Развитие и преструктуриране на въгледобивната промишленост в националната икономика. Приватизация и социални последици

д-р инж. Кирил Генадиев Радев

София, 2007

Преходът от централизирана към пазарна икономическа система в Р България е стратегическо решение взето на основата на настъпилите съществени промени във външната среда. За постигането на баланс между новите условия и компонентите на вътрешната среда на националната икономика се извършиха мащабни структурни преобразования във всяка една от нейните области, включително и във въгледобивната й промишленост.

Постигнатите резултати от предприетите и изпълнени мероприятия представляват интерес от научен и научно-приложен аспект.

Предвид изложеното следва, че настоящото изследване е актуално, като основните аргументи за целта са свързани със съществуващите взаимовръзки между постигнатите резултати във всяко едно от въгледобивните предприятия, жизнения статус на подотрасъл „Въгледобив” и развитието на общините, на територията на които те са локализирани. От друга страна интерес представлява и по-широкия аспект на процеса, разгледан в контекста на систематичната обусловеност на секторите от националната икономика и резултатите от проведените в тях преобразования.

С цел постигането на оптималност при провеждането на аналитичните дейности като основен инструмент на изследователския процес е използван системния подход. Многообразието от взаимовръзки на анализираните процеси аргументират неговото приложение, а резултатите от използването му доказват ролята на науката в подготовката и провеждането на икономическите реформи.

Основната цел на изследването е: извеждане на организационните и социално-икономическите характеристики на процесите на преструктуриране в националния въгледобив.

За реализацията на поставената цел са дефинирани следните научни задачи:

• 
  Анализ на външната и вътрешната среда на предприватизационния период на подотрасъл „Въгледобив”;
  
• 
  Оценка на процесите на преструктуриране и постигнатите резултати от реформите в подотрасъл „Въгледобив”;
  
• 
  Извеждане на основните социално-икономически резултати от проведените структурни реформи в подотрасъл „Въгледобив” и тяхното отношение към развитието на взаимосвързаните с подотрасъла икономически структури.
  

• 
  Модели за анализ на психологията на персонала и неговото поведение;
  
• 
  Методи за икономически анализ;
  
• 
  Теория на мотивацията;
  
• 
  Методи за организационно проектиране;
  
• 
  Методи за стратегически анализ.
  

Приетата методика за изследване и анализ е съобразена със спецификата на подотрасъла и с особеностите на подходите, използвани за неговото преструктуриране.

1. 
   Особености на предприватизационния период на въгледобивната промишленост в Р България
   

С разпадането на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) след 1989 г. и преориентацията на всички негови страни-членки от команден към пазарен икономически модел на развитие Р България изпадна в ситуация на невъзможност да постига своите планови производствено-икономически показатели. Основната причина за това се оказа ограничената гъвкавост на нейната управленска структура, като цяло несъвместима с новите характеристики на компонентите на външната й среда. Това предизвика свиване на производството до оптимални размери, неизползване на капацитивните възможности на организациите и загуба на конкурентноспособност на структуроопределящи за националната икономика отрасли.

За излизане от създалата се ситуация се извърши спешно трансформиране на командната икономическа система в структура от пазарен тип, с всички произтичащи от това последствия.

Като елемент на енергийния сектор, подотрасъл „Въгледобив” също беше преструктуриран, в контекста на всеобхватната структурна реформа в икономиката на страната. За целите на настоящата разработка ще бъдат анализирани икономическите, социалните и екологичните показатели на неговата външна среда, като елементи, характеризиращи възможностите за устойчиво развитие на националната икономика.

Икономическите показатели са съществен компонент от извадката показатели, разработени от Комисията за устойчиво развитие на Организацията на обединените нации (ООН). Това обстоятелство е аргументирано от техните съдържателни характеристики и всеобхватност, позволяващи извършването на задълбочен анализ на дейността на субектите на икономическата реформа. От друга страна стойностите на икономическите показатели са едни от основните критерии за готовността на страната за членство в структурите на Европейския съюз (ЕС).

За целите на настоящия анализ ще бъдат анализирани единствено показателите – брутен вътрешен продукт (БВП), външнотърговски стокообмен, инвестиционна политика и динамика на външния дълг на страната.

За периода 2005 г. – 2007 г. стойността на БВП (първо тримесечие) е нараснала с 7 642 647 млн. лв. (39.94 %), а в процентно изражение за периода 1996 г. – 2006 г. промяната е в размер на +278.7 % (Таблица 1).

(Млн. лв.)

Като цяло положителния тренд на БВП за разглеждания период трябва да се оценява в пряка функционална зависимост с правилата и принципите на въведения през 1997 г. Валутен борд, чрез който се осигуриха възможности за планово и устойчиво управление на паричната система и фискалната политика на страната.

За периода 1995 г. – 2005 г. се извърши трансформиране на приноса на отделните видове сектори (аграрен, индустрия и услуги) в общия размер на БВП. В следствие на проведените структурни реформи се наблюдава значително намаление на относителния дял на сектора „Индустрия” (от 36,7 % през 1996 г. до 24,5 % през 2002 г.) и запазване на относителния дял на сектора „Услуги” в границите на 52,7 % за 2002 г.

В периода 1995 г. – 2002 г. по показателя „Индекс на физическия обем на реален БВП на човек от населението” Р България е на последно място сред всички страни от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) и страните от ЕС – 15 (Таблица 2) .