Характеристики на материално-техническа инфраструктура

Пътната мрежа на територията на МИГ Кнежа е изградена от републикански пътища с обща дължина 8 км., второкласен път Кнежа-Плевен, и от 197 км. четвъртокласна пътна мрежа. Състоянието на настилките не е добро, но ежегодно се извършват ремонтни дейности. Водопроводната мрежа на територията на МИГ Кнежа е 210 км. и обхваща всички селища. По данни на НСИ 100% от населението е водоснабдено. Мрежата, обаче, е изградена от азбестоциментови тръби, които се експлоатират от над 50 години, крайно амортизирани са, което предполага появата на постоянни аварии. Крайно належащо е подмяна на съществуващата водопроводна мрежа с полиетиленови тръби. По-наложителни са, обаче, инвестиции за разширяване на канализационната мрежа. Има изградена частична канализация само в гр. Кнежа. Общината разполага с необходимите технически проекти за това. На територята няма ПСОВ.

Електроснабдяването на територията на МИГ Кнежа се извършва от “Електоразпрадаление” ЕАД, гр. Кнежа и покрива 100% от населението. Относно транспортната инфраструктура връзките между населените места се осъществяват единствено чрез автомобилен транспорт.

Транспортното обслужване на населението се осъществява от четири местни фирми.

На територията на МИГ Кнежа функционират 6 общообразователни училища (ООУ) и 2 професионални гимназии (ПГ) (една по земеделие и една по механоелектротехника) – всички се намират в гр. Кнежа. Двете ПГ разполагат с материална база за настаняване и грижи за ученици с друго постоянно местожителство. По отношение на детските градини на територията има 5 функциониращи, като две от детските градини се намират в селата на МИГ-а, едно в с. Бреница и едно в с. Еница.

На територията на МИГ-а се намира най-големият и единственият в страната Институт по царевица, основан през 1942 г., който предлага научно обслужване на производството на царевица, вкл. елитно семепроизводство.

Общата оценка на образователните ресурси на територията разкрива наличие на стабилна връзка между образование и професионална реализация в ключовия сектор селско стопанство. По този начин се формира важен ресурсен цикъл, благоприятстващ устойчивото развитие на земеделието в района. За това допринася и по-ниското съотношение преподавател:ученик, което е важна предпоставка за подобряване качеството на образователните услуги, което предполага високи стартови умения в професионалната реализация.

На територията на МИГ Кнежа функционират 3 читалища: „Борба” (гр.Кнежа); „Народно съзнание” (с.Бреница); „Изгрев” (с.Еница).

Към момента в НЧ“Борба 1896“ функционират над 18 самодейни състава в различни области на изкуството и културата, покриващи всички възрастови нива – четири вокални групи, вокално-инструментален състав, три театрални формации, четири танцови състава, Клуб по приложни изкуства. Към Школата по изкуства са организирани Клас по пиано и Клас по акордеон.

Читалищната библиотека е с богат книжен фонд – над 65 000 тома литература и работи с автоматизирана с „АБ” програма. По проект „Глобални библиотеки” е оборудвана зала с 8 компютри и интернет достъп, информационен център с екран и мултимедия за провеждане на обществени дискусии и презентации. Двама професионалисти годишно обслужват над 500 читатели в заемна за възрастни и читалня с периодични и енциклопедични издания.

В читалището се инициират и организират дейности в полза на местното население, самостоятелно или съвместно с местната власт, с местните институции и с местния бизнес. В читалищната сграда се намира единствената за града зала с над 500 места за провеждане на общоградски събития. В нея се провеждат концерти, събрания на земеделските кооперации, юбилейни чествания на местни организации и училища, кино прожекции и др. Читалището, със съдействието на Община Кнежа, ежегодно организира и провежда редица значими събития, традиционно се подготвят и провеждат многобройни изяви, като концерти по поводи, концерти-продукции, чествания на национални, регионални и местни празници.

Две от емблематичните за Община Кнежа събития, организирани и провеждани в читалището, са Международен северен фестивал на аматьорските театри /МСФАТ/ „Звезден прах” – в края на м. юни и Празник на царевицата – в края на м.септември:

• 
  МСФАТ „Звезден прах” е организиран през 2008 г. с изключителното съдействие на Министерство на културата, РЕКИЦ - Читалища Плевен и Българска асоциация на аматьорските театри /БААТ/. Съобразен е с изискванията на БААТ, като част от Международната асоциация на аматьорските театри /IATA/. Провежда се ежегодно и е включен в Националния културен календар на МК за 2010 година, а през 2012 г. фестивалът официално е утвърден от Международната асоциация на аматьорските театри [AITA/IATA] и одобрен като асоциран член на престижната организация.
  

На територията на МИГ Кнежа има действащ общински Исторически музей в гр. Кнежа. В музея се съхраняват над 100 архивни фонда, измежду които важни материали за Аспаруховия вал (през землището на Кнежа е минавала границата на първото българско царство по времето на хан Аспарух). Въпреки това слабата финансова обезпеченост в последните години предвиждана за сферата на културата доведе до остаряла материално-техническа база, минимален брой служители и частично занемаряване на културните центрове. Съществува музейна сбирка с над 1500 експоната в основния фонд, над 2400 снимки и няколко хиляди листа архивни материали. Съществува и художествена експозиция от 287 броя картини.

НПО сектора е слабо развит, но с доминираща насоченост в спортните дейности - има регистрирани 9 НПО, 5 от които в сферата на спорта. Останалите се занимават с разработване и управление на проекти за подпомагане на местни и регионални организации в различни области, на младежки инициативи, на хората в неравностойно положение.

Всички тези данни илюстрират, че на целевата територия активно функционират институции-средище на културни, обществено-политически и стопански интереси, което е и индикатор за активен интерес и потребности от страна на местното население за разнообразяване начина на живот. Тяхната материално-техническа база, обаче, се нуждае от ремонт и освежаване.

Горепосочените данни категорично потвърждават нуждата от предприемане на спешни мерки по разнообразяване на икономическата дейност на територията на Община Кнежа, тъй-като в момента почти липсва алтернатива на селското стопанство. Впечатление прави и слаборазвития пазар на туризма на територията, който до голяма степен е предопределен от липсата на излаз на море, наличие на планини, реки и т.н.

На територията липсват достатъчно представители на промишлено производство, което пък от своя страна води както до спад в инициативата на местното население за образование и придобиване на професионални квалификации, така и до липсата на достъп до промишлени продукти и услуги.

3.1 Туризъм

Устойчивото развитие на туризма в една територия следва да допринася за разнообразяване и стабилизиране на местната икономика. Предприемането на адекватни и ефективни мерки за постигане на такава икономическа устойчивост изисква познаване на икономическото въздействие на туризма върху местното население и местната икономика, както и определяне на икономическата ефективност на туристическата дейност в дестинацията.

Икономическата ефективност на туризма изразява степента на оползотворяване на производствените фактори (труд, туристическите ресурси, капитал) през определен период от време за създаване и реализация на определен обем висококачествени услуги и стоки, съответстващи на търсенето на местни и чуждестранни туристи.

Алтернативният туризъм има потенциала да възроди западналите селски райони на България. Редица страни по света се възползват от възможностите, които предоставят различните видове алтернативен туризъм именно в тази посока и успяват да изградят устойчиви селски региони и да спрат безработицата и обезлюдяването. У нас също има много добри практики и примери за добре развити туристически селища, но все още потенциала на селското културно и природно наследство не се оползотворява, селата пустеят и тънат в мизерия, вместо да се развиват и да просперират, да дадат причина на младите хора да се върнат на село и да печелят добре от своя собствен бизнес.

Туризмът в селските райони може да бъде базиран на културно-историческото наследство, изкуствата, местната кухня, обичаи и занаяти, традиционен поминък, природата, както и на местните хора и техните умения. Опирайки се на туристическите ресурси, с които разполага даден регион, могат да се създадат множество малки семейни предприятия, занимаващи се пряко с някоя от формите на алтернативния туризъм или пък развиващи бизнес, който обслужва туризма. За да се развие дадено село като туристическа дестинация непременно трябва да има развит местен бизнес. Ако туристите са дошли да видят някоя природна или културна забележителност, но няма къде да отседнат, да се нахранят, да си купят сувенир, да посетят атракция и т.н те ще си тръгнат по най-бързия начин и няма да има никаква полза за местното население от техния престой.

При създаването на регионален туристически продукт трябва да се търси уникалност и автентичност, за да може продуктът и съответно районът да бъдат разпознаваеми и отличаващи се от другите.

Кое е „алтернативното” на алтернативния туризъм? Той е:

- Алтернатива на стандартния, масовия туризъм като начин на протича-не и философия. Основен акцент в тези пътувания е общуване със съхранената природна среда, автентичната атмосфера и кухня, запазените традиции, липсата на загрозяващите белези на урбанизма;

- Алтернатива по отношение на доставчиците на услуги – основните участници са собственици на семейни хотели, къщи и стаи за гости, хижи, манастири, планински водачи и коняри, производители на ори-гинални занаятчийски продукти и др.;

- Алтернатива като география, райони, в които се практикува – основно планинските и селски райони без да се отричат и стойностните малки хотели с човешки измерения и топло посрещане по българското Черноморие и в други територии на страната;

- Алтернатива на пасивния консуматорски пакет от услуги - програмите включват разнообразни дейности и са насочени към изграждане, обучение и усъвършенстване на участниците;

- Алтернатива на социалния и икономическия упадък - този туризъм е носител на нови послания и надежди в общественото пространство и на нови идеи за утвърждаване на устойчиви модели за местно и регионално развитие, и издига в приоритет отношението към природата, традициите и интересите на местните общности.

Устойчивото развитие на този вид туризъм има възможността да съживи най-изостаналите части на страната ни и да ги превърне в достойно място за живот. През последните години сме свидетели на нарастващ брой туристи от Германия, Франция, Англия, Израел, Холандия, САЩ, Скандинавските страни и Япония. Бяха създадени редица агенции, семейни хотели, къщи за гости и спортни клубове, предоставящи услуги в тази сфера. Независимо от наличието на известен отлив поради настъпилата криза, купуването на имоти в българските села и малки градчета е на път да се превърне в мода за гражданите на Европа.

Силните страни на алтернативния туризъм в България са:

- Богати природни, исторически и културни ресурси с регионална, европейска и световна значимост;

- Множество организации и институции са ангажирани в развитието на туризма в България: нестопански организации; регионалните сдружения по туризъм; международни финансиращи програми; Разработени са регионални планове за действие.

Развитието на екологичния туризъм поставя в центъра на вниманието нуждата от закрила на недокоснатата и деликатна околна среда, а в някои случаи и местните общности, незапознати с развитото западно общество.

От друга страна туристът, практикуващ екотуризъм, е по-взискателен, търсещ по-високо качество на услугите и необезпокояван контакт с природата.

Доколкото екотуризмът е относително нов сектор в туристическата индустрия, той е предизвикал както значителен интерес, така и спорове и дискусии, които продължават да се водят по различни въпроси. Използването на понятието “екотуризъм” се приписва на Ceballos-Lascurrain, за който считат, че е създал думата в началото на 80-те години на 20 век, до-като други автори го свързват с Hetzer, който го е въвел през 1965 г. Макар че споменаването и дефинирането на понятието „екотуризъм” може да бъде проследено повече от 20 години назад, полемиките в опит за прецизно формулирана дефиниция не са спирали през цялото това време.

Терминът “екотуризъм” е обект на много погрешни тълкувания от съставители на планове, туроператори, туристически агенти, мениджъри, търговци на туристическия пазар и медии. Като резултат понятието е използвано, за да описва обхват от продукти, които не попадат в рамките на определенията, дадени от въвелите го автори.

Тази разширена употреба води до широки дискусии в туристическата индустрия и до възникване на голям брой нови термини, включително “минимално въздействащ”, “основан на общностите”, “мек”, “зелен”, “устойчив” и “отговорен” туризъм, а също и сродния, но разбиран в широк смисъл “ендемичен” туризъм.

Също така се приемат и следните специфични принципи, които разграничават екотуризма от по-широката концепция на устойчивия туризъм:

- Активно допринася за опазването на природното и културно наследство;

- Включва местните общности в своето планиране, развитие, напредък и експлоатация, както и допринася за тяхното благосъстояние;

- Запознава посетителите с природното и културно наследство на дадената дестинация;

- Представя по-добре себе си, като е насочен към самостоятелните, свободно пътуващи и независими туристи-пътешественици, а така също и към организирани екскурзии и турове за малки по размер групи.

Вече е възприета дефиниция, която включва в себе си описанието за екотуризъм, формулирано по време на Световната екотуристическа конференция и е широко приета и използвана. Това определение е дефинирано от Международното общество за екотуризъм (The International Ecotourism Society (TIES):

“Екотуризмът е отговорно пътуване до природни места (територии, райони, зони), което съхранява околната среда и поддържа благополучието на местните жители”.

Международното общество за екотуризъм (TIES) определя също и набор от принципи за развитие на екотуризма:

- Ограничава до минимум отрицателните въздействия върху околната среда;

- Изгражда екологично и културно съзнание и възпитава уважение към околната среда;

- Осигурява позитивно преживяване и представя добри практики, както за посетителите, така и за домакините;

- Осигурява преки ползи от опазването на средата;

- Осигурява финансови ползи и предоставя права и възможности за местните хора;

- Предизвиква повишаване на чувствителността в страните-домакини към “политическия, социалния и свързания с околната среда екологичен климат”.

Интересът към екотуризма възниква в резултат на комбинацията от нарастващо търсене на автентични туристически преживявания и пови-шаващия се интерес към опазване на околната среда. Екотуризмът заема специална ниша в рамките на туризма. Той включва туристически форми, които са съвместими с природни, културни и обществени ценности и достойнства, както и които популяризират културните и екологични взаимодействия в автентични и неподправена природна среда и условия.

Екотуризмът е в авангарда на цялостната “зелена ябълка” на туризма, в която аспектите на околната среда са основен приоритет. В някои случаи, за това може да е нужно само малко преместване на фокуса от природно ориентираните туристически действия, за да станат те екотуристически действия.

Главната полза от насърчаване на екотуризма е, че той обединява туризъм и съхранение на природата и по този начин осигурява икономически стимул за защита на околната среда. От значение е също нарастващото осъзнаване и оценяване на взаимовръзката между естествената природна среда и обхвата на културните перспективи за местните общности и обществото като цяло. Ключово предизвикателство е постигането на баланс, при който екотуризмът като стопански отрасъл да бъде печеливш и жизнеспособен, но и екологически устойчив и социално отговорен.

За разлика от другите форми на туризъм, екотуризмът защитава природните екосистеми, така че те и намиращите се в същите райони културни ценности да се превърнат в част от атракциите, предпоставка за неговото развитие

Екотуризмът съдейства за запазването и развитието на малки населени места с ограничени възможности за заетост. Тази естествена социална роля на екотуризма може да бъде използвана за развитие на социални предприятия в такива места.

Основен въпрос при дефиниране на селския туризъм е по какво си прилича и по какво се различава от екотуризма. Много автори са склонни да приемат, че концепцията за селския туризъм възниква от дефиницията за екотуризъм. Това, обаче, е особен вид туристически продукт, който не се включва напълно в концепцията за екотуризъм. Основната причина за това е, че екотуризмът включва туристически дейности в зелени пространства, разположени не само в селските райони, но също и в градските области.

Разликата се основава на дефиницията на понятието „селски район”, дадена от Европейския съюз. Това определение на селски район води до различна дефиниция на селския за разлика от екотуризма. Този туризъм се възприема като основно средство за поддържане и оцеляване на културното наследство в икономически по-слабо развитите райони, каквито са селските. Туристическият продукт се формира върху селска територия, нейния ландшафт, начина на живот и културата на селската община. Развитието на този вид туризъм изисква, от една страна, обществена нагласа и управленски решения, ориентирани към интегрирането на икономически дейности (селско стопанство, изкуство, занаяти и т.н.) и, от друга страна, териториално и туристическо развитие като „селските райони” се разглеждат като туристически продукти за предлагане.

Характеристиките на туристическото преживяване при селския туризъм, които привличат туристите и обясняват защо хората се наслаждават на извънградската среда, са:

- Отдалеченост и усамотение;

- Тишина и спокойствие, успокояваща среда;

- Приключение и предизвикателство, възможности за занимания със спорт или хоби;

- Грижа за здравето и фитнес, чист въздух;

- Интерес към околната среда;

- Изследване на селските общности, култура и начин на живот;

- Добра възможност да бъдеш с приятелите и семейството;

- Промяна на всекидневния градски начин на живот;

- Участие в различни селски дейности;

- Изучаване на историческата идентичност и културното наследство.

Целите, които си поставят местните общности с развитие на селския туризъм могат да бъдат обобщени както следва:

- Запазване, защита и повишаване качеството на местните ресурси;

- Грижа и активно стимулиране развитието на допълнителни, специфични за областта атракции и инфраструктура, които да се базират на местните дадености, и да ги развиват;

- Създаване на инфраструктура, благоприятстваща икономическия растеж на региона и оказваща положително въздействие върху качеството на живот в съответната област без превишаване допустимото натоварване на природната среда;

- Съобразяване с екологичните изисквания и избягване отрицателното въздействие на големите туристически обекти върху околната среда;

- Акцентиране върху екологичната, но и върху културната устойчивост, селският туризъм не бива да нарушава културните традиции на общността – домакин;

- Основаване на природни, социални и обществени стойности, които позволяват на госта и домакина да споделят опит и положителни преживявания.

Фактори, които влияят върху развитието на селския туризъм:

- Развитие на обществото;

- Индустриализация, урбанизация;

- Усъвършенстване на транспорта;

- Увеличаване на благосъстоянието;

- Увеличаване на свободното време;

- Социални и културни промени, свързани с по-голям интерес към историческото и културно наследство;

- Загриженост за околната среда;

- Здравословен начин на живот;

- Отричане на масовата консуматорска култура.

Туристите, ориентирани към селски туризъм търсят преди всичко по-качествен продукт при благоприятно съотношение качество – цена; сигурност; по-добро обслужване; автентичност на обстановката, съчетана с елементарни удобства; усещане, че реализират очакванията си, че им се предлага точно това, което търсят; по-голяма активност от местните хора; анимация; добри места за хранене.

Търсенето в селския туризъм се определя от: местоположение на обекта; търсени дейности; продължителност на престоя; причина за посещение; характеристики на предлагането.

Търсенето в сферата на селския туризъм зависи от разнообразните дейности, които могат да се извършват в извънградските региони, което предопределя и разнообразието от продукти и услуги, предоставяни на туристите. Ето защо и предлагането е изключително разнообразно. Различни са и доставчиците на услуги в сектора - частни и обществени производители - от големи компании до малки семейни единици.

В изостаналите селски райони на България развитието на селския туризъм създава условия за подобряване на жизнения стандарт чрез:

- Създаването на нови работни места;

- Развитие на инфраструктурата по благоприятен за околната среда начин, обединяващ усилията на частния и обществен сектор;

- Стимулиране обмена между селските зони и формиране на познание и позитивно отношение към живота на село и местната общност;

- Намаляване броя на младите хора, напускащи селата и установяващи се в големите градове, както и на емиграцията извън България, което би помогнало за стабилизиране на демографските показатели в по-слабо развитите региони;

- Създаване на възможности за запазване на традиционните селскостопански дейности и практики, „селска” атмосфера и природосъобразен живот;

- Принос към съхраняване на историческата, архитектурна, културна и етнографска идентичност на региона;

- Окуражаване запазването на околната среда и принос към опазване на редки и застрашени растения и животни;

- Запазване на семейните връзки със селските общности;

- Стимулиране развитието на местни малки предприятия и по този начин окуражаване разнообразието от икономически дейности в селските райони.

Предпоставките за развитие на селски туризъм на територията на МИГ-Кнежа могат да се търсят в няколко основни направления:

Пазар – има търсене на този тип специализиран туризъм.

Наличие на ресурс – територията разполага с голяма част от необходимите за развитие на селския туризъм елементи – интересни села, самобитна архитектура, бит, фолклор, занаяти, празници и обичаи, красива и съхранена природа.

Възможности пред МИГ-Кнежа за развитие на еко- и селски туризъм:

- Незасегнати природни местности;

- Характерни културни забележителности, местна култура, бит;

- Настаняване – основно в домовете на местните хора, или по-големи и по-луксозни средства за подслон (до 20-50 легла), съобразени с местните архитектурни традиции и изисквания за опазване на природата;

- Природозащитно образование, интерпретация на природното и културното наследство;

- Развити услуги, възможности за практикуване на разнообразни дейности и др.

Основните изисквания, на които трябва да отговаря екотуристическият продукт в на територията на МИГ-Кнежа са:

- Да допринася за опазване на биологичното разнообразие и ландшафта;

- Да поддържа благополучието на местните хора;

- Да включва отговорно поведение от страна на туристите и туристическия отрасъл;

- Да изисква възможно най-ниско потребление на невъзобновяеми ресурси;

- Услугите да се предоставят главно от малкия бизнес на малки туристически групи;

- Да поставя ударение върху местното участие, личната собственост и бизнес възможностите на хората от извънградските региони;

- Да включва интерпретативен/ познавателен елемент.

През последните години се наблюдава тенденция увеличаване на потенциала на конгресния туризъм, като алтернативен продукт и подчертаване на актуалността му в динамичното развитие на туристическия бранш в България. Неговото икономическо, обществено - политическо и културно значение непрекъснато нараства с  глобализацията на пазара.

Показател за икономическото значение на конгресния туризъм са бързите темпове на развитието му по света. Международната конгресна дейност представлява източник за реализиране на приходи за страната - домакин, създава заетост на работната ръка, удължава периода на експлоатация на материално-техническата база на туризма, стимулира изграждането на модерна инфраструктура. Следва да се подчертае, че средните дневни приходи от един участник в международна проява са значително по-високи, отколкото от един обикновен турист.

Конгресният туризъм има и съществено обществено – политическо значение. Развитието му благоприятства изграждането и поддръжането на специализирана материално-техническа база за провеждане на конгресни прояви, големи конгресни центрове, създаване на законови облекчения за инвестиции в конгресния туризъм, както и утвърждаване имиджа и позициите на дадена страна и район чрез привличане на политически и обществени прояви.

Културното значение на конгресния туризъм дооформя характеристиките му като специфичен вид туризъм. Конгресният се разглежда като алтернатива на масовия туризъм, базирайки се на сравнително устойчивото му развитие, слабото му негативно въздействие върху средата при добра организация и положителното му културно значение за комуникацията между делегатите и местните жители.

В България конгресна индустрия съществува в един изключително малък и незадоволителен мащаб, макар и страната ни да притежава някои необходими дадености за развитие на конгресен туризъм. Характерна черта в развитието на конгресната дейност в България е разсейването на международни прояви по места. Преди децентрализацията на конгресната дейност основни конгресни центрове бяха София, Варна, Пловдив и черноморските комплекси Златни пясъци, Дружба, Слънчев бряг. Днес, поради активизацията на конгресната дейност, свързана с реформите, разработването и внедряването на проекти в различните сфери на обществения живот, се увеличава делът на конгресните прояви и в по-малки градове, общински и регионални центрове. Поради малкото петзвездни хотели в столицата и страната, както и поради малкия капацитет на конгресните ни центрове България е подходяща за събития от среден (до 1500 души) и малък (300-500 души) мащаб, които се планират в по-кратък аванс от време. Засега в България няма възможност за масови прояви на големи конгресни събития. Делът на конгресния туризъм все още е около 1% от общия дял на туризма в България, а по последните данни на ICCA страната ни е на 57 място по брой проведени срещи в световен мащаб.

Трябва да се акцентира върху развитието и поддържането на продукта конгресен туризъм, за да може успешно да се наложи като конгресна дестинация. Пътят дотам е трасиран от три фундаментални предпоставки - модернизиране на специализираната материално-техническа база, подобряване на качеството на отдаваните услуги и най-вече - прецизна организация. Това означава много добра координация между отделните звена, включени в нея - държавни ведомства, обществени организации, конгресен център, хотели, фирми - изпълнители.

Обнадеждаващо е, че в света се откриват нови пазари на търсене на конгресен туризъм и възможностите на страната ни вече започват да се проучват. Процесът на разгръщане на конгресния туризъм е необратим. Приемането на България като пълноправен член на НАТО и ЕС, са предпоставки за кандидатурата на страната ни за домакин на обемни и високопредставителни събития.

• 
  Силно развито модерно земеделие, основаващо се на големи добиви, високо производство и качество на продукцията;
  
• 
  Съсредоточаване на земеделски производители с висока конкурентоспособност над средната за страната в района на МИГ-Кнежа.
  
• 
  Наличие на Институт по царевицата и професионални гимназии;
  

Районът, в който се намира територията на МИГ-Кнежа, е един от големите производители на земеделска продукция в страната, като традиционно се отглеждат пшеница, слънчоглед, царевица и ечемик, рапица.

Въпреки, че животновъдството не е толкова развито като подотрасъл в сравнение с регионите от вътрешността на страната, през последните 5 години на територията на МИГ-Кнежа се наблюдава подем както в създаването на нови животновъдни ферми, така и в увеличаване броя на отглежданите животни, което от своя страна е предпоставка за появата на месо- и млекопреработвателни предприятия, както и на производства, използващи техния краен продукт като суровина.

3.2.1 Производство на алтернативни източници на енергия

Тъй-като в община Кнежа най-развит е отрасълът на селското стопанство, основният пазарен сегмент, който ще влезе в ролята на потенциални клиенти са земеделските производители, които ежегодно консумират големи количества дизелово гориво за кампанийните обработки или за други машини и агрегати в стопанството, като компресори, водни помпи, сушилни за зърно и т.н.

Главният проблем, пред който са изправени по-голяма част от тях, са традиционно високите цени на дизеловото гориво, които отбелязаха значителен ръст от 30-40% за последните 3 години. От друга страна, произвежданата продукцията се реализира на регулиран пазар, като цените се определят от котировките на световните борси, на които за същия период от 3 години се отчита ръст на изкупните цени с едва 5-10%. Тази непропорционална инфлация води до понасянето на значими финансови загуби и до ограничаване възможностите на земеделските производители за модернизация на техните стопанства в съответствие с изискванията на Общността.

Предвид финансовите ограничения за размера на инвестицията по съответната мярка на СМР към МИГ-Кнежа, препоръчителен е варианта за създаване на инсталация с производствен капацитет от 1,5-2 тона готов продукт на ден. Освен земеделските производители, потенциални клиенти на този продукт са и местни транспортни фирми, както и всякакъв вид малки производства, зависими от горивата, тъй-като на територията практически няма газификация и голяма част от предприятията използват скъпоструващи енергийни източници, като електричество и петролен дизел, което провокира тяхното постоянно търсене на алтернативи за минимизиране на текущите разходи и оцеляване на пазара.

Биодизелът се произвежда чрез процес, в който органични растителни масла се комбинират с алкохол - етанол или метанол, при наличието на катализатор за формирането на етилов или метилов естер от биомаса. Той може да се смеси с конвенционално дизелово гориво или да се използва в чист вид. Заместването на един тон конвенционален дизел с биодизел намалява емисиите от парникови газове с 55%. Биодизелът има по-висока калоричност в сравнение с петролния дизел, по-добре смазва двигателя и по-малко замърсява горивната му система. Той изгаря по-чисто, следователно се произвежда повече мощност и се отделя по-малко топлина при работа на двигателя. Биодизелът и конвенционалният дизел могат да се смесват безпроблемно, а той има по-добри смазочни качества и намалява износването на мотора. Всички дизелови автомобили, произведени след 1995 г. могат да работят с чист биодизел.

Оптималният вариант е този, при който бенефициентът по проекта е сравнително голям земеделски производител. В този случай той ще обезпечи основните суровини за произвеждания от инсталацията биодизел (рапица и слънчоглед), които са първични земеделски продукти на неговото стопанство.

Пелети

Аналогична е и целесъобразността в приложението на пелетите като алтернативен източник на енергия, които обаче се използват за друг вид функционалност, а именно като гориво в инсталации за отопление.

Пелетите са енергиен продукт, получен чрез пресоване на дървесен или селскостопански остатъчен материал (какъвто на територията на Община Кнежа има в изобилие) под много високо налягане и температура. В процеса на обработка веществото лигнин, което се съдържа в биомасата, се топи при над 100°С и играе ролята на лепило. Така материалът се слепва и образува цялостна форма – плътни пелети с дължина около 2см. и диаметър между 6-12мм. Като цяло пелетите и екобрикетите се правят от една и съща суровина, но крайната цена на пелетите е по-висока заради по-скъпата обработка, която е нужна за получаване на малките им размери. Голямото предимство на пелетите е, че са пригодени за използване в автоматизирани котли и горивни камери. В момента те са едно от най-изгодните горива за отопление.

Други техни важни предимства са, че са лесни за пренос и съхранение, имат минимално съдържание на сяра и други вредни вещества, опазват околната среда като предотвратяват изсичането на здрави дървета, както и наличността на котли за тяхното превръщане в използваема топлина с КПД над 80%.

Потенциални купувачи на този вид продукция са на първо място едри земеделски производители, които ще използват пелетите като източник за захранване на различни видове отоплителни инсталации и сушилни за зърно, всички видове производства с висока консумация на дизелово гориво, различна от тази за транспортни цели, а също така и самите домакинства на територията, които в момента се отопляват на нискоефективни печки (с КПД под 30%), захранвани от дърва за огрев. Факт е, че отоплението на едно домакинство чрез високоефективна инсталация (КПД 80%) на пелети, която се възвръща като инвестиция в резултат на по-високата енергийна ефективност за период максимум от 5 години, в крайна сметка излиза по-евтино дори и от отоплението на дърва за огрев, тъй като 1 тон пелети се равнява като калоричност на 6 куб. м. дърва. (6 х 55 лв./м3 = 330 лв.)

И при този вид бизнес, както при биодизела, оптималният вариант е когато бенефициента е земеделски производител, който може да обезпечи почти безплатно основната необходима суровина за производство на пелети, а именно остатъчна растителна маса от царевица, слънчоглед ечемик и пшеница.

На територията на Община Кнежа съществуват доста малки магазинчета, предлагащи изключително стеснен асортимент. Това води до абсолютно ограничение на достъпа на жителите от региона до разнообразни стоки и услуги, и предвид на малкото обекти, до голяма степен се характеризира с предлагането на продоволствия от първа необходимост (най-вече хранителни продукти). При изграждане на търговски обект, подпомаган от финансовата рамка по ПРСР към МИГ-Кнежа в която и да е част на територията, около него автоматично се сформира действащ пазар от минимум 4000 потенциални потребителя. Важна предпоставка е предлаганите продукти и услуги да са алтернатива на хранителните стоки и да попадат в така наречената категория ‘от първа необходимост’, както и да нямат аналогична пряка конкуренция в целевия регион.

Анализ показва, че все още над 60% от тракторите в страната са още от преди промените през 1989 година, т.е. няма оторизиран сервиз за тези видове марки, голяма част от които вече не се произвеждат. Изграждането на един такъв сервиз в района е крайно необходим и правилния подбор на ремонтни и профилактични операции ще му обезпечи безпроблемна заетост.

Пазарът на услуги по ремонта и обслужването на селскостопанска техника в района се базира изцяло на обслужването на нуждите на местните селски стопани. Централите на официалните представители и вносители на селскостопанска техника на водещите световни и европейски марки се намират на територията на областния център град Плевен. Тъй-като всеки един тях е официален представител на няколко чуждестранни марки ССТ, изградените от тях сервизи служат за гаранционно и извънгаранционно обслужване, но единствено и само за представяните от тях на пазара продукти.

Пазарният сегмент от потенциални потребители на този вид услуги на територията на Община Кнежа се състои от представителите на различните земеделски структури: земеделски кооперации и арендатори частни земеделски производители – общо 310 бр., регистрирани в ИСАК. Ключово маркетингово предимство на бенефициентите, създали такива сервизи е, че в голяма част от случаите клиентите изискват решаване на проблема възможно най-бързо и отстраняване на авариите в най-кратки срокове, с цел своевременна почвообработка или прибиране на реколтата – изискване, което сервизите на представителите не винаги могат да изпълнят, предвид голямата си натовареност и преимущественото обслужване на продадените от тях гаранционни машини.

Пазарният сектор на фризьорските и козметичните услуги в региона е стабилен, отбелязващ незначителен спад през последните 3 години в резултат на икономическата криза и свиването на потребителската кошница.

Въпреки това, факта че тези услуги попадат в графата с приоритетна необходимост, не води до фалити на търговски обекти с такава дейност, а до намаляване обема на техните приходи, като този бизнес все още остава в диапазона рентабилен.

Потенциалните клиенти, особено дамите, с готовност отделят средства за такива услуги, но разликата е че не го правят толкова често и са ограничили обема от ползвани процедури и манипулации. При горепосочения наличен пазар от поне 4 хил. души, изграждането на такива ще доведе до безпроблемната му заетост, предвид и сравнителната отдалеченост до голям град (гр. Плевен и гр. Враца са на над 50 км отдалеченост от гр. Кнежа).

Необходимостта от присъствието на територията на фирми за консултантски услуги е породена от недостатъчната икономическа подготвеност на предприемачите от селските райони за ръководене на необходимите дружества, т.е. те може да имат необходимите квалификация и способности да извършват основната дейност по съответния проект, но не и да управляват самите фирми. Тези дружества ще предоставят на желаещите предприемачи юридическо, счетоводно и административно обслужване, но основната им функция трябва да е маркетинг, а именно помощ на производителите в реализирането на произведената крайна продукция по оптимален начин, включваща търсене на чуждестранни пазари, установяване на контакти и водене на преговори с потенциални партньори и купувачи, с цел постигане на максимална добавена стойност към селскостопанските продукти.

Социалното предприятие е уникална форма на социално предприема-чество, позволяваща обединяването на икономически и социални цели в едно, което позволява провеждане на ефективна социална политика и осигурява подкрепа за социално уязвимите групи на обществото в най-широк смисъл.

Социалното предприемачество е добре познато понятие в повечето европейски страни и в САЩ. Социалните предприятия в тези държави осъществяват значим дял от дейностите в социалната сфера, като съчетават генерирането на приходи от извършването на стопанска дейност и постигането на определен социален ефект.

Социалната икономика е сфера, към която Европейският съюз проявява траен интерес и инвестира в нейното постоянно развитие и усъвършенстване, за да отговори на актуалните социални потребности в страните от Общността. Структурните фондове на ЕС бяха реформирани в края на 80-те години с цел да бъдат създадени по-ефективни инструменти за подкрепа на балансирано регионално и социално развитие. Чрез тях се финансират множество дейности, засягащи социалния капитал. Чрез Европейския Социален Фонд се дава възможност Европейската комисия да тества нови идеи в специфични области, за да бъдат установени тенденции и акценти, които позволяват да се подобри качеството или фокуса на основните програми. Тези дейности обхващат такива области като социалния диалог, трудовата мобилност, професионалното образование, информационното общество и нови източници на работни места.

Създаденият европейски социален модел се характеризира с високо ниво на услугите, стоките и работните места, генерирани от социалната икономика, както и с подкрепата на възможностите за прогнозиране и непрекъснато въвеждане на иновации. Социалната икономика е основана на социална парадигма, която е в съответствие с основните принципи на европейския социален модел. Тя играе ключова роля за запазване и укрепване на този модел чрез регулиране на производството и доставката на множество социални услуги от общ интерес.

Социалната икономика активно допринася за богатството и равновесието на обществото, произтича от неговото многообразие, като подобрява и укрепва европейския социален модел и като внася необходимия предприемачески елемент, който й позволява да способства за стабилен и траен растеж. Ценностите на социалната икономика се намират в тясна връзка с общите цели за социално приобщаване и достойни условия на труд, обучение и реинтеграция на пазара на труда.

Така в голяма степен с този икономически модел може да се подобри социалният статус на хората в неравностойно положение. Пример за това са разработените от носителя на Нобелова награда Mohammed Yunus микрокредитни кооперации, улесняващи финансовото приобщаване и пови-шаване влиянието на жените.

Важен фактор за развитие на социалната икономика са възможностите за социални иновации, като се насърчават намиращите се в затруднено положение да търсят разрешение на социалните си проблеми, например по отношение на съвместяване на техния професионален и личен живот, равенството между половете, качеството на семейния им живот и тяхната способност да се грижат за деца, възрастни хора и хора с увреждания.

Друга важна характеристика на социалната икономика е високият по-тенциал за генериране и поддържане на стабилна заетост. Социалните предприятия в Европейския съюз обикновено са малки и средни, доп-ринасящи за изграждане на устойчив икономически модел, при който отделните личности са по-важни от капитала. Като се има предвид, че такива предприятия са често активни на вътрешния пазар, трябва да се гарантира, че дейностите им са съобразени със съответните правни разпоредби. Ето защо в много европейски страни съществуват специални законови уредби, съобразени със спецификата на социалното предприемачество и неговата роля за създаване на равни условия за хората в не-равностойно положение.

Социалната икономика се е развила посредством конкретни организационни и правни форми на предприемачество като кооперации, взаимно-спомагателни дружества, сдружения, социални предприятия и организации, фондации и други съществуващи в държавите - членки правни образувания. Трябва да се има предвид, че в различните страни социалната икономика носи различни наименования като „солидарна икономика“ и „трети сектор“, както и че макар да не се окачествяват като част от „социалната икономика”, съпоставими дейности с общи характеристики се реализират навсякъде в Европа.

Социалната икономика налага бизнес модел, който не се отличава от общия нито по своя размер, нито по сферите на дейност, а посредством зачитането на общи ценности, каквито са върховенството на демокрация-та, участие на социалните партньори, защита на личността и социалните цели; прилагане на принципите на солидарност и отговорност, съчетава-не на интересите на членуващите ползватели и общия интерес; демократичен контрол от страна на членовете; доброволното и открито членство, автономия на управлението и независимост по отношение на публичните органи; влагане на излишъка от приходи за постигане на целите за устойчиво развитие и в услуга на нейните членове в съответствие с общия интерес.

Въпреки нарастващото значение на социалната икономика и на организациите, които са част от нея, тя остава слабо позната и често е обект на критики, произтичащи от прилагането на погрешни технически подходи.

Липсата на институционална прозрачност е една от основните пречки, с които се сблъсква социалната икономика в Европейския съюз и по-голяма степен в някои държави - членки, което се дължи отчасти на особеностите на националните счетоводни системи. Ето защо разпознаването на социалната икономика като реален сектор с потенциал за решаване на обществени проблеми е важно за развитието на европейското общество.

В много области на икономическата дейност хората се сдружават и създават структури за защита на свои групови или публични интереси.

Членството в такива структури се основава на солидарността. От селските фермери, които създават кооперации, за да продават своята продукция по-ефективно, до фондации и неправителствени организации, които развиват стопанска дейност за осигуряване на средства за социална подкрепа на хора в неравностойно положение – социалната икономика расте и се развива в Европейския съюз и в момента над 11 милиона европейци са членове на предприятия от сектора на социалната икономика (6% от работещата популация на Европейския съюз).

Социалната икономика често се характеризира със силно лично включване на членовете в управлението на компанията и липса на търсене на печалба, която да се разпределя между собствениците на капитала. Благодарение на специфичния начин на правене на бизнес, който съчетава икономическа активност, демократични действия и солидарност между членовете, този тип икономика допринася за реализация на важни цели на политиката на Общността в сферата на заетостта, социалната кохезия, регионално и местно развитие, опазване на околната среда, защита на потребителите и политика на социална сигурност.

В Европейския съюз голяма част от социалните предприятия са от типа „социални предприятия за работа и интеграция” (WISE), чиито цели са създаване на заетост и интегриране на пазара на труда на хора в неравностойно положение. Наличието на дълготрайна безработица на определени социални групи, ограниченията на традиционните политики на пазара на труда и нуждата от по-активна и иновативна интеграционна политика, поставят въпроси за мястото на социалните предприятия и важната роля, която могат да играят за справяне с безработицата и насърчаване нарастването на заетостта. Във всеки случай социалните предприятия могат да съдействат за трудовата интеграция на ниско квалифицирани безработни, които са в риск от дълготрайно изключване от пазара на труда.

Действащите предприятия в социалната икономика са над 2 милиона и представляват 10 % от всички европейски предприятия. 70% от заетите в този сектор работят към неправителствени организации, 26% в кооперации и 3% във взаимоспомагателни кооперации.

Социалните предприятия в Европа са представени в почти всички сектори на икономиката – банкиране, застраховане, промишленост, земеделие, занаяти, здравни и социални услуги и др. Все още преобладаващо социалните предприятия са в сферата на социалните, здравни и други услуги, образование, преработваща промишленост, рециклиране. През последните години, обаче, все по-активно се създават предприятия в сферата на туризма (хотелиерство, ресторантьорство и др.) и земеделие.

С оглед нарастващите нужди в социалната сфера търсенето на нови сектори и възможности за развитието на конкурентноспособни социални предприятия е от голямо значение. При избора на сектори за развитие на социални предприятия трябва да се има предвид спецификата на географ-ските и демографските особености на всяка страна, на регионалната и национална икономика, законовата база, спецификата на целевите групи и пазара на труда.

Социално предприятие е всяка структура, изпълняваща стопанска дейност, която има изразен социален ефект и е насочена към опре-делени целеви групи – лица в неравностойно положение. Така отличителните белези на социалното предприятие като специфичен вид стопанска дейност са :

1. Изразен социален ефект;

2. Определена целева група;

3. Специфично предназначение на стопанската дейност.

Изразеният социален ефект означава, че при извършването на стопанската дейност е налице баланс между стремежа към реализиране на печалба и прякото подпомагане на социалния статус на определени групи лица, т.е. извършването на дейност с цел генериране на приходи е обусловено от това кой е облагодетелстван от дейността и резултатите от нея.

Този ефект може да се проявява на различни етапи:

1. При самото извършване на дейността, когато лицата се явяват облагодетелствани поради факта, че им се осигурява трудова заетост;

2. При ползване на резултатите от дейността, когато тези лица получават стоки или услуги на преференциални цени или безплатно;

3. Като приходите от тази дейност са дарени на тези лица или са използвани по начин, подпомагащ тяхното жизнено равнище и интеграция.

На следващо място социалният ефект се простира върху определени категории субекти – лица от социално уязвими групи. Най-общо стопанската дейност трябва да подпомага онези лица, които се нуждаят от помощ за изравняване на техния жизнен или социален статус с този на останалите членове на обществото.

На последно място този тип стопанската дейност има особено предназначение – тя е насочена към подобряване на жизненото равнище, осигуряване на заетост, предоставяне на услуги и други форми на пряка под-крепа с цел преодоляване на социалната изолация на съответната целева група. Това означава, че еднократното предоставяне на финансова или нефинансова помощ на едно лице от социално уязвима група или предоставянето на еднократна услуга не могат да бъдат определени като дейност на социално предприятие.

На базата на всичко казано дотук и на съществуващата практика, може да бъде изведено следното определение за социално предприятие, валидно за страната ни: Стопанска дейност, развивана от самостоятелно юридическо лице или като част от дейността на организации с нестопанска цел, имаща изразен социален ефект спрямо лица от уязвими групи за подобряване на жизненото им равнище, осигуряване на заетост, предоставяне на услуги и/ или други форми на пряка подкрепа с цел преодоляване на тяхната социална изолация.

Социалното предприятие, обаче, не е метод за традиционно набиране на средства, безвъзмездна помощ, дарителска дейност или финансова инжекция. Важна особеност на всички социални предприятия е тяхната двойнствена същност: те съчетават в своята дейност финансовата жизнеспособност със способността да оказват социално въздействие, тоест. да се съчетават финансови и социални цели.

Въпреки различния тип дейност и характеристики, които могат да имат социалните предприятия, те притежават следните ключови общи особености, които ги различават от другите структури в частния и обществения сектор:

- По голяма склонност за поемане на риск;

- Иновативност;

- Използване на реализираната печалба за постигане на целите (предимно социални по характер) на организацията;

- Вземане на бързи и гъвкави решения;

- Участие на работници в управлението на организацията, определящо често широката (хоризонтална) структура на управление;

- Вземането на решения става при съобразяване с мнението на мнозинството в управителния орган на организацията;

- Използване на външно финансиране по проекти за подпомагане на дейността.

Съществуващите в България форми на социалните предприятия в момента са свързани най-често с дейността на неправителствените организации. Няколко са най-често действащите модели на неправителствени организации, работещи като социални предприятия:

- Неправителствени организации, които изпълняват стопанска дейност използват печалбата от тази стопанска дейност за финансиране на дейности по изпълнение на социалната мисия на организацията. Стопанската дейност се извършва от самата организация и печалбата й се облага на общо основание по Закона за корпоративното подоходно облагане.

- Неправителствени организации, които осигуряват заетост на хора от рискови социални групи, обикновено хора с увреждания. Най-често техни представители предоставят обучителни или консултантски услуги на хора от същата целева група, работят в офисите на организациите или организирано от тях производство.

- Неправителствени организации, предоставящи услуги на представители на своите целеви групи: образователни и/или консултантски услуги за хора от рискови - социални групи. като например обучения за развитие на умения за адаптация на пазара на труда; социални или здравни услуги, социално подпомагане като социален патронаж, елементарни медицински услуги и т.н.

Най-популярният модел на социално предприятие – напревителствена организация е този за създаване на заетост и развитие на работната сила. В него икономическата логика не бизнес инициативата е базирана на възможността да се създават нови работни места за определени социални групи, които са целеви за нея. Често този модел е свързан с така наречената „защитаваща заетост”, където социалното предприятие е работодател на хора с увреждания.

Такъв тип работодатели в България, например са неправителствени организации, които работят за интеграцията на слепите хора и на хора с ограничени трудови възможности, чрез създаване на заетост и условия за по-добър живот на своите членове.

Друг модел на социално предприятие – напревителствена организация е този, при който социалното предприятие е медиатор между целевата група и пазара. Този модел се характеризира с участието на хора с увреждания в производството на стоки, като начин за трудова терапия, като в последствие социалното предприятие се грижи за намирането на пазар на произведените стоки, маркетинга и тяхната дистрибуция. Пример за този модел са неправителствени организации на родителите на деца и младежи с увреждания. Те развиват арт терапевтични ателиета, където децата мога да прекарват по-голяма част от времето си и където те имат възможността да изработват сувенири, картички и малки керамични предмети.

След организиране на няколко благотворителни базари за продажба на сувенирите, родителите решават да намерят постоянен пазар на техните продукти. Това става повод да създадат социално предприятие – работилница за сувенири. Печалбата се използва за закупуване на нови материали и развиване на допълнителни услуги към центъра.

Трети модел на съществуване на социално предприятие – НПО е моделът на директно предоставяне на социални услуги. Например когато социалното предприятие предоставя платени социални услуги към външни клиенти и в същото време е доставчик на социални услуги за своите членове, като това се субсидира от общината или държавата след сключване на договор. Така социалното предприятие извършва едни и същи услуги, адресирани до различни клиенти. Често този модел включва наемането на хора с увреждания, които участват в предоставянето на социални услуги на клиенти, които са в по-лошо от тях състояние.

Социалното предприятие е бизнес от нов тип, който си поставя преди всичко социални цели и при който мисията и ценностите на организацията са по-важни от получаване на максимални печалби. Реализираните от социалните предприятия печалби се реинвестират в организацията или в общността, вместо да се разпределят между собствениците и акционерите.

Неправителствените организации, изпълняващи функциите на социални предприятия:

- Имат ограничени цели, свързани с конкретни бенефициенти или общности;

- Имат демократична структура с право на участие на членовете на организацията във вземането на решения;

- Имат общи и споделени ценности между членовете;

- Имат отворено счетоводство;

- Включват и използват в своята дейност доброволци.

- Създават социално богатство;

- Поставят акцент върху коопериране, взаимодействие и създаване на мрежи за постигане на общи цели.

Социалното предприятие е източник на нови устойчиви ресурси в подкрепа на мисията на организацията. То позволява по-голяма гъвкавост чрез осигуряване на приходи и повече програмни възможности. Важно предимство на социалните предприятия е, че чрез тях се намалява зависимостта на неправителствените организации от външно финансиране и се разкриват нови начини за оползотворяване на наличните активи.

Една от областите, в които традиционно социалните предприятия извършват дейност, е социалната сфера. Предоставянето на по принцип платени социални услуги, акумулира приходи от стопанска дейност и в този смисъл представлява вид социално предприятие, включително в рамките на юридически лица с нестопанска цел, в качеството им на доставчици на такива услуги.

Социалните услуги се определят като дейности, които подпомагат и разширяват възможностите на лицата да водят самостоятелен начин на живот и се извършват в специализирани институции и в общността. Съгласно Закона за социалното подпомагане, „социални услуги“ са тези дейности, предоставяни като услуги, които са насочени към подкрепа на подпомаганите лица за водене на пълноценен живот . Като съществена част на понятието „социална услуга“ е посочена социалната интеграция на потребителя, която следва да съпътства непрекъснато процеса на предоставяне на услугата. Това трябва да става по начин, който да не поставя лицето в зависимост от услугата, съответно от институцията.

Според актуалния правен режим, юридическите лица с нестопанска цел са равнопоставени доставчици на социални услуги наред с другите юридически и физически лица, регистрирани по Търговския закон, държавата и общините. Действащото законодателство не предвижда запазва-не на определени дейности в областта на социалните услуги за отделни доставчици (например само държавни структури да предоставят опреде-лен вид социални услуги). Всеки от доставчиците може да предоставя всички видове социални услуги, стига да отговаря на законовите изисквания и да може да финансира тяхното извършване.

Друга обществена сфера, в която социални предприятия, преди всичко в рамките на нестопански организации, участват активно чрез предоставяне на услуги и консултации, е здравеопазването. Те обикновено не изискват висока специализация - измерване на кръвно налягане или кръвна захар, оказване на помощ от медицински сестри, рехабилитатори, профилактични прегледи и консултации, сексологични консултации, анонимно безплатно консултиране и тестване за СПИН и други. Много често те съпътстват предоставянето на социални услуги. Според актуалното българско законодателство, където основният нормативен акт в тази сфера е Законът за лечебните заведения, такива услуги следва да се предоставят само и единствено от лечебни заведения, а те могат да бъдат регистрирани само по ТЗ като търговско дружество (акционерно дружество, дружество с ограничена отговорност, събирателно дружество, командитно дружество и командитно дружество с акции) или по Закона за кооперациите като кооперация. Това е причината, поради която юридическите лица с нестопанска цел регистрират социално предприятие като търговско дружество, най-често еднолично дружество с ограничена отговорност, което от своя страна придобива статута на лечебно заведение.

Провеждането на обучения е друга сфера на обществения живот, в която социалните предприятия участват активно. Основните нормативни актове в тази област са Законът за народната просвета, Законът за висшето образование и Законът за професионалното образование и обучение.

Нормативната база не регламентира някакви особени норми, свързани с обучения, организирани от социални предприятия. Законът дава право както на нестопански организации, така и на търговски дружества или кооперации.да бъдат регистрирани по предвидения специален ред като училища и центрове за професионално обучение.

Социалните предприятия, извършващи различни форми на обучение, могат да издават валидна съгласно българското законодателство диплома за придобита степен на образование или професионална квалификация при спазване на установения специален режим за акредитация и лицензиране. Таксите за обучение, събирани от обучаващите се лица, се явяват приход от стопанска дейност (в случая – дейност на социалното предприятие) и на общ принцип печалбата се облага с корпоративен данък.

Спецификата на този вид дейност, извършвана от голяма част от социалните предприятия, работещи в тази сфера, се състои в наемането на представители на социално уязвими групи и като цяло хора със специални потребности като обучители или в организирането на обучения, предназначени за такива хора.

В последните години все повече социални предприятия се насочват към организиране на различна по вид производствена дейност. Създават се предимно малки или средни предприятия, които произвеждат продукти предимно в сферата на леката и хранително-вкусовата промишленост.

Най-често се организират малки производства на дрехи, различни видове храни, сувенири, стоки за бита и др. Перспективни са производства в сферата на съвременните технологии. В някои европейски страни социални предприятия се занимават с асемблиране на компютри и друга подобна техника, производство на електронни компоненти и други. Все още, обаче, този тип дейност и като цяло производствената дейност е слабо раз-вита сред социалните предприятия в България. Причините за това са необходимостта от по-големи първоначални инвестиции, оборотен капитал, ограничен достъп до пазари, водещ до затруднения при реализация на произведената продукция, липса на достатъчно квалифицирани кадри.

В последните години в малките населени места на някои европейски страни се наложи моделът на социални предприятия, комбиниращи ограничено земеделско производство със селски туризъм. Пример в това отношение е Гърция, където неправителствени организации създават социални кооперации от жени, живеещи в отдалечени селски региони.

Този тип предприятия предоставят хотелиерски услуги - настаняване в домовете на членове на кооперацията, хранене на гостите с произведени от кооперацията екологични продукти, изработка и продажба на традиционни предмети, които се продават като сувенири. Подобни предприятия съществуват и в Германия, Италия, Испания, и множество други европейски страни. Като цяло, обаче, техният дял е малък спрямо другите типове социални предприятия.

Независимо, че в момента този тип дейности не е развит в социалните предприятия в България, предвид съществуващите природни, географски и културни дадености, тази област е изключително перспективна, поради което е необходимо да се проучат задълбочено възможностите за развитието й и да бъде насърчавано създаването на социални предприятия в тези сфери.

Практически социалните предприятия могат да развиват всякакъв тип икономическа дейност. В много страни те работят в сферата на застраховането, рециклирането, комунални услуги, търговия и други като типът дейност, обаче е съобразен с възможностите на съответния национален пазар.

Добрите практики е техника/метод/процес/действие, което се счита за по-ефективно при предоставянето на конкретен резултат от всяка друга техника, метод или процес. Идеята се състои в това, че с провеждането на подходящи процеси, проверки, тестове, може да се получи желания краен резултат с по-малко проблеми и непредвидени усложнения. Добрите практики могат да се определят, като най-ефикасен (с най-малко усилия) и ефективен (най-добри резултати) начин за изпълнението на задача, базирана на повтаряеми процедури, доказани във времето пред широк кръг от хора.

Въпреки нуждата от подобрението на процесите във времето, добрите практики се считат за бизнес понятие, използвано при описването на процеси на развитие и следване на стандартен път за изпълнение на дадена практика, които много организации могат да прилагат в своето управление, организационни политики и особено в сферата на информационните технологии.

С еволюцията на понятието постепенно терминът „добри практики” става носител на смисъла ”добри идеи”.

За изготвянето на настоящия анализ са подбрани практики в общини, които са отличени като Отлични европейски дестинации по инициативата EDEN. EDEN е инициатива на Европейската комисия, целяща да увеличи познаваемостта на по-малко популярни дестинации, които не само са реализирали изключителни постижения в областта на туризма, но и са подпомогнали специалисти и територии да максимизират своя потенциал и да развиват туристически услуги чрез интегрирането на принципа за устойчиво развитие.