Развитие на европейското законодателство по опазване на околната среда



Дата23.07.2016
Размер213.12 Kb.
#2772

РАЗВИТИЕ НА ЕВРОПЕЙСКОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО ПО ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА

С нарастващия интерес към опазването на околната среда през 70-те години ЕС започва да играе важна роля, като създава възможност за координация на усилията за предотвратяване на замърсяването на западноевропейския регион в по-широк обхват. Законодателството на Общността стои над националното законодателство и така се постига един по-цялостен подход към ЗОС. Развитието на правната уредба на опазването на околната среда може да бъде разгледано в няколко фази:


І.1 Първата фаза

Първата фаза започва с влизането в сила на оригиналната версия на Договора за ЕИО на 1 януари, 1958г. и продължава до 1972 г. През нея институциите на Общността не са обръщали специално внимание на политиката по опазване на околната среда (ООС), с изключение на инцидентни решения, които е било възможно да бъдат разгледани като мерки по ООС, напр. Директива 67/548, за класификацията, амбалажа и етикетирането на опасни вещества и през 1970г. – Директива 70/157 за допустимите нива на шумоотделяне на моторите.


І.2 Втората фаза

Тя започва през 1972г. на срещата на Европейския Съвет, с Декларация, в която е обявено, че икономическото разширение трябва като приоритет да смекчи разликите в условията на живот. Ето защо институциите на Общността са били помолени да подготвят точна програма за действие до 31.07.73 г. Декларацията има действие до влизането в сила на Единния Европейски акт /ЕЕА/ на 01.07.87г. В декларацията от срещата на Съвета на Европейските Общности и на представителите на правителствата на държавите-членки относно плана за действие по ООС може да се прочете: “Задачата на ЕИО е да подпомогне хармоничното развитие на икономическите дейности в Общността и продължително и балансирано разширяване, което е немислимо без ефективна кампания за борба със замърсяването или подобрение на качеството на живот и защита на ОС”. В същност тази декларация означава, че при разширително тълкуване на “икономическо разширение” е можело ООС да се приеме като предмет на решенията на Общността.

Белег на втората фаза е, че политиката по ООС е била развита на базата на Договора, който няма специфични компетенции по отношение на ООС. Разглежданите случаи се подвеждат под хипотезите на чл.100 и чл.235 (сега чл.95 и 308) от Договора за ЕИО. Примери за мерки по опазване на околната среда от този период са Директива 85/210 за оловното съдържание в петрола, Директива 73/404 за праховете за пране, Директива 78/1015 за допустимите нива на шумоотделяне на МПС. Чл.100 се е прилагал при случаи, в които различията в националното законодателство по ООС е водело до вредни последици за общия пазар. Общо, законодателството през този период, до Единния Европейски акт, се е основавало на чл. 100. Като се има предвид принципът, че властническите правомощия на Общността се простират само до указаните в Договора, чл.100 не е можел да се приложи по отношение на по-всеобхватни мерки по ООС, отколкото е било необходимо за правилното функциониране на общия пазар.

С цел да се запълни тази празнота, Съветът се е обърнал към чл.235 от ДЕИО, сега чл.308 Договора за ЕО. Тази норма може да се използва ако действията на Общността докажат, че са необходими за постигане на една от целите на общия пазар и Договорът не осигурява необходимите правомощия. Основен момент е делото “АБДУ”, в което Съдът за пръв път признава защитата на ОС като една от основните цели на Общността. Това означава, че чл.235 може да се използува като правно основание за политиката на Общността, а не само като допълваща чл.100 ДЕИО.


І.3 Третата фаза

Тя започва на 01.07.87г., когато влизат в сила промените в ДЕИО, в резултат от ЕЕА (единния европейски акт) и продължава до влизането в сила на договора за ЕО от Маастрихт. През тази фаза за пръв път целите на политиката по ООС са били инкорпорирани в договор и чрез чл.130r, 130s, 130t, 100a, (3), 100a, (4)са утвърдили задачата на Общността да развива политиката по ООС.


І.4 Четвъртата фаза

Това е фазата след Маастрихт и започва от 01.11.93г. със сключването на ДЕО. За пръв път чл.2 и чл.3 споменават термина “ОС” сред целите и дейностите на Общността. За пръв път решение по ООС може да се вземе с квалифицирано мнозинство. Статусът на програмите на действие на Общността претърпява промяна, а именно – че те могат да се приемат чрез съвместни решения, което означава, че Европейският парламент може да упражни вето.


І.5 Петата фаза

Тя започва след Договора от Амстердам, който въвежда промени в юридическите рамки на европейската политика по ООС, променя се чл.2 ДЕО, като се постига формулировка, по-свързана с международната практика в областта на политиката по ООС. Въвежда се задача на Общността да осигури високо равнище на защита и подобрение на качеството на ОС. Трето подобрение е провеждането на интеграционния принцип на чл.6 ДЕО, според който изискването за защита на ОС трябва да се включи в дефиницията и приложението на други политики на Общността като основен принцип на правото на ЕО.

Съществен момент е промяната във вземането на решения. Процедурата по вземане на съвместни решения става стандартна за законодателството по ООС. Приема се, че от новите членове ще се изисква да унифицират изцяло законодателството си с това на Общността. Това, обаче, е свързано със създаване на нова административна инфраструктура, която да осигури ефективното прилагане на новите екологични правила. Комисията набляга на това, че всички нови инвестиции трябва да са съобразени с европейските стандарти от самото начало.
ПРИНЦИПИ НА ЕВРОПЕЙСКОТО ПРАВО ВЪВ ВРЪЗКА

СЪС ЗАЩИТАТА НА ОС
2.1 Принцип на принадлежността

Защо е необходимо да се занимаваме с правната база на Европейската политика по ООС – защото според правото на Общността нейните институции нямат неограничените правомощия на националните законодатели да предприемат каквито си пожелаят мерки, а правомощията им са ограничени от договора, така както е предвидено в неговия чл. 5. Ето защо правната база е от значение, за да се определи степента на компетентност на Общността по тези въпроси и по този начин – валидността на мерките, предприети на базата на тази компетентност.

На следващо място се налага с оглед съблюдаване на процедурата по вземане на решения, когато се приема определена мярка по ООС, защото според Съда “изборът на правилното правно основание зависи от основния предмет на мярката”.
2.2 Принцип на пропорционалност и подчинение

Втората алинея на чл.5 от ДЕО се обръща към принципа на подчинение в общ смисъл: “В области, които не се обхващат от нейната изключителна компетентност, Общността предприема действия в съответствие с принципа на субсидиарността само ако и доколкото целите на предложеното действие не могат да бъдат достатъчно добре постигнати от страните членки и по тази причина могат да бъдат постигнати по-успешно от Общността, заради обхвата и ефекта на предлаганото действие”.

Принципът съдържа както положителен, така и отрицателен критерий и според Амстердамския Протокол за приложението на принципа на субсидиарност, трябва и двата да са налице, за да бъде оправдано прилагането на мярката, а също така проблемът да има транснационален аспект, който не може да бъде регулиран от действия на държавите-членки.

Друг важен елемент, според Протокола, е дали действието само на държава-членка или бездействието на Общността могат да противоречат на изискванията на Договора, като например необходимостта да се избегне нарушаването на конкуренцията или да се избегне ограничаването на търговията или да се увеличи икономическото или социално единство.

Третата основна линия за приложение на принципа е дали действието на ниво Общност ще доведе само до положителни резултати, с оглед степента или ефектите, сравнени с действията на ниво държава-членка. Тук е мястото да се каже, че постигането на определено минимално ниво на защита в Общността може да се постигне ефективно само чрез законодателство на Общността, като се спазва ал.3 от чл.5 от договора – “Което и да е действие на Общността не ще надхвърля необходимото, за постигане на целите на този договор”.

Това е утвърждаване на принципа на пропорционалността. Общността трябва да избере мерки, които да гарантират възможно най-голяма свобода на националното решение и трябва да бъдат съобразени с националната правна система. Въвежданите стандарти трябва бъдат за достигане на определен минимум, като на държавата-членка трябва да се даде възможност за по-стриктни мерки, да се използуват необвързващи инструменти като например препоръки и т.н. Пример за това е Регламент № 880/92г. за присъждане на еко-етикет, който действа на съвсем доброволни начала. Също така се използуват споразумения между държавни институции и производители, с оглед внедряване на екологичната политика – напр. между Комисията и Европейската автомобилна индустрия от 1998г.

Когато трябва да се постигнат определени цели по външните граници на Общността, се ползват регламенти, защото имат директен ефект, също така когато се дават права директно на производителите, вносителите и др. или им се вменяват задължения.

Както вече бе посочено, стремежът е към постигане на минимални стандарти. От друга страна минималните стандарти се използуват по-рядко в Общностното право по ООС по отношение на стандартите за продукти. Съдът също се стреми да разглежда правото на общността в светлината на принципа на пропорционалност. Напр. в делото “Стандли” Съдът е казал, че “Директивата съдържа гъвкави разпоредби, които дават възможност на държавите-членки да спазват принципа на пропорционалност при прилагането на мерки, които те приемат и националният съд трябва да се увери, че принципът е спазен”.


2.3 Принцип на интеграцията

Той е уреден в чл.6 от ДЕО – Изискванията за защита на ОС трябва да бъдат интегрирани в дефиницията и прилагането на политиките на Общността и действията по чл.3 и по-конкретно с оглед осигуряване на устойчиво развитие.

Това е известно като външна интеграция или интеграция между целите по ООС и политиката на другите икономически сектори. Принципът е въведен в ДЕО с единния Европейски акт. Договорът говори за изисквания за защита на екологията, което означава, че се включват целите по чл.174, т.1, т.2 и т.3 ДЕО.

Принципът е създаден, за се гарантира, че съблюдаването на околната среда ще бъде взето предвид при разрешаването на проблеми дори на търговската политика. Начинът, обаче, по който следва да се разрешават потенциални конфликти между ООС и функционирането на вътрешния пазар, не може да бъде подсказан от принципа на интеграция сам по себе си, а на фона на прецедентното право според принципа на пропорционалност. В делото “Чернобил І” Съдът е постановил, че “Принципът, че всички мерки на Общността трябва да задоволяват изискванията на защита на екологията, означава, че една мярка на Общността не може да бъде част от действията на Общността по въпросите на ОС, просто защото зачита тези изисквания”. Друг важен аспект, когато се оценява правния статус на интеграционния принцип е дали законосъобразността на действията на Комисията и Съвета може да бъде разгледана под светлината на този принцип. Отговор е даден в делото “Бетати” (за законността на регламента за озона), изводът от което е, че само в изключителни случаи една мярка може да бъде отменена, поради това, че определени изисквания на ООС не са били взети предвид достатъчно.

Принципът на интерграцията няма директни правни последици от неспазването му, но последиците са индиректни, с оглед това, че Комисията и Съветът съблюдават спазването му при правните си актове.
2.4 Основните права и ОС

Според чл.6 от ДЕО ЕО спазва основните права, както са гарантирани от Европейската конвенция за защита човешките права и свободи като основен принцип на Европейското право. От чл.2 – право на живот и чл.6 и чл.13 – достъп до съд, чл.8 – право на личен живот, чл.10 – свобода на изразяване може да се направи изводът, че тези разпоредби са от значение за защитата на ОС.


3.Чл.174 ДЕО
3.1 Цели на Европейската политика по ООС.

Те са формулирани в чл.174 ДЕО:

запазване, защита и подобряване на качеството на ОС

закрила на здравето на човека

разумно и рационално използване на природните ресурси

поощряване на мерките на международно ниво за справяне с регионалните или световни проблеми на ОС


3.1.1 Запазване, защита и подобряване

Това е една много обща и неопределена цел, а терминът “околна среда” няма дефиниция в Договора. Ето защо възникват следните проблеми:

Включва ли целта защита на природните и земни ценности? Отговорът е, че не само мерки, които имат директен ефект върху подобряването на ОС, но и такива, чийто ефект е не толкова пряк, попадат в тази цел. Също така спорно е, дали вземането на решения с оглед процедурния аспект на еко-законодателството, като напр. правна защита и др. също могат да се причислят към тази цел. Еко-одитът също спада към тази цел.

Различен е въпросът дали комисията може сама да се сезира с местен или регионален екологичен проблем, след като чл.174 не съдържа подобно ограничение. Тук трябва да се вземе предвид принципа на подчинение, като спазването му може да доведе до определени ограничения. Именно това е предвидено в Директивата за биологичното разнообразие, чл.2, ал.3 – че защитните мерки, предприети с оглед тази директива трябва задължително да са съобразени с регионалните и местни характеристики.


3.1.2 Защита на Човешкото Здраве

Защитата на човешкото здраве е по-широка концепция от защитата на общественото здраве. Последното включва мерки за опазване на колективното здраве в определено общество. Двете не са много ясно отграничени в решенията на Съда на Европейските общности и той ги приравнява в едно от решенията си – “С оглед това не се спори, че националните правила са насочени към защита на общественото здраве и че по този начин попадат сред изключенията, предвидени в чл.36 (сега чл.30)



3.1.3 Разумно и рационално използване на суровините

Тази цел е въведена с ЕЕА, в заключителната декларация към който е казано, че “Конференцията потвърждава, че действията на Общността в сферата на екологията не може да пречат на националните политики по използване на енергийните ресурси”.

Под “природни ресурси” според Стокхолмската декларация се разбират “естествените ресурси на земята, включващи въздуха, водата, земята, флората и фауната и особено представителните примери на природните екосистеми”. Може да се заключи, че тази цел също има широк обхват.
3.1.4 Регионални или световни еко-проблеми

По време на ЕЕА се е дискутирало до каква степен са ограничени целите на Общността в териториален смисъл, но в съвременния вариант на ДЕО става ясно, че във всеки случай чл.174 позволява екстериториални мерки. Съществуващата практика е била утвърдена чрез включването на поощрителни мерки на международно ниво, за да се справи със световните еко-проблеми.


3.2 Принципи на Европейската политика по ООС

Те са изложени в чл.174, ал.2 и са: принцип на закрила на високо равнище, Принцип на предпазливост, принцип на предотвратяването или предприемането на превантивно действие, принцип че замърсяването следва да бъде отстранено приоритетно още при източника, принцип че “замърсителят плаща”, защитна клауза.


3.2.1 Високо равнище на защита – един от най-важните принципи на Европейската еко-политика. Както е прието в Амстердамския договор, новият чл.95, тл.3 “ Комисията, в своите предложения, предвидени в ал.1, относно здравето, сигурността, ООС и закрила на потребителя, приема за база високото равнище на закрила, като взема предвид в частност всяко ново развитие, основаващо се на факти, установени от науката. В рамките на съответните си правомощия Европейският Парламент и Съветът също ще се стремят да постигнат тази цел.”

Приложимостта на принципа е ограничена, видно от чл.174, ал.2 от разнообразието на ситуацията в различните региони на Общността.


3.2.2 Принцип на предпазливост

Свързва се с това, че ако има силно съмнение относно това, че определена дейност може да има вредни последици за ОС, по-добре да се действа преди да е станало твърде късно, отколкото да се изчакат научните доказателства, от които да се установи неопровержимо това. Що се отнася до това кое е приемливото равнище на риск за обществото – това е политическа отговорност. Мерките, обаче, следва да са пропорционални на избраното ниво на защита, недискриминационни, съвместими с подобни вече предприети мерки, основани на изучаването на потенциалните ползи и цената на действието или на бездействието и възможността да бъдат преразгледани в светлината на новите научни изследвания.


3.2.3 Принцип на предотвратяването

На него се основава политиката на Общността и той е включен в ДЕО чрез ЕЕА. Той позволява вземане на мерки в един по-ранен стадий, преди нанасянето на вредите – например Директива 94/62 за опаковките и отпадните продукти, от която става ясно, че най-доброто за предотвратяване появата на отпадъци е намаляването на обема на оборота им. Превантивни мерки могат да бъдат: уведомяването на компетентните национални органи под формата на проект за мерки, за да може ЕО да приеме съответните законови актове на цялата територия; изискване за оценка на въздействието върху околната среда за някои важни инфраструктурни проекти; налагане на изисквания към индустриалните предприятия да вземат мерки за предотвратяване на екологични катастрофи; задължение да се уведомят общинските власти при износа на продукция, мерки за ограничаване и дори забрана за пренасяне на отпадъци в ЕО.


3.2.4 Принцип че замърсяването следва да бъде отстранено приоритетно още при източника

Европейската политика цели отстраняване на причината за възникване на вредата. Принципът също включва предпочитане на стандартите за количествата емисии отколкото такива за качеството на ОС, особено що се отнася до замърсяването на водите и въздуха. Той е от особено значение в контекста на трансграничното замърсяване, като например замърсяване от киселинни дъждове. Източникът на такова замърсяване може да бъде в една държава, а неблагоприятните последици да засегнат друга държава. Принципът е бил обаче ограничен от Съда – делото “Уолун уейст”, в което Съдът е постановил, че принципът означава всеки регион, община или друг орган на местна власт да вземе мерки, които са необходими за събиране, преработване и извозване на собствените им отпадъци и сметището трябва да е колкото се може по-близко до източника, за да се съкрати транспорта.


3.2.5 Принцип “Замърсителят плаща”

Заплащането от страна на тези, които замърсяват, на дейностите за борба със замърсяването би ги мотивирало да намалят замърсяването и да търсят начини за използване на по-съвършени продукти или технологии. Отделно от това принципът може да се въведе чрез въвеждане на еко-стандарти, на глоби или създаване на система на от отговорности, която да гарантира, че замърсителят понася разноските за прочистване. Това от друга страна освобождава хората, които нямат нищо общо със замърсяването, от разходи за борба с него.


3.2.6 Защитна клауза – ал.2 на чл.174 ДЕО предвижда, че директива или правило може да включи защитна клауза, която да позволи на страната-членка да взема мерки с спешни случаи. Така напр. в Директива 67/548 е казано, че когато държавата-членка има достатъчно оправдателни причини, за да приеме, че продукт, приет като задоволяващ изискванията на Директивата, въпреки това представлява заплаха за хората или обществото, може временно да спре или да забрани изнасянето му на пазара или да постави специални условия в тази връзка, като уведоми Комисията и другите членки за действията си и причината за тях.
3.3 Аспекти на политиката, които трябва да се вземат под внимание - това са: наличната научна и техническа информация, екологичните условия в различните региони на Общността, потенциалните ползи и цена на действието или бездействието, икономическо и социално развитие на Общността като цяло и балансирано развитие на нейните региони.
3.3.1 Наличната научна и техническа информация – действието на този критерий, според ЕЕА, е с цел Общността да предприема действия само когато има достатъчно данни, за да се прецени, че определено действие или продукт има вредно значение.

3.3.2 Екологичните условия в различните региони на Общността – свързва се с еко-политиката, основана на качеството на ОС в даден регион. И тук отново от гледна точка на принципа на източника, предпочита се въвеждането на стандарти на емисии пред такива относно качеството на ОС.
3.3.3 Потенциалните ползи и цена на действието или бездействието – този принцип изисква преценка на горното. Освен това ползите за ОС и действията във връзка с нея от страна на Общността води до разходи за страните-членки в смисъл – законодателство, административна организация, прилагане и др., както и за частните лица – например заводи, производители, вносители на стоки, вредни за ОС. Пример за това как ЕС прилага този принцип е Директива № 84/360 за борба със замърсяването на въздуха от индустриални предприятия.
3.3.4 Диференцирана еко-политика

Тя може да бъде предприета въз основа на икономическото и социално развитие на Общностните региони, като се съобразява с особеностите им. Например Директива № 88/609 за ограничаване на емисиите на определени замърсители във въздуха от големи горивни инсталации. Според чл.5 Испания е временно оправомощена да прилага по-облекчени стандарти за емисии от нормално посочените в директивата, защото Испания се нуждае от особено голямо количество нови капацитети, за да се постигне ръст на енергетиката и индустрията.

Също така прилага се финансова помощ от Общността за тези страни-членки, които не могат да се справят със стандартите.
Чл.175 ДЕО

След Договора от Амстердам процедурите се намаляват от четири на три. Сега стандартната процедура е регламентирана в ал.1 на същия чл.: “Съветът, действайки съобразно с процедурата по чл.251 и след консултация с Икономическия и Социален Комитет и Комитета на регионите взема решение какво действие да бъде предприето от Общността, за да бъдат постигнати целите на чл.174.” Според втората алинея Съветът, действайки единодушно, по предложение на Комисията и след консултиране с Парламента, Икономическия и социален комитет и Комитета на регионите, приема:

-разпоредби от финансов характер

-мерки за планиране на градовете и селата, за ползването на земята, с изключение на обработката на отпадъците и мерките от общ характер и за управлението на водните ресурси

-мерки, които съществено влияят върху избора на страната-членка между различните енергийни източници и общата структура на енергийното й снабдяване

Под “разпоредби от финансов характер” се има предвид само мерки относно данъци, но не и относно цялостното вземане на решения, свързано с финансови инструменти. Процедурата по вземане на решения не се различава от тази по чл.93 и двете изискват единодушие, но разликата е в правните им последици, които чл.176 свързва с решенията приети по реда на чл.175.

Друг проблем е с тълкуването на добавката “допълнително” и се счита, че когато еко-мярката има само инцидентен фискален ефект предварителното вземане на решение по чл.175, ал.2 се прилага. Изключение от сферата на действие на чл.175, ал.2 са: мерките засягащи планирането на градовете и селата. Това означава, че всяка политика относно ареалите би следвало да се приема единодушно, което правило, обаче, е неясно. Според чл.12 от Директива 96/82 за контрол върху основните рискове, включващи опасни вещества, държавите-членки трябва да осигурят при политиката по управление на земята предотвратяване на основните рискове и предотвратяването на последиците от нещастни случаи.

Изключение от изискването за единодушие се прави и за управлението на отпадъци и мерки от общ характер. Такива мерки са тези, които регулират планиране на града и селото и използването на земята и не се покриват от изискването за единодушие на чл.175, ал.2.

Третият елемент от алинеята е проблематичен – “значителния ефект” и правилно се обръща внимание на данъците за въглероден двуокис. Дали такъв данък значително влияе на избора на източник на енергия. Друг пример е Директива 88/609 за ограничаване на емисиите на определени замърсители във въздуха от големи горивни инсталации – тези изисквания са толкова стриктни, че страните, които използуват въглища за енергетиката, определено срещат значителни затруднения.

Според чл.175, ал.2 Съветът може, като действа единодушно да дефинира по кои въпроси решенията се вземат с квалифицирано мнозинство и това е третият начин за вземане на решения.

Съвместното вземане на решения се прилага и в случаите на приемане на “общи програми за действие относно приоритетните цели”, като може да се заключи, че тези програми могат да покрият целия екологичен спектър.

Отделно от ДЕО има и други процедури – например чрез делегирано законодателство. Пример за това е Директивата за отпадъците – тя съдържа няколко анекса, описващи категориите отпадъци, както и операциите, които могат да се извършват при преработката им. Изменения в Директивата могат да бъдат внесени чрез процедура чрез комитет. Процедурата започва като представител на Комисията подава до Комитета списък на мерките, които следва да се приемат. Комитетът дава становище в определен срок и ако мерките съответстват на становището, Комисията ги приема, а в противен случай тя изпраща предложение на Съвета, който от своя страна действа с квалифицирано мнозинство.


5. Чл.95ДЕО

Според него Съветът, действайки в съответствие с процедурата по вземане на съвместни решения, предприема мерки за сближаване на националните законодателства, “които имат за цел създаването и функционирането на вътрешния пазар”. Много мерки могат да бъдат охарактеризирани като еко-мерки със съществено влияние върху вътрешния пазар. Чл.95, ал.3 показва, обаче, че определени мерки попадат в обсега на тази разпоредба. Затова може да се каже, че хармонизирането на условията, под които определени продукти, вредни за ОС, се пускат на пазара, е важно за свободното движение на стоки.

Много други мерки също могат да се свържат с функционирането на вътрешния пазар. Така например ограничаването на стойностите на емисиите регулира максималните допустими нива на емисии на определени вещества и съответно се отразява на инвестициите, които компаниите правят с оглед конкурентноспособността си.
5.2 Инцидентни ефекти върху вътрешния пазар

Въпросът, който възниква, е до каква степен еко-мерките с по-дифузен ефект върху конкурентноспособността на компаниите могат по принцип да попаднат в обхвата на чл.95. Съдът е признал, че задължението, съдържащо се в Рамковата Директива 91/156 за отпадъците, според което държавите-членки трябва да вземат необходимите мерки, за да се осигури преработката или разпореждането с отпадъци без да се застрашава човешкото здраве и ОС, може да има определен хармонизиращ ефект. Самият факт, обаче, че се засяга вътрешният пазар, не е достатъчен, за да се приложи чл.95. Това дело показва, че една мярка може да не попадне в обсега на чл.95, в случай, че ефектът на постигане на пазарна интеграция е само инцидентен. Също така Съдът е отбелязал, че основната цел на Директивата е по-скоро ООС, а не пазарна интеграция. В делото “Чернобил ІІ” е обсъдена валидността на регламент № 3954/87, тъй като то поставя максимални забранени нива на радиоактивно заразяване на хранителните стоки. Парламентът е заключил, че това е вътрешнопазарна мярка, която трябва да бъде основана на чл.95 Съдът, обаче, е стигнал до извода, че правилото е създадено, за да защити общото здраве и против опасността от радиоактивни храни. Според него забраната за разпространяване “ е само едно условие за ефективността на прилагането на максимално допустимите нива. Ето защо то има само инцидентен ефект върху хармонизирането на условията за свободно движение на стоки в Общността, доколкото, чрез приемане на унифицирани защитни мерки, се избягва нуждата да се търгува с храни, които са претърпели радиоактивно заразяване, за да станат обект на национални мерки”. В резултат от това мярката попада извън обсега на чл.95.

Изводът е, че чл.95 по принцип е повече от достатъчен, за да служи като база за мерки за сближаване на националните законодателства по еко-стандартите и за еко-мерки, които премахват пречките на конкуренцията в определена индустрия. Също така друг извод е, че когато ефектите са от инцидентен характер, мярката попада извън обсега на чл.95 и трябва да се основе на чл.175.
5.3 Въпросът за дуалистичната правна база

Т.като мерките попадат в обсега на действие на чл.175 или чл.95 въпросът е какво да се прави, когато от мярката не става ясно към коя правна норма трябва да се отнесе. Въпреки това, Съдът е приел, че в такива случаи следва да се комбинират процедурите по вземане на решения така, че по-усложнената процедура да е спазена.


6. Други инцидентни правни основания

6.1 Нормите на общата аграрна политика

Според чл.33 ДЕО целите на тази политика са: увеличаване на продуктивността, осигуряване на добър жизнен стандарт за хората, занимаващи се със селско стопанство, стабилизиране на пазара, гарантиране на снабдяването с продукти и гарантиране, че доставяните продукти достигат до потребителите на достъпни цени. Еко-изискванията са взети предвид при някои мерки, макар и частично.

Мерки се вземат и при общата транспортна политика.

6.2 Хармонизиране на непреките данъци

За да се постигнат определени екологични цели, трябва да се използуват определени финансови инструменти. Такъв инструмент е непрекият данък. Държавите-членки използуват екологичния критерий, за да оправдаят данъчната диференциация. С една дума ДЕО разрешава по-високото облагане с данъци на стоки с по-вреден ефект върху ОС от тези, с по-малък такъв, което пък води до влияние върху вътрешния пазар и това се основава на чл.93. Въпреки това, обаче, тази разпоредба не е основание за истинска еко-такса в смисъла на такава, въведена от Общността и за Общността. Единствената база за такава такса е чл.175, ал.2 и във всички случаи ще изисква разширително тълкуване.


6.3 Изследвания и технологично развитие

Целта на Общността е да се утвърди научната и технологична база на индустрията и да стане по-конкурентноспособна на международно ниво. Петата рамкова програма на ЕО за изследване, технологично развитие и демонстрационни дейности разглежда четири теми, три от които са свързани с ОС. Три специфични програми вече са били приети на тема “енергетика, ОС и поддържащо развитие”.


6.4 Ядрена Енергия и Основни стандарти за сигурност

Тези проблеми се уреждат с договора Евратом, чл.30-39 на който предвиждат, че следва да се приемат основни стандарти за опазване на здравето на работниците и обществото от опасността от йонизираща радиация. Според чл.39 “основни стандарти” означава – максимално допустими дози, съвместими със съответната сигурност, максимално допустими нива на заразяване и излагане, основни принципи, ръководещи здравното наблюдение на работниците. Съдебната практика показва, че ако мерките на Съвета целят запазване на здравето на обществото и работниците от радиоактивност, те биха попаднали в обсега на чл.31. В делото “Чернобил І” Парламентът е опитал да ограничи обсега на тази разпоредба до мерки, засягащи защитата против първоначална радиация, с други думи изпусната директно от ядрен завод. Съдът, обаче, е отхвърлил това рестриктивно тълкуване. Единственото ограничение може да се намери в целите на чл.31.


6.5 Други разпоредби на Евратом

Според чл.37 всяка държава-членка трябва да осигурява на Комисията обща информация, свързана с каквито и да е планове за разпореждане с радиоактивни отпадъци, в каквато и да е форма.



7. Основни инструменти за подобряване на състоянието на ОС

Във връзка с по-широката информираност на националните власти и обществеността по екологичните проблеми са приети следните инструменти:



  • Директива за свободен достъп до информация за замърсяването на ОС, която задължава властите да предоставят при поискване информация на всяко ФЛ или ЮЛ за ОС.

  • Директива за Оценка на въздействието върху околната среда

  • Създадена е Европейска Екологична Агенция, която доставя данни за ООС

  • Регламент за екоетикет за екологични продукти, приет през 1992г. Според него производителят може да кандидатства за екоетикет пред съответните власти, които след оценка и консултация решават дали да му се предостави. Екоетикетът е относителна мярка за продукти, които са в двадесетте процента най-малко вредни

  • Екоодит – доброволна екологична програма, която изисква от участващите дружества да включат екологичните стандарти в процесите си на производство.

Финансовите инструменти за ЗОС се основават на структурните фондове и програмата “Лайф”. Тя е създадена през 1992 г. и чрез нея се осигуряват средства за проекти на ЕС в областта на екологията.

В сферата на замърсяването на водите са приети определен брой директиви за защита на реките и подпочвените води. Установени са качествени стандарти за питейната вода, водата за къпане, сладките води, подходящи за отглеждане на риба и стриди.

В областта на замърсяването на атмосферата се въвеждат мерки за борба със замърсяването, причинено от ел.централи, отделяне на газове от МПС и др.

По отношение на шумоотделянето са приети директиви, фиксиращи максималните нива на шумоотделяне за коли, камиони, трактори, самолети и строителни машини.

В областта на химическите продукти са приети директиви за етикетирането и амбалажа на опасните вещества и за състава на праховете за пране.

Приемат се планове за действие по ООС, също така са въведени бизнес награди за ООС в полза на компании, които имат изключителен принос в тази област. Тази награда е била присъдена през 2000 г. и ще бъде присъдена отново през 2004 г.


Кремена Лазарова

Съдия в Окръжен съд Бургас

2003 г.



Програма ФАР, хоризонтален проект “Обучение на съдии



по право на ЕС” (2001-2002)


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница