ТЕМА. ИНЖЕНЕРНО-СТРОИТЕЛНИ И ИНЖЕНЕРНО-КОНСУЛТАНТСКИ ДОГОВОРИ

Сделките за инженерингова дейност, кратко наричани в международната сто­панска практика инженерингови контракти, показват пъст­ро многообразие в зависимост от различни критерии - характер на предмета на сделката, начин на заплащане, отраслова и функционална насоченост и др. В качес­твото на предмет на един инженерингов контракт може да бъде всеки вид дос­тавка, дейност или услуга по хода на процеса на реализацията на един инженерин­гов проект. Като се има предвид, че целта на инженеринговата дейност е изграж­дането, пускането и поддържането в нормална и ефективна експлоатация на една система, става ясно и обяснимо богатството от видове инженерингови конт­ракти, изведени на основата на критерия характер на предмета на операцията.

Богатата международна практика е позволила използването на стандарт­ни общи условия по отделни основни направления на доставките и дейности­те по изпълнението на инженеринговите проекти, конкретизирани и допълва­ни от специфична част, свързана с въпросния обект във всеки конкретен слу­чай. Особена заслуга за изработването па стандартните общи условия на дого­ворите имат международните организации. Най-голямо приложение намират образците на FIDIC - Междуна­родна федерация на инженерите консултанти): Условия на международен дого­вор за инженеринг в сферата на електро- и общо машиностроене (в т.ч. изграж­дане и на строителната площадка); Условия на международен договор за граж­дански строителен инженеринг и др.1

В качеството на пример за широко използвани стандартни условия на инже­нерингов контракт ще приемем образеца на FIDIC за целите на гражданското строителство. Той съдържа две основни части - общи (генерални) условия и специфични условия. По понятни причини в следващите редове ще приведем основните постановки само на първата, или общата част на споменатия дого­вор на FIDIC, тъй като специфичната е свързана с конкретното естество на инженеринговия проект.

Общите условия на образеца на договора на РЮ1С за обекти в сферата на гражданското строителство включват 25 раздела, в които последователно се третират основните въпроси, обект на договаряне. По-съществените от тях като примери са представени в следващите редове:

• дефиниции и тълкувание на основните понятия, използвани в договора. Тази уводна част е от изключително съществено значение, защото намалява до минимум конфликтни и спорни ситуации в процеса на изпълнението на по­ръчката поради неясноти, двояко тълкувание и други терминологични рис­кове;

• предаване на пълномощия, свързани с изпълнението на договора и привлича­не на субконтрактори. Сложността на инженеринговите проекти, необходи­мостта да бъдат привличани йод различна форма външни за контрактора участници в изпълнението им мотивира този съществен раздел в общите условия на договора;

• договорни документи. Представен е списъкът на основните документи, по съвкупност формиращи контракта: попълненият образец на договор, писме­ното потвърждение за сключване на договора, офертата и всички други до­кументи, които могат да бъдат поискани в конкретния случай. Изяснени са и редица чисто правни аспекти - приложимо право, език, на който договор­ната документация е валидна, условия за съхранение и използване на дого­ворните документи и др.;

• общи задължения на контрактора и на клиента. В този раздел па обстойно и изчерпателно се разглеждат задълженията и рисковете на страните по дого­вора - контракторът и клиентът, в процеса на изпълнението на контракта;

• работна сила. Тук се третират въпросите на осигуряването и освобождаването на работната ръка за изпълнение на проекта и формиращите се по този повод отношения между контрактора и клиента (или негов представител);

• 
  материали, оборудване и изпълнение. В четири основни подраздели се фор­мулират изискванията спрямо контрактора относно качеството на материа­лите, оборудването и конкретното изпълнение, методите на проверка и до­казване на съответствие между зададени параметри и реално постигнати, последици при констатирани дефекти и недостатъци и др.;
  
• 
  начало на изпълнението и отсрочване. Освен процедурните въпроси, свър­зани със започване на изпълнението на контракта, в тази част на генерални­те условия се третират изключително важни за контрактора въпроси: дос­тъп до строителната площадка, условия за спазване на набелязаните сроко­ве, начини за решаване на възникващите проблеми, свързани със забавяне на изпълнението не по вина или по вина на контрактора, последици при временно прекратяване на изпълнението и др.;
  

• средства за механизация на обекта, временно строителство и материали за ползване от контрактора. В този раздел се дефинират възможностите на контрактора да осъществи внос на съоръжения (транспортни средства, пътно-строителни машини и др.), да изгради временни складове, жилища, офи­си и др., да реализира снабдяване с необходими материали за целите на из­пълнението на обекта;

• назначени субконтрактори. В раздела под посоченото заглавие се изясняват условията за привличане от клиента/или негов представител (инженера резидент) на поддоставчици или подизпълнители за определени видове дос­тавки или дейности, регламентирането на отношенията между контрактора и назначените субконтрактори, заплащането на извършената от последните работа и др.;

• сертифициране и заплащане. Разглеждат се вариантите на удостоверяване на изпълнени в съответствие с договора доставки и дейности като срокове, качество, оценка и др., респ. заплащането им - например на база месечни ситуации, внасяне на корекции в сертификатите за изпълнение, вид и начин на плащанията и др.;

• санкции при неизправност на контрактора и нарушение на договорните кла­узи. Предмет на определяне са възможните причини (негативни промени в статуса на контрактора - банкрут, несъстоятелност, заведени съдебни дела), имащи отношение към изпълнението на въпросния обект, конкретни нару­шения на клаузите на договора, предизвикващи съответни процедури и сан­кции спрямо контрактора;

• специални рискове. Като специални се третират рисковете, възникващи вън и независимо от контрактора и третирани като рискове на клиента - война, радиация, преврати и др. В посочения раздел се разглеждат процедурите за удостоверяване на тези рискове, за продължаване или прекратяване па из­пълнението и правото на контрактора да бъде обезщетен в подобни случаи;

• освобождаване от изпълнение. Подобен случай е възможен при доказани обстоятелства или държавно решение за необходимостта от тотално прек­ратяване па изпълнението на договора. Разгледани са правата на контрак­тора и задълженията на клиента в условията на такъв казус;

• уреждане на възникнали спорове. Общите условия на договора в тази им част уреждат действията на инженера резидент, процедурите на приятелско или арбитражно уреждане на възникнали спорове.

Богатият опит и традиции в сферата на международния инженеринг са до­вели до широко разтваряне на спектъра от разновидности на сделките за из­пълнение на инженерингови проекти. В следващите редове съвършено кратко са посочени основните от тях, при това ограничени в рамките на операциите за комплектни обекти.

Основното съдържание на подобна, твърде често прилагана в практиката ин­женерингова операция се затваря в задължението на контрактора (изпълните­ля) да осъществи всички видове дейности по хода на инженеринговия цикъл (проучване, проектиране, доказване на технико-икономическа целесъобразност, строителство, монтаж и пускане в експлоатация), вкл. предаването на обекта в пълна степен на готовност за нормална експлоатация. Следователно клиентът получава ключа на готовия обект, което дава и наименованието на този тип ВИО.

При този вариант на инженеринговите контракти изпълнителят (или друга фирма) поема задължението да осигурява съответствие между планираните и реално постиганите в процеса на експлоатацията на построеното или модерни­зирано предприятие параметри на технико-икономическата и качествената ха­рактеристика на продукта в течение на години - по правило 5, 7 и повече. На практика това се постига чрез прякото установяване на контрактора (или дру­гата фирма) на територията на предприятието на клиента и поемането на уп­равленски функции. В редица случаи за целта се сключва управленски договор с клиента. По този начин контракторът (или другата фирма) си осигурява трайно присъствие чрез високо специализиран управленски екип и участие в управле­нието на инженеринговия проект след пускането му в нормална експлоатация.

Контракторът (или друга фирма) поема задължението да пласира в 100% или в друг договорен процент продукцията на въведената в експлатация производст­вена единица съгласно клаузите на договора. Подобно условие в качеството на принцип за развитие на отношенията между страните по операцията предпола­га изясняването на съществени аспекти на отношенията между контрагентите - право па ползване на търговска марка; териториални направления на плас­мента на продукцията; свобода на ценообразуването и др. Възприемането на принципа „пазар на ръка" води до установяването и развитието на трайни па­зарни връзки между контрагентите в продължение на години. В този смисъл посоченият вариант на инженерингов контракт предлага възможност за навли­зане и установяване на чужди пазари и за двете страни по сделката, ако дого­ворните условия дават право и на клиента да пласира продукция съвместно с контрактора на пазара на последния или на трети пазари.

Съчетанието на двете посочени по-горе условия като основа на договоре­ност в сферата на инженеринговата дейност, или сделка при условие „продукт и пазар на ръка" е често срещано явление в междуна­родната практика по понятни причини - поемането на отговорността за реали­зация на продукцията предполага и сигурност за нейното качество, което се постига най-добре при наблюдение и контрол от контрактора върху самото производство. Логична е констатацията, че при този вариант на инженерингов контракт се създават още по-сигурни и трайно действащи условия и предпос­тавки за укрепване и разширяване на позициите па фирмата контрактор па пазара на клиента.

2.4. Сделка при условие „печалба на ръка"

Сравнително по-рядко прилаган в практиката в сравнение с предшестващите разновидности, договорът при условие „печалба на ръка" установява макси­мална отговорност за контрактора, който поема задължението да осигурява планирания краен стопански резултат, т.е. печалбата, от експлоатацията на построения и пуснат в действие инвестиционен обект. Тази максимална отго­ворност безспорно предоставя и най-широки възможности за контрактора за трайно установяване на пазара на клиента, вкл. пълноценно вграждане в индус­триалната и пазарната структура на определената страна.

Същността на този тип инженерингова операция, която навлиза стабилно в международната практика в периода след Втората световна война, се изразява в дого­вореност за разделяне па продукцията, получавана от една новоизградена или реконструирана производствена единица в определено съотношение между кон­трактора и клиента, по нравило след компенсиране на вложените инвестиции за целта. Предимствата на подобен подход за установяване на задграничен пазар са свързани преди всичко с възможностите, които той предоставя за сигурно и рит­мично снабдяване на контрактора с важни за него суровини, материали, полу­фабрикати, а в някои случаи и готови продукти, които той не е в състояние да получи при толкова благоприятни условия на собствена територия.

В международната практика разновидностите на инженеринговите контракти, договаряни и реализирани на компенсационен принцип, са познати и с наиме­нованието промишлени компенсации или операции на принципа „купи обратно" Промишлените компенсации показват богат спектър от варианти в услови­ята на международния бизнес. С високо относително тегло и с продължителна история в международната търговска практика между тях се открояват ком­пенсационното съглашение, операцията В.О.Т., промишлена компенсация чрез лизинг и др. Твърде често в рамките на един инженерингов контракт се преп­литат всички посочени и редица не споменати видове операции, или се създават условия за развитието им в определена последователност и връзка. Тези разно­видности, макар и накратко са представени в следващата тема на учебника, поради което тук няма да бъдат обект на анализ и оценка.

В качеството си на много стара и добре утвърдена международна практика, концесионното съглашение предполага отстъпване на правото на експлоата­ция па определени природни ресурси (нефтени, рудни или газови находища и др.) или обекти (летища, магистрали, заводи и др.) срещу заплащане най-често чрез отчисления, определяни като процент спрямо договорена база. В междуна­родната практика тези отчисления са познати под наименованието гоуаlties. Този принцип познава различни варианти, но еволюцията, довела до съвременното им разнообразие, предлага като най-стабилни следните съществени характе­ристики, обуславящи използването на концесионното съглашение като изпи­тан метод за трайно вграждане в чуждестранната стопанска структура:

По своята същност рисковия контракт може да представлява операция, предшестваща посочените по-горе разновидности, т.е. техен подготвителен етап, доказващ техникоикономическата целесъобразност или една напълно самостоятелна сделка. При тази сделка контракторът инвестира капитали в доказване на наличието на полезни природни ресурси на територията на клиента, като и техникоикономическа целесъобразност на промишлената експлоатация. При положителен резултат контракторът безспорно ползва приоритет за експлоатация на находището. При отрицателен резултат по правило контракторът не търси покриване на направените от клиента инвестиции.