Развитие и постижения на българската просвета и култура



Дата21.01.2018
Размер18.71 Kb.
РАЗВИТИЕ И ПОСТИЖЕНИЯ

НА БЪЛГАРСКАТА ПРОСВЕТА И КУЛТУРА



  1. Преход от килийно към светско училище

От всички покорени от Османската империя народи българите са най-близо до столицата Цариград и най-далеч от напредналите европейски държави. Столетия наред са живели изолирани от света. Никой не се грижел за тяхното образование и просвета, с изключение на някои църкви и манастири. Там българите получават най-елементарни познания.Тези училища обикновено се помещават в манастирските жилища, наречени килии, поради което се наричат килийни училища. Все повече се усеща необходимостта от светско образование, от изучаване на география, история, математика, химия, чужди езици.

Гърците по-рано започват своето Възраждане и създават много светски училища включително и по българските земи. Само че там се учи на гръцки, което е проблем за българската култура. Затова се създават гръцко-български училища, напр. в Котел, Свищов.

Книжовник, който работи в българските земи, е Юрий Венелин. Роден е на 22 септември 1802 г. в село Тибава, Украйна.През 1830 г. е командирован в България от Руската академия в Санкт-Петербург. Юрий Венелин е автор на съчинението „Старите и сегашни българи в тяхното политическо, народописно, историческо и религиозно отношение спрямо русите“, издадено в 3 тома през 1829-1841 г. Този труд прави известно името на българите сред по-широк кръг от руската общественост и повлиява на много българи, между които и на Васил Априлов, да осъзнаят своята народност. Неговата книга „Критически изследвания за българската история“ е публикувана посмъртно (с известни съкращения) през 1849 г. в Москва по инициатива на Спиридон Палаузов и със средствата на живеещия в Русия български търговец Иван Денкоглу. През 1853 г. книгата е публикувана изцяло (по ръкописа на автора) в Земун, Сърбия в български превод на калоферския учител Ботю Петков и нейната поява изиграва сериозна роля в развитието на българската историография около средата на 19. век.

Първият българин, който се заема със създаване на светско българско училище, е Петър Берон. Той е роден през 1799 г. в Котел. През 1824 г. с помощта на просветителя Антон Йованович, издава в Брашов „Буквар с различни поучения“ или т.нар. „Рибен буквар“. Наречен е така заради изобразените в края на книгата кит и делфин, възприемани за риби.



Друг български книжовник е Васил Априлов. Той е роден на 21 юли 1789 г. в Габрово. През 1835 г. с помощта на Николай Ст. Палаузов и на други български търговци в странство и на търновския митрополит Иларион, открива в Габрово първото чисто българско взаимно училище, сегашната Априловска гимназия.

  1. Обучение в чужбина

Обучават се във Виена, Прага, Брашов, Париж, Лондон

  1. Видни дейци на училищното дело

Найден Геров, Христаки Павлович


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница