Рецензия от проф д-р Александър Рангелов

Рецензията е изготвена въз основа на представени от докторанта: дисертационен труд; автореферат; справка за приносите в дисертационния труд ; публикации по темата на дисертационния труд.

Тематичната профилираност - съдържание и форми на проявление на геополитическата визия на съвременна Турция, манифестира актуалността и значимостта на разработвания научен проблем . Наличното знание в тази област е фрагментарно и опитите за създаване на аналитични продукти имат проблемна проективна стойност. Не трябва да се пренебрегва и обстоятелството, че официални държавни документи на Турция с доктринален характер в сферата на геополитиката и стратегията не са достъпни. Няма деклариран публичен документ, обозначаващ стратегия, или концепция за национална сигурност, за национална отбранителна стратегия , или външно-политическа доктрина . Мислени като производни на геополитическа визия , те биха били платформа за верифициране на оценките на турското държавно ръководство за кондицията на геополитическата среда и средата на сигурност. Ако се неглижира наличието на документи по отделни ресорни политики – но, забележително , с изключение на военната сфера, то още по-релефно се откроява значимостта на предприетия опит да се реконструира профила на геополитическата визия на съвременна Турция като все още неизвестна величина в международната политика.

Експресен преглед в тази област на геополитически анализи , удостоверява отсъствието на всеобхватни изследвания на геополитическата визия на съвременна Турция , чрез която да е постижима реалната мотивация и приоритетите на външната й политика . Отсъствието на надеждна реконструкция на доктриналните основи на външната политика , подхранват непродуктивни представи за конюнктурна обремененост на стратегическите й хоризонти. В този контекст , значимостта и актуалността на дисертационния труд са апробирани в опита за цялостно изследване на геополитическата визия на съвременна Турция , на връзката между геополитическа визия и външнополитически приоритети и в разработения на тази основа модел за анализ и прогнозиране на външната й политика , за промисляне на мотивацията и приоритетите във външнополитическите й цели.

Изследователската рефлексия споделя ясно дефиниран обект , ангажиран с геополитическата визия на съвременна Турция като фактор на политиката в областта намеждународните отношения, отбраната и сигурността и предмет , представящ геополитическите възгледи на политическите и академични среди и създаването на единна теоретическа рамка на стратегията , фокусирана върху разширяване на влиянието на страната в международните отношения. Тематично обвързана цел , осигурява дисциплинарна строгост на изследването, минимизираща непродуктивни теоретически флуктуации. Съдържанието на целта е разгърнато във ветрило от изследователски задачи : исторически ретроспекции като път към общия механизъм, форматиращ стратегическото мислене през различни периоди от развитието на страната ; анализ на съдържанието на геополитическата визия на съвременна Турция,с проекции върху дефинитивните й елементи, концептуални рамки, понятия, върху стратегията за концентрично разширяване на геополитическото влияние в отделните геополитически зони и най-вече в близките геополитически пространства (близката териториална зона, близката екваториална зона и близката континентална зона ) и изследване на целите и насоките на политиката в близките зони като инструменти на стратегията за разширяване на геополитическото влияние; изследване на влиянието на геополитиката на съвременна Турция върху Балканите и формулиране на изводи за България.

Изследователските задачи са намерили отражение в структурно дисциплиниран дисертационен труд, обособявайки в него три важни тематични панела, приютили конкретни, специфични измерения на изследвания проблем, чиито решения генерират добавени стойности , капитализирани в достойнствата на изследователския продукт. Структурата на дисертационния труд е позволила съдържателно разгръщане на изследователската рефлексия и агрегирането на материални аргументи , защитили лансираната работна хипотеза . Намерила сериозна аргументация, вече като убедително защитена докторска теза, тя доказва : геополитическата визия на съвременна Турция директно определя съдържанието и насоките на външната политика на страната , пряко повлиява геополитическата среда на Балканите и интересите на България . Геополитическият анализ на мотивите на поведението й в геополитическо конкурентно пространство би осигурил необходимите основания, за изграждане на гъвкава българска позиция , с възможности за маневриране в регионалната среда на сигурност.

Методологическият реквизит е представен от привлечени изследователски подходи, доказали своята евристичност в интердисциплинарни проучвания и продуктивна релевантност към естеството на изследваната проблематика .

Дисертационният труд е регистрирал изследователско пространство от 164 стр. за основните си смислови проекции. Съдържателната аргументация е разположена в няколко обособени сегмента, приютили сюжетни линии, предписани от портфейла изследователски задачи. Така изградената удачна структура – увод ,три глави (всяка, с ясна вътрешна структура) и заключение, е разрешила творческо разгръщане на изследователската рефлексия. Изводите, разположени като системен „катарзис” в края на всяка глава , акумулират убедителни препратки към достойнствата на записаното в заключението – в него няма дописани неща, то репликира убедителните аргументи на вече защитена докторска теза.

В първата глава, ангажирана с историческата реконструкция на развитието на стратегическото мислене, са записани структуроопределящи тематични акценти: геополитическата визия като инструмент на външната политика и политика на сигурност, същност, категории и перспективи на стратегическото мислене, възникване на стратегическото мислене, причини и същност на дефицита от стратегически концепции, специфика и компоненти на стратегическото мислене . Съдържателното им осмисляне е наложило присъствието в теоретичния дискурс на поредица „вторични” тематични закотвяния като, същност на геополитическото зониране – основания , аргументи, спецификация на отделните пространства (близка териториална зона, близка екваториална зона, близка континентална зона ) ; анализ на геополитическата дилема - дали и кога страната ще се насочи към създаване на независимо геополитическо гравитационно поле, или ще продължи да бъде буферно пространство между основните геополитически центрове; особености на близката териториална и близка акваториална зони като пространства за активно приложение на турската външна политика. Стратегическият манталитет е ръкоположен като характеристика на националната идентичност, отличаваща се с историческа приемственост, генерирала единна османо-турска геополитическа традиция - енергизирана в нова интегрирана стратегическа визия .

Разкрита е и необходимостта от усвояването на баланса между стратегическо планиране като многовариантен алгоритъм за оптимална продуктивност на действията и краткосрочната тактическа активност , имаща в съвременните условия самостоятелна значимост ( обратите в отношенията Турция – Израел ).Представени са концептуални пристрастия на турски анализатори (от ранга на А.Давутоглу), разположили политическата воля като катализатор на стратегическото мислене и особено съществено условие за стратегическото планиране. Националната държава е продукт на вековни традиции, оформили се в условията на интензивна конкуренция със западната цивилизация и това е наложило анализ на особеностите във възникването на стратегически манталитет през османския период . Не са неглижирани разминаванията в обществения прочит и оценка на османското историческо наследство , продуцирани от прагматици и традиционалисти и най-вече , в осмислянето на пасивността във външнополитическата практика на османската държава след 17 в., като проекция на превъзходството на Запада. Пасивност, завещала, според обновеното стратегическото визионерство, дефицит от стратегически концпеции – със съществен принос в това отношение и на републиканска Турция .

В аналитично промислените особености на еволюцията и консолидирането на стратегическия манталитет, е регистрирана органична връзка между стремежа на съвременния турски елит към многовариантна и многопосочна външна политика и твърдите мерки за осигуряване на вътрешна стабилност . Особен акцент в активизираната външна политика е „ канонизираното ” оцеляване на мюсулманските общности на Балканите в битието им на особено важен референт на османското наследство и на важен, устойчив елемент в изграждането на трансгранични сфери на влияние. Не случайно традиционалистите, установили загубата на суверенитет върху ключови геополитически пространства като част от историческите отговорности на младотурците, ще им отдадат особено значение като елементи на благодатна среда, за активиране на регионалната политика на Турция .

Изследването потвърждава, че традиционалисткото визионерство отхвърля рационална промяна през републиканския период, .конституирала новата държава не като алтернатива , или съперник на западната цивилизация, а като част от новото геополитическо пространство, за да се превърне в регионална сила , разчитаща на закрилата на Запада. Този период в развитието на стратегическото мислене е белязан с прагматизъм, инфилтриран от прозападната ориентация на страната , а срещата на прагматичната вестернизация и силната османска държавнотворческа традиция поддържа конфликтния потенциал в съвременното общество - в „разкъсаната самоличност” на Турция . Обновлението е активизирано и то се вглежда в привличането и на религиозни ресурси в профилирането на стратегическото мислене .

Дефицитите във външнополитическата активност по време на Студената война са затвърдили статута на страната като регионална държава в периферията на геополитическото пространство . Мащабността на трансформациите след падането на Берлинската стена, са съпроводени с форматиране на пространства, белязани с геополитически вакуум, с множество конфликти на етническа и религиозна основа, с парада на суверенитетите, като проекция на събудена и активирана идентичност . Изследването идентифицира създадените от новите социокултурни предизвикателства предпоставки, за обръщане на Турция към геополитически отговорности, лимитирани от историческото наследство – настойчива , състоятелна реплика-рефрен , акивизирана често в профила на нововоосветените външнополитически задължения на страната, консолидиращо методологическо припознаване в съставките на инструментариума на „меката сила”, „постоянен” елемент на националната мощ, редом с географското разположение и населението, особено присъствие сред факторите за реформиране на турския стратегически манталитет и идентичност( 34 ).„Неоосманистката” реформация ще припознае и особеното значение на религиозните ресурси във формирането на външнополитическата стратегия.

Новоосветената идея за активна трансгранична политика е осмислена като проекция на визията за динамична, амбициозна държавност, оценяваща заплахите според собствената си стратегия . Като признак на слабост е оценено граденето на държавна стратегия , с отчитане на вътрешни проблеми, защото са мислени като пробив в консолидирането на националния стратегически манталитет . Изследването разкрива, че обновителната визия за активна трансгранична политика на Турция споделя тезата , че държавите, рефериращи външната си политика в позициите на главните международни фактори, а не на основата на собствени дългосрочни стратегии , са неефективни субекти.

В спецификациите на стратегическото мислене на съвременна Турция са записани особеностите на историческия процес, като съществено нещо от формиращата се политическа култура . Социокултурната природа на„стратегемите”,изграждащи геополитическата визия е репрезентирана с особен пиетет: категориите, свързани с формирането на стратегическото мислене са стратегическия манталитет , като характеристика на националната идентичност, културата като система от ценности и възникналото на дадено място (географското пространство) и в определено време (исторически период) усещане на човешкия фактор (населението) за принадлежност и идентичност. Новото геополитическо визионерство интегрира в политическата си технология обстоятелството , че въпреки прагматичния кемализъм и вестернизацията на политическата култура , в която са налице индикатори за недостатъчна консолидация на демократичните ценности, тя все още изпитва влиянието на късния османски период ( 37 ) и след директната загуба в сблъсъка със Запада .

Аналитичният дискурс регистрира, активизиран процес на самоизграждане на идентичност, култура и институции на политическата система. И нещо съществено – новата „ самоличност” споделя в основанията си религиозната принадлежност и идентичност. Изследването разкрива, че противоречието между „двете култури” – културата на страна - център на собствено цивилизационно пространство , с изградена политическа система и културата на присъединила се държавност към друго цивилизационно пространство - се снема в реабилитацията на османското минало, повлияваща развитието на политическата култура и стратегическото мислене. Идентифициран е работещ консенсус между прагматици и традиционалисти, относно географското разположение, като предпоставка на прехода от регионална към глобална активност, а не като елемент на пасивна стратегия . Турската стратегическа мисъл е отчела ролята на страната като свързващо звено между Изтока и Запада, но тази свързваща функция трябва да прерастне в цивилизационна инициатива . И ако в исторически план не винаги е имало легитимна връзка между стратегически решения на политическата система и квалифицирания социален ресурс, то вече е налице развит човешки фактор, носител на стратегически манталитет и политическа воля ( 45 ) .

Втората глава на дисертационния труд е пространство за анализ на съдържанието на геополитическата визия на съвременна Турция и на приложна геополитика, разгръщана в работещи превъплъщения, режисирани от своеобразието на отделните геополитически зони . Описано е съдържанието на геополитическата визия, имаща своя концептуална и терминологична рамка : национална държава , област на суверенитет, страна, граница, геополитически зони, конфликтен потенциал на несъответствието между областта на суверенитета и геополитическите зони , стратегически пояс и стратегическа връзка ( 47 ), интерактивен район като пространство на сътрудничество, или арена на конфронтация , националната мощ като геополитически инструмент (като че ли в осмислането на „стратегемите” , изпълващи геополитическата визия на съвременна Турция, е индикиран методологическия полъх на политическия реализъм ), периферна дъга, тематизирана разлика между геостратегия и геополитика, спецификация на геополитическите зони ( близка териториална, близка екваториална и близка континентална ) като концентрични кръгове, акумулиращи енергия за разширяване на геополитическото влияние на страната. Изследването реферира същностни неща от профила на стратегията с приоритетна цел - Турция трябва да разшири „обръча на мира и благоденствието”, като от периферен субект на международните отношения се превърне във фактор с глобално значение ( 53 ) .

Възникналите след разпадането на двуполюсната система пространства на политически вакуум (Балканите , Близък Изток , Кавказ , Централна Азия ) неизбежно повлияват рефлексите на разположената в един от най-важните сегменти на периферната дъга ( Мала Азия ) страна и геополитическите й решения в глобален и регионален контекст. Портретираното свеобразие на геополитическите зони специфицира и акцентите във външнополитическите усилия на Турция. Полезен „страноведчески”анализ е деклариран в параграфите, посветени на отделни пространства в близката териториална зона, на конвулсиите и преподреждането на държавния ред на Балканите, като особено поле в близката геополитическа зона – поле на среща на европейската и османската култура. С вече обясним активизм, новото стратегическо визионерство се заема да компенсира в края на ХХ в. липсата на геополитически център, „утилизиращ” предизвикателствата на балканската проблематика, след като в началото на века, османската империя се е отказала от правата си върху близката териториална зона. Възникналото балканско пространство на геополитически вакуум и включването му в сферата на влияние се оказва приоритетна стратегическа цел.

Инструментите и ресурсите на „меката сила” са разположени върху правото на намеса по въпросите на мюсулманските малцинства, защитено с реалполитически съображения (56) и морално-етична реторика, освидетелстващи страната като наследник на османската империя. Кавказ и Близкият изток са други изследвани пространства на вакуум в близката териториална зона, в които са насочени практически проекции и приложения на новата геополитическа стратегия. Аналитичните усилия не са подминали близката акваториална зона ( Източното Средиземноморие, Черно и Каспийско море, Персийският залив) и близката континетална зона (Европа,Северна Африка, Азия) като приложни полета за геополитическото визионерство на съвременна Турция.

Теоретическият дискурс в тази глава е синтезирал няклко полезни извода : геополитическата визия на съвременна Турция определя съдържанието и насоките на външната й политика; геополитическите интереси в отделните зони са рамки на анализа на политиката й по въпроси от регионален и международен мащаб; политическата роля на страната в международните отношения се определя от действията й в близката териториална зона ; политиките в отделните зони са елемент от стратегията за постепенно разширяване на геополитическото влияние с акцент върху интегрираното им прилагане ;многоцентричната външна политика е предизвикателство пред стратегията, да бъде едновременно с евроатлантическа и евроазийска идентичност. Геополитическата визия изразява стремежа към доктринална самостоятелност и ясно дефинирани външнополитически приоритети; разширяването на геополитическото влияние е нейна практическа проява, а политиките в отделни пространства на геополитическите зони са инструмент на стратегията .

Трета глава е напуснала метатеоретичските изкушения, характерни за предходните две части, за да ситуира аналитичния фокус върху практически терен –върху параметрите на влияние на геополитиката на съвременна Турция на Балканите като приоритетно място в близката териториална зона и изводите за България. Въпреки наличието на смислови повторения в аналитичния разказ (същността на мантрата за историческото наследство, повтарящи се размишления относно същността и значимостта на зоните за активност на външната политика на Турция; вече казани неща относно своеобразието на кумулативния процес на правене на политика в отделните зони и т.н.), са налице постижения в описанието на фрустрираните пространства в геополитическите зони като полета на приложение, легитимиращи амбициите на турската външна политика . Идентифицирана е особеност, индикираща, че периметрите на влияние активно се разширяват по линията на най-малкото съпротивление и при силна държавност ( Гърция, България) турската външнополитическа активност видимо отслабва .

Обосновано е отделеното внимание на Председателството по религиозните въпроси като основна държавна институция, имаща отношение към прилагането на специфичния инструментариум на „ меката сила ” и по-специално , към културното сближаване на религиозна основа с мюсулманските общности като част от историческото наследство . В този контекст е интересна тезата, че Турция не ще позволи разпространение на радикален ислям, който би провалил създаването на сфери на влияние на Балканите. Описани са инструментите и източниците на балканската стратегия – религията, победата на политико-религиозната парадигма на османско-ислямския синтез като обединяваща идентичност над светския национализъм ; мощната институционална подкрепа (Държавна агенция за сътрудничество и координация., Председателство по религиозните въпроси ) ; международни форуми , „Балкански ислямски форум” ; държавни фондации като „Юнус Емре”( с договор и в България с Шуменския университет); аналитични центрове, университети и изследователски институти като идейно-теоретически източници на геополитическа визия (131-133) ; публичната дипломация , приобщаваща на основата на универсални послания . Многомерните съставляващи на този подход , „моделиращ ” политическото пространство чрез ресурсите „ меката сила ”, включваща и активите на историческото наследство, намират ефективна опора в прилагането на принципи като последователност, гъвкавост, многовариантност. Индикации за самостоятелност , като белег на утвърждаваща се геополитическа визия, са идентифицирани в отказа от участие в операциите в Близкия изток ( 143 ) , в развитие на неинтегрирана с НАТО национална система за ПРО и др. Направен е опит за систематизиране на изводи за външната политика на България, чиято оптимистична формулировка декларира възможности за активност на Балканите. Разкрити са и споделени възможности за коопериране на интересите с Турция и т.н.

В заключителната част на изследването е разположен аналитико-функционален модел за анализ и прогнозиране на външнополитическото поведение на Турция , наречен „модел на геополитическата проекция” , поради директното проявление на геополитическата визия на страната в балканската й политика . Предлагащ аналитична оценка на съдържанието , насоките , основните характеристики и мотиви на външнополитическото поведение на Турция на Балканите , този модел подхранва надеждата за разширяване на основанията на политическата рационалност . В него , като модел на приложна геополитика са капитализирани резултатите от теоретическия дискурс, въпреки споменати вече смислови повторения ( слабата държавност и турската активност на Балканите (148) ; мисленето на близките териториални зони като опорен периметър на турската геополитическа стратегия, след вече е мислено в предходните глави ; геополитическите зони като концентрични кръгове и т.н.). Случаите на спорадично активизиран преразказ на вече казани неща, в иначе дисциплинираната наративност, не компрометират изследването, но подсказват, че елиминирането на петната на „повторяемост” би уплътнило неговите достойнства .

В специален параграф са описани възможностите за интегриране на интереси на България и Турция , привидяни например , в наличието на общ интерес на двете страни от съхранение на териториалната цялост на Македония . Остават съмнения , дали наистина е неоходимо развитие на организационната структура и увеличение на личния състав на Дирекция „Вероизповедания” към МС, като условие за ефективна политическа рационалност и дали би било продуктивно акредитирането на ВИИ – София. И ако е вярно, че България трябва да разработи своя външнополитическа стратегия и най-вече , да разполага със способности за научно изследване на механизмите и насоките на стратегическото мислене на Турция ( 161 ), то наистина ли е потребно създаване на „Център за изследване на геополитическите процеси на Балканите ”( не съществува ли „Институт по балканистика ”, като академична институция на БАН , имаща ресурсите да се ангажира с подобна проблематика) .

Заключението е панорамно резюме на съдържателните резултати на дисертационния труд. Записани като изводи, те структурират предметно верифицирани елементи в профила на геополитическата визия на съвременна Турция. Логическата им оправданост е представена в контурите на модел на геополитическата й визия .

3. Характеристика на научните и научно-приложни приноси в дисертационния труд :

В дисертационният труд са записани изследователски резултати, които обогатяват съществуващо знание в изследваната предметна област и генерират ново знание, опредметено най-ярко в методологията на анализ на процесите в съвременната геополитическа среда, в разкриване на водещи, смисловообразуващи елементи в профила на геополитическата визия на съвременна Турция, в реконструирането на основните компоненти на стратегическата мисъл и на връзките между геополитически цели и национални интереси .

Изследователският продукт теоретически е обогатил съвременната геополитика с изследваното отражение на геополитическата визия върху външнополитическото проектиране и външнополитическо поведение на страната и с аргументираната необходимост от постоянна оценка на промените в геополитическата среда , а с това и за перманентно адаптиране на външнополитическата стратегия на България .

Добавена нова стойност в знанието са изследванията на специфичния инструментариум, релевантен на „стратегемите” на геополитическата визия и на генераторите на специфична енергия за общностни трансформации в иконографията на геополитическото пространство.

Като принос на изследването с приложен характер са аргументираните специфични особености на геополитическата визия на Турция и формулираните основни приоритети, стратегически цели и политики, в контекста на нуждите на външнополитическата практика.

Особено значими в научно-приложен план са формулираните аналитични подходи и полезните стъпки в изграждането на Модел за анализ и прогнозиране на външнополитическото поведение на съвременна Турция.

Регистрираните приноси са самостоятелна заслуга на докторант Васил Станков и са наукометрични „измерители” на постигнат висок научен стандарт в полето на изследваната проблематика. Приносите като добавена стойност, експонират отчетливо достойнствата на правещия впечатление изследователски продукт .

4.Оценка на публикациите по дисертацията и авторството

Документално е удостоверено наличието на две национални публикации в авторитетни издания („Военен журнал „ – 2/2014 г. и 4/2014 г.) и една ведомствена (Сборник материали от Годишната научна конференциа на факултет „Национална сигурност и отбрана” – 2015 г. ) по теми на дисертационния труд, в които са апробирани отделни тези, провокирани от патоса на цялостното изследване. Публикациите са изцяло авторски продукти и представят убедително впечатляващите анализаторски способности на докторанта .

Изследователската креативност, като съществено условие за сътворяване на този впечатляващ изследователски продукт, е ползвала ресурси от консултацията на 104 литературни източника, от които 41 документални източника , 34 – със специализиран характер и 29 интернет-източника . Докторантът познава много добре концептуалната кондиция на турската стратегическа мисъл, засвидетелствано в частност и от множеството сериозни теоретически източници на турски език, привлечени в аналитичния процес .

Авторефератът, като важен реквизит по процедурата на защита на дисертационния труд отразява напълно, в системноорганизирана последователност структуроопределящите елементи на изследването и регистрираните приноси . Авторефератът, като своеобразни пролегомени , улеснява читателя в постигането на основополагащите теоретичеси акценти на изследването в неговата, макар и относителна, концептуална завършеност.

Докторант Васил Станков е създал впечатляващ изследователски продукт в слабо изследвано проблемно поле, деклариращ наличие на сериозен ресурс за нови изследователски начинания в тази област. В дисертационния труд е постигнат висок научен стандарт в изграждането на профила на геополитическата визия на съвременна Турция, отговарящ на изискванията за придобиване на научната и образователна степен „доктор”.

Достойнствата на дисертационния труд обосновават положителната ми оценка и ми дават основание да предложа на уважаемото Научно жури да ги приеме с позитивен вот като даде на Васил Станков научната и образователна степен „ доктор ” по научната специалност „Военно-политически проблеми на сигурността ”.

14.07.2015 г. Проф. д-р А.Рангелов