|
|
Абсолют
|
Безусловно начало, извор и основание на всяко битие (лат. “causa sui”), причина сама в себе си, синоним на Божеството във философски контекст.
|
Атитомия
|
Парадоксално твърдение, надхвърлящо пределите на формалната логика. Противоположност между две съждения, които взаимно се изключват и не могат да бъдат доказани с еднаква сила по логически път.
|
Апейрон
|
Безкрайното (първоначалната основа на света) по учението на Анаксимандър. Апейронът се е схващал като “качествено неопределена материя” според интерпретацията на Хегел.
|
Апофатизъм
|
(гр. “апофатис” – отрицание) – учение за Божеството като превъзхождащо всичко сътворено. Съгласно апофатизма истинската природа на Бога може да бъде определена само с отрицателни термини (“което Той не е”)
|
Гносеология
|
Наука за познанието, неговият път, възможности и граници
|
Демиург
|
В контекста на платонизма и неоплатонизма Демиургът има принизено, съподчинено положение спрямо Бога като върховна идея и Абсолютно начало. В редица религиозно-философски теории това е творческият принцип, устройващ света по божествени образци. Тази концепция впоследствие се налага в средновековната философия като религиозно-философски синоним на Божествения Логос.
|
Дуализъм
|
(от лат. “dualis” – двойнствен) – философско учение, признаващо съществуването на две несводими едно към друго начала или субстанции – дух и материя, идеално и материално.
|
Догма
|
Положение или определение, твърдо установено, истинско и задължително
|
Еманация
|
(от лат. “еmanatio” – изтичане, изливане, излъчване) – термин на неоплатоническата философия и гностицизма. Възглед за произхода на света по пътя на изливането на битийствената пълнота из недрата на Божеството на съществуващото.
|
Иманентност
|
(лат. присъщ, свойствен) - в редица една религиозно-философска или богословска система, ако Бог е само иманентен, т. е. само вътрешно присъщ и съдържащ се в света принцип, то крайните изводи водят до пантеизъм. Това означава, че Бог е тъждествен със света, Той не е личност и се съдържа в природата, без да е същевременно надсветовна или свръхсветовна (трансцедентна) същност като личен Бог спрямо човека и творението, на които Той е Първосъздател и програмиращ развитието на целия универсум.
|
Ипостас
|
(гр. ипостасис – лице, личност) – в богословието този термин се използва главно по отношение на трите лица на Бога – Отец, Син и Дух Свети, и тяхното взаимоотношение. Върху съдържанието на този термин са се водили продължителни спорове, особено през ІV век.
|
Катафатическо богословие
|
Направление в богословската мисъл, чрез което при задълбочено изучаване на цялото творение и особено на човека по положителен път се достига до определяне свойствата на Бога, например Бог е дух безпределен, Той е вечен, че е Творец на всичко съществуващо и т. н. Катафатическото и апофатическото богословие взаимно се допълват и дават възможност на човека да изгради вярно понятие за Бога, да добие необходимата му степен на богопознание.
|
Креационизъм
|
Учение, основаващо се преди всичко върху библейския разказ за сътворяването на света от Бога; за извеждане на света от небитие в битие (“creatio ex nihilo”).
|
Космогония
|
Учение за произхода на света. Християнският възглед е изцяло креационистичен – Бог извежда всичко съществуващо от небитие в битие.
|
Космология
|
Учение за строежа и хипотетичните модели за материалната Вселена. В християнството космосът се разглежда като целенаправлявана от хаос към порядък универсална цялост.
|
Логос
|
(от гр. слово, мисъл) – Световен закон и Разум у Хераклит. От античната философия това понятие преминава в християнството като обозначение на Бог Слово – Второто Лице на Света Троица.
|
Метемпсихоза
|
Митологично учение за превъплъщение на душите. Води началото си от древните орфически тайства, от питагорейците, философа Емпедокъл (V в. пр. Хр.). В нашето съвремие това учение се поддържа от редица теософско-сектански направления с религиозно-синкретичен характер.
|
Монизъм
|
Учение за едно единно начало на всичко съществуващо. В случая има предвид Абсолютния Бог като идеална творческа Първопричина или абсолютна алтернатива само за движещата се материя.
|
Монотеизъм
|
Вяра в един личен Бог
|
Натурфилософия
|
Философска интерпретация на природната цялостност.
|
Нус
|
Световният Разум в учението на Анаксагор и на други по-късни философи като синоним на Световния Разум или Идея (респ. на Бога).
|
Отнология
|
Наука за съществуващото.
|
Пантеизъм
|
Учение за тъждествеността на Бога и материалната Вселена. Бог се възприема не като личност и е само иманентен на света. Класическата формулировка е дадена от Бенедикт Спиноза: “Deus sive natura” (Бог или природата – това е едно и също).
|
Плурализъм
|
Учение, предполагащо онтологична множественост на световните начала на битието, в противоположност на монизма.
|
Политеизъм
|
Вярване в съществуването на много богове, характерно за религиите по появата на християнството, с изключение на юдаизма.
|
Синкретизъм
|
(гр. религиозен) – механично сливане на различни култови и религиозно-философски възгледи от съвършено различни духовни източници. Явление, характерно за преломни епохи и дълбоки духовни кризи.
|
Телеология
|
Учение за целесъобразността в природата като програмност, произтичаща от един Първосъздател Бог.
|
Теософия
|
Религиозна система, построена върху синкретическа основа на елементите, заимствани от различни религии и духовно-културни източници.
|
Теофания
|
Богоявяване, Богоразкриване.
|
Трансцедентност
|
(от лат. “transcendens” – излизащ зад пределите на нещо) – в богословски аспект това е едно от свойствата на абсолютното Божие Битие. Бог като Свръхличност е заедно с това над или свръхсветовна същност и причина сама на себе си. В теоретико-познавателен план Бог се възприема едновременно като трансцедентен (над света) и иманентен (в света), което в християнската догматика се изразява с понятието “вездеприсъствие на Бога”.
|
Хилиазъм
|
Учение за настъпването на хилядолетно Божие Царство на земята в края на историята. Хилиазмът не е официално църковно учение, но с него се злоупотребява по най-разнообразни начини от сектите, които си служат с религиозно шарлатанство в учението за свършека на света.
|