Разумът и религията (Лекцията е изнесена в Англия)

И така, какво представлява медитацията на джнанина? Той иска да се издигне над всяка идея за тялото и ума, да изгони всяка мисъл за тялото. Например когато кажа “Аз съм Свами”, моментално се появява идеята за тялото. Тогава какво трябва да направя? Трябва да нанеса тежък удар на ума си и да кажа: “Не, аз не съм тялото, аз съм Той.” Кой го е грижа ако болестта или смъртта дойдат в най-ужасната си форма? Аз не съм тялото. Защо да се опитвам да направя тялото по-хубаво? За да се порадвам на илюзията още веднъж ли?! За да продължа да робувам?! Нека то си замине, аз не съм тялото. Това е пътят на джнанина. Бхактата казва: “Бог ми е дал това тяло, за да мога с него да прекося безопасно океана на живота, затова аз трябва да се грижа за него, докато пътуването не е свършило.” Йогинът казва: “Трябва да внимавам с тялото, за да мога да напредвам сигурно по пътя и накрая да постигна освобождение.” Джнанинът чувства, че не може да чака, че трябва да постигне целта си в същия този момент. Той казва: “Аз съм свободен във вечността. Кой може да ме направи съвършен? Аз вече съм съвършен.” Когато човек е съвършен, той вижда в другите съвършенството. Когато някой вижда несъвършенство, това е неговия собствен ум, който се прожектира. Как може той да види несъвършенство, ако го няма в самия себе си? Затова джнанинът не го е грижа за тези неща. Никой не съществува за него. Веднага щом е свободен, той престава да вижда добро или зло. Кой вижда добро и зло? Този, който ги има вътре в себе си. Кой вижда тялото? Този който се мисли за него. В момента в който се освободите от идеята, че сте тялото, въобще преставате да го виждате - то изчезва завинаги. Джнанинът иска да се откъсне от тези окови на материята със силата на интелектуалното убеждение. Това е негативния път – “Нети, Нети.”¹⁸

 
Работата  и  нейната  тайна 

(Лекцията е изнесена в Лос Анжелис, Калифорния, 4 януари 1900 г.)

Един от най-големите уроци, които съм научил в живота си е да отделям толкова внимание на средствата на работата, колкото и на нейната цел. Човекът от когото го научих, беше велик и неговият собствен живот беше практическа демонстрация на този велик принцип. Винаги съм научавал големи уроци от този принцип и ми се струва, че цялата тайна на успеха е там; да се отделя толкова внимание на средствата, колкото и на целта.

 Но когато и да дойде провалът, ако го анализираме критически, в деветдесет и девет процента от случаите ще видим, че не сме отделяли достатъчно внимание на средствата. Надлежното внимание върху средствата до края, което се засилва - това е от което се нуждаем. Ако всичко със средствата е наред, целта трябва да дойде. Ние забравяме че това е причината, която поражда резултата; резултатът не може да дойде от само себе си; а ако причините не са точни, правилни и силни, резултатът няма да бъде създаден. Когато идеалът е веднъж избран и средствата са определени, ние почти можем да забравим за целта и да бъдем сигурни, че тя ще дойде когато средствата са изпълнени докрай. Когато причината е налице, няма повече трудности за резултата, той е длъжен да дойде. Ако ние се погрижим за причината, следствието ще се погрижи само за себе си. Реализацията на идеала е следствието. Средствата са причината: вниманието към средствата следователно, е великата тайна на живота. Ние четем това и в Гита и научаваме, че трябва да работим, да работим постоянно с всичките си сили; да влагаме целия си ум в работата, каквото и да е онова което вършим. В същото време не трябва да бъдем обвързани. С други думи, не трябва да бъдем отвличани от работата от нищо странично; и въпреки това, трябва да сме способни да се откажем от нея, когато пожелаем.

 Ако изследваме собствения си живот ще открием, че най-голямата причина за мъката е следната: залавяме се с нещо и влагаме цялата си енергия в него – може би то е провал, и все пак не можем да се откажем от него. Знаем че то ни наранява, че всяко по-нататъшно придържане към него само ще ни донесе нещастие; и въпреки това не можем да се откъснем от него. Пчелата идва за да пие мед, но крачката й залепват за съда и тя не може да отлети. Отново и отново, ние откриваме себе си в същото положение. Това е цялата тайна на съществуването. Защо сме тук? Дошли сме да пием мед, а откриваме ръцете и краката си залепнали за него. Хванати сме, въпреки че сме дошли да хванем. Дошли сме да изпитваме удоволствие, а ставаме удоволствие. Дошли сме да управляваме, а биваме управлявани. Дошли сме да работим, а работят върху нас. През цялото време откриваме това. То се проявява във всеки детайл от живота ни. Върху нас работят други умове и ние винаги се стремим да въздействаме на други умове. Искаме да се радваме на удоволствията на живота, а те изпиват нашите жизнени сили. Искаме да получим всичко от природата, но в крайна сметка откриваме, че природата ни отнема всичко – изчерпва ни, и ни захвърля встрани.

 Ако не беше така, животът би бил само щастие. Но няма значение! С всичките си провали и успехи, с всичките си радости и скърби, той може да бъде една поредица от радости, само ако не бяхме хванати.

 Това е единствената причина за нещастието: ние сме обвързани - били сме хванати. Затова Гита казва: работи постоянно; работи, но не бъди обвързан. Съхрани в себе си силата да се откъсваш от всичко, колкото и да е любимо, колкото и душата да копнее за него, колкото и да са силни спазмите на нещастието, които чувстваш когато го оставяш; въпреки това, запази силата да се откажеш от него, когато и да поискаш. Слабият няма място в този или в който и да е друг живот. Слабостта води до робство. Тя води до всички видове нещастие, физическо или духовно. Слабостта е смърт. Има стотици хиляди микроби, които ни заобикалят, но те не могат да ни навредят, докато не станем слаби, докато тялото не е готово и предразположено да ги приеме. Може би има милиони микроби на нещастието, носещи се около нас. Но няма значение! Те няма да смеят да ни доближат, няма да ни победят, докато умът не е отслабен. Това е голямата истина: силата е живот, слабостта е смърт. Силата е щастие, живот безкраен и вечен; слабостта е постоянно усилие и нещастие: слабостта е смърт.

Обвързването е източникът на всички наши сегашни удоволствия. Ние сме обвързани с нашите приятели, с нашите роднини; обвързани сме с нашите интелектуални и духовни дейности; привързани сме към външни обекти, така че получаваме удоволствие от тях. Какво, от друга страна, носи нещастие освен същото това обвързване? Трябва да се откъснем от печеленето на щастие. Ако само имахме сили да се откъснем по свое желание, не би имало никакво нещастие. Само този човек ще бъде способен да получи най-доброто от природата, който имайки силата да се привърже към нещо с цялата си енергия - притежава силата също така да се отдръпне, когато е необходимо. Трудността се състои в това, че човек трябва да има толкова сили за привързване, колкото и да се откъсне, когато поиска. Има хора, които никога не са привлечени от нищо. Те никога не могат да обикнат и са безсърдечни и безчувствени; те избягват повечето от нещастията в живота. Стената никога не чувства нещастие, стената никога не обича, никога не е наранявана; но тя е стена, в края на краищата. Със сигурност е по-добре да си обвързан и хванат, отколкото да си стена. Затова човекът, който никога не обича, който е коравосърдечен и студен, избягвайки повечето от нещастията в живота - избягва също и неговите радости. Ние не искаме това. Това е слабост, това е смърт. Онази душа, която никога не е чувствала слабост или нещастие - никога не се и пробужда. Това е едно безчувствено състояние. Не искаме това.

 В същото време, ние не само желаем да изпитваме онази могъща сила на любовта, онази могъща сила на обвързването, силата да хвърлим цялата си душа в един-единствен обект, изгубвайки себе си и позволявайки да бъдем унищожени заради други души – което е сила на боговете – но искаме да бъдем по-висши и от самите богове. Съвършеният човек може да постави цялата си душа в тази една-единствена точка на любовта и все пак си остава необвързан.

 Просякът никога не е щастлив. Той само получава своята милостиня заедно със съжаление и презрение към нея, или поне с мисълта, че той е нещо низше.

 Всички ние сме просяци. Каквото и да вършим, искаме нещо в замяна. Всички сме търговци. Търговци сме в живота, търговци в добродетелта, търговци в религията. И уви! - търговци сме и в любовта.

 Ако си дошъл да търгуваш, ако става въпрос за вземане и даване, купуване и продаване, спазвай законите на купуването и продаването. Според тези закони има лошо време и добро време; има вдигане и падане на цените: винаги очаквай да дойде удар. Това е като оглеждането в огледало. Лицето ти е отразено: направиш ли някаква гримаса – ето я в огледалото! Ако се засмееш, и огледалото се смее. Това представлява купуването и продаването, вземането и даването - каквото дадеш, това получаваш.

 Ние сме хванати. Как? Не чрез това което даваме, а от това което очакваме. Получаваме нещастие в отговор на нашата любов; не поради факта, че обичаме, а поради това, че искаме любов в замяна. Няма страдание там, където няма желание. Това желание, това искане е бащата на всяко страдание. Желанията са обвързани със законите на успеха и провала. Желанието неизбежно носи нещастие.

 Затова голямата тайна на истинския успех, на истинското щастие, е следната: човекът, който не моли за отплата, съвършено неегоистичният човек, е най-преуспял. Това изглежда парадокс. Не знаем ли че всеки, който е себеотрицателен в живота, е мамен и нараняван? Привидно да. “Христос е бил неегоистичен и е бил разпнат”. Така е, но също така знаем, че неговото себеотрицание е причината, началото на една велика победа – увенчаването на милиони и милиони животи с благословията на истинския успех.

 Не моли за нищо; не искай нищо в замяна. Дай, каквото трябва да дадеш; то ще се върне при теб – не мисли за него сега, то ще се върне обратно умножено хилядократно – но вниманието ти не трябва да бъде насочено към това. Имаш ли силата да дадеш - дай, и с това се свършва. Научи се, че целият живот е даване, иначе природата ще те принуди да дадеш. Така че дай доброволно. Рано или късно, ще трябва да се откажеш. Дошъл си в живота да събираш. Със завързани ръце, искаш да вземаш. Природата пуска ръцете ти, но слага ръка в гърлото ти. Независимо дали го желаеш или не, трябва да дадеш. В момента, в който кажеш: “Няма да дам”, идва и ударът; ти си наранен. Няма никой, който в крайна сметка да не бъде принуден да даде всичко. И колкото повече човек се бори против този закон, толкова по-нещастен става. Така е, защото не се решаваме да дадем, защото не сме достатъчно смирени да отстъпим пред това величествено изискване на природата - затова сме нещастни. Гората си е отишла, но в замяна получаваме топлина. Слънцето изпарява водата в океана, за да я върне обратно с дъждовете. Ти си машина за вземане и даване: вземаш, за да дадеш. Затова не искай нищо в замяна; и колкото повече даваш, толкова повече ще дойде при теб. Колкото по-бързо можеш да изпразниш тази стая от въздуха в нея, толкова по-бързо тя ще бъде напълнена с външния въздух; а ако затвориш всички врати и всеки отвор, това което е вътре ще остане, но това което е вън никога няма да влезе вътре, и това което е вътре ще застои, ще дегенерира и ще се отрови. Реката непрестанно излива водите си в океана, но винаги се напълва отново. Не преграждай изхода към океана. В момента в който го направиш, смъртта те сграбчва.

 Затова не бъди просяк; бъди непривързан. Това е най-ужасната задача в живота! Не можеш да пресметнеш трудностите по пътя. Дори и да ги приемем интелектуално, ние в действителност не можем да ги разпознаем, докато не ги почувстваме. От разстояние можем да видим общия изглед на един парк: е и, какво от това? Можем да го почувстваме и наистина да го опознаем, единствено когато сме вътре в него. Дори ако всеки наш опит е провал и ние кървим и сме разкъсани на части, все пак и въпреки всичко това, трябва да съхраним сърцето си – трябва да отстояваме нашата божествена същност насред всички трудности. Природата иска от нас да противодействаме, да отвърнем на удара с удар, на измамата с измама, на лъжата с лъжа, да нанесем удар с цялата си сила в отговор. В такъв случай се изисква свръх-божествена сила да не удряме в отговор, да запазим контрол, да бъдем непривързани.

 Всеки ден ние възобновяваме своето решение да бъдем непривързани. Хвърляме поглед назад, поглеждаме миналите обекти на нашата любов и привързаност и виждаме как всеки един от тях ни е правил нещастни. Слезли сме до дълбините на отчаянието заради нашата “любов”! Открили сме себе си в ръцете на други, били сме завличани все по-надолу и по-надолу! Тогава вземаме ново решение: “Отсега нататък ще се владея, отсега нататък ще имам контрол върху себе си.” Но минава време и същата история се повтаря отново! Отново душата ни е хваната и не може да излезе. Птицата е в мрежата, бореща се и пърхаща с крила. Това е нашия живот.

 Знам трудностите. Те са огромни и деветдесет и девет процента от нас се обезкуражават и падат духом, стават песимисти и спират да вярват в искреността, любовта и всичко, което е велико и възвишено. Затова виждаме хора, които в младостта на своя живот са били всеопрощаващи, сърдечни, непринудени и простодушни, превърнати на стари години в лъжливи маски на хора. Техните умове са като заплетени кълба. Те вероятно притежават външно благоразумие в голяма степен. Не са избухливи, не говорят, но щеше да е по-добре за тях да го правят - сърцата им са мъртви и затова не говорят. Не проклинат, не се ядосват - но щеше да е по-добре да могат да се ядосват, хиляди пъти по-добре, да могат да проклинат. Не могат. Смъртта е в сърцето, защото студени ръце са го сграбчили и то не може повече да действа, дори да изрече проклятие, дори да използва лоша дума.

Силите  на  ума

(Лекцията е изнесена в Лос Анжелис, Калифорния, на 8 януари, 1900г.)

По цял свят във всички времена се е вярвало в свръхестественото. Всички ние сме чували за необикновени случаи и много от нас имат личен опит с тях. Бих направил въведение в темата като ви разкажа някои случки от моя собствен опит. Веднъж чух за един човек, който – ако някой отидеше при него с въпроси в ума си – отговаряше на тях моментално; беше ми казано също, че той предсказва бъдещи събития. Бях любопитен и отидох да го видя заедно с няколко приятели. Всеки от нас имаше да го попита нещо наум и за да избегнем всякакви възможни грешки, бяхме записали своите въпроси на листчета, които бяхме сложили в джобовете си. Веднага щом човекът видя първия от нас, той повтори въпросите ни и им отговори. После написа нещо на лист хартия, който сгъна, помоли ме да се подпиша на гърба му и каза: “Не гледай какво пише вътре; сложи го в джоба си и го дръж там, докато не го поискам обратно.” И така с всеки от нас. След това той ни каза за някои събития, които ще ни се случат в бъдеще. После каза: “Сега си намислете някоя дума или изречение от който език си пожелаете.” Аз си намислих едно дълго изречение на санскрит - език, който той въобще не познаваше. “Сега извади листа от джоба си” – каза той. Там беше написано същото изречение! Беше го написал преди час със забележката: “В потвърждение на това което съм написал, този човек ще си намисли това изречение.” То беше вярно. Друг от нас, на когото беше даден подобен лист, който той също бе подписал и сложил в джоба си, беше помолен да си намисли изречение. Той си намисли изречение на арабски, което беше още по-малко възможно за човека да знае; то беше изречение от Корана. И приятелят ми откри изречението написано на листа.

След няколко дни отново отидох при този човек, понеже се съмнявах, че е възможно да съм бил заблуден по някакъв начин първия път. Втория път заведох други приятели и в този случай човекът отново излезе тържествуващ.

Веднъж бях в град Хидерабад в Индия, и ми беше казано за един брахмин там, който може да създаде много неща без никой да знае как и откъде. Този човек имаше бизнес там; той беше уважаван господин. Аз го помолих да ми покаже своите номера. Така се случи, че тогава човекът имаше треска, а в Индия съществува всеобщо вярване, че ако свят човек сложи ръката си върху болен, той ще бъде излекуван. Брахминът дойде при мен и каза: “Господине, сложете ръка на главата ми, за да бъде излекувана треската ми.” Аз отговорих: “Добре; но вие ми покажете своите номера.” Той обеща. Сложих ръка на главата му както желаеше, а по-късно той изпълни своето обещание. Той имаше само парче плат около слабините си, махнахме всичко друго от него. Имах едно одеяло, с което му дадох да се увие, тъй като беше студено, и след това го накарахме да седне в един ъгъл. Двадесет и пет чифта очи го наблюдаваха. Той каза: “А сега напишете нещо, което пожелаете.” Всички написахме имена на плодове, които никога не са расли в тази област - чепки грозде, портокали и така нататък. После му дадохме листчетата. И изпод одеялото заизлизаха купища грозде, портокали и други неща – толкова много, че ако бяха претеглени, биха били два пъти по-тежки от човека. Той ни помоли да опитаме от плодовете. Някои от нас възразиха, мислейки че това е някаква хипноза; но човекът сам започна да яде – така че всички ние също ядохме. Всичко беше наред.

Той завърши като създаде купчини от рози. Всяко цвете беше съвършено, с капки роса по листенцата – нито едно не беше пречупено или наранено. И бяха толкова много! Когато помолих човека за обяснение, той каза: “Това е само сръчност на ръцете.”

Каквото и да беше, изглеждаше невъзможно да е само сръчност на ръцете. От къде се появяваха тези огромни количества предмети?  

Виждал съм много неща като това. Когато пътуваш из Индия, откриваш стотици подобни феномени на различни места. Има ги и във всяка страна. Дори в тази страна ще откриете някои такива чудни неща. Разбира се, без съмнение съществува голяма доза измама в това; но от друга страна, винаги когато видите някоя измама, трябва също да признаете, че тя е една имитация. Някъде трябва да има нещо, което е имитирано; не можете да подражавате на нищото. Подражанието трябва да бъде на нещо истинско по същността си.

В далечното минало на Индия, преди хиляди години, тези неща са се случвали дори повече, отколкото днес. Струва ми се, че когато една страна стане много гъсто населена, психическите сили на хората намаляват. А ако една огромна страна е слабо населена, там вероятно ще има по-големи психически сили. Тъй като са аналитично мислещи, индусите взели тези факти и ги изследвали. И достигнали до някои забележителни заключения – с други думи, създали наука от това. Открили че всички тези феномени, въпреки че са необичайни, са също и естествени; няма нищо свръхестествено в тях. Те са подчинени на съвсем същите закони, както и всеки друг физически феномен. Човек роден с такива способности не е изрод. Тези способности могат да бъдат систематично проучени, практикувани и придобити. Науката занимаваща се с тях, е наречена Раджа йога. Има хиляди хора, които изучват тази наука и за цялата индийска нация тя е станала част от ежедневната религиозна служба.

 Заключението до което се достигнало е, че всички тези необичайни сили са заложени в ума на човека. А неговият ум е част от универсалния ум. Всеки един ум е свързан с всеки друг ум. И всеки отделен ум, където и да се намира, е във връзка с целия свят.

Забелязвали ли сте някога явлението, което се нарича телепатия? Някой, който се намира тук си мисли нещо, а тази мисъл се проявява в някой друг, на голямо разстояние. С подготовка – а не случайно – някой иска да изпрати мисъл на друг ум на голямо разстояние и този друг ум разбира, че идва някаква мисъл и я получава съвсем същата, както е била изпратена. Разстоянието няма значение. Мисълта тръгва, достига другия човек и той я разбира. Ако вашият ум беше нещо изолирано тук, а моят – нещо изолирано на друго място и нямаше връзка между двата, как би било възможно за моята мисъл да ви достигне? В обичайните случаи моята мисъл не ви достига директно - тя трябва да се разложи в етерните вибрации и тези вибрации да влязат в мозъка ви; там те отново се превръщат в мисли – вашите собствени мисли. На едното място има разлагане на мисълта, а на другото – образуване. Но това е заобиколен процес. При телепатията няма такова нещо – тя е директна.

 Това показва, че има непрекъснатост на ума, както йогините го наричат. Умът е универсален. Вашият ум, моят ум, всички тези малки умове, са фрагменти от универсалния ум, малки вълни в океана; и поради тази непрекъснатост, ние можем да предаваме нашите мисли директно един на друг.

Виждате какво се случва навсякъде около нас. Светът е едно цяло от влияния. Част от нашата енергия се изразходва за съхраняването на собствените ни тела. Извън това, всяка частица от нашата енергия е денонощно използвана за да влияем другите. Нашите тела, нашите добродетели, нашият интелект и нашата духовност – всички те непрестанно влияят на другите; и обратно, другите влияят на нас. Това се случва навсякъде около нас. Сега да вземем един конкретен пример. Идва един човек; знаете че той е много учен, неговият език е красив и той ви говори в продължение на един час; но не оставя никакво впечатление у вас. Идва друг човек и ви казва няколко думи, може би не съвсем правилни граматически; въпреки това, той ви прави огромно впечатление. На много от вас се е случвало това. Затова е очевидно, че само думите не винаги могат да създадат впечатление. Думите, дори и мислите, съставляват само една трета от впечатлението, а самият човек – две трети. Това което определяте като личния магнетизъм на един човек, е което се излъчва навън и ви впечатлява.

Ако се вгледаме в големите лидери на човечеството ще открием, че винаги личността е онова, което има значение. Вземете всички големи творци от миналото, големите мислители. Реално погледнато, колко нови мисли са измислили те? Вземете всички произведения, които са ни били оставени от миналите лидери на човечеството; вземете всяка от техните книги и я оценете. Истинските мисли - нови и оригинални – които са били измислени в този свят до днес, възлизат само една шепа. Прочетете в книгите на тези хора мислите, които са ни оставили. Ако го направим, ще видим че те не ни изглеждат велики; и все пак знаем, че в своето време са били големи гиганти. Какво ги прави такива? Не просто мислите, които са измислили, нито книгите, които са написали - има нещо друго, което сега си е отишло и това е тяхната личност. Както вече отбелязах, личността на човека съставлява две трети от неговото влияние, а неговият интелект, думите му – само една трета. Истинският човек, нашата личност е това, което тече през нас – нашите действия са само следствията. Действията неизбежно следват, щом човекът е там; следствието е длъжно да дойде след причината.

Идеалът на цялото образование и обучение трябва да бъде такова създаване на истински хора. Но вместо това, ние винаги се опитваме на излъскаме повърхността. Какъв е смисълът да се полира повърхността, когато под нея няма нищо. Целта и смисълът на всяко обучение е да бъде накаран човек да израсне. Човекът който влияе, който сякаш пръска вълшебство върху хората около себе си, представлява едно динамо от сила и когато този човек е завършен, той може да направи абсолютно всичко, което пожелае; в каквото и да се впусне такава личност, ще го накара да заработи.