ТЕМА 20. МЕЖДУНАРОДНО ЛИЦЕНЗИОННО СЪГЛАШЕНИЕ

ТЕМА 20. МЕЖДУНАРОДНО ЛИЦЕНЗИОННО СЪГЛАШЕНИЕ

Международното лицензионно съглашение възниква като класическа вън­шнотърговска сделка за трансфер на патентовани научни, технически и техно­логични знания между фирми с различна национална принадлежност.

Утвърждаването му в деловата практика е резултат от следните обективни икономически и маркетингови предпоставки:

1. Бурното развитие па науката и технологиите и превръщането на бързото обновяване на продукцията в един от водещите фактори на конкурентоспособност през втората половина на XX век.

2. Провеждането на протекционистична политика, която прави пазарите не­достъпни или трудно достъпни за класическия експорт на готови стоки.

3. Търсене на алтернатива на продажбата на патенти, която да позволи:

• комерсиализация на защитени открития, изобретения и технологии без смяна на собственика;

• многократна продажба на правото на ползване на едни и същи права на индустриална собственост;

• запазване на правото за ползване на лицензираните открития, изобрете­ния, технологии от патентопритежателя.

Центърът за изучаване на международното право на индустриална собстве­ност към Европейската комисия дефинира класическото лицензионно съгла­шение като: съглашение, при което едната от страните, притежаваща патент, разрешава на другата страна да използва патентованото откритие по един или повече начини, разрешени от патентното законодателство за целите на организиране на определено производство и/или продажба на определен пазар.

1. Предмет на сделката е предоставяне на лицензия.

2. Лицензията е правото на ползване на патентно защитени открития, изобре­тения, технологии и други аналогични форми на индустриална собственост. Патентът е свидетелство, което се издава от компетентен държавен орган, за да удостоверява авторството на откритието, изобретението, технологията и да защити монополното право на патентопритежателя да произвежда и продава предмета на откритието, изобретението, технологията па опреде­лен пазар и за определено време. Съгласно българското патентно законода­телство този срок е 20 години.

3. Сделката не поражда прехвърляне на собствеността на ползваните откри­тия, изобретения и технологии. Това дава възможност на притежателя на патента да предоставя правото на ползване на едно откритие или техноло­гия на голям брой контрагенти, като същевременно го запазва и за себе си.

4. Въпреки голямото си разнообразие всички открития, изобретения, техноло­гиите и др., които са обект на лизензиране, се характеризират с това, че имат производствено приложение и могат да се използват за целите на обновяване или усъвършенстване на производствени технологии, процеси и/или готови изделия.

5. Контрагенти по сделката са:

• лицензодател, наричан още лицанзиар, който предоставя пра­вото за ползване на открития, технологии, знания;

• лицензополучател, наричан още лицензиат, който получава правото за ползване обектите на индустриална собственост при опреде­лени в договора условия.

6. Правото на ползване е ограничено във времето и в пространството. Лицензионният договор определя територията, на която лицензиатът има право да продава продукцията, резултат от ползването на лицензията и срока на действие на лицензионния договор.

7. Правото на ползване е възмездно. То се предоставя срещу определено ли­цензионно възнаграждение, разпределящо справедливо икономическата из­года между създателя на обектите на индустриална собственост и фирмата, която осигурява тяхното производствено използване. Правилното разбиране на съвременното лицензионно съглашение налага да се анализират неговите същностни характеристики от позицията на между­народния бизнес, международния маркетинг и търговското право.

Като форма на международен бизнес лицензионното съглашение еволюира от класическа външнотърговска сделка до комплексна операция за международ­но междуфирмено производствено сътрудничество. Деловите връзки между двамата контрагенти не се изчерпват с възмездното използване на лицензира­ните открития и технологии. Изграждат се отношения на производствено коо­периране, при които лицензиарът не само предоставя производствени знания, но и съдейства за тяхното внедряване чрез доставки на технологично оборудва­не и единични машини и чрез предоставяне на услуги. Икономическият инте­рес на лицензиара е концентриран в максимизиране на дохода от притежава­ния патент в резултат на:

• доближаване на производството до пазара на по-евтини и/или по-качест­вени суровини;

• достъп до по-евтина работна сила;

• доближаване на производството до потребителите на готовата продук­ция;

• трайно установяване на чужди пазари без износ на капитал и т.н. Насрещната страна - лицензиатът, разделя отговорността и риска от внед­ряване на лицензията, тъй като заплаща цялата или част от нейната цена с част от резултантната продукция, произведена в резултат на производственото из­ползване на предоставените права на индустриална собственост.

Теорията и практиката на експортния мениджмънт дефинират лицензионното съглашение като метод за излизане на чуждестранни пазари, и едновре­менно с това, етап в интернационализацията на бизнеса, разположен между класическия експорт и франчайзинга.

От позицията на международния маркетинг, лицензионното съглашение е инструмент за удължаване на жизнения цикъл на стоките и технологиите, чрез поетапното им предоставяне на страни с по-ниска стенен на икономичес­ко, научно и техническо развитие. Този ефект, разкрит и описан за първи път от американския учен Върнън, доказва наличието на взаимна изго­да за контрагентите по сделката.

Търговското право разширява обхвата на лицензионното съглашение, като урежда възможността да се лицензират търговски марки, както и знания, опит, умения и други интелектуални продукти, които не са патентнозащитени.

Класифицирането на лицензионните съглашения се прави на основата на 3 критерия.

1. Обем па предоставените права за използване на лицензията. По този крите­рий се обособяват три вида лицензни:

а) Проста лицензия.

Предоставяйки проста лицензия, лицензиарът си запазва правото да произвежда и/или да продава резултата от използване на патентованите открития и изоб­ретения на територията на лицензната сам или да предоставя лицензии на дру­ги лицензиати.

Този вид лицензия защитава приоритетно интересите на лицензиара, защо­то не го обвързва с една лицензия. За лицензиата тя не е изгодна, тъй като създава предпоставки за силна конкуренция.

Прилагането й е целесъобразно при определени условия, например когато:

• пазарът е много голям и/или много динамичен, за да бъде обхванат от една фирма;

• характерът на производството е такъв, че предполага осъществяване от голям брой малки и средни фирми;

• усвояването на производството е сложно и съществува голям риск лицензиатът да не може да усвои производството.

б) Изключителна лицензия

Този вид лицеизия дава изключително право на лицензиата да ползва лицензияна на определена територия за определено време. Тя се предпочита от лицензиа­та, защото елиминира възможността от конкуренция от страна на лицензиара или на други лицензиати. Същевременно изключителната лицензия излага ли­цензиара на голям риск, вариращ в границите от умишлено неусвояване на лицензията и дългосрочно блокиране на възможностите за достъп на този пазар до нерентабилно производство и намаляване на лицензионното възнаграждение.

За да се лимитират негативните ефекти, е възможно да се ограничи изклю­чителното право, като се запази правото на лицензиара да използва предмета на лицензията по време на срока на действие на договора на същата територия.

Осигуряването на допълнителната изгода за лицензиата е безспорно осно­вание за повишаване на лицензионното възнаграждение за изключителна ли­цензия.

Чрез нея лицензиарът прехвърля на лицензиата всички права, защитени с па­тента през целия срок на неговата валидност. Единственото право, което се запазва, е правото на собственост и произтичащата от него възможност за прек­ратяване на лицензионния договор и преустановяване на възможността за из­ползване на интелектуални продукти от лицензната.

Пълната лицензия дава право на лицензната да прехвърля предоставените му права на трети фирми - сублицензиати чрез договор за сублицензия. Такава възможност съществува и при изключителната лизензия, но това не се подраз­бира, а трябва да бъде изрично уредена в договора.

2. Вид и степен на защитеност на правата на индустриална собственост - обект на лицензията. В зависимост от този критерий се обособяват:

- Класическо лицензионно съглашение (патентна лицензия), чрез което се прехвърля правото на ползване на патентнозащитени открития, изобре­тения, технологии.

- Лицензионно съглашение за предоставяне на технически знания и опит-ноу хау, които не могат да бъдат обект на патентоване.

- Лицензионно съглашение за ползване на търговска марка, собственост на лицензиара.

- Лицензионно съглашение от смесен тип, обединяващо трите варианта или два от тях.

3. Начин на компенсиране на цената на лицензията. При прилагането на този критерий се обособяват три разновидности:

- Компенсиране на възнаграждението с пари. Това е най-старият вариант, който се използва още от възникването на лицензионните сделки.

- Компенсиране на възнаграждението с резултантна продукция. Прилага се широко в съвременната практика, когато лицензионното съглашение е основа за производствено коопериране.

- Компенсиране на възнаграждението с предоставяне на насрещна лицен­зия или лицензни, познато като кръстосано лицензиране.

1. Реализиране на печалба от многократна комерсиализация на патентовани изобретения, ноу хау и търговски марки, без да се загуби собствеността вър­ху тях.

2. Комерсиализация на знания, опит и други интелектуални продукти, които са непродаваеми извън лицензионното съглашение.

3. Стабилен канал за реализация на стоки, свързани с организирането и под­държането на лицензионното производство.

4. Проникване на пазари, които са недостъпни или труднодостъпни за износ на готови изделия поради прилаганата протекционистична политика за за­щита на националното производство.

5. Трайно установяване на външни пазари и пълноценен контрол на бизнеса на чуждестранния контрагент без износ на капитал и следователно без пое­мане на инвестиционен и политически риск.

6. Допълнителна печалба или спестяване на разходи от по-високата рентабил­ност на лицензното производство в резултат на използването на по-евтина работна сила, по-евтини и/или по-качествени суровини, доближаване на про­изводството до потребителите, използване на данъчни, митнически и други преференции.

7. Удължаване на жизнения цикъл на изделието или технологията чрез лицензирането му в по-слабо развити страни.

8. Защита на собствените открития, изобретения и технологии в държави, кои­то не осигуряват надеждна защита на чуждестранна индустриална собстве­ност.

Основните предимства за лицензната се проявяват в:

1. Спестяване на средства и време за осъществяване на самостоятелни фунда­ментални и приложни изследвания.

2. Достъп до съвременни открития, изобретения и технологии при липса на интелектуални и материални ресурси за осъществяване на изследователска дейност.

3. Ускоряване на процеса на обновяване на стоковия микс.

4. Минимизиране на технологичния риск в процеса на иновация.

5. Организиране на конкурентоспособно производство.

6. Осигуряване на канал за реализация на собствена работна сила, местни су­ровини, машини и съоръжения, производствени сгради и други фактори на производството.

7. Форма за излизане на конкурентни пазари и стабилен канал за реализация на готови изделия при заплащане на лицензионното възнаграждение с резултантна продукция.

1. Създаване на силни конкуренти в лицето на лицензиатите.

2. Понасяне на абсолютна загуба или пропусната печалба, в случай че лицензиатьт не може или умишлено не иска да внедри лицензията.

3. Затваряне на достъпа до определен пазар, ако лицензиатът е сключил ли­цензионното съглашение с цел да блокира развитието на лицензното произ­водство на своя пазар.

4. Ниско лицензионно възнаграждение поради ниска рентабилност на лиценз­ното производство и/или укриване на постъпленията от лицензната.

5. Накърняване на деловия авторитет на лицензиара в случай на ниско качест­во на лицензната продукция.

6. Използване на техническата документация за създаване от лицензната на конкурентно производство.

7. Нарушаване на принципа на конфиденциалността.

1. Невъзможност да внедри лицензията, което не го освобождава от задълже­нието да плаща лицензионното възнаграждение.

2. Пропусната печалба или абсолютна загуба при неоправдано високи лицензионни възнаграждения.

3. Много силна икономическа зависимост от лицензиара, изразяваща се в ог­раничаване на свободата при избор на доставчици, на канали за реализация, на субконтрактори, на ценова политика и др.

4. Опасност от силна конкуренция от страна на лицензиара или на други лицензиати при проста лицензия.

Икономическа характеристика на условията на лицензионното съглашение

Икономическата характеристика на условията на лицензионното съглаше­ние ще бъде направена посредством анализ на клаузите на примерен лицензионен договор, разработен съгласно предписанията на Центъра за изучаване на международното право на индустриална собственост.

Лицензионното съглашение урежда отношения между двама контрагенти-лицензиар и лицензиат. Лицензиарът притежава патент, определени знания (ноу хау) и/или защитена търговска марка, свързани с производството на съответно­то изделие, а лицензиатът желае да получи лицензия върху тези права на индус­триална собственост. …………………….

От ОБОБЩЕНИЕТО

…………………………

4. Икономическата изгода от лицензионното съглашение за лицензната е кон­центрирана в:

• достъп до съвременните постижения на науката и технологичното разви­тие при липса на собствени възможности за изследователска дейност;

• осигуряване на иновационния процес;

• организиране на конкурентоспособно производство и др.

5. Отношенията между контрагентите се уреждат чрез дългосрочен двустра­нен договор, който определя изчерпателно и еднозначно правата и задъл­женията на всяка от страните и гарантира спазването на принципа на вза­имната изгода.