Речник на термините



Дата24.01.2017
Размер53.2 Kb.
#13446

РЕЧНИК НА ТЕРМИНИТЕ











Абсолют

Безусловно начало, извор и основание на всяко битие (лат. “causa sui”), причина сама в себе си, синоним на Божеството във философски контекст.

Атитомия

Парадоксално твърдение, надхвърлящо пределите на формалната логика. Противоположност между две съждения, които взаимно се изключват и не могат да бъдат доказани с еднаква сила по логически път.

Апейрон

Безкрайното (първоначалната основа на света) по учението на Анаксимандър. Апейронът се е схващал като “качествено неопределена материя” според интерпретацията на Хегел.

Апофатизъм

(гр. “апофатис” – отрицание) – учение за Божеството като превъзхождащо всичко сътворено. Съгласно апофатизма истинската природа на Бога може да бъде определена само с отрицателни термини (“което Той не е”)

Гносеология

Наука за познанието, неговият път, възможности и граници

Демиург

В контекста на платонизма и неоплатонизма Демиургът има принизено, съподчинено положение спрямо Бога като върховна идея и Абсолютно начало. В редица религиозно-философски теории това е творческият принцип, устройващ света по божествени образци. Тази концепция впоследствие се налага в средновековната философия като религиозно-философски синоним на Божествения Логос.

Дуализъм

(от лат. “dualis” – двойнствен) – философско учение, признаващо съществуването на две несводими едно към друго начала или субстанции – дух и материя, идеално и материално.

Догма

Положение или определение, твърдо установено, истинско и задължително

Еманация

(от лат. “еmanatio” – изтичане, изливане, излъчване) – термин на неоплатоническата философия и гностицизма. Възглед за произхода на света по пътя на изливането на битийствената пълнота из недрата на Божеството на съществуващото.

Иманентност

(лат. присъщ, свойствен) - в редица една религиозно-философска или богословска система, ако Бог е само иманентен, т. е. само вътрешно присъщ и съдържащ се в света принцип, то крайните изводи водят до пантеизъм. Това означава, че Бог е тъждествен със света, Той не е личност и се съдържа в природата, без да е същевременно надсветовна или свръхсветовна (трансцедентна) същност като личен Бог спрямо човека и творението, на които Той е Първосъздател и програмиращ развитието на целия универсум.

Ипостас

(гр. ипостасис – лице, личност) – в богословието този термин се използва главно по отношение на трите лица на Бога – Отец, Син и Дух Свети, и тяхното взаимоотношение. Върху съдържанието на този термин са се водили продължителни спорове, особено през ІV век.

Катафатическо богословие

Направление в богословската мисъл, чрез което при задълбочено изучаване на цялото творение и особено на човека по положителен път се достига до определяне свойствата на Бога, например Бог е дух безпределен, Той е вечен, че е Творец на всичко съществуващо и т. н. Катафатическото и апофатическото богословие взаимно се допълват и дават възможност на човека да изгради вярно понятие за Бога, да добие необходимата му степен на богопознание.

Креационизъм

Учение, основаващо се преди всичко върху библейския разказ за сътворяването на света от Бога; за извеждане на света от небитие в битие (“creatio ex nihilo”).

Космогония

Учение за произхода на света. Християнският възглед е изцяло креационистичен – Бог извежда всичко съществуващо от небитие в битие.

Космология

Учение за строежа и хипотетичните модели за материалната Вселена. В християнството космосът се разглежда като целенаправлявана от хаос към порядък универсална цялост.

Логос

(от гр. слово, мисъл) – Световен закон и Разум у Хераклит. От античната философия това понятие преминава в християнството като обозначение на Бог Слово – Второто Лице на Света Троица.

Метемпсихоза

Митологично учение за превъплъщение на душите. Води началото си от древните орфически тайства, от питагорейците, философа Емпедокъл (V в. пр. Хр.). В нашето съвремие това учение се поддържа от редица теософско-сектански направления с религиозно-синкретичен характер.

Монизъм

Учение за едно единно начало на всичко съществуващо. В случая има предвид Абсолютния Бог като идеална творческа Първопричина или абсолютна алтернатива само за движещата се материя.

Монотеизъм

Вяра в един личен Бог

Натурфилософия

Философска интерпретация на природната цялостност.

Нус

Световният Разум в учението на Анаксагор и на други по-късни философи като синоним на Световния Разум или Идея (респ. на Бога).

Отнология

Наука за съществуващото.

Пантеизъм

Учение за тъждествеността на Бога и материалната Вселена. Бог се възприема не като личност и е само иманентен на света. Класическата формулировка е дадена от Бенедикт Спиноза: “Deus sive natura” (Бог или природата – това е едно и също).

Плурализъм

Учение, предполагащо онтологична множественост на световните начала на битието, в противоположност на монизма.

Политеизъм

Вярване в съществуването на много богове, характерно за религиите по появата на християнството, с изключение на юдаизма.

Синкретизъм

(гр. религиозен) – механично сливане на различни култови и религиозно-философски възгледи от съвършено различни духовни източници. Явление, характерно за преломни епохи и дълбоки духовни кризи.

Телеология

Учение за целесъобразността в природата като програмност, произтичаща от един Първосъздател Бог.

Теософия

Религиозна система, построена върху синкретическа основа на елементите, заимствани от различни религии и духовно-културни източници.

Теофания

Богоявяване, Богоразкриване.

Трансцедентност

(от лат. “transcendens” – излизащ зад пределите на нещо) – в богословски аспект това е едно от свойствата на абсолютното Божие Битие. Бог като Свръхличност е заедно с това над или свръхсветовна същност и причина сама на себе си. В теоретико-познавателен план Бог се възприема едновременно като трансцедентен (над света) и иманентен (в света), което в християнската догматика се изразява с понятието “вездеприсъствие на Бога”.

Хилиазъм

Учение за настъпването на хилядолетно Божие Царство на земята в края на историята. Хилиазмът не е официално църковно учение, но с него се злоупотребява по най-разнообразни начини от сектите, които си служат с религиозно шарлатанство в учението за свършека на света.

Каталог: tadmin -> upload -> storage
storage -> Литература на факта. Аналитизъм. Интерпретативни стратегии. Въпроси и задачи
storage -> Лекция №2 Същност на цифровите изображения Въпрос. Основни положения от теория на сигналите
storage -> Лекция 5 система за вторична радиолокация
storage -> Толерантност и етничност в медийния дискурс
storage -> Ethnicity and tolerance in media discourse revisited Desislava St. Cheshmedzhieva-Stoycheva abstract
storage -> Тест №1 Отбележете невярното твърдение за подчертаните думи
storage -> Лекции по Въведение в статистиката
storage -> Търсене на живот във вселената увод
storage -> Еп. Константинови четения – 2010 г някои аспекти на концептуализация на богатството в руски и турски език


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница