Рецензия/ Review
Assoc. Prof. Dr. Palmira Legurska
(Sofia, Institute for Bulgarian Language, Bulgarian Academy of Sciences)
What else did I think when I read Kalina Micheva's Book The Collision of Purity and Impurity in Bulgarian Language and Culture
Доц. д-р Палмира Легурска
(София, ИБЕ, БАН)
Какво още си помислих, когато прочетох книгата на Калина Мичева „Сблъсъкът на чистотата и нечистотата в българската култура и език”
Културата се определя като система на съзнанието, свързана с определен етнос, а съзнанието като образ на света е присъщ на носителите на конкретната култура. При такъв подход значенията, придобивани в процеса на социализацията, стават най-важни съставящи на съзнанието. Езиковото съзнание като част от съзнанието на индивида, работи със значенията като социални образувания, които намират външен израз с помощта на думата (в широк смисъл отделната дума, асоциативното поле, текста според Н.В. Уфимцева).
Калина Мичева защити дисертация на тема: „Семантичните опозиции в българския език и техните културни традиции”, върху тази основа тя оформи книгата „Сблъсъкът на чистотата и нечистотата в българската култура и език”.
Освен за специалисти – културолози, езиковеди, хуманитарии изобщо, тя представлява интерес и за широк кръг читатели с вкус към културата, езика и духовното, днес доста крехки и уязвими.
Едно от езиковите измерения на противопоставянето „чист-мръсен” в културата и езика се свързва с мястото на човека и взаимодействието му с окръжаващия свят и обществото.
В Библията четем:
„Кажете на синовете Израилеви: ето кои животни бива да ядете измежду всичкия добитък по земята:
Яжте всеки добитък, който има раздвоени копита и на копитата - дълбок разрез, и който преживя.
Не яжте само тия от преживните и с раздвоени копита: камилата, защото тя преживя, но копитата й не са раздвоени; тя е нечиста за вас;
Заека, защото преживя, но копитата му не са раздвоени; той е нечист за вас;
Свинята, защото копитата й са раздвоени, и на копитата си има дълбок разрез, но не преживя; тя е нечиста за вас.
Месото им не яжте и до труповете им не се допирайте; те са нечисти за вас”.
Левити, гл. 11
Къде да потърсим и как да обясним тези забрани?
Във всички култури, дори най-първобитните, опасният, неразбираем и непредсказуем свят на дивата природа се противопоставя на подредения, безопасен и уютен свят на културата – „нашия свят”. Животът на древния човек е бил регламентиран от редица опозиции, които са им помагали да направят правилния избор – свой-чужд, разрешен-забранен, светъл-тъмен и не на последно място – чист-мръсен.
Според Макс Фасмер, идеята за чист има много ясна и прозрачна етимология: това е древно страдателно причастие от същия корен, от който е и глагола цедя. Изходната форма *keidtъ след монофтонгизацията ei > и, изменението dt > tt > ст и к > ч пред предната гласна е дава формата чист. Така че чист буквално означава “прецеден, филтриран, отделен от ненужното”. В индоевропейските езици сродни думи са латинското scindō, scicidī и гръцкото σχίζω (откъдето и схизма) – “разцепвам”. Още в етимологията на думата прозира идеята, че изначално нещата са нечисти и за да се стигне до състоянието на чистота е нужна целенасочена дейност.
В индоевропейския свят нечистотата се свързва с враждебния хтоничен свят на подземния бог – противника на небесния гръмовержец. При славяните това е Велес, в древна Индия - Вритра или Варуна; той живее някъде долу, в пещера или под дърво, близко до водата и е свързан със света на отвъдното. Според В. Н. Топоров, древният звуков комплекс br-, mr- първоначално е предавал комплекс от идеи, свързани именно с оня свят – нещо тъмно, влажно и студено, където живеят мъртвите. Тук спадат такива славянски корени, като мрак; мраз и мръзна. Идеята за влага се съдържа в руската дума моросит – „ръми”, в гръцката broche – „дъжд” и древноиндийската marṣati – „пръска, ръси”. От същия корен са думите мъртъв и смърт, лат. mortuus, гръц. βροτός „смъртен”, др.-инд. mártas " смъртен, човек" и английското murder “убийство”. Съществата, свързани с подземния свят, също така символизират и плодородието и жизнената сила. Оттук и значенията, свързани с възпроизводителните сили - рибите се мръстят (хвърлят хайвер), овците се мърхолявят, зайците се мръчкат. Към същото гнездо се отнася и българската дума мръсен, заедно с руската мерзкий, както и понятията мразя, омразен и омерзителен.
Нечистотата е не просто физическо понятие, то функционира в света на културата и се противопоставя на ритуалната чистота. В старобългарски намираме думата мръсити сѧ със значение “осквернявам се, смърсявам се, нарушавам ритуална забрана”. В книгата си “Индоевропейский язык и индоевропейцы” Т. В. Гамкрелидзе и Вяч. Вс. Иванов установяват, че далечните ни предци са делели животните на ритуално близки и ритуално не-близки до човека. Към последните са спадали такива животни, като котка, куче и свиня. В българските традиции свинското на коледната трапеза никога не се прекадява – за разлика от гергьовското агне и петровското пиле, които са жертвена, богоугодна храна.
Авторката, коментирайки понятието курбан, пише: „жертвата се избира от кръга на домашните животни и птици – крава..., овца..., пиле..., свиня (само за Коледа, тъй като е мръсно животно)”. В същото време, свинята не намира място в раздела „Нечисти животни” . Този факт е показателен. В дихотомията ‘чист-нечист’ маркираният член на опозицията е именно чистота; липсата на признака ‘чистота’ поставя втория член в такава позиция, където идеята за ‘мръсен’ може да се реализира, но може и да не се реализира.
Калина Мичева, цитирайки Йежи Фарино (Jerzy Faryno), пише: „Мърсотията е първична, самопораждаща се, самостоятелна. Чистотата, обратно, е вторична, несамостоятелна, резултат от целенасочени действия. Следователно по своя произход мръсното е природно, стихийно, а чистото – социално, съзнателно”. Но в опозицията ‘природа-култура’ има и междинни елементи, като храната например. Храната по произход принадлежи на природата, но се използва като продукт на културата. По този начин в прехода ‘природа-култура’ храната е медиатор /посредник/.
Всеки народ, всяка култура има свои идеи за чисто и мръсно, за разрешено и забранено. И за да оценим приноса на Калина Мичева именно за българската култура и език, нека завършим с един международен преглед – на това, как животните се възприемат като хранителен източник в различните култури:
|
Отбягват
|
Приемат
|
Влечуги и земноводни
|
юдаизъм
|
жабешки бутчета-Франция, алигатор - Центр. Америка
|
Прилеп
|
юдаизъм
|
Индонезия
|
Мечка
|
ислям, юдаизъм
|
|
хищни птици
|
почти навсякъде
|
|
врана
|
|
Шотландия
|
камила
|
юдаизъм
|
арабски п-ов
|
котки
|
почти навсякъде. В испански има израз “да пробуташ котка за заек” – да измамиш.
|
Китай, Виетнам
|
говеждо
|
индуси, зороастрийци, будисти (Китай, Цейлон)
|
|
мекотели, раци
|
юдаизъм
|
|
КУЧЕТА
|
почти навсякъде
|
Виетнам, Южен Китай, доколумбова Америка
|
риба
|
кушитскта рибна забрана, скотовъди
|
|
риба, водни птици
|
навахо, апачи
|
|
сом, змийорка
|
юдаизъм (нямат люспи)
|
|
кон
|
англоезичен свят
|
южна Европа, Казахстан
|
насекоми
|
юдаизъм, Европа
|
Азия, Африка, Лат. Америка
|
гъби
|
Скандинавия, Британия, Бенгалия
|
|
Сподели с приятели: |