Реекспорт същност на реекспорта



страница1/6
Дата09.01.2018
Размер1.37 Mb.
  1   2   3   4   5   6
РЕЕКСПОРТ

СЪЩНОСТ НА РЕЕКСПОРТА - Реекспортните операции могат да се дефинират като комбинации от самостоятелно сключвани и реализирани ВТС за препродажба на чужди ресурси с участието на контрагенти от повече от две страни с цел да се постигне печалба в конвертируема валута или да се решат други проблеми на двустранните или многостранните икономически отношения. По своята икономическа и технико-технологична същност реекспортьт е операция по преп­родажба. От юридическа гледна точка обаче реекспортът не е посредническа опе­рация, тъй като между реекспортьора и производителя доставчик няма договор за предоставяне на право на препродажба. Еднократна операция по препродажба може да бъде реа­лизирана от търговеца по негова инициатива, за негова сметка и риск, без до­говор за препродажба с производителя доставчик. Когато подобна сделка по препродажба се осъществи с участието на три фирми от три различни държа­ви, тя представлява реекспорт.

РАЗНОВИДНОСТИ НА РЕЕКСПОРТА

Класически (прост) реекспорт - Класическата реекспортна операция може да бъде изразена като покупка на стока в една страна с цел препродажбата й в друга, т.е. чужда за реекспотьора държава

Има възможност стоката да не влезе в страна­та на реекспортьора, а пряко да бъде експедирана по своето крайно предназна­чение, което е често явление в международната практика.

Резултатът на операцията се заключава в печалба по правило в свободно конвертируема валута.

Основните цели и особености на реекспортните операции са:

• реализирането на печалба по правило в свободно конвертируема валута в резултат на умелото из­ползване от реекспортьора на динамиката в конюнктурата на пазара, различията в условията на отделните пазари и др.;

• стоките, да не се подлагат на обработка или претърпяват несъществени изменения - операции по разфасовка, преопаковка, маркировка и етикетировка на стоката, които не водят до принципни промени в тях­ното основно предназначение като полезност или потребителна стойност.

• пълната самостоятелност на действията на реекспортьора по отно­шение на покупката, респ. продажбата на закупената стока,



Сложна реекспортна операция - При определени условия ре-експортьорът, който винаги остава един, може да осъществи едновременно ре­експорт на различни видове стоки, доставяни от един или няколко доставчици, респ. да реализира тяхната препродажба на един или повече клиенти. Това поз­волява да се диференцира групата на сложните ре-експортни операции.

Срочен реекспорт - Отдалечаването във времето на двете самостоятелни операции - покупка на стоката, обект на реекспорт, съответно нейната препродажба, познато в прак­тиката като срочен реекспорт, позволява по-ефективното използване на нас­тъпващите изменения в пазарната конюнктура. Безспорно това означава вяр­на и своевременна оценка на очакваното развитие на конюнктурата. Печал­бата от срочния реекспорт би следвало да покрие разходите по складиране и опазване на стоката, лихвите по кредита и самите разходи по реекспортната операция плюс печалбата на реекспортьора.

Явен (открит) и таен (скрит, камуфлиран) реекспорт

Явната реекспортна операция предполага отсъствието на съз­нателни целенасочени действия на реекспортьора за прикриване на характера на сделката спрямо доставчика на стоката и/или насрещния контрагент, на който тя се препродава.

Скритият реекспорт предполага целенасочени действия - несъществена обработка на стоките, промяна на документация за прикриване на действителната цел на опера­цията. Реекспортьорът се стреми да избегне проблеми и трудности, предизви­кани от нарушаване на правни норми с двустранен или международен харак­тер, забраняващи или ограничаващи реекспорта, както и да преодолее митни­чески и други бариери при осъществяване на печеливша препродажба на чуж­дите ресурси. С обслужването на реекспорта е комплексно.

СДЕЛКИТЕ СУИЧ И АЛЕ-РЕТУР-Тяхната цел е чрез механизма на реекс­порта да се решат задачи като осигуряване на конвертируема валута, преодоляване на проблеми и трудности в двустранните или многостранните отношения в сферата на международния бизнес, намаляване на риска, свързан с ограничителни разпоредби за осъществяване на ВИД в различните страни, и др.

Сделка суич - целта на тези сделки е превръщането на една валу­та в друга въз основа на разликата в степента на тяхната ценност. В класи­ческия си вариант суичът предполага конвертиране на клирингова в свободно конвертируема валута върху основата на стоков реекспорт или чрез директно (но банков път) преотстъпване на вземания по клирингови сметки в свободна валута или обратно.

Механизмът на сделката суич предполага следното принципно развитие:

а) Предпоставка за осъществяване на сделка суич:

• между страната А и страната В е установен клирингов или компенсацио­нен начин за разплащане по стокообмена, което означава, че набраните авоари могат да се използват единствено за покупка на стоки или услуги в съответната страна по клиринга/компенсацията, при това в рамките на договорените стокови и нестокови листи.

• в резултат на по-активен износ страната А е образувала значително ак­тивно салдо по своята клирингова/компенсационна сметка в страната В, което няма интерес да използва за покупка на стоки на пазара на тази страна по различни съображения

б) Съображения, стимулиращи операцията суич:

• Страната А задържа нерационално свои средства, т.е. забавя техния обо­рот, което намалява ефекта от осъществените продажби;

• Страната В се опасява, че нейното пасивно клирингово/компенсацион­но салдо ще наложи изплащането на лихви и се стреми да ограничава вноса от страната А. Следователно образуването на големи активни салда в полза на една от страните но клиринга/компенсацията е небла­гоприятно явление, фактор, затрудняващ по-нататъшното развитие на стокообмена между А и В.

в) Страната А закупува стоки на пазара на страната В в рамките на клирин­говото/компенсационното съглашение, като по този начин прави разход по сво­ята клирингова/компенсационна сметка и освобождава възможността за пос­ледващ износ в страната В.

г) Страната А продава закупените по клиринга/бартера в страната В стоки на свободния пазар (страна С) срещу свободно конвертируема валута. По този на­чин тя превръща клирингови/компенсационни авоари в свободно конвертируема валута или по-малко ценната в по-ценната валута върху основата на стоков реек­спорт.

д) Фактори, обуславящи ефекта за страната А:

• ефективността на сделката суич по принцип е функция на действието на редица фактори, свързани с конкретно дейст­ващите условия и предпоставки - процентът на дизажиото на клиринго­вата/компенсационната валута спрямо свободната, различията в цените, по които те се препродават на свободния пазар, действащата конюнкту­ра на световните пазари, професионализмът и опитът на фирмите при оттъргуване на операциите и др.

Размерът на ажиото, измерван с процента на премията, която се дава на свободната спрямо клиринговата валута, и големината на дизажиото, измервано с процента на отстъпката, която се прави от клиринговата валута по отношение на свободната, зависят от:

• състоянието на платежния баланс на съответната страна по клиринга;

• от равнището на цените вътре в тази страна;

• от вида и размера на ограниченията по вноса срещу свободна валута;

• от величината и вида на поощренията на експорта, от самите експортни възможности и др.

В зависимост от направлението, в което се извършват суичовите операции се различава прав, обратен и псевдосуич.

Прав суич - Целта на сделката прав суич е превръщането на по-малко ценна в по-ценна валута - клирингови/компенсационни авоари в конвертируема валута, върху основата на реекспорт на стоки.

Обратен суич - При обратния суич фирмата суичьор започва със свободната валута и прик­лючва с клиринговата, т.е. превръща по-ценна в по-малко ценна валута.

Сделка але-ретур - Але-ретур е комбинация от прав и обратен суич, откъдето носи и своето наименование.

Краен ефект: В резултат на двете суичови операции - обратен и прав суич, се получава печалба, изчислена като разлика меж­ду получения приход в свободно конвертируема валута. Трябва да се държи сметка за неизбежните разходи по операциите в двете посоки, които ще намалят посочения краен ефект.

От гледна точка на същността и технологията на тази операция, е без значение коя операция е начална - правият или обратният суич.Но от позицията на интересите и целите на суичьора обаче начал­ната операция е определяща. Приключването на сделката але-ретур на същия пазар, от който е тръгнала началната операция, означава вариант на „затворена" сделка але-ретур, а смя­ната на пазара при втората операция суич -„отворена" сделка але-ретур.

Операция псевдосуич - При тази операция, наричана още мним суич, се осъществява прехвър­ляне на една клирингова валута в друга, също въз основа на разликата в тяхна­та ценност, която разлика се измерва с процентите на дизажиото на едната и другата спрямо свободната валута. Намира много по-рядко прак­тическо приложение в сравнение с правия и обратния суич, но има редица ситу­ации, при които фирми или държавни организации, в т.ч. и банки, имат изявени интереси към осъществяване на подобни операции - осигуряване на необходи­ми доставки на стоки без изразходване на свободно конвертируема валута, освобождаване на клиринговата сметка от прекомерно активно салдо и др.

СДЕЛКИ ЗА ПРЕРАБОТКА НА ЧУЖДИ РЕСУРСИ / (СДЕЛКА НА ИШЛЕМЕ) - Същността на този вид ВИО се заключава в доставката на ресурси - материали, твърде често заедно с технология, опит и знания, вкл. машини и съоръжения, с цел тяхната преработ­ка в страната на клиента в готов или полуготов продукт, срещу заплащане на вложения национален труд. Възвръщането, макар и след съществена преработ­ка на доставените ресурси, дава основание преработвателната операция да бъде третирана като скрит реекспорт, макар че в тесния смисъл на понятието този реекспорт е винаги явен, нещо повече - той е основната цел на сделката.

Специфика на условията на сделката за преработка на чужди ресурси

Проблемите при договарянето на преработвателните операции са свързани със специфичните цели и характер на създаваните отношения между контрагенти­те-клаузите за ка­чеството и начините за качественото приемане и предаване на продукцията, остойностяването на вложения национален труд като основа за неговото запла­щане, възникващата в отделни случаи необходимост от защита на интелектуал­ната собственост и др. Традиционното заплащане при условие кеш с конвертируема валута в съвременните условия може да се измести от заплащане с част от доставените материали, техника и технология, част от готовата продукция или съответни съчетания от посочените варианти.



СТИМУЛИ И ОГРАНИЧИТЕЛИ ЗА РАЗВИТИЕ НА РЕЕКСПОРТНИТЕ ОПЕРАЦИИ

В основата стоят следните фактори:

• неустойчивост, проблеми и трудности във функционирането на валутно-финансовите системи на отделни или групи страни;

• неблагоприятното развитие на производството, потребителското търсене и като цяло на пазара в отделни или групи страни, изразяващо се в структурен или в още по-сериозен дефицит на търсени стоки,

• различия в цените на едни и същи стоки на отделните пазари и диферен­цирано третиране на контрагентите от различните страни, например в зависимост от техния произход.

• системите на прилаганите отстъпки по отношение на традиционните клиенти.

Макар и бегло, посочените предпоставки за успех на реекспортните операции са достатъчни, за да се направи един съществен извод - всяка подобна операция трябва задължително да се предшества от задълбо­чен валутно-финансов анализ и сметка за протичането й, както и да се придру­жава от системен контрол и наблюдение по целия цикъл на изпълнението й.

ОБОБЩЕНИЕ

1. Реекснортните операции са самостоятелна група ВТС в границите на тра­диционните ВИО. По механизъм на осъществяване те са твърде близки до дистрибуторските операции или посредническите сделки върху основата на препродажбата. По своята юридическа характеристика обаче те формират напълно самостоятелно направление.

2. Основни разновидности на класическия реекспорт са простият и сложният реекспорт, срочният реекспорт, явният и тайният реекспорт. Върху основа­та на реекспортните операции се развиват сделките суич и але-ретур, насо­чени към превръщането на един вид валута в друг на базата на разликата в степента на тяхната ценност с цел преодоляване на определени проблеми и реализиране на печалба.

3. Макар и с резерва, вариант на реекспортна операция е сделката за прера­ботка на чужди ресурси (ишлеме) срещу заплащане на вложения от прера­ботващата организация национален труд.

4. В основата на реекспортните операции и техните разновидности стоят пре­ди всичко следните фактори: кризисно социално-икономическо развитие; високи външни дългове и бюджетни дефицити; неконкурентоспособност на експортната продукция; сериозни ограничения за ВИД; неконвертируе­мост на националните валути и др.

5. Сделките суич и але-ретур се прилагат най-вече в условията на клирингови­те и компенсационните системи за разплащания, функционирането на кои­то обуславя различия в степента на ценност на валутите и възможност за конвертирането им върху основата на стоковия реекспорт или пряко но бан­ков път.

6. Ефективността на реекспортните операции и техните разновидности е обус­ловена от отличното познаване на развитието на пазарната конюнктура, от опита и практиката, от равнището на квалификация на специалистите и от обективно действащите пазарни фактори - цени, валутни курсове, размер на ажиото и дизажиото и др.


ТЕМА 12. МЕЖДУНАРОДНИ ТЪРГОВСКИ КОМПЕНСАЦИИ. ВИДОВЕ. БАРТЕР

Компенсационните, наричани още насрещни, обвързани операции обхващат всички видове сделки, в основата на които стои размяната на стока срещу стока със или без участие на пари като платежно средство.



Същност - Насрещна е всяка международна търговска операция, в рамките на която продавачът се задължава да приеме стокиот купувача вместо заплащане. В някои случаи компенсацията играе единствено ролята на търговски договори. Тя позволява да се демонстрира пред купувача добрата воля на продавача, като в крайна сметка експортът се реализира, без да се прибягва до компенсация.Компенсацията е търговска операция, чрез която продавачът се задължава да реализира в страната на своя клиент покупки, трансфер или услуги, или каквато и да било друга операция в замяна на една продажба, която се осъществява единствено при това условие.

Видове - Една от най-често срещаните класификации на компенсациите позволява групиране­то им в търговски, промишлени и финансови.

Търговските компенсации включват всички видове обвързани сделки, които се подготвят, сключват и реализират на пазара, на фазата на реализацията на възпроизводствения цикъл. Отношенията между контрагентите възникват, развиват и приключват на па­зара, т.е. на заключителната фаза на възпроизводствения процес.

Промишлените компенсационни операции – при тях между партньорите възникват делови отношения на фазите, етапите и подетапите на възпроизводствения процес преди реализацията, т.е. преди пазара. Показват разнороден характер на връзките между контрагентите, тъй като основната цел на тези сделки е фирмено сътрудничество в инвестици­онната, производствената, научноизследователската и други дейности.

Финансовите компенсации се осъществяват без участието на стокови дос­тавки и са свързани с приоритетната роля на банките и други финансови инсти­туции.

В границите на традиционните, т.е. търговските компенсации влизат бартерът и насрещната покупка. Основните характерни особености на тази група компенсаци­онни операции могат да бъдат обобщени както следва:

• сделката показва чисто търговски характер или между обектите на насрещ­на размяна не съществува обусловена връзка.

• сравнително ниски средни стойности на контрактите-по международни оценки около 2-3 млн. $;

• относително кратки срокове на изпълнение - обичайно под 5 години.

Бартер - Бартерът е 100% натурална размяна въз основа на един договор, в който са определени насрещните стокови доставки и условията за размяната.

Сключването и реализацията на една бартерна операция означава за всеки един от контрагентите успоредно договаряне на екс­портна и импортна операция, затворени в рамките на един договор. Всяко усло­вие на договора - срокове, цени, гаранции, франкировка и т.н., се разглежда и обсъжда от съответните партньори едновременно от позициите на вносител и из­носител. Ето защо съществен проблем на отношенията на страните по договора е поетапността в развитието на операцията и системата от гаранции за изпълне­ние на договорените условия. В случаите на отсъствие на синхрон на насрещните доставки или при предвидена периодичност на изпълнение на договора е необхо­димо сериозно банково обезпечение - банкови гаранции, най-често препотвърждавани от още по-солидни банкови институти особено при крупни бартерни опе­рации, както и прилагането на други банкови техники за целта.



Характерни особености на бартера са: Бартерът почива на един договор; Специфични условия за гаранциите – банкова гаранция, открита и потвърдена от солидни банки; Определянето на стоките, т.е. постигането на взаимна заинтересованост на контрагентите; Обхваща номенклатура от стоки, които са необичайни за подобни външноикономически операции в миналото; Специфични дългосрочни операции;

На основата на бартерните операции днес се развиват т.нар. бартерни споразумения – БС представлява договореност, на основата на която всяка страна се задължава да достави на другата определени стоки срещу заплащане под формата също така на определени стоки, специфицирани от двамата контрагенти в стокови листи. „БС” може да се сключи и реализира на макро и микро равнище. Срокът на действие се движи от 1 год. до 18 месеца. Всяко страна е длъжна стриктно да изпълни своите задължения, съгласно приложените стокови листи. Изпълнението на „БС” е съвкупен краен резултат на индивидуални, отделни сделки в границите на валидността му. Конкретните ВТО се осъществяват от страните по БС и/или от други фирми съгласно изричната договореност между партньорите, формулирана в клаузите на споразумението. Всяко БС се дублира с техническо банково споразумение, което означава че изпълнението му се наблюдава, отчита и контролира от отделни банки на принципа на клиринговите съглашения. С изтичането на срока на действие на БС следва да се постигне нулево салдо в отношенията между контрагентите, за да се реализира принципът на бартерът. Практиката показва, че това е рядко явление, поради което правилото е, че всички условия остават валидни след изтичане на срока на БС до окончателното изпълнение на всички задължения, т.е. до постигани на нулевото салдо в отношенията между двете страни. Друго услови на БС е арбитражната клауза.



ТЕМА 13. МЕЖДУНАРОДЕН ЛИЗИНГ

Същност - Лизинговите операции са много добре обхванати от редица национални законодателства. За първи път в Европа френският законодател дава определение на лизинговата операция на движимо и недвижимо имущество:

а) Лизинговите операции са операции по отдаване под наем на оборудване и инструменти, закупени с цел отдаване под наем от предприятия, които оста­ват техни собственици, като тези операции, каквато и да бъде тяхната ква­лификация, предоставят на наемателя възможността да придобие цялото или част от наетото имущество но договорена цена, като държи сметка за най-малката част от направените вноски но наема.

б) Лизингови са операциите, посредством които едно предприятие отдава под наем недвижимо имущество за професионална употреба, закупено от нея или построено за нейна сметка. Тези операции, каквато и да бъде тяхната квали­фикация, позволяват на наемателите да станат собственици на цялото или част от наетото имущество след изтичането на срока на наема. Това може да стане било чрез прехвърляне в изпълнение на едностранно обещание за про­дажба, било чрез пряко или косвено придобиване на правото на собственост върху терена, на който са били постройките или построено наетото имущест­во, било чрез прехвърляне на пълните права на собственост върху издигнати­те постройки върху терена на въпросния наемодател.

Видове лизингови операции

Две основни форми на лизинга: финансов лизинг и оперативен лизинг

В зависимост от различни критерии се правят други разграничения на лизинговите операции:

от гледна точка на степента на експлоатация на обекта на операцията се различава лизинг от първа ръка, т.е. когато даденото иму­щество не е било експлоатирано до момента на отдаването му под наем, и лизинг от втора ръка за вече експлоатирани обекти;

в зависимост от характера и предназначението на обекта на лизинговата операция се разграничава лизинг за инвестиционни стоки и лизинг за сто­ки за широко потребление. Лизингът за инвестиционни стоки показва следните разновидности в зависимост от сте­пента на участие на лизингодателя (наемодателя) в обслужването на обекта в процеса на неговата експлоатация:

- нетен (чист) лизинг, при който наемодателят не участва в обслужването;

- лизинг с пълно обслужване, при който лизингодателят поема пълното обслужване в процеса на експлоатацията на наетия обект;

- мокър лизинг, при който лизингодателят поема пълното обслужване на наетия обект, вкл. осигурява екипа, осъществяващ негова­та експлоатация.

в зависимост от срока на лизинговия договор се разграничават следните раз­новидности:

- краткосрочно отдаване под наем renting - със срок от няколко часа до 1 година;

- средносрочно отдаване под наем hiring - от една до три години;

- дългосрочно отдаване под наем leasing - над три години, в редица слу­чаи и за 20 години.



Финансов лизинг - лизингодателят се задължава да пре­достави определен обект на разположение на лизингополучателя с право на ползване съг­ласно указанията (спецификации, задания, описания и др.) на последния. Лизингополучателят заплаща правото на ползване на въпросния обект с перио­дични вноски, величината на които и разпределението им във времето са опре­делени в договора. Срокът на лизинговия договор покрива по правило иконо­мическия живот на обекта. На лизингополучателя е предоставена възможността да закупи обекта след изтичането на лизинговия срок.

Основните характеристики на обичайната форма на финансовия лизинг са;

• предвижда се един начален период, наречен още неотменяем, в течение на които нито една от страните по договора няма право да го прекрати. Този период е продължителен и покрива икономическия живот на изделието, като се измерва с периода на законно установения амортизационен срок

Лизингополучателят поема всички разходи, респективно рискове и отго­ворности, по експлоатацията и поддържането на обекта на лизинга, осъ­ществяването на всички административни и други задължения;

Лизингодателят осъществява лизинговата операция в качеството си на соб­ственик на обекта - машината, оборудването, завода и др., т.е. той финансира сделката, като предварително закупува отдаваното под наем съоръжение.

От позицията на лизингодателя финансовият лизинг е една кредитна операция при предварително съгласувани условия с лизингополучателя за условията на този фактически кредит.

С приключването на срока на лизинговия договор лизингополучателят с поставен пред избора на различни варианти за уреждане на отношенията с лизингодателя:

- в случаите, когато наемателят реално не се нуждае повече от обекта на лизинга, той може да го върне на собственика, т.е. на лизингодателя;

- лизингополучателят винаги разполага с откритата възможност да при­добие право на собственост върху обекта на лизинга, като заплати на лизингодателя остатъчната му стойност.



- лизингополучателят може да пожелае продължаване на срока на лизинговия договор, т.е. подновяване на контракта за взаимно съгласуван срок, по правило при намалени ставки на наема и с право във всеки момент от действието на вторичния период да постави условие за прекратяването му, или този втори период няма неотменяема сила.

Оперативен лизинг

  • Срокът на действие на договора за оперативен лизинг се движи от няколко часа до максимум три години, като много рядко превишава тази гра­ница. При оперативния лизинг няма условие за неотменяем период, както и за покритие на икономическия живот на отдаваното под наем имущество.

  • Наемодател при оперативния лизинг по правило е фирма производи­тел, специализирана лизингова фирма и по изключение финансова институ­ция.

  • Различни са отношенията между наемодател и наемател, що се отнася до всички допълнителни дейности, права, задължения и рискове по време на експлоатацията на отдаденото под наем имущество.

  • Оперативният лизинг разкрива различни алтернативи пред наема­теля при приключването на договора. Обичайно той връща наетия обект на неговия собственик, а по взаимно съгласие срокът на лизинга може да бъде продължен. В периода на действие на договора за оперативен лизинг винаги е налице възможността за неговото предсрочно прекратяване при изпълнение на определени условия - предизвестие в определен срок.

  • Различия в самите цели на тези две основни разновидности на лизинга. Оперативният лизинг по същество не си поставя за цел изгоден начин за инвестиране, а по-скоро своевременно усвояване на научно-техническите резултати, решаване на конюнктурни проблеми, свързани с развитието на икономическия цикъл, с не­обходимостта от висококвалифицирано обслужване на сложна технологична продукция и др. Рискът за моралното остаряване при оперативния лизинг оста­ва върху собственика на обекта, докато при финансовия лизинг както за физи­ческото, така и за моралното остаряване рискът се понася от наемателя, защо­то срокът на лизинга покрива икономическия живот на изделието.

Развитие на технологичния цикъл на лизинговата операция

  • Инициатива за сключване на лизингова сделка - по правило принадлежи на фирмата лизингополучател. Той прави проучвания на възможностите за ползване на лизинг на необходимото оборудване, осъществява необходимите изследвания в съ­ответствие с поставените от него цели и изисквания, както и конкретни въз­можности за ефективно използване на наетата техника. Наемателят установя­ва пряка връзка с фирмата производител на въпросното оборудване, провежда търговските и техникоикономическите преговори, за да се изяснят условията на доставката. При благоприятен изход на преговорите този първи етап на подработване на сделката приключва с изработване на търговската документация, в която задължително се включва проформа фактура.

  • Съгласуване на условията за покупко-продажба между доставчика и лизингодателя

Цели постигане на съгласуваност между фирмата производител (доставчик) на обекта на ли­зинга и лизингодателя с цел да се реализира покупко-продажбата на обекта на лизинга. Лизингодателят осъществява собствени проучвания относно финансо­вото състояние на лизингополучателя, очакваната ефективност на планирани­те инвестиции, комплексната характеристика на изделието, което ще предс­тавлява обект на лизинг и др.

  • Подготовка на лизинговата сделка - при постигнато съгласие между лизингодателя и доставчика да сключат сделка за покупко-продажба на съответното оборудване започва третият етап на подго­товка за сключване на сделката, т.е. обработката на лизинговата операция. Това означава подготовка на проектодоговора, съдържащ общите условия на лизинга и изпращането му на лизингополучателя заедно с предложение за закупуване на съответното оборудване от посочената фирма доставчик. Ако лизингополучателят е съгласен с условията на лизингодателя, което обичайно се постига по пътя на деловите преговори, той връща на лизингодателя подписания проектодоговор заедно с подписана бланка за поръчка на оборудването. Върху тази основа лизин­годателят потвърждава съгласието си за покупка на оборудването с изпращането на преподписаната бланка за поръчка до доставчика.

  • Доставка и предаване на обекта на лизинга - между фирмата лизингополучател и доставчика се установява пряк кон­такт, осъществява се предаване и приемане на оборудването, потвърдени с приемо-предавателен протокол, въз основа на който лизингодателят осъществява плащането на оборудването. С това сделката е сключена и съгласно условията на лизинговия договор започва да тече срокът на ли­зинга и задълженията за изплащане на договорения наем.

Условия на лизинговия договор

Предмет на договора - предоставяне на право за ползване под наем на определено оборудване. Обект на лизинговата сделка може да бъде всяка мате­риална ценност, която в процеса на производството не се унищожава или не променя същността си.

Страни по лизинговата сделка -преки участници в операцията са лизингодателят (наемодателят) и лизингополучателят (наемателят). Лизингодатели могат да бъдат:

• финансови институции, преди всичко банки.

• производствени промишлени и строителни фирми, които отдават под наем собствена продукция и за целта поддържат специализиран лизингов апарат.

• специализирани лизингови компании, т.е осъществяващи в качеството на основна дейност лизингови операции на придобито за целта оборудване или като лизингови брокери.



Срок на договора за лизинг - практика предвижда един първоначален неотменяем период на действие на лизинговия договор, съвпадащ по правило с икономическия живот на обекта на лизинга. Определянето на срока на лизинговия договор се обуславя от резултатите от анализа и оценката на редица фактори:

реалния икономически живот на изделието на база технико-икономически параметри.

законно установения период на амортизация на обекта на лизинга. Финан­совият лизинг предполага пълно покритие между срока на лизинговия дого­вор и амортизационния период, когато това не противоречи на други правни норми. Напълно възмож­но е обаче вторичният срок да не притежава характеристиката на неотменя­ем, т.е. може да бъде прекратен по всяко време при спазване на срока на договореното предизвестие;

прогнозите за моралното остаряване на обекта на лизинга;



предвижданията за развитието на пазарната конюнктура - инфлационни­те процеси, кредитният и паричен пазар, движението на лихвените про­центи по дългосрочните кредити

Собственост върху обекта на лизинга - Лизинговият обект е изключителна собственост на лизингодателя. Лизингополучателят няма право да продава, отдава в сублизинг или внася изменения в този обект. При смяна на собствеността върху обекта на лизинга договорът за наем запаз­ва своята сила със съответната промяна на собственика - лизингодателя. Лизингополучателят може да внесе в обекта известни подобрения за сметка на лизингодателя само когато те са направени с негово съгласие. Ако съгласието на лизингодателя не е получено при връщането на оборудването, наемателят отстранява и запазва за себе си подобренията (ако практически това е възможно) или за собствена сметка ги предоставя на лизингодателя. Клауза в договора формулира обичайното задължение на наемателя да полага грижи на добър стопанин, а в случаите на недобросъвестно отношение в процеса на експлоатацията на обекта на лизинга да обезщети лизингодателя.

Гаранции - гаранциите при сключване на лизинговия договор се изразяват в задължението на лизингополучателя да извърши авансово изплащане на оп­ределен брой вноски от наема при подписването на договора. Изборът на фор­ма на плащане на наема може да предствлява благоприятна предпоставка за гарантиране на интересите на лизингодателя.

Доставка и монтаж на машини и съоръжения - смята се за реализирана с под­писването на приемо-предавателния протокол, установяващ съответствието им с изискванията на наемателя, формулирани в договора. Протоколът се под­писва от лизингополучателя и лизингодателя или доставчика. Монтажът на машините и съоръженията се осъщест­вява за сметка и риск на лизингополучателя, доставчика или лизингодателя съгласно постигнатата договореност. При оперативния лизинг доставката, монтажът и пускането в експлоатация на машините и съоръженията се осъществява по правило от лизингодателя.

Експлоатация и поддържане на наетите машини и съоръжения – осъществява от лизингодателя или лизингополучателя. При финансовия лизинг се поема от лизингополучателя, но когато обектът на лизинга е уникално или сложно оборудване - лизингодателят най-често осъществява за собствена сметка и със собствен персо­нал поддържането и обслужването.

Определяне и изплащане на наема - изборът на вариант се обуславя от естеството на обекта на лизинга, продължителността на договора, характера на отношенията между контраген­тите. По принцип условията за плащане предвиждат повременни периодични, ед­накви по размер (прогресивни и дегресивни) вноски, оп­ределяни за час, ден, месец, 6 месеца, една година и т.н. Наемът се изчислява върху общата цена на оборудването, вкл. данъците и митническите такси, като транспортните разходи за доставка на обекта на лизинга обикновено се плащат от лизингополучателя. Изплащането на вноските се извършва съгласно догово­рената периодичност, без да е необходимо за това предизвестие. При закъсне­ние се предвиждат лихви, определени в договора (по правило равни на банкова­та лихва плюс определен процент).

Моментът, от който започва да тече срокът на лизинга, т.е. изплащането на наема, съвпада с момента на фактическото предаване и приемане на обекта на лизинга, т.е. с подписването на приемо-предавателния протокол. Срокът на лизинга приключва в деня, когато въпросното оборудване в изправно състоя­ние и с всички принадлежности към него, необходими за нормалната му експ­лоатация, постъпи в склада на лизингодателя (или в друго, посочено от него място) или премине в собственост на лизингополучателя.



Застраховки срещу възможни рискове - тя да се извърши от лизингополучателя, тъй като отговорността за щетите пада върху него. Застрахователната полица се подписва от лизингополучателя в полза на лизингодателя. При оперативния лизинг застраховката се осъществява съгласно постигнатата договореност, но в преобладаващия брой от случаите е от лизингодателя.

Прекратяване действието на лизинговия договор - В течение на неотменяемия период лизинговият договор не може да бъде ану­лиран по желание на нито една от страните по договора. Изключения се допус­кат в случаите, когато:

• лизингополучателят не изпълнява поетите от него общи или специфични задължения съгласно договора. В този случай лизингодателят може да по­иска незабавното връщане на обекта на лизинга;

• при фалит на лизингонолучателя договорът се смята за автоматично анулиран.

При оперативния лизинг договорът може да бъде прекратен по всяко време след съгласуваното предизвестие, върху основата на съдебно или арбитражно решение, при констатирано нарушение на договорните клаузи.



Такси и разходи - Всички такси, данъци и други разходи, свързани с реализацията на договора, вкл. бъдещите, са за сметка па лизингополучателя, ако засягат пряко или кос­вено експлоатацията и поддържането на обекта на лизинга.

Предимства и рискове на лизинговите операции

• При получаването на банкови кредити се изискват солидни гаранции (ипотека, залог върху имущество и др.). Договорите за лизинг много рядко предвиждат подобни гаранции. При лизинга в качеството на гаранция обикновено се прак­тикуват авансовите плащания за определен брой вноски по наема.

• Ли­зингът дава възможност за дългосрочно финансиране на 100% от стойност­та на обекта на операцията.

• Законо­мерно се съкращават сроковете на морална амортизация на машините и съоръженията, което прави лизингът по-изгоден от покупката.

• Предимствата на лизинговите операции, свързани с рационалното усвоява­не на постиженията на иаучно-техническия прогрес.Тази положителна характеристика на лизинговите операции е пряко свър­зана с възможността не само да се обновява, но и да се увеличава машинни­ят парк на производствените предприятия в зависимост от измененията в конюнктурата.


  • Да реши по-ефективно проблемите на техническото обслужване;

  • По-благоприятни условия на експлоатация на наетите машини и съоръжения;

  • Проучване на техникоикономическите показатели на дадената машина с цел последващата им покупка

  • Да се обновява и увеличава машинният парк на производствените предприятия в зависимост от измененията на конюнктурата.

  • Важно предимство на лизинга е продължителният тесен контакт между контрагентите по сделката наемател и наемодател

  • Заслужава внимание и факта, че стойността на наеманите машини и съоръжения не се отразява върху баланса па предприятието, т.е. не се ограничава неговата платежоспособност и което е особено важно не се нарушава възможността му да получава банкови кредити, като по този начин нарастват финансовите възможности на фирмата.

Лизинговите операции безспорно крият и редица рискове както за наемо­дателите, така и за наемателите.

- реалната опасност от обезценяване или морално остаряване на отдаваното под наем оборудване, най-вече при разновидностите на оперативния лизинг.



  1   2   3   4   5   6


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница