Развитието на селския туризъм, предпоставка за съхранението на българските традиции и бит



Дата19.10.2017
Размер120.55 Kb.
РАЗВИТИЕТО НА СЕЛСКИЯ ТУРИЗЪМ, ПРЕДПОСТАВКА ЗА СЪХРАНЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ТРАДИЦИИ И БИТ

Екатерина Вълчева

Аграрен Университет – Пловдив

Селото е мястото, където най-голяма тежест има аграрното производство и свързаната с него заетост. То е люлката на традициите и културните автентични практики, „запасената територия” за съхраняване на опита, на културната, езиковата, и, като цяло – националната идентичност.

Селото не е масов туристически обект. То е алтернатива на масовия туризъм и място, среда и подходящ обект за различните форми на специализирания туризъм – селски, екологичен, планински, приключенски, тематичен – свързан с културно-историческото наследство, религията, виното, традициите и местната кухня, етнографията, традиционната музика и занаяти (чл. 31 от Устава на БААТ).

В аграрната и социална политика на Европейския съюз селският туризъм се разглежда като форма на диверсификация на дейностите и увеличаване доходите на селските стопани.



Ключови думи: селски туризъм, традициите, културно-историческото наследство, традиционната музика и занаяти.
RURAL TOURISM DEVELOPMENT, A PREREQUISITE FOR THE PRESERVATION OF BULGARIAN TRADITIONS.
The village is where most weight is agricultural production and related employment. It is the cradle of authentic traditions and cultural practices' stock area "to preserve the experience of cultural, linguistic, and, in general – national identity.

The village is not a mass tourist destination. It is an alternative to mass tourism and place, environment and suitable for different forms of specialized tourism – ecological, mountain, adventure, theme – related cultural-historical heritage, religion, wine, traditions and local cuisine, ethnography, traditional music and crafts (Art. 28 of the Statute of BAAT).

In agricultural and social policy of the European Union rural tourism is seen as a form of diversification of activities and increase farmers' incomes.

Keywords: rural tourism, traditions, cultural - historical heritage, traditional music and crafts.

Целта на настоящата работа е да се покажат възможните перспективи, чрез развитието на селския туризъм и някои други алтернативни форми на туризма да съхраним българските традиции и бит.

България е страна с богато биологично разнообразие – над 3750 вида висши растения, от които 763 вида са включени в Червената книга за България; от 750 лечебни растения близо половината са със стопанско значение; необикновеното разнообразие на животински видове е с международно значение – 27000 безгръбначни и 750 вида гръбначни, уникални местни породи.

Традиционното отглеждане на местни сортове в личните стопанства и градини е предпоставка за съхраняване на значителното разнообразие от стари примитивни сортове и местни популации от тях. Защитените територии в България са 866, заемат 5% от територията на страната с обща площ 544395 hа.

Благодарение на междинното географско разположение между средиземноморските, степни и европейски ареали, височинната амплитуда от морското равнище до 2900 м, силно разчленения релеф, разнообразните почви и разнородните хидроложки условия са се оформили различни екологични ниши с голямо разнообразие на видовия състав. Земеделските земи с висока природна стойност са равномерно разположени от равнините до високопланинските територии. Близо 34% от използваната земеделска площ е заета от затревени площи, предимно полуестествени, които са една от най-ценните екосистеми в селскостопанския ландшафт [4].

Най-общо селският туризъм се определя като „туризъм, който се развива в извънградските или селски области”[10].

Концепциите за „селски” район варират за различните страни и периоди от време. Терминът „селски туризъм” е широко използвано понятие и, въпреки че е широко дискутирано, все още няма единна общоприето дефиниция. Селският туризъм много често се определя като „местен”, „алтернативен”, „агро”, „зелен” и всякакъв друг, но различен от масовия.

Селското стопанство има етнологично наследство, различна архитектура, богат фолклор, широко разнообразни кулинарни традиции, които са елемент от продукта „селски туризъм”. Анализирайки и обобщавайки казаното до тук, селският туризъм може да се дефинира като „туризъм в селски региони, при който се задоволяват интересите на туристите към традиции, бит, култура, селскостопански и др. специфични дейности, както и към природните, исторически и културни дадености на съответния регион, при спокойствие и непринудени човешки взаимоотношения”[1].

Селският туризъм у нас набира популярност не само сред българите, но и сред чужденците. Все повече чуждестранни туристи съчетават почивката в големите ни туристически комплекси с посещение на някое българско село.

Уникални природа и култура с международна значимост – България придобива все по-широка международна известност със своето особено съчетание на природно и културно наследство – нещо, с което българите заслужено се гордеят. Най-голямото богатство на България е съчетанието на разнообразна и съхранена природа с ценно културно-историческо наследство, традиции, бит и разбира се, талантлив и гостоприемен народ.

Със своите девет обекта – седем културни и два природни, включени в Списъка на световното наследство, с хилядите си природни и културни забележителности от местно значение, както и с факта, че 5% от общата площ на страната има статут на защитена територия, България притежава една привлекателна мрежа от природни и културни ресурси. Нещо повече, това разнообразие на ресурси е съсредоточено на сравнително малка територия, позволяваща достъп до много различни обекти за кратко време.

Според други автори условията за развитие на селски туризъм в България са добри, но е необходимо да се изучат ресурсите, гарантиращи устойчиво развитие. Освен това е необходимо според тях и разнообразяване в предлагането на туристическите продукти, съобразени с международните стандарти, обучение на кадрите в специализираните форми на туризъм [2].

През последните години се наблюдава положителна тенденция на нарастване интереса към селския туризъм, увеличаване туристите, посетили селски региони и ползвали услугите на тази алтернативна форма на туризъм.

Селският туризъм започва да има все по-голяма популярност сред българските туристи, което стимулира повече хора да помислят върху идеята да развиват свой собствен туристически бизнес в селски регион. Селският туризъм не е самостоятелен, а е свързан и с останалите видове туризъм: морски, планински, ловен, културен. Това позволява този подотрасъл да бъде включван в комбинирани турове, с което да оказва въздействие върху туристическите маршрути. Например морският туризъм може да се съчетае с почивка на село. Това е полезно за курортите, които могат да предлагат на гостите си посещения на село или друг вид маршрут, който да ги запознава със забележителностите на страната ни.

Селският туризъм позволява да се задоволяват хобитата и интересите на посетителите: фото-любов; събиране на билки; лингвистични проучвания; обогатяване на знанията за фолклора и други.

В реализирането на този вид туризъм се включват местните общности, законодателните органи, представители на различни сектори на икономиката. Селският туризъм подпомага развитието на селата, чрез осъществяване на програми за подпомагане и инвестиране в тази област.



Дестинации за селски туризъм в България. Българското село е съхранило духа и характера на българина, запазило е до голяма степен българските традиции, както са си били. Престоят в едно традиционно българско село, колкото и да е кратък, дава на туриста уникалната възможност да навлезе в един бит, свързващ сегашното време с миналото. Атрактивната природна среда, съхранените фолклор, обичаи и занаяти, селищата – архитектурни резервати, традиционната българска кухня и гостоприемството правят почивката на село още по-предпочитана и желана от гражданите.

Туристически дестинации за селски туризъм са областите/регионите, които са богати на обекти/прояви, формиращи продукта на тази алтернативна форма на туризъм: (а) Селски бит (начин на живот) и общуване; (б) Селскостопански дейности; (в) Местни традиции (обичаи, обреди, др.); (г) Култура, изкуство (фолклор); (д) Културни и исторически дадености; (е) Природни и екологични дадености.

Трудно е да се очертаят точно региони, които да се дефинират като дестинации за селски туризъм. Много автори ги определят като „селски региони”, включващи повече или по-малко от изброените елементи от туристическия продукт. Основавайки се на дефиницията за селски туризъм, такива селски региони трябва да задоволяват интересите на туристите към традиции, бит, култура, селскостопански и др. специфични дейности, както и към природните, исторически и културни дадености на съответния регион, при спокойствие и непринудени взаимоотношения с местните жители. Такива селищни и крайселищни зони за отдих са най-подходящи за този вид алтернативен туризъм [6, 8, 11].

Селата, подходящи за развитие на селски туризъм, се класифицират в една от следните категории: (1) села, предлагащи специфичен фолклор, традиции, специфична кухня; (2) села с атрактивно занаятчийско творчество; (3) села с подходящ климат и забележителен пейзаж; (4) села с възможности за лов и риболов; (5) села с развито лозарство и винарство, овощарство, зеленчукопроизводство и др.; организиране на дегустации; (6) пасторални, планински села с развито овцевъдство; (7) села с възможности за практикуване на различни видове спорт; (8) села с условия за балнеология [11].

В България има два големи района с най-развит селски туризъм – Западна и Средна стара планина; Предбалкана и Родопите, но вече села в цялата страна започват да практикуват този вид туризъм. Едни от най-предпочитаните селища за почивка са с. Осмар и с. Лозево (Шуменска област); с. Аспарухово (Варненска област); с. Козичено (община Поморие) и др. До момента над 50 села и 30 манастира имат база, позволяваща настаняването на туристи. Гостът може да се включи в селскостопански дейности, в пешеходни разходки, преходи с коне и каруци, в занаятчийски дейности като: дървообработване, рибарство, текстил, керамика, тъкачество, ковачество и др., може да направи подарък на роднини и приятели ръчно изработени от него глинени съдове, платна и др. Съхранените традиции в начина на производство са доста впечатляващи и интересни за туристите, решили да се пробват в селските производства.

Най-интересното преживяване на туристите е сами да приготвят продуктите за вечеря. Стават сутрин рано, с пеенето на петлите, водят животните на паша, обират готовите продукти и работят в градината. Заквасвайки мляко или приготвяйки домашно сирене, могат да почувстват истинския дух на село. Вечер хапвайки от това, което е приготвил почти сам, може да си легне спокоен и удовлетворен от добре свършената работа през деня. На следващия ден лично може да участва в приготвянето на ракия или да посети местната изба за бяло и червено вино в Карайсен, Ново Село, Славянци, Дамяница, Стамболово, Сухиндол и други.

На много места в България се предлагат атрактивни дейности из селския бит – кратки програми като „Един ден на село” или почивки с по-дълъг престой. Селата в Родопите и Стара планина предлагат добре съхранени стари занаяти – на живо може да се проследи ръчната изработка на красиви резбовани предмети, килими и халища, плетива и други. Туристите могат по желание да усвоят някои от занаятчийските умения, чрез кратки курсове. Всеки с желание може да изненада приятелите си с нови рецепти от село и по този начин да ги примами да опитат и те от селския начин на живот.

Незабравими спомени остават след посещения на архитектурно-етнографския комплекс „Бръшлян”, намиращ се в сърцето на Странджа планина – разходките до старите воденици, тепавици и язденето на магаре, както и управлението на каруца. Девствената Странджанска природа е част от атмосферата на тайнствените „Нестинарски танци”. Отседналите в Малко Търново туристи могат да отскочат и до село Българи, където нестинари почти всяка вечер изпълняват танца си върху жарава-мистериозен и древен, съпровождан от много легенди от старо време.

Под южните склонове на Средна гора, заобиколен от минерални извори, Хисаря предлага на туриста да отпочине в някой от новопостроените СПА хотели и разхождайки се из града, да се наслаждава на етнографската атмосфера, разнасяща се във въздуха.

В село Козичено (Източна Стара планина) в рамките на „Един ден на село” туристите могат да пояздят магаре или кон, да проследят изработването на българска народна носия и дори да се опитат да направят своя собствена. Могат да похапнат собственоръчно направена следобедна закуска, поседнали до някое изворче на зелена поляна, обградена от широколистни или смесени гори. Имат възможността да вкусят от местната кухня, под ритмите на фолклорна музика, да участват в традиционни български празници като „Коледуване”, „Лазаруване” и да се включат в Неделното хоро.

Североизточна България завладява посетителите си с необятните плодородни равнини. Гостите могат да се запознаят с поминъка на местните селяни – земеделие, животновъдство, разнообразен местен фолклор и да се възползват от възможността за посещение в единствените съхранени в България Добруджански чифлици.

Добруджа може да предложи на посетителите си да опитат от студената ракия, вкусната гозба и майсторски направеното вино. Туристите могат да участват в българската сватба, в българските народни празници.

В град Банско редовно се извършват демонстрации на обичаи, извозване с каруци до местността „Пикника”, снимки с фолклорни носии, „хайдушко нападение”. В много части на света е позната мелодията, идваща от българската гайда.

Родопските селища са изпълнени с култура и обичаи, съхранени още от освобождението. Посещението им изпълва туриста с духа на изминалите времена. Села като Широка Лъка, Момчиловци, Стойките, Могилица или някое от другите селища, предлагат спокойствие и красива природа, като в близост са забележителности като пещерите Дяволското гърло и Ягодинска пещера, които заслужават посещение неведнъж в живота. Родопчани са известни с гостоприемството си и съхранените етнографски къщи, неподдали се на натиска на времето. Широка Лъка може да изпълни всеки посетител с уникалният усет за красота, изящество и хармония. Мостовете над рекичката, построени още от римско време, допринасят за старинното усещане, което вече е обзело туриста.

Танцьори от много ансамбли показват на света българската народна музика и танци. Туристите, посетили който и да е край на България, могат да се научат на някои от традиционните за края хора като: Право хоро от Тракия, Ръка характерна за Добруджа, Еленино хоро от Северна България, Петрунино хоро от Шопската област и много други. Из цялата страна и до днес се почитат фолклорни празници и традиции, като туристите имат възможност да присъстват на някои от тях: Нестинарски танци, Кукери, Трифон Зарезан, Еньов ден, Лазаруване, Пеперуда и много други празници, оставящи незабравими спомени. Също голямо емоционално влияние оставят и националните фолклорни фестивали. Особено популярен е фестивалът, провеждан в местността Рожен край град Смолян и в Копривщица, Национален събор „Китна Тракия”.

В много села се предлагат повече или по-малко услуги, типични за селския туризъм, съобразно възможностите, традициите и даденостите на съответното селище. Според някои автори и експерти, в България все по-ясно се очертават два големи региона за селски туризъм: (1) Западна и Средна Стара планина, и Предбалкана; (2) Родопите.

Оформящите се и утвърждаващи се характерни за селския туризъм дестинации са едно от най-важните условия у нас да се развива този туризъм във възходяща посока.
Обобщение.

В България съществуват много добри предпоставки за възникване и развитие на селски туризъм. В много селски райони/селища той вече се е утвърдил като търсена, желана и практикувана алтернативна форма на туризъм с много добри перспективи; на други места се наблюдава възникване и начало на развитие на селски туризъм; има и села, които проявяват намерение да го развиват, като алтернатива за компенсиране негативите от селското стопанство на региона.

Като региони с много добри възможности за развитие на селския туризъм и реализиране на разнообразни прояви в тази туристическа дейност, могат да се посочат Смоленски регион (Стойките, Момчиловци, Могилица); Банско-Разложки регион; Троянски регион; Търновски регион и др. Условия за възникване и развитие на селски туризъм има и в района на Централна Стара планина. Желание за развиване на селски туризъм проявяват също редица малки общини.

През последните години активизиране в развитието на селския туризъм се отчита и в Рило-Пиринския край. Някои по-западнали селски региони в Източните Родопи също разчитат на развитието на селския туризъм, като за целта ползват средства по различни проекти. Напоследък към тази алтернативна форма проявяват интерес и редица села, намиращи се недалеч от морските курорти [5, 6, 11].

Селският туризъм в България е една сравнително бързо развиваща се и утвърждаваща се алтернативна форма на туризъм. През последните години се отчита положителна тенденция на нарастване интереса към практикуване на този вид туризъм, към увеличаване на туристите, посетили селски региони и ползвали услугите му, както и разнообразяване на елементите на предлагания туристически продукт.

Предпоставка за трайното развитие на селския туризъм е богатият ресурс, с който разполага страната ни; оформени са или се утвърждават селски региони/селища, притежаващи основните елементи на селския туризъм – природни и екологични дадености; специфични култура, изкуство, фолклор; атрактивни традиции (обичаи, обреди); автентична кухня; селскостопански и др. специфични дейности. Селските къщи са с типична архитектура и предлагат автентична атмосфера.

Развитието и утвърждаването на селския туризъм у нас води до редица позитиви, касаещи начина на живот в селските региони/селища и е от особено важно значение за изоставащите и слаборазвити региони, както и за съхранението на българските традиции и бит.

В много български села се организират фолклорни мероприятия, които позволяват на гостите да се запознаят с местните традиции и обичаи. В комбинация с традиционни ястия тези фолклорни вечери могат да се превърнат в незабравими преживявания.



За по-нататъшно развитие на селския туризъм у нас е необходимо: изучаване и популяризиране на ресурсите, гарантиращи устойчивото му развитие; съхраняване и развитие на традиционната култура и изкуства; създаване и прилагане на национална и регионални стратегии за развитие на селски туризъм; подобряване на инфраструктурата, засилване на рекламно-информационната дейност, усвояване на средствата за развитие на селските региони.

Използвана литература


  1. Алексиева, Й. Ст. Стаматов. Възможности за развитие на селски туризъм в България, научни трудове, ВИХВП, (2000, т. XLIV, св.2., с. 110.

  2. Алексиева, Й. Ст. Стаматов, А. Алексиев. Проучване върху бариерите за развитие на селски туризъм в избрани региони на България, Н.тр. на УХТ, том L, св. 1, с. 324, 2003.

  3. Атанасова, М. (2003) Селският туризъм – същност, опитът на Италия и фактори, обуславящи неговото развитие в България.

  4. Национален стратегически план за развитие на селските райони (2007-2013), с.16.

  5. Проект на ДАТ, „Проучване на чуждестранните посетители в България и пътуванията на българите в страната”, 2009.

  6. Стаматов Ст., Кр. Никовска, Р. Михов (2011) Състояние и развитие на алтернативните форми на туризъм у нас. Н. конф. с межд. участие, КИА, П., 25-26 февр., 2011; сб.н. доклади, с.26-36, 2011.

  7. Стамов, Ст., К. Никовска (2011) Специализирани видове туризъм; I част Културен, Религиозен, Лечебен; “Кота”, Ст. Загора.

  8. Стамов, Ст., К. Никовска (2011) Специализирани видове туризъм; II част Спортен, Ловен, Екологичен, Селски, Кулинарен; “Кота”, Ст. Загора.

  9. Устав на Българската асоциация за алтернативен туризъм, чл. 31, стр. 6

  10. LANE, B. (1994) “What is Rural Tourism?”, Journal Sustainable tourism, 2: 7-21.

  11. Интернет-сайтове: www.tourism.government.bg; www.baatbg.org; www.nsi.bg




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница