Развлечения в селския туризъм



страница2/3
Дата08.05.2018
Размер397.74 Kb.
#67832
1   2   3

6.2 Културни дейности


  • Археология - екскурзии и посещения на останките от всички исторически епохи в района. Разглеждане на музейни сбирки, беседи от специалисти. Обход на обекти на сегашни и бъдещи археологически проучвания. Участие в археологически разкопки.

  • Изучаване на наследството на селската област - Разположена на кръстопът между Изтока и Запада, от дълбока древност България е била обитавана от високоразвити цивилизации, оставили зад себе си свидетелства за процъфтяващи култури. Днес на територията на страната са регистрирани около 40 хиляди паметника на културата от различни епохи, голяма част от които неотменно се вписват в маршрутите на чуждестранните ни гости. За тях туроператорските агенции организират и посещения на старинни етнографски селища, в които и до днес се практикуват предавани през поколения народни занаяти. На места желаещите могат да се включат в специалните курсове по тъкачество, дърворезбарство, грънчарство и пр.




  • Кулинарни прояви Ако гостите са любители кулинари или просто проявяват интерес към местната кухня, стопанката на кухнята може да приготви типични национални ястия, пред тях и да им издаде тънкостите на приготвяне. При желание от страна на туристите, може да им се даде възможност само да приготвят своя обяд или вечеря, като използват продуктите от селската градина. Могат също така да се организират и тематични курсове по „Национална кухня” , „ Регионална кухня”, „Здравословно хранене” и прочие. Кулинарни прояви мога да бъдат организирани и на празници, при които има особенсти в традициите на приготвяне на ястията и специално подреждане на трапезата. В народният ни календар има доста такива празници – Великден, Гергьовден, Никулден, Бъдни Вечер, Нова Година и др. Могат да се организират курсове за приготвяне на обредни трапези, обредни хлябове, боядисване на яйца и други типични за празника ястия. Дегустациите на домашно приготвено кисело мляко на мед, вино и ракия местно производство с възможност за закупуване са изключително популярни сред туристите.




  • Местни индустриални (селскостопански или занаятчийски) предприятия.

Запознаването и участието в селскостопанските дейности е един от основните мотиви за практикуващите селски туризъм.Ръчното косене и доене, производството на домашно сирене и кашкавал, квасенето на кисело мляко, приготвянето на сладка и конфитюри са елементи от туристическия продукт на селска България. Повечето стопани на село отглеждат разнообразни зеленчуци, овощия, десертни и винени сортове грозде и много домашни животни и птици.

При желание на туристите, може да им се предостави възможност да участват

активно в някои дейности по отглеждането на зеленчуци - да засеят или да довършат отглеждането на продукцията. Стопаните могат да ги запознаят с начините за отглеждането и прилаганите земеделски практики, така туристите могат сами да се убедят,че се отглежда екологично- чиста продукция, да си наберат от пресните зеленчуци и да си приготвят с тях типичните за региона ястия.Много атрактивно за туристите е отглеждането на овощни дръвчета, понеже често срещано е предлагането „Набери си сам”. В градината се организира продажба на плодове, които туристът сам си е набрал от дървото.

В много селски дворове има и асми, а в различните региони и масивни лозя. Туристите могат да участват в ритуални практики ( Трифон Зарезан), гроздобер, могат да се запознаят с тънкостите на лозарското земеделие, а дори може да имат възможността да вземат участие или да наблюдават самото винопроизводство.

Отглеждането на животни в дома на стопаните предоставя уникална възможност на туристите да се запознаят както с поведението на животните така и с типични за животновъдството елементи сеновал, обор, начин на отглеждане на животните - хранене, дуене. Малките животни привличат интереса на децата, за тях има образователна цел, като научават за живота им, за получаването на млякото, вълната ,кожата от които се правят различни изделия.


  • Музеи - Някои от къщите в селата са се превъплътили на музеи, като там се излага най-вече оръдия на труда уреди от селския бит, носии характерни за района, които не се използват в наши дни.

Уникален по своя характер е музеят на открито Етъра. Подобни възстановки обикновено се правят в места, изгубили вече своите функции. Подобна практика има и в други държави, като се въстановяват аристократични замъци, различни тематични паркове в които може да се направи възстановка на историческа битка, белязала съдбата на дадената държава и пр.
Проектът, който ще продължи три години, ще се разглежда като "проект-модел" за регионално развитие в България и би могъл да бъде приложен по-късно и в други общини.

Такъв пример може да дадем и с община Мадан, където рудници стават музеи по проект за развитие на минен туризъм. Тук, обаче, за превръщането на някогашните рудници на “Горубсо” в туристическа атракция ще се ползва френския опит в тази област. Проекта ще бъде създаден като подобие на вече реализираната идея за музей на мината във френския град Нюлемин. Предвижда се туристите не само да разглеждат галериите, но и да могат сами да си изровят кристали и различни рудни форми. Като допълнителна услуга ще се предлага сватбена церемония в минните подземия. В туристическите маршрути ще се включи и уникалната кристална зала в Мадан, в която са изложени ценни кристали, открити в оловно-цинковите мини. За осъществяването на проекта ще се кандидатства за финансиране по европейски програми за развитие на алтернативен туризъм.” (сайт на Министерство на Икономиката).




  • Курсове по занаятчийство – Възстановяването на старите занаяти има силно въздействие върху туристическия продукт.

Ако стопаните на къщата имат познания по занаятчийство, те могат да предаде на туристите си курсове по грънчарство, тъкачество, предене и др месни занаяти. Стопаните могат да организират и подобни занимая при някои свои съселянин, който практикува този занаят. Ако в миналото селото е имало занаятчийска дейност, то може да се възстановят, реставрират работилниците и така да се възродят характерните за региона традиционни производства. Туристите могат да наблюдават дейността на занаятчиите и дори да вземат участие, туристите се интересуват изключително от художествените занаяти, изготвянето на редица изделия за бита.

България разполага все още с много живи традиционни занаяти, в почти всяко село има запазена ковачница, дърводелска работилница мандра, казан за варене на ракия, воденица, където повечето от манипулациите се извършват по традиционен начин.

Розоварната в село Търничене, Казанлъшко е удачен пример за успешна работа в тази посока. Съществувала още в началото наминалия век, след това обновена и пусната в експлоатация през 90-те години, днес тя функционира като производител на качествени етерични продукти. Същевременно посреща туристи – предлага се разходка из розоварната с беседа от собственика. Туристите съответно купуват розовото масло и вода, предлагани в специални, атрактивни опаковки.

Провеждате се и редица празници на занаятите в доста селища:

Празника на занаятите се състои и в родопското село Могилица. Майстори от целия регион показаха произведения на сръчните си ръце, събрани в малка изложба. Ръчният текстил, кованият метал, и обработката на дърво са трите традиционни занаяти, запазили се в селищата по горното течение на р. Арда и до днес. Със сръчните ръце на родопчанина дървото е добило нова форма на живот. Бъклиците, павурчета, гаванки, бъчви, майсторите ги изработват с изчистената орнаментика на овчарската резба, за да оставят своя неповторим почерк и чувство към дървото. Гайтанджийството е по- изящната форма на кования метал и е пряко свързано със съдовете за хранене и съхраняване на вода. Това е мъжкия занаят посветен на женския бит. Вкусът си месна жена е проявявала най- ярко в тъкането на престилки, халища, козяци и черги. Само в Могилица се е съхранила старинна тъкаческа техника – изработването на „зунки”. Това са цветни ленти за декорирането на костюми, колани, дръжки на торби.Тази техника сега майсторите предават на по-младото поколение. (26 юни 2004 г., БНТ в Смолян)


  • Изкуства - Често в селото могат да се организират арт прояви, като фото пленери,изложби, „workshop” – изработка на предмети на изкуството, може да са свързани с местни занаяти и традиции.

Възхитителната природа по селата може да бъде вдъхновение за много творци, особено за художниците. Последните имат възможността да опишат емоциите от видяното на платното си.

  • Фолклорни групи / празници – Из цялата страна се почитат и до днес фолклорни празници и традиции, а възможността да се присъства на обреди и обичаи на живо като “Българска сватба”, Нестинарски танци, “Кукери”, “Трифон Зарезан”, “Еньова буля”, “Коледуване”, “Лазаруване”, “Пеперуда”, “Герман” и др. оставят незабравими спомени. Голямо емоционално въздействие оказват националните и международни фолклорни фестивали - Международния фолклорен фестивал в гр. Бургас, Международен фолклорен фестивал - гр. Пловдив, Международен фестивал на маскарадните и карнавални игри и обичаи “Сурва” -гр. Перник, Националните фолклорни събори в местността “Рожен” край гр. Смолян и в гр. Копривщица, Национален събор “Китна Тракия пее и танцува”- гр. Хасково, Национални фолклорни детски Орфееви празници - гр. Смолян и др.

Фолклорните празници са най - живата и най - зрелищната изява на традициите и обичаите на дадена нация. Чрез фолклорните празници туристите мога преживеят едновременно въздействието на народната музика, наслаждават се на колорита на националните костюми търсят мирогледа на тази общност чрез обредите и обичаите. Фолклорните празници са едно преплитане на различни исторически, обществени и природни влияния, които са дали облика на нацията

Фолклорните празници и обичаи често се използват като допълни атракции за туристите, които има друга основна цел , а не специално наблюдаването на даден празник. В тези случай специално се организират фолклорни прояви, които се посещават от организирани туристически групи.Ако в селото има фолклорна група, могат да се организират концертни дейности ,като се изпълняват местни народни песни, танци и свирни. В селското читалище могат да се провеждат курсове по народни танци и заучаване на местният фолклор. Още по-голям интерес за туристите би представлявало, ако стопанинът на къщата или други членове на семейството умея да свирят и пеят, така вечерята може да бъде съпроводена с изпълнение на народен инструмент и народна песен. Подобна практика се приема от туристите с голямо задоволство и интерес.

В редица региони има интересни фолклорни прояви (тематични празници и фестивали и т.н.), всички те са атрактивен елемент от туристическия продукт и на селския туризъм. Съвременните събори на народното творчество са своеобразно продължение на една стара българска народна традиция, голяма част от тях датират от преди Освобождението.

Роженският събор „Началото на Роженския събор е поставено от преди повече от 100 години. По време на тези събори са се пеели народни песни под съпровод на гайда, на жар са се пекли традиционните агнета – чевермета. От тези времена води началото си традицията тук да се правят събори – надпявания. Рожен се превръща в най-голямата сцена на родопската песен.. По - късно Роженския събор се превръща в общонационален и става събор–надпяване на Българската народна песен. От всички краища на България се събират народни изпълнители и инструменталисти, които се надпяват и надсвирват на няколкото сцени на най-големия фестивал на народната песен в България. Кулминацията на надпяването е гала-спектакълът “Звезден Рожен”, когато вечерта на първия ден, под ярките звезди на роженския небосклон, най-големите родопски певци изпяват вечните родопски песни. Атмосферата на тази вечер е наистина наелектризираща




  • Български календарни празници, обреди и обичаи. – Изключителното богатство от календарни празници, наситени с интересни обичаи, ритуали и традиции в храненето, предоставят възможности за активното им включване или само елементи от тях към туристическия продукт на селския туризъм. Българският календар е изобилства от разнообразни празници, обичаи и обреди. Наблюдаването и дори участието на туристите в даден празник би оставило в тях незабравими спомени. Провеждането на подобни прояви извън мястото на пребиваване, дава възможност да се организира посещението им (по този начин туристите ще могат да наблюдават празника и същевременно да разгледат другото селище) или да се използват елементи от тях като анимация. Възстановяването на редица популярни в миналото събития, традиции и обичаи, би било много полезно за туристическия бизнес.

Голям брой от празниците се характеризират с определени традиции в храненето (Никулден, Бъдни Вечер, Коледа, Нова Година, Гергъовден). Това дава възможност на домакините да организират празнични обеди или вечери, като се включват само традиционните за даден празник ястия, и като се спазват особеностите на обичаите - какво трябва и какво не трябва да се консумира. Обредите и обичаите могат да се използват в анимационни програми като се организират занимания и курсове за подготовката за празника, за създаване на подходяща атмосфера.Често се използват и ритуални елементи при посрещането на гостите. За туристите, и най-вече за чужденците би било интересно, ако бъдат запознати с конкретните национални особености на календарните празници, като се обогатяват техните познания в тази насока.

В българския обреден календар по-голяма част и по-големите и зрелищни празници са през зимния празничен цикъл (30 ноември - 1 март). През този период има много празници с утвърдени традиции в приготвянето на традиционни ястия (Андреевден , Никулден, Игнажден), с ритуални практики (Бабинден, Трифонов ден) , както и едни от най-големите християнски празници – Бъдни Вечер и Коледа.

За Никулден най- важна е трапезата. Интересните кулинарни прояви свързани с този празник могат да се включат към развлеченията на туристите посетили туристическото място по време на празника. „На Никулден се приготвя риба с люспи, най-вече шаран, защото той е слуга на светеца. Голата риба навява асоциации с бедност. Люспите се почистват внимателно, така, че да не падат на земята. Ако някоя люспа все пак падне, тя не трябва да се настъпва, защото който я настъпи, ще се разболее. Костите на рибата се събират и изгаряли се пускат в морето или реката. Традиционните ястия, които трябва да присъстват на никулденската трапеза са рибник (пълнен шаран в тесто) и обреден хляб, като във всяка къща трябва да са по два. Останалите ястия на никулденската трапеза са постни чушки, пълнени с ориз, сарми, царевица, зрял фасул.”


Пролетният празничен цикъл (1 март- 29 юни) също има празници , които са доста атрактивни и предлагат добри възможности за анимацията на селския туризъм. В началото на март типичен български обичай е връзването на мартеници. На чужденците обичая е непознат и интересен затова може да се организира урок по правене на мартеници, сами да окачат мартеници на овошките и добитъка както повелява традицията. По време на Месните и Сирни заговезни има определени изисквания към храненето. Най-атрактивно за Сирни заговезни е така нареченото „Хамкане” – „около трапезата са подредени гозби от риба, баници със сирене и яйца, мляко и неизменната бяла халва с орехи. Децата се нареждат в кръг, седнали на пода. Най-старата жена вкъщи завързва парче халва, варено яйце или въгленче на дълъг червен вълнен конец. Другият край на конеца тя окачва на гредата на тавана или на хурката си. Сетне разклаща халвата сред седящите деца, които държат ръцете си зад гърба и трябва да захапят лакомството направо с уста. После бабата запалва конеца и по начина, по който той гори, тя гадае дали годината ще е плодородна.
В много райони на страната по време на „Заговезни” се провеждат атрактивните кукерски игри. Те се провеждат първият понеделник от Велият пост или през Сирната неделя. ”Кукерите са мъже облечени с атрактивни костюми от овчи кожи, звънци, чанове, дървени саби а на главата си – чудновати маски, изработени от пера, крила, цели птици или животински глави, с които плашат злите зимни духове.Сутринта кукерската дружинка начело със своя хаджия (цар) обикалят селото, влизат по къщите и със звънците вдигат шум за здраве и берекет. След обед се събират на площада , където се продължава с кръшни хора и песни”

Кукерските игри се харесват не само от чужденците , но и от българите, хотелиерите могат да организират на туристите си посещението на кукерите. Ако гостите имат желание могат да вземат участие в кукерските игри.

Не по-малко привлекателни за туристите са и лазаруването на Лазаровден, кушиите на Тодоров ден .(В село Бачево, например, специално за туристите се правят различни възстановки на местни обичаи. Една от тях е т.нар. „Захранване на конете”. Този ритуал се провежда на Тодоровден (в края на февруари). Тогава жените пекат специални обредни хлябове, с които захранват животните за здраве и плодовитост. За целта жените от селото се обличат в автентични носии, приготвят различни ястия от местната кухня. Гостите участват активно в целия ритуал. Те могат да нахранят коня с обредната пита, да го яхнат и да се разходят наблизо, да се качат на каруца и да направят обиколка на селото и пр..), както и самобитния, древно- християнски ритуал нестинарството.

Танцуването върху жар, наречено нестинарство, представлява мост между миналото и бъдещето и показва един малък фрагмент от културното наследство на нашата нация. В състояние, подобно на транс, местните жители на малкото странджанско село Българи все още танцуват боси върху горящите въглени така, както са го правили техните предци преди хиляда години. Те казват: "Човек не може да се научи да танцува върху въглени, освен ако не е роден, за да бъде нестинар. Трябва да вярвате, че Господ ще ви опази... .Тогава няма да чувствате топлината.". Също така те вярват, че духовната подготовка и студените крака заедно със звучната монотонна музика на гайдата и тъпана, са ключът към успеха. Изпълнението започва по залез слънце, когато главния нестинар, мъж, който носи бяла риза и червен пояс през кръста, разпръсква въглените в кръг на площада на село Българи. Уличното осветление изгасва и зрителите тихо се приближават. Над баирите отекват единствено монотонните удари на тъпана. Нестинарите танцуват около кръга с икони в ръце, като внезапно навлизат в жарта. Лицата им са бледи, а очите им притворени. Нестинарите в Българи обаче казват, че са наследили обичая от своите баби и дядовци като чисто християнско задължение – ако го спазват, са здрави и жънат богата реколта, ако не – настъпва период на болести и бедност за тяхната общност.”



  • Пътища на гастрономията, на занаятите

Кулинарният туризъм е сравнително ново явление. Днес, когато информацията е много по-достъпна, а пътуването от едно място на друго е доста по-лесно и бързо, е много по-лесно, отколкото в миналото да се отдадеш на пътуване, посветено на дадена цел.

Традиционните български блюда могат да доведат толкова чужди гости, колкото и ски курортите ни.


6.3 Водни дейности

  • Риболов - В села, които се намират в близост до река, езеро, язовир или до море,туристите могат да се насладят на изглед край брега.

Организирането на “Рибен пикник” е възможност за любителите на природата да се разходят с лодка, да вкусят от прясно уловената и приготвена по местни рецепти риба.

Множеството язовири, реки, които са подходящи за практикуване на водни спортове. Туристите, които желаят да се насладят на активна ваканция, имат възможността да избират от рафтинг, каране на кану и каяк, което е възможно във почти всички реки и язовири. Гмуркачите могат да се насладят на гмуркания сред останки от кораби в морето и други отворени водоеми (язовири, езера и пещери). За начинаещите много частни инструктори и училища могат да предложат обучение и тренировки, за да изживеят туристите незабравима активна ваканция.

Други водни дейности са:


  • Плуване

  • Плаване

  • Кану- каяк

  • Уинд сърфинг

  • ветроходство


6.4 Дейности свързани със здравето

  • Физически упражнения и занимания

Йогата е много повече от комплекс физически упражнения, твърдят специалисти. Заниманията с йога не само развиват гъвкавостта и мускулната сила, но и засилват мотивацията, подобряват концентрацията и намаляват безпокойството, предизвикано от съпътстващия стрес, сочат данните от американско изследване. Какво по-добро място за релаксация от чистия въздух и спокойната атмосфера в двора на къщата на село.

Бързата разходка из някое приятно местенце, също спомага за тонуса през деня.

Танците,особено народни танци са невероятни физически занимания и всеки който се е занимавал дори малко е усещал сладката умора след една весела вечер. Едно време не е имало фитнес, а хората са били във форма и в добро здраве.



  • Минерални бани и здравни курорти - Съчетанието от благоприятен климат, минерални води и красива природа са причина много хора да потърсят балнеолечебните курорти за ваканцията си като комбинират лечението с почивка и отдих. Традицията да се използват лечебните качества на водите и природните ресурси води началото си от траките, известни като изкусни лечители, познаващи целебните качества на минералните извори. Много от находищата на минерални води са локализирани в планинска или полупланинска среда с богати биоклиматични и ландшафтни качиства, в близост до чисти планински води и иглолистна растителност - уникална среда с йонообразуващи фактори и с голямо физиологично и терапевтично значение. Наред с почивка и лечение, гостите имат възможност да опознаят културата на България, участвайки в комбинирани програми във вътрешността на страната и по Черноморието. В част от курортите, които са в планински и полупланински местности, балнеолечението се съчетава с климатолечение: Велинград, Наречен (нервни болести, диабет), Вършец, Кюстендил, Костенец, Сапарева баня (с най-горещите минерални води), Сандански (специално за белодробни заболявания), София и др.. В Поморие и Албена се практикува калолечение,  Павел баня се препоръчва за костно-ставни и др. заболявания, Хисаря – предимно за бъбречни и стомашно-чревни заболявания и т.н.


6.5 Въздушни дейности

Полетът е нещо което е вълнувало хората още от древноста. Можем да видим това в рисунките на най-древните цивилизации. Има много разкази в митологията, потвърждаващи стремежа на човек към летенето. Не ми стига смелоста да си представя колко успешни и неуспешни опити за летене е имало. През последните 100 години с развитието на науката и технологията авиацията търпи бурно развитие като в днешни дни се е превърнала от чудо в нещо съвсем обикновенно.


През последните 20 години това е напълно възможно с парапланер. Уникален летателен апарат, който се побира в леснопреносима раница и лети не по-зле от птица. Това е древната мечта осъществена днес. Да, за разлика от всички останали въздухоплавателни средства, парапланерът не изисква големи поддържащи екипи, специални съоражения или транспорт. Достатъчно е да имаш планински склон, подходящи метеорологични условия и можеш да прекараш часове във въздуха, да изминеш големи разстояния, безшумно, без да изразходиш капчица гориво.
Доверявайки се на опитен пилот, ще имаш погледът на птица, ще почустваш свободата да се движиш триизмерно и всичко това без кабина, в пряк контакт с въздуха.
6.6 „Пасивни” дейности

  • Изучаване на природата на открито (наблюдение на птици, фотографии)

Фотолов Троянският Балкан предлага невероятни възможности за любителите на фотографията. По Пътя към еделвайса можете да направите снимки на уникални представители на животинския свят, много от които са вписани в Червената книга на България. За да зърнете дива коза, орел или мечка, ще трябва да се въоръжите с много търпение, а за да ги снимате ще ви трябват бързи реакции и наблюдателно око. И докато дебнете, за да уловите в обектива си застрашения от изчезване вълк, ще се наслаждавате на приказните звуци на планината, на чистия въздух и бистрите реки. Дори и да не успеете да запечатате на снимка благороден елен или сърна, със сигурност ще "хванете в кадър" величествените Троянски пейзажи, китни селца, реки и пръскала, уникални растения и животни, културни и исторически паметници. За запалените туристи са построени наблюдателни кули, комбинирани със сеновал-хранилки, определени са местообитанията на отделните биологични видове, маркирани са местата, разрешени за риболов.

Няколко фирми предлагат турове с водачеството на водещ член на BSPB – българският партньор на BirdLife International. Всеки водач е активен в областта на опазването на птичата фауна, осигурявайки ви по този начин не само с добри начини на идентификация на птиците, но също така и с информация относно усилията за опазването им в България.

В областта между устието на Велека, Царското кладенче, река Силистар и нейния естуар на юг в зависимост от сезона може да се наблюдават: малка бяла, сива и гривеста чапла, бял и черен щъркел, малък ястреб, жалобен синигер, жълта овесарка, гривеста рибарка, лопатарка, градински пъстър кълвач, папуняк, орел рибар, тръстиков и ливаден блатар, осояд, обикновен и белоопашат мишелов, червенонога ветрушка и др.


Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:
1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница