това е голям абсурд, а и дори да бъде направено - какво откриваме след един точен анализ по въпроса за ползата? Това, което носи най-голяма полза на човек е щастието, а идеалното щастие е онова, което прави човек най-щастлив. Всички науки имат тази единствена цел – да донесат щастие на човечеството, и човек взема това, което носи по-голямо количество щастие, отказвайки се от онова, което носи по по-малко. Видяхме, че щастието е или в тялото, или в ума, или в Атман. При животните и при най-низшите човешки същества, които много приличат на животни, щастието е изцяло в тялото. Нито един човек не може да яде със същото удоволствие като изгладнялото куче или вълка, затова за кучето и вълка щастието е изцяло в тялото. В човека откриваме по-висше ниво на щастие – това на мисълта; а най-висшето се намира в джнанина – щастието от Аза, от Атман. Затова за философа познанието за Аза е от най-голяма полза, тъй като то му дава най-висшето възможно щастие. Задоволяването на сетивата и физическите неща не могат да бъдат от голяма полза за него, защото той не открива в тях същото удоволствие, което чувства в самото познание; а в крайна сметка, познанието е единствената цел на живота и действително е най-висшето щастие, което познаваме. Всички които работят в невежество са, така да се каже, като впрегнат добитък за Девите. Думата “Дева” тук означава мъдър човек. Всички хора, които работят като машини, които се блъскат и трепят, всъщност не се радват на живота – единствено мъдрият човек е този, който се радва. Един богат човек може да си купи картина за сто хиляди долара, но този който й се радва, е човекът разбиращ изкуството; и ако богатият няма познания в тази област, картината е безполезна за него – той е само нейния собственик. Навсякъде само мъдрият човек се радва на щастието в света. Невежият никога не се радва; той трябва да работи за другите несъзнателно.

Дотук видяхме теориите на Адвайтистките философи, според които има само един Атман; не може да има два. Видяхме как в цялата тази вселена има Едно Битие; и как това Едно Битие, когато е гледано през сетивата, е наричано свят – света на материята. Гледано през ума, То е наричано свят на мисълта и идеите; а възприемано такова каквото е – представлява Единното Безкрайно Същество. Трябва да помните това - не че има душа вътре в човека – въпреки, че трябваше да го приема, за да ви обясня това в началото – а че има само Едно Битие, и то е Атман, Аза; и когато е възприемано чрез сетивата, чрез техните образи и обекти – То се нарича тяло. Когато е възприемано чрез мисълта – То се нарича ум. Когато е възприемано чрез Неговата собствена природа – То е Атман, Единното Битие. Това не означава, че има три неща в едно - тялото, ума и Аза, въпреки че това беше по-удобния начин за обяснение. Това означава, че всичко е Атман и че едно Същество понякога е наричано тяло, понякога ум, а понякога – Аз, в зависимост от различната гледна точка. Има само едно Същество, което невежият нарича свят. Когато човек израстне в познанието, той нарича това същото Същество свят на мисълта. А когато дойде съвършеното познание, всички илюзии изчезват и човек не открива нищо друго освен Атман. Аз съм това Единно Битие. Това е финалното заключение. Няма нито две, нито три във вселената; всичко е Едно. Това Едно в илюзията на Майа е виждано като много, точно както едно въже може да бъде видяно като змия. Едно въже е взето за змия. Но там няма две неща – отделно въже и отделно змия. И нито един човек не вижда и двете неща едновременно. Дуализмът и недуализмът са много добри като философски термини, но в абсолютното познание ние никога не възприемаме реалното и илюзорното по едно и също време. Всички сме родени монисти, не можем да го избегнем. Винаги осъзнаваме едно нещо. Когато виждаме въжето, изобщо не виждаме змията; а когато виждаме змията – въобще не виждаме въжето – то е изчезнало. Когато виждате илюзията - не виждате реалността. Да предположим, че видите от разстояние ваш приятел на улицата; познавате го много добре, но поради падналата мъгла го вземате за друг човек. Ако видите приятеля си като друг човек, вие не го виждате като своя приятел – той е изчезнал. Възприемате само едно. Да предположим, че вашият приятел е Г-н А; но ако видите Г-н А като Г-н Б, вие изобщо не виждате Г-н А. Във всеки отделен случай възприемате само едно нещо. Когато виждате себе си като тяло, вие сте тялото и нищо друго - и това е възприятието на по-голямата част от човечеството. Може и да говорят за душата, ума и всички тези неща, но това което възприемат хората е допира, вкуса, образа и т.н. Но има хора, които в определени състояния на съзнанието, възприемат себе си като мисъл. Разбира се знаете за случая, който се разказва за сър Хъмфри Дейви. Той правел опити с райски газ пред своите ученици, когато ненадейно един от съдовете се счупил, част от газа излетял и той го вдишал. За няколко минути останал неподвижен като статуя. След това разказал на класа, че когато бил в това състояние, действително възприемал целия свят като съставен от идеи. Газът го бил накарал да забрави за известно време съзнанието за тялото и това същото нещо, което до преди малко смятал за тяло, сега започнал да вижда като направено от идеи. Когато умът се издигне още по-високо, когато това дребно, жалко съзнание си замине завинаги, Реалността зад него засиява и ние я виждаме като Единното Битие-Съзнание-Блаженство, единния Атман, Универсалния. “Единият, който е самото Познание, Единият, който е самото Блаженство, отвъд всяко сравнение, отвъд всеки предел, вечно свободния, никога необвързания, безкраен като небето, неизменен като небето”. Като такъв ще се прояви Той в сърцето ви по време на медитация.

Как Адвайтистката теория обяснява тези отделни фази за небесата, адовете и различните идеи, които откриваме в религиите? Казва се че когато човек умре, той отива или в рая или в ада, отива на едно или друго място, или е прероден отново в друго тяло на небето или някъде другаде. Всичко това са халюцинации. Ако говорим за действителността, никой никога не е роден и не умира. Не съществува нито небе, нито ад, нито този свят; и трите никога не са съществували в действителност. Разказвайте често на едно дете истории за призраци и после го пуснете да излезе през нощта на улицата. Там има малко пънче от дърво. Какво вижда детето? Призрак, с протегнати ръце, готови да го сграбчат. Да предположим, че човек завива на ъгъла на улицата, бързайки да се срещне със своята любима; той вижда дървения пън като момиче. После идва полицай и вижда дънера като крадец. Крадецът го вижда като полицай. Това е същия дървен пън, но видян по различни начини. Той е реалността, а многото начини по които е възприет, са проекции в различните умове. Има само едно Същество - този Аз; Той нито идва, нито си отива. Ако човек е невеж, той иска да отиде на небето или на някое друго такова място и цял живот си мисли за това; и щом земният сън изчезне, той вижда същия свят като небе населено с Деви (богове), с ангели летящи наоколо и всякакви такива неща. Ако човек през целия си живот иска да срещене своите предци, той ги получава всичките от Адам насам, защото сам ги създава. Ако някой е невеж в още по-голяма степен и винаги е бил плашен от разни фанатици с идеи за ада, с всякакъв вид наказания, когато умре, той ще види този същия свят като ада. Всичко което означават раждането и смъртта, са промени в нивото на възприятието. Нито вие се движите, нито това, върху което проектирате своите сънища. Вие сте перманентното, неизменното. Небето никога не се мести - облаците по неговата повърхност се носят, точно както когато сте във влака и си мислите, че земята се движи. Но това не е така, това което се движи, е влакът. Вие сте, където сте си; тези сънища, тези различни облаци се движат. Един сън следва друг без никаква връзка. Няма такова нещо като закон или връзка в този свят, но ние си мислим, че има голяма последователност. Всички вие вероятно сте чели “Алиса в страната на чудесата”. Това е най-прекрасната книга за деца, която е написана в този век. Бях много щастлив, когато я прочетох; винаги съм искал да напиша такава книга за деца. Най-много ми хареса онова, което вие смятате за най-нелепо – това, че няма никаква връзка в нея. Една идея идва и изскача след друга, без каквато и да е последователност. Като малки сте си мислили, че всичко това е чудесно свързано. По същия начин и авторът е съживил своите мисли от детството, които са били перфектно свързани за него като малък, и е написал тази книга за деца. А всички онези книги, които големите пишат, опитвайки се да накарат децата да погълнат техните собствени идеи като възрастни, са глупости. Ние също сме порастнали деца, това е всичко. Светът е същото несвързано нещо – “Алиса в страната на чудесата” – без каквато и да е връзка. Щом видим дадено нещо да се случва няколко пъти в определена последователност, ние го наричаме причина и следствие и казваме, че то ще се повтори. И когато този сън се измени, следващият ще изглежда точно толкова свързан като този. Когато сънуваме, всички неща които виждаме изглеждат свързани; по време на съня ние никога не си мислим, че те са абсурдни; чак когато се събудим, виждаме липсата на последователност. Когато един ден се събудим от този сън на света и го сравним с Реалността, ще видим че той е пълна глупост, купчина от несъвместимости, преминаващи пред нас без да знаем откъде идват и накъде отиват, но ще знаем едно - че той ще свърши; това се нарича Майа и то е като множество мимолетни пухкави облаци. Те представляват цялото това променливо съществование, а самото слънце – това, което е неизменното – сте вие. Когато погледнете към неизменното Битие отвътре навън, вие го наричате Бог; а когато погледнете към него отвън навътре – го определяте като вас самите. Но То е само едно. Не съществува Бог, който е отделен от вас, няма Бог по-висш от вас, от истинското “вие.” Всички Богове са само дребни същества за вас, всички идеи за Бог и Отеца на небето са само вашето собствено отражение. “Бог е създал човека по свой образ и подобие.” Това е погрешно. Човек създава Бог по свой образ и подобие. Това е вярно. Открай докрай във вселената, ние създаваме богове по свой образ. Ние създаваме бога, след което падаме в нозете му и го боготворим; и докато сънуваме този сън, го обичаме!  

 Би било добре да се разбере следното нещо – обобщението и смисъла на тази лекция е, че има само Едно Битие и това единно Битие погледнато през различни системи изглежда или като земята, или като небето, като ада или боговете, като призраците, хората, или демоните, като света, или като всички тези неща. Но в тях - “Онзи, който вижда Едно в този океан на смъртта, който вижда Един Живот в тази носеща се вселена, който реализира този вечно-неизменен и Единствен – на него принадлежи вечния мир, на никой друг, на никой друг.” Това Единно Битие трябва да бъде реализирано. Как, е следващият въпрос. Как може да бъде прекъснат този сън, как ще се събудим от съня, че сме малки мъже, жени и други такива? Ние сме Безкрайното Същество на вселената, което се е материализирало в тези малки същества - мъже и жени - зависещи от милата дума на един и от гневната на друг. Каква ужасна зависимост, какво ужасно робство! Аз, който съм отвъд всяко удоволствие и болка, чието отражение е цялата вселена, малки частици от чийто живот са слънцата, луните и звездите – аз съм държан тук като жалък роб. Ако убодете тялото ми, чувствам болка. Ако някой ми каже добра дума, ликувам. Вижте моето положение – роб на тялото, роб на ума, роб на света, роб на една добра дума, роб на една лоша дума, роб на страстта, роб на щастието, роб на живота, роб на смъртта - роб на всичко! Това робство трябва да бъде разрушено. Как? “За този Атман първо трябва да се чуе, после да се разсъждава и след това да се медитира.” Това е методът на Адвайта16-джнанина. Истината първо трябва да бъде чута, след това за нея трябва да се размишлява и после тя трябва да бъде постоянно утвърждавана. Винаги мислете: “Аз съм Брахман”. Всяка друга мисъл трябва да бъде отхвърлена настрана като носеща слабост. Изхвърлете всяка мисъл, която казва че вие сте мъже или жени. Нека тялото си отиде, нека умът си замине, както и боговете, и духовете. Нека всичко си замине освен това Едно Битие. “Където някой чува другиго, където някой вижда друг, това е малко; където никой не чува другиго, където никой не вижда друг – това е Безкрайното.” Най-висшето състояние е когато субектът и обектът станат едно. Когато аз съм слушателят и когато аз съм този, който говори, когато съм учителят и когато съм ученикът, когато съм създателят и когато съм творението – само тогава страхът изчезва; няма никой, който да ни накара да се страхуваме. Няма нищо освен самия мен – какво може да ме уплаши? Това трябва да бъде чувано ден след ден. Освободете се от всички други мисли. Всичко друго трябва да бъде изхвърлено, а това трябва да бъде повтаряно постоянно, наливано в ушите, докато стигне до сърцето, докато всеки един нерв и мускул, всяка една капка кръв затрепти с идеята, че Аз съм Той, Аз съм Той. Имаше един човек в Индия, саннясин17, който винаги повтаряше “Шивохам” – Аз съм Вечното Блаженство”; веднъж един тигър го нападнал, завлякъл го и го убил; но докато човекът бил жив, се чували думите “Шивохам, Шивохам.” Дори на прага на смъртта, в най-голямата опасност, в разгара на най-ожесточената битка, на дъното на океана, по върховете на най-високите планини, в най-гъстата гора, си казвайте: “Аз съм Той, Аз съм Той.” Това е най-голямата сила; това е религията. “Слабият никога не ще достигне Атман.” Никога не казвайте: “О Боже, аз съм нещастен грешник.” Кой ще ви помогне? Вие сте помощта на вселената. Кое в тази вселена може да ви помогне? Къде е човекът, богът или демонът, за да ви помогне? Кое може да надделее над вас? Вие сте Бог на вселената; къде можете да търсите помощ? Никога помощ не е дошла отникъде, освен от вас самите. Във вашето невежество, за всяка молитва която сте отправяли и на която е било отвръщано, вие сте мислили, че ви помага някакво Същество, но всъщност сами сте отвърнали на молитвата си несъзнателно. Помощта е дошла от самите вас, а вие наивно сте си представяли, че някой ви изпраща помощ. Няма помощ за вас извън самите вас, вие сте създателя на вселената. Но като една копринена буба сте изградили пашкул около себе си. Кой ще ви спаси? Разрушете собствения си пашкул и излезте от там като красива пеперуда - като свободната душа. Само тогава ще видите истината. Винаги си казвайте: “Аз съм Той.” Това са думите, които ще изгорят отпадъците в ума ви, думите които ще извадят огромната енергия, вече намираща се у вас, безкрайната сила която спи в сърцето ви. Това трябва да бъде направено чрез постоянно повтаряне на истината и чрез нищо друго. Където има мисъл на слабост, не се приближавай до това място. Избягвай всяка слабост, ако искаш да бъдеш джнанин.

Преди да започнете да практикувате, изчистете ума си от всяко съмнение. Борете се, размишлявайте, спорете; и когато сте установили в съзнанието си, че това и само това може да бъде истината, и нищо друго - повече не спорете; затворете си устата. Нито слушайте спорове, нито участвайте в тях. Какъв е смисълът от повече аргументи? Задоволили сте себе си, решили сте въпроса. Какво остава? Сега трябва да бъде реализирана истината, така че защо да губите ценно време в празни разговори? Сега трябва да медитирате върху истината и всяка идея, която ви прави по-силни трябва да бъде приемана, а всяка мисъл, която ви прави по-слаби трябва да бъде отхвърляна. Бхактата медитира върху форми, образи и върху Бог. Това е естествен процес, но по-бавен. Йогинът медитира върху различни центрове в своето тяло и управлява силите на ума си. Джнанинът казва, че нито умът съществува, нито тялото. Тези идеи за тялото и ума трябва да си заминат, трябва да бъдат прогонени; затова е глупаво да мислим за тях. Да го правим би означавало да се опитваме да излекуваме една болест като доведем друга. Затова неговата медитация е най-трудната, тя е негативна; той отрича всичко и това което остава, е Азът. Това е най-аналитичния начин. Джнанинът иска да изтръгне вселената от Аза само чрез силата на анализа. Много е лесно да се каже: “Аз съм джнанин,” но е много трудно човек наистина да бъде такъв. “Пътят е дълъг”, той минава, така да се каже, по острието на бръснача; и все пак, не се отчайвайте. “Събуди се, изправи се и не спирай, докато целта не е постигната”, казват Ведите.



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница