Редакторска бележка от доц д-р Мария Младенова Бойчева Относно: Учебно пособие „Ръководство за лабораторни упражнения по зоология Част І безгръбначни животни”

при Университетското издателство

на ШУ „Епископ Константин Преславски”

РЕДАКТОРСКА БЕЛЕЖКА
от доц. д-р Мария Младенова Бойчева

Относно: Учебно пособие „Ръководство за лабораторни упражнения по зоология Част І - Безгръбначни животни”, за обучение на студентите от специалност „Растителна защита”

Уважаеми членове на Издателския съвет,

Представеното ми за редакция ръководство съдържа 106 страници текст и 101 рисунки и фигури, включени в текста.

Ръководството е правилно структурирано, съобразно наложилите се стандарти за подобен вид учебна литература, а именно: анотация; предговор; основна част, включваща учебно съдържание върху 9 типа и 25 класа безгръбначни животни; литература.

Учебният курс по дисциплината „Зоология Част І - безгръбначни животни” запознава студентите от специалност „Растителна защита” с огромното многообразие на безгръбначните животни, с особеностите в тяхното анатомо-морфологично устройство и биологичните им особености, с ролята и значението им в природата и за човека. Усвоените знания са основа за надграждане на специални такива във връзка със защитата на културните насаждения от вредители, в качеството на които влизат редица представители на безгръбначните животни. Лабораторните упражнения по зоология на безгръбначните животни, по време на които се изучават голяма част от тези представители, са важна част от курса на обучение, не само поради факта, че те подпомагат усвояването и осмислянето на теоретичните знания от лекциите, но и поради това, че дават възможност за формиране на практически умения и навици у обучаемите по разпознаване на отделни представители и изучаване по самостоятелен път на животинския свят с оглед на тяхната бъдеща професионална реализация.

В анотацията и предговора авторката обосновава необходимостта от написването на учебното пособие, представя неговата структура и указва на неговото предназначение.

В основната част на ръководството са включени 9 типа и 23 класа безгръбначни животни, подбрани и разработени, съобразно учебната програма на курса.

Всяка от темите е разработена по единен общ алгоритъм, който има предназначението да подпомага и улеснява обучението по време на лабораторните упражнения. Той включва: описание на начините за събиране, съхраняване и подготовка на материалите; разнообразни задачи, които насочват и указват за: изготвяне на микроскопски препарати, провеждането на наблюдения, зарисуване и обозначаване, анализ, сравнение и формулиране на изводи, разкриване на систематичното положение и на морфолого-анатомичните, физиологичните и екологични особености на конкретни представители.

Текстът по «Предварителна подготовка на материалите» дава практически указания за местата и начина на събиране на изучаваните животински обекти, а описанието на хода и последователността на извършване на дисекциите на конкретни представители, може да се използва от студентите като указание за провеждане на самостоятелна бъдеща проучвателна и изследователска дейност.

Този начин на представяне осигурява възможност за постигане на практическите цели на обучението по зоология, а именно усвояване на практически умения от студентите за наблюдаване, събиране, съхранение на конкретни представители, както и изучаване по самостоятелен път на безгръбначните животни в природата.

Авторката е проявила творчески подход при разработването на учебното съдържание с конструирането на задачи за изучаване на конкретните представители, което е новост за този тип учебна литература в областта. По този се постига обвързване на теорията с практиката и се осигурява възможност студентът не само задълбочено да усвои учебния материал, но и да разпознае, идентифицира и класифицира даден животински представител при срещата му в природата.

С оглед спецификата на обучението на студентите от специалността авторката съвсем основателно се е насочила и е подбрала за описание животински представители от съответния таксон, които имат важно значение като вредители по селскостопанските култури и като причинители на заболявания по животните и човека, както и са широкоразпространени представители от българската фауна. Така представеното учебно съдържание в пособието чудесно удовлетворява авторовата концепция, едновременно с това да се разкрият и биоморфологичните, физиологични и екологични особенности на животински обекти, притежаващи типично за групата устройство и илюстриращи особеностите на таксономичната категория, към която принадлежат.

Важно изискване при провеждането на лабораторните занятия по зоология на безгръбначните животни е наблюдаваните и изучавани обекти да бъдат фиксирани в рисунки, поради което повечето от задачите изискват от студентите зарисуване и обозначение.

Текстовата информация, относно включените в ръководството представители на безгръбначните животни, е богато илюстрирана и подкрепена със снимки и рисунки, отразяващи общия вид, външните особености и вътрешното устройство на съответния представител. Това осигурява лесното и еднозначно разбиране на текста, използването му като основа за изпълнение на учебните задачи, както и с богато представената в него информация, способства за идентифициране и разпознаване на отделните представители в природата.

Голяма част от илюстративният материал е представен авторски, като е модифициран, съобразно собствените виждания за конкретните цели на обучението. Онези от рисунките, които са заимствани от други литературни източници и автори са коректно представени и обозначени. Част от илюстративния материал е собствен труд.

Литературните източници, които са използвани при оформяне на текста и извънтекстовия компонент на учебното пособие са достатъчно авторитетни и актуални и сочат за богатата информираност на авторката.

С предложеното за отпечатване ръководство се постигат не само специфичните цели на обучението на студентите от специалност „Растителна защита”, но с включените животински представители – обект на изучаване в училищния курс по биология в средното училище, то става достатъчно универсално и може да се използва успешно и от студенти от биологичните специалности на университета – Биология и химия, География и биология, Биология и физика, Екология и опазване на околната среда, както и от студенти от други висши учебни заведения, където се изучава зоология на безгръбначните животни. То би могло да бъде полезно и в работата на учителите по предмета „Биология и здравно образование” в средното училище както и на всички, които се интересуват от многообразието на животинския свят.

Настоящото ръководство практически запознава студентите с устройството и биологията на широко разпространени, с голямо практическо и медицинско значение за човека, безгръбначни животни, способства за изграждането на практически умения за наблюдение, събиране и запазване на представители от групата на безгръбначните животни, за подготовка на микроскопски препарати и учебни колекции. Всичко това го прави необходимо и полезно, не само за студенти, но и за ученици и учители, и всички, които проявяват интерес към биологията и многообразието на безгръбначните животни.

Необходимостта от това ръководство се определя и от факта, че от създаването на специалността „Растителна защита” през 2002г., досега, за целите на обучението на студентите не е издавано ръководство за лабораторни упражнения по Зоология – Безгръбначни животни.

Издаденото през 2006 г. „Ръководство за лабораторни и теренни занятия по зоология. Безгръбначни животни”, с автори В. Големански, Р. Давидова и Хр. Христов е предназначено за целите на обучението на студентите от педагогическите специалности на университета и макар да може да се използва, то далеч не удовлетворява специфичните цели на обучението в дисциплината „Растителна защита”.

Споделям и съм съгласна с положителните оценки на рецензентите.

Към учебното пособие имам следните бележки:

1. 
   Включването на азбучен указател на латинските названия би улеснило използването и бързата ориентация в ръководството, както и това то да служи като кратко справочно средство в областта на безгръбначните животни.
   
2. 
   При следващо преиздаване на ръководството би било по-добре учебните задачи да се поставят след описанието на отделните представители, тъй като текстовото представяне на последните има за цел в хода на лабораторното упражнение да актуализира теоретичните знания от лекционния курс и на тази основа студентът успешно да изпълни поставените му задачи.
   

Считам, че учебно помагало от този тип е крайна необходимост за студентите от специалност „Растителна защита” и препоръчвам на Уважаемия Издателски съвет на Университетското издателство „Епископ Константин Преславски” да бъде издадено.

27.08.2012 г. Научен редактор:........................

гр. Шумен (доц. д-р Мария Мл. Бойчева)