Речник на литературните термини Алегория
Изтегляне 0.55 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- · Начална рима
- · Непълна рима
- · Новела
- · Ода
- · Ономастика
- · Патос
- · Перифраза
- · Повторение
- · Притча
- · Пролог
- · Ритмика
- · Самоирония
- · Свободен стих
- · Силабическо стихосложение
- · Силаботоническо стихосложение
- · Синекдоха
- · Синтагма
- · Солипсизъм
- · Тоническо стихосложение
- · Художествена измислица
· Литота – стилистичен похват, троп, с въздействие, противоположно на хиперболата, намаляващ или обезличаващ значението на предмета на изображение, посредством отрицание, за да бъде подчертано противоположното по смисъл. · Метафора – стилистична и реторична фигура, предаваща ново качество на отвлечено понятие, за да го одухотвори, или обратно, за да го конкретизира. Метафората се основава на неизречено, скрито сравнение, при което обичайното значение се заменя с друго. Като прехвърля черти и качества от неодушевени предмети върху одухотворени същества, метафората създава особена изразителност на речта, понеже й предава по-голяма образност. Освен сравнения метафората често използва и епитети. Тя е обикновена или проста, когато предава ново качество на изобразявания предмет посредством скрито сравнение и разгъната или развита, когато съпоставката не се извършва пряко, а косвено чрез няколко подчинени една на друга метафори. Наред с изразителността важно качество на метафората е поетичността, способността й едновременно да въздейства както на въображението, така и на художествено-естетическия вкус. Тясно свързани с метафората са редица стилистични и реторични средства, като метонимия, катахреза, антитеза, паралелизъм, олицетворения, които могат да бъдат разглеждани като нейни разновидности и допълнения. · Мит – фантастичен разказ или легенда за свръхестествени същества или за хора с необикновени качества, свързани с религиозни вярвания и с предания от старо време, прехвърляни от поколение на поколение и намерили отражение в народното творчество и в историческите сказания. · Модернизъм – широко по обхват и продължително по въздействие движение в културния живот за обновление на изкуството и освобождаването му от зависимостта на политико-обществения живот, добило международно значение пред втората половина на ХІХ век и първата на ХХ век и намерило израз в разнообразни и често пъти взаимно изключващи се творчески школи и литературни направления. · Монолог – в тесен смисъл лично изказване с трагична или комична насоченост, изчерпваща неговото съдържание; в широк смисъл като компонент в белетристично или в драматично произведение с важно композиционно предназначение, изразяващо вълненията, намеренията или отношението на героя към отсъстващ съперник или опонент. · Мъжка рима – съзвучие обикновено в края на стиха (по изключение в началото или в средата) в два или в повече стихотворни реда, подчертаващо ритъма, с ударение върху последната сричка. · Начална рима – рима в началото на два или повече стиха, независимо от римата в техния край. Началната рима засилва евфонията и ритъма на стиха. · Непряка реч – основно средство на изображение и на творческа изява в литературно-художественото произведение. За разлика от пряката реч се отличава със своеобразие при всеки автор съобразно с неговото светоотношение, вкусове и предпочитания и същевременно отразява духа на епохата. От това следва, че непряката реч, наричана и авторова, се подчинява на принципа на антиномността. От една страна, притежава качество на обективност, от друга на субективност, на индивидуално творческо отношение, без което не би могла да се види действителността през погледа на писателя, надарен с таланта да вижда освен нейните ”обективни” страни и други, на които читателят не би обърнал достатъчно внимание, не би могъл да ги изобрази по неповторим начин. · Непълна рима – рима, при която съвпадението между съгласните звуци в римуваните думи не е пълно, а приблизително. · Неточна рима – съзнателно допускано несъвпадение в римуваните думи както на гласни, така и на съгласни, за да бъде получен дисонанс и да бъдат избягнати фонетични еднообразия и ритмични повторения. · Новела – жанр на повествователната литература, на белетристиката, сроден с разказ. · Образен паралелизъм – стилистичен и композиционен похват, основан върху дълбоката връзка между природните явления и душевния живот на човека. Преди да бъде внедрен в личното творчество, е широко използван в свещените книги и в народното творчество. Употребява се като композиционно средство, когато душевното състояние на литературните герои се разразява на фона на хармониращи му природни картини. · Обхватна рима – римуването в краесловието при обхватната рима се извършва по начин, по който първият и четвъртият стих да обрамчват втория и третия, поради което се нарича и включена рима. · Ода – заедно с химн, дитирамб, псалом, епиникия, и възторжена песен, жанр на лириката на възторга, отличава се с ведър дух, приповдигнато настроение и патетизъм. · Оксиморон – стилистичен и реторичен похват, троп, основан на контраст и антитеза, съчетание на противоречиви по смисъл понятия и думи – обикновено на съществително с прилагателно или с глагол, за да бъде засилена речевата експресия или създадена нова словесна отсянка. Използва се понякога и да бъде постигнат комичен ефект. · Олицетворение – стилистична и реторична фигура, при която човешки черти се приписват на природни явления, на животни или на предмети. Посредством олицетворението вещественият свят се приобщава към света на човека, за да вземе по-дейно участие в неговия живот. · Ономастика – поставянето на изразителни имена в литературно-художествените творби е важно средство за характеризиране на литературните герои. · Описание – характеристика на основни качества и свойства на предмети и явления, предизвикващи особен интерес поради изключителните си особености. В художественото творчество, предимно в белетристиката – компонент на композицията, създаващ възможност вниманието на читателя да бъде задържано върху важни моменти и страни на повествованието: природни картини, исторически местности, сгради и герои, а също така посредством него да бъде очертана перспективата на развитието. · Отрицателно сравнение – стилистична фигура, при която близостта на два образа се изтъква посредством отрицание. Произхода си дължи на обратен паралелизъм, широко практикуван стилистичен обрат в народното песенно творчество. · Памфлет – публицистичен жанр с художествени елементи, когато в него се изобразяват личности, предмет на обществена критика. Насочен е винаги срещу отрицателните обществени и лични прояви, характеризира се със сатиричен нюанс и изобличителен патос. · Паралелизъм – стилистичен и композиционен способ, при който се съпоставят два образа, два израза или две ситуации, за да бъдат изтъкнати сходствата или различията по между им. Основава се върху сравнение, контраст и антитеза. Между разновидностите на паралелизма най-широко приложение както в народното, така и в личното творчество има образният паралелизъм. · Патос – повишено настроение, съпровождащо творческия процес, тясно свързано с характера на идейно-образната реализация. · Пейзаж – важен компонент на описанието, на обстановката, в която се извършва действието на литературно-художественото произведение, наред с това и порив към вдъхновение от неизчерпаемите богатства на природата. · Перифраза – стилистично средство, троп, посредством който, с помощта на друг израз или по описателен път, се изразява онова, което вече е казано или известно. · Плеоназъм – многословие, отрупване на израза с излишни думи и обрати. · Повест – традиционен епически вид, формално съответстващ на новела. По обсег, творческа задача и обем заема междинно място между разказа и романа, но стои по-близо до разказа, отколкото до романа, понеже в повестта сюжетното развитие е еднопланово, описателният компонент преобладава и героите не влизат в сложни взаимоотношения помежду си. · Повторение – стилистичен и реторичен похват, основан върху включването на едни и същи думи и изрази в текста, за да бъде засилено емоционалното им въздействие. · Подтекст – стилистичен похват за съчетаване на прекия, непосредствен смисъл на изразите в литературно-художественото произведение с непрекия, допълнителен смисъл, изказан посредством някои фигури, на които е присъщо двусмислието, като алюзия, алегория или ирония, посредством намеци и реминисценции, чрез загатване, недоизказване или замълчаване. По този начин прекият смисъл или се допълва, или му се противопоставя друг непряк смисъл. · Поезия – основно понятие в света на литературата; обобщаващо понятие за нейните три основни рода лирика, епос и драма. Поезията се използва и за разграничаване на литературно-художествени произведения в стихове от тематично гледище. По този път се обособяват доста нейни разновидности, между които по-голямо значение имат буколическа, любовна, патриотична, пасторална, провансалска, революционна, рицарска, социална, фантастична и ямбическа. · Поема – вид на епоса с многобройни и разнообразни жанрове. Основен компонент: събитие, представляващо широк интерес, с участие на характерни представители на някоя обществена среда; повествование в стихове. Поемата се заражда в народна среда и това обяснява широката й разпространеност и популярност. По произход, съдържание и форма поемата е органически свързана с епоса. От това гледище има няколко разновидности на поемата: лирическа поема, при която лирическо-прочувственият компонент дава специфично оцветяване върху съдържанието й; драматическа поема; сатирична поема; хумористична поема. От тематично гледище: фантастична, историко-героична поема и романтична поема. · Поетика – в обсега на поетиката като наука за поетическото творчество влизат няколко специални науки, чиито предмети изясняват отделни нейни страни. Между тях основно значение имат стихознанието, стилистиката и поетическата морфология. · Посвещение – културно-обществен обичай да бъде свързвано литературно-художественото произведение (по късно и научно) с някоя действителна или въображаема личност, познат от римско време. · Послеслов – за разлика от епилога не се намира в непосредствена връзка със сюжета или темата на произведението, в края на което е прибавен, но е органически свързан с неговия замисъл. · Постоянен епитет – широко разпространен в народното словесно творчество, наречен постоянен, понеже от незапомнени времена поясняващата дума (прилагателно или съществително) се сраства с поясняваната в съзнанието на народа, като например: ”черни очи еленови”, “дълги клепки босилкови”, “тънка снага самодивска”. · Предисловие – за разлика от пролога, без да бъде свързано структурно-композиционно с есеистично, публицистично или научно произведение предисловието е встъпление към тях с обяснителен характер. · Притча – жанр на дидактично-нравоучителната литература с иносказателен характер, сроден с басня, гатанка и парабола, кратък разказ, основан на алегория и паралелизъм. · Проблематика – широк спектър от художествено-естетически и идейно-теоретически задачи, поставени за разрешение от обществото, от самите писатели или литературоведи като жизнена и творческа програма, съобразно с творческите им аспирации. Проблематиката следва внимателно да се различава от тематиката като конкретизация на творческите задачи и като характеристика на творческата дейност. · Проза – литературни произведения в свободна форма, за разлика от поезията, на която са присъщи разнообразни ограничения и изисквания. По изключение прозата може да бъде ритмизирана и кадансирана, но освен със свободната си форма прозата се отличава от поезията и по съдържание. В нея превес взема не емоционално-изобразителният компонент, а описателно документалният. Вместо да обобщава жизнените факти и явления и да типизира човешките прояви, прозата насочва вниманието на читателя към прояви от особено значение за правилната му ориентация в действителността – отминала и актуална, затова действа предимно на разума, а не на чувствата, на разсъдъка, на въображението. Основно значение при прозата имат занимателните и проникновено изразените наблюдения. · Пролог – встъпителна част към литературно-художествено произведение, не винаги композиционно обвързана с художествения замисъл. · Протагонист – действащо лице, изразяващо противоположни на антагониста възгледи и интереси. · Пряка реч – думи, изрази и реплики на литературни герои, изява на техни мисли и преживявания или реакция на чувства и преживявания на други участващи лица в произведението. Освен в емоционални реакции и реплики изявява се и във форма на монолог и диалог. При пряката реч е допустимо литературният герой да използва своеобразна лексика (чуждици, провинциализми, варваризми). Важно качество на пряката реч е динамизмът. · Публицистика – важен конститутивен компонент при редица жанрове на прозата начело с очерк, есе, мемоари, фейлетон, памфлет, пътепис и романизирана биография, обединени в един от нейните най-широко разпространени видове – документалистиката. · Пътепис – жанр на документалистиката, посредством която е свързан тясно с прозата. Познат от древността в съчетание с други литературни видове и жанрове. В пътеписа превес взема документално-познавателният компонент над художествено-изобразителния. Пътеписът получава широко развитие в родната литература още през ХІХ век. · Разказ – вид на епоса в повествователна форма, получила въплъщение в многобройните жанрови разновидности: битов, психологически, социален, хумористичен, алегоричен; разказът е сроден с новела, легенда, идилия, очерк, приказка и анекдот. Основава се на епизод с преломен пункт, очертаващ нов момент в съдбата на героя или на изход от положението, в което се озовава. · Реалия – характерни за някой народ или национална култура прояви, допринасящи за очертаване на неговото спонтанно възникнало народностно своеобразие в етнографски, езиков, социален и исторически аспект. При литературно-художественото творчество реалията е важен способ за изразяване на народностната специфика особено в културно-исторически план. · Ретардация – композиционен похват, постиган посредством извънсюжетни компоненти, за задържане на сюжетното развитие в повествователни и драматични произведения, за да бъде придадена на развръзката по-голяма тежест или да бъде привлечено вниманието на читателя/зрителя върху нововключени ситуации и герои. Постига се посредством описания, размишления, емоционални изяви и епизоди без пряка връзка със сюжетното развитие или като преход от един момент на действието към друг. Още известна като забавяне. · Ретроспекция – творчески метод на изображение, използван обикновено в сюжетни произведения с голям обем, при които хронологическата последователност на сюжетното развитие съзнателно е нарушена от автора, като се дава преднина на по-стари събития пред по-нови или събитията не протичат в строг хронологичен ред, а съобразно с едно или друго възпоминание на героя. · Рима – съзвучие между две или повече думи в стиха, с други думи, в последващите стихове, основано на пълното или на относителното звуково тъждество, придаващо особена звучност и хармоничност на стиховото слово – едно от най-внушителните въздействия на мерената реч. · Ритмика – раздел на поетиката, изучаващ ритмическата структура на стиха, на мерената реч. · Роман – най-значителното литературно произведение в изпълнение на творчески замисъл, отразяващ широк кръг на жизнени прояви в процеса на тяхното развитие, обикновено при участието на много герои, чиито интереси не само се преплитат, но често и взаимно се изключват. · Самоирония – пародиен израз на самокритика с иронична отсянка. · Сатира – 1. жанр на лирическата поезия с критическа или изобличителна насоченост; 2. в широк смисъл – като една от основните прояви на комичното и в съчетание с хумора участва дейно в състава на хумористично-сатиричната литература – широка творческа област, която получава реализация в основните литературни родове и видове. · Свободен стих – стих, неподчинен на традиционните размери и норми в стихосложението. Изявен в две разновидности: класически и модерен. · Семантика – наука за значението на думите и на изразите, съобразно с техния произход и преносното значение, придобито по една или друга причина и затвърдено в езиковата практика. · Семиотика – научна дисциплина, свързана тясно с литературознанието и езикознанието, поставяща си за задача да разясни изразните средства в широк смисъл като сложна система от знаци освен в прякото, косвеното – и в условното им значение като метатекст. · Силабическо стихосложение – тип стихосложение, което се основава върху броя на сричките в стиха. Присъщо освен на народното поетическо слово и на езици с постоянно ударение в началото, в края или в предпоследната сричка на думата. · Силаботоническо стихосложение – вид тоническо стихосложение, основано върху метър-редуване на акцентувани (ударени) и неакцентувани срички (силни и слаби места) в пределите на присъщите му двусрични и трисрични стъпки. · Символ – предметно конкретизиран образ с преносно значение, допринасящ за усвояване на характерните черти на действителността. Основава се на метафоризъм, алегоризъм и паралелизъм. · Символизъм – направление в художествената литература и в изобразителните изкуства, възникнало в края на ХІХ в. и началото на ХХ в. първоначално във Франция. Целта е да се предизвика поврат в изобразителните средства с насока не към пряката, а към косвената проекция на действителността в творческото съзнание. · Синекдоха – стилистична и реторична фигура, посредством която цялото се представя чрез част от него или частта се представя посредством цялото. · Синоними – думи с различно звучене, но с еднакво или подобно значение на други. · Синтагма – свързване на думи или на части от думи за образуване на нови думи. · Слог – 1. синоним на стил; 2. артикулационен комплекс, група звуци, изговаряни на един дъх, съставна част на думата, синоним на сричка. · Солипсизъм – краен субективизъм, утвърждаващ личното ”аз” като единствено безспорна реалност. · Сонет – традиционно затвърдена стихотворна форма, състояща се от два катрена и два терцета общо от четиринадесет стиха. · Сравнение – стилистична и реторична фигура, основана върху съпоставянето на общи или различни признаци между явления и прояви, като обикновено се сравнява познато с непознато, изпитвано с неизпитвано, конкретно с абстрактно, поради което сравнението приема една или друга форма: пряко и непряко, отрицателно и потвърдително, стеснително и разширително. · Сюжет – художествено-естетическа структура на повествователно литературно произведение въз основа на главните моменти и прояви на действащите лица в неговата фабула при творческата му реализация във времево-пространствено отношение. Докато фабулата е израз на творческо намерение, получило конкретен израз във въображението на автора, сюжетът е неотделим компонент както от съдържанието, така и от формата на осъщественото творчески литературно-художествено произведение. Сюжетът получава израз в разнообразни аспекти на формата и съдържанието, съобразно с характера на изобразявания жизнен материал и на литературния жанр, посредством който той добива художествено-естетическа реализация. Авторът разполага в едни случаи събитията в хронологичен ред, в други в ретроспективен, и в трети изоставя някои събития, за да постигне по-силно художествено-естетическо внушение. · Тема – съществен компонент на литературно-художественото произведение, конкретизация на литературно-художествения замисъл посредством редица жизнени събития и прояви, развълнували въображението на творческата личност. · Тематика – съвкупност от теми, разработвани от един автор или от група писатели, свързани с някое литературно течение; характеристика на техните художествено-естетически интереси или творчески аспирации. · Тип – 1. обобщен художествен образ, изразяващ характерни черти на група литературни герои както в положителен, така и в отрицателен смисъл, като например: тип на самопожертвователен човек, на безкористен, на спонтанен художник или тип на двуличник, на страхливец, на користолюбец; 2. разновидност на литературен вид или жанр, утвърден като творчески еталон. · Тоническо стихосложение – метрична система, основана на еднакъв брой акцентувани (ударени) срички в стиха, като броят на неакцентуваните е произволен. · Тропи – наред с фигурите и стилистичните похвати, разновидност на стилистичните средства. Отличават се с иносказателното си въздействие и с преносния смисъл на думите и на изразите при съпоставянето на прояви и явления, от които на някои от тях се приписват свойства, каквито те обективно не притежават. · Фабула – творческа предпоставка за създаването на литературно-художествено произведение, етап от идейно-тематичното му програмиране, преди да се пристъпи към творческото му въплъщаване. Фабулата следва след темата и замисъла, а върви след сюжета. · Хипербола – стилистична и реторична фигура, широко разпространено изразно средство за постигане на образност и речева експресия чрез преувеличаване на някои действителни прояви в противовес на литотата. Основана е на сравнение между две явления, между които съществува само идейно, но не и реално сродство. · Художествена измислица – основна предпоставка на литературно-художественото творчество като естетическо преосмисляне на жизнения опит на писателя при създаването на образи и ситуации, по-живи и по-трайни от действителните, понеже са резултат на творческо обобщение. Художествената измислица е пресъздаване на действителността в нови проекции и в друга светлина при посредничеството на творческото въображение. · Хумор – наред със сатира, основна форма на естетическата категория комично, компонент на разнообразни видове и жанрове на хумористично-сатиричната литература Каталог: bel -> sait bel bel -> Конспекти за изпити за самостоятелна форма на обучение X клас български език и литература зп bel -> Ренесанс Етапи bel -> Сборник нов e ли "Декамерон" Мигел де Сервантес Сааведра bel -> Отдел “Методичен” bel -> Въпрос №1 Цел и съдържание на курса sait bel -> Фразеологизми (устойчиви словосъчетания) sait bel -> Коментар на епически текст важно! sait bel -> І. съчетаемост и звукови промени при гласните променливо Я: Пише се и се изговаря Я Изтегляне 0.55 Mb. Сподели с приятели:
|