Реферат, четен в психологическото дружество в София Второ издание Издателство "Надежда Р. Н." Велико Търново 2008

специалист по нервни болести

Реферат, четен в психологическото дружество в София

Издателство "Надежда – Р. Н."

Велико Търново 2008

 Румяна Николова – адаптация на оригиналния текст, 2008

 Румяна Николова – редактор и автор на послеслова, 2008

© Надежда Стайкова – художник на корицата, 2008

© Дирекция "Държавен воененноисторически архив" – снимки, 2008
ISBN 978-954-92151-1-3

Всички права запазени. Издателство "Надежда – Р. Н." дава съгласие текстът да бъде пуснат в блоговете под лиценза "Съзидателна общност (Криейтив Комънс) – Позоваване, Некомерсиално, Без деривативи".

Моля, ако някой е намерил и други текстове от и за д-р Никола Кръстников, да ги сподели и с нас – nadezhda_rn@abv.bg. Задължително посочвайте източника http://nadezhda-rn.hit.bg/

Това издание е отпечатано с неоценимата подкрепа на

г-н Пламен Радонов –

главен секретар, на Съюза на демократичните сили

в знак на лично съпричастие към темата

за адекватността на съвременната българска ценностна система

Предговор

Засягайки нашите обществени недостатъци, аз съм се ръководил единствено от искреното желание да допринеса нещо за тяхното изясняване, та да се подготви почва и за лекуването им.

"Страшно стана на човек, когато се приближи до обществените болести на своя народ, казва Александър Блок в книгата си "Россiя с интелигенцiя", но достатъчно е да съзнае, че съществува някакво общо поръчителство между хората, че всеки член на "културно общество", без разлика на партия, литературно направление или класа, представява от себе си една съставна частица от цялото, - и неговото обществено чувство, преминало така в съзнанието му, го заставя да почувства своята отговорност пред цялото".

Въпросите, които повдигам в работата си, не са обстойно и изчерпателно разгледани, обаче – както читателят сам ще види, - те са изложени искено, без да се изхожда от определено партийно гледище. Главната ми цел е да посоча нашите обществени недостатъци и болести, за да се предизвика тяхното обективно изучаване, доколкото то е възможно у нас, а заедно с това – да се поставят основите и да се установят елементите на една обществена профилактика за запазване от нови катастрофи и бъдещи народни нещастия.

Ако някой се почувства обиден или оскърбен от моята работа, нека ми прости. Аз не искам да обиждам или да осъждам. Моето желание е само да изповядам това, що мисля за народа, към който принадлежа, и за който нашите бащи са страдали може би много по-искрено от нас – техните синове.

"Грехът казвам, а не грешника", както казва народната пословица.

Материалната страна не се засяга в предстоящето изложение, а се застъпя само психичното развитие на българския обществен организъм. Диагнозата на телесната или органическата болест, от която страда нашето хилаво обществено тяло и средствата за лекуването, - нека укажат нашите економисти, финансисти, инженери и пр.

Предстоящите изучавания са опит за психологически анализ и за разпознаване на основните недостатъци на нашата общественост. Те имат за цел да осветлят нашият обществен живот от психологическо гледище. Знанието на едната и другата страна на развитието е еднакво важно за изяснение на обществения процес, за лекуването на разстройствата му, за обновата му.

За да се изяснят средствата и начините за по-високо културно издигане на един народ, трябва да се знае преди всичко до каква степен на душевно развитие той е достигнал, какви са неговите положителни качества и неговите недостатъци. Освен това, необходимо е да се изучи доколко тия положителни качества или недостатъци са свързани с една расова и национална наследственост или доколко са придобити в живота на неговото историческо, стопанско и социално развитие.

При беглата характеристика на душевното развитие на българския народ ще се засегнат само по-главните черти или недостатъци на неговата психика. Настоящото изучаване няма да се впуща в обяснение на тия черти, нито пък да ги свързва, било с расовата и националната наследственост, било с условията на историческото и економическото развитие на българския народ. Това би било едно интересно изучаване наистина, но то изисква по-всестранно познаване на цял ред странични науки като антропология, история и др., които за съжаление, по отношение на българското племе, не са достатъчно разработени.
Характерът на един възрастен индивид се обуславя от развитието на неговите чувства. Чувствата са в основата на волевите актове и постъпки, те са в основата на индивидуалния характер. Известно е, че при психическото изследване на една личност, изследователят се стреми преди всичко да узнае кое или кои чувства у даден индивид са повече развити, тъй като душевното съдържание и развитие на личността зависи главно от степента на развитието на висшите душевни чувства.

Отделните индивиди са нееднакво развити в емоционално отношение – у всеки човек преобладава една или друга емоция в по-висока степен на развитие. Преобладаващите емоции проф. Dejerine нарича "хипертрофирана психическа зона". Той казва, че всяка емотивна реакция се явява като функция на отделната личност. Последнята се състои от различни склонности. Едни от тях са инстинктивни, вродени, наследствени, общи за повечето хора, излезли от един и същ род. Други пък са придобити, индивидуални. Така например инстинкта за самозапазване, майчинският инстинкт, половият инстинкт – влизат като интегрална част в огромното болшинство на пихически конституции, които ние сме навикнали да наблюдаваме.

Емоционалната хипертрофия или преобладаващото развитие на едно или няколко чувства в душата на един индивид, обуславя характера и волята на индивида. Проф. д-р Е. Bleuler казва: "Всеки психически акт се съпровожда с чувствен тон, който в същото време играе главна роля при решенията. Емоцията определя направлението на делата и действията, а характерът на човека се определя почти изключително от емоционалността (афективността). Така например скъперникът, ревнивецът или честолюбецът съвсем по различен начин ще реагират на емотивни въздействия, засягащи областта, в която тяхната личност е хипертрофирана. Един хладнокръвно ще понесе големи материални загуби, докато бъде сломен от опасността да загуби някаква привързаност. Друг ще бъде опечален от загубата на службата, която се е старал да получи, а не ще изпитва твърде голяма скръб от загубана на някое близко лице."

Dejerine казва, че развитието на личността в определено направление задържа емотивността в другите области и я засяга в хипертрофираната емоционалност (чувствителност). С установяване на последната в психическото изследване се изяснява волята и характера на изследваната личност. Волята и вниманието избиват по направление на по-силно развитата емоция. Така например човек със силно развита материална загриженост ще действа, ще направлява своето внимание в повечето случаи по направление на тази загриженост, докато у човек с по-силно развито нравствено чувство волята и вниманието ще бъдат направлявани към действия и постъпки от нравствен характер.

Първият ще изпита удоволствие при натрупване на материални блага и ще страда при материални загуби. Вторият ще изпитва висша радост при съзнанието за изпълнен нравствен дълг и ще страда от гризение на съвестта при пренебрегване на моралните си задължения.

Процесът на развитието на висшите емоци, стремежът към постигане на по-високо душевно съвършенство, доставя на личността маса радости или страдания. В тоя процес на развитие, в тоя стремеж се състои щастието на остделната личност. Модерният философ Бергсон в своята книга "L'energie spirituelle" казва: "Удоволствието е реакция на по-нисшите чувства, докато радост изпитват хора с по-висши емоции. Радостта е знак, че нашето назначение е постигнато, че нашият живот е успял, че той е спечелил това, че той е изнесъл победа. Навсякъде, дето има радост, има и творчество – и при по-богатото творчество има по-дълбока радост".

При изследване на един отделен народ първата задача на изследователя е да установи какви чувства преобладават в народната душа. Установяването на преобладаващите чувства в народната психика ще ни даде възможност за си изясним и народния характер, народната воля.

Принципите за изследване на отделната личност могат да бъдат приложени и за изследване на народната психика. А за чувствата, както при изследване на отделната личност, тъй и при изследване на един обществен организъм, трябва да се съди по техните прояви.

Но какви са преобладаващите чувства, които лежат в основата на българската народна психика?

Преди всичко нека признаем, че в развитието си българският народ не проявява признаци на психическа дегенерация (израждане), каквато се наблюдава у другите по-стари и по-културни народи. Напротив, в душевното развитие на българския народ се наблюдават главно признаци и прояви на недоразвитост.

У българина, от социалните чувства, е здраво и силно първичното социално чувство – семейното.

Материалната загриженост, както и семейносто чувство, са в основата на душевното развитие и на другите по-напреднали и по-културни народи. Но душевното развитие на тия народи е отишло и по-далеч. У тях са се развили и по-висши емоции и по-високо обществено съзнание. Например музикалното чувство у италианците и чехите е на доста по-висока степен на развитие. Националното чувство и държавническият инстинкт у англичаните, французите, немците са несравнено по-развити отколкото у другите народи. Тъй че в развитието на българската психика се наблюдава една по-ниска степен на душевно развитие, особено в областта на социалните емоции.

Материалното пристрастяване у българите се проявява например в съдебните спорове. Известно е, че повечето съдебни процеси в българските съдилища са за собственост, нарушено владение, наследство и т. н. Съдят се по цели години братя и сестри, братя помежду си, синове с родителите си. В тия спорове за материални и имуществени блага се проявява такава низка страст, че не са редки случаите, при които се извършват убийства даже между най-близки хора. Ето един пример:

Преди няколко години бях експерт по едно дело в Търновския окръжен съд, при което се установи, че синът застрелял баща си в челото, когато последният спял. Отцеубийството станало поради спор за една нива.

В наблюдаваните у нас психоневрози (нервни болести), много често се оказва, че психогенните моменти (душевните удари, които причиняват страданието) прозлизат от спорове за материални и имуществени блага и то обикновено най-дребнави и незначителни. Например една нервноболна започнала да страда след като брат й извадил нож срещу нея при един спор за наследство; друга заболява от тежко нервно разстройство поради продължителен процес с брата си; трети болен – заболява от силно нервно разстройство поради изиграване и опропастяване пак от брата си и т. н. Парижкият невропатолог проф. Dejerine привежда статистика за афективните причини в развитието на психоневрозите и намира за французите, че психоневрозите, развили се поради материална и имуществена загриженост, са само 13 на сто. По мое мнение, за българите този процент е много по-голям. За моята практика той надминава 40 на сто.

Материалната загриженост у българина понякога дори е по-силна отколкото загрижеността за здравето. Това ни показват многобройните случаи, когато болни селяни през работното време не изостават от работата си, даже и при сериозни заболявания. Много често, когато се констатират заболявания, които изискват болнично лекуване, болните селяни заявяват, че не могат по никакъв начин да напуснат работата си, като казват, че са готови да се лекуват, след като пожънат нивите си, овършеят, сварят ракията и т. н. И това се отнася не само до мъжете, но и до всички членове на семейството.

Тази настойчивост и упоритост в работата причинява често пъти закъсняване и влошаване на болестта, което понякога коства живота на болния. И тези наблюдения се отнасят не само до земледелеца, но и до занаятчията, дребния търговец, работника на парче и т. н. Един столарски работник например страдаше от силно нервно и физическо изтощение поради пресилване в работата на парче. Много често той е работил по 16 – 18 часа дневно.

Българският земледелец впряга в работата на своето стопанство всички членове на семейството си, даже и малолетните деца, в ущърб не само на тяхното физичесто и душевно развитие, но и във вреда на здравето им.

Тази упоритост обаче в частната и в семейната работа съвършено липсва в обществената, колективната, дори и когато последната е в интерес на всички съучастници. Тъй например през войната често се наблюдаваше следното: Трябва да се изкопаят окопи, които имат за цел да запазят самите войници. Ротата копае окопи за себе си под надзора на своите малки и големи началници, но при все това работата не върви. Тук усърдието съвсем не прилича на упоритостта в частната работа. И поради това окопите биваха винаги недостатъчни и всякога по-лоши от тия на германците. И нашите войници даваха повече жертви в ранени и убити именно поради тая липса на по-високо колективно съзнание в работата.

За убиването или за недоразвитието на колективното съзнание в обществената работа голяма роля изиграва насилственото наемане на работа през време на турското иго – така наречената ангария. Към всяка обществена работа българинът се отнася като към омразна ангария.

Материалното пристрастяване понякога се проявява в смешни и жалки форми. То заглушава даже инстинкта за самоопазване. За илюстрация ще приведа само един-два от многочислените примери на последните години.

През балканската война полкът Х. настъпва след Бунар-Хисарския бой към Чаталджа. Минавайки през изгорялото село Сарай, на изходния му край аз забелязах една малка шевна машина край пътя. Един войник взе машината и я понесе. Не изминаха обаче 200-300 крачки, той я остави – наверно защото и без това раницата му беше достатъчен товар. След него още няколко войници направиха същото и по тоя начин машината се отнесе на няколко километра от селото.

Друг войник пък се беше натоварил с медни звънци, които правеха шум при движението. На въпроса: "Защо са ти тия звънци, когато ние не се връщаме от поход, а настъпваме?" – той отговори, че ако умре ще пропаднат и звънците, но ако оживее – щял да ги пригоди за добитъка.

На българина не липсва нито енергия, нито ум, нито здрав смисъл – обаче преобладаващото чувство у него се явява материалната загриженост. Българинът се стреми още от младини да увеличава своите земи и имоти. Този стремеж, твърде естествен в умерена степен за всеки народ, у нас често се превръща в силно влечение, в страст. Дори мирогледът на българина се обуславя от това влечение. А известно е, че всяко чувство, когато се превърне в страст, поглъща душевната енергия, необходима за развитието на другите чувства. Последните постепенно заглъхват, остават назад в своето развитие и увяхват като цветя, между които се е развил буен плевел. Психическото развитие на такъв индивид върви едностранчиво – дисхармонично.

Класически пример за превръщане на материалната загриженост в страст представлява в художествената литература един от героите на "Мъртви души" – Плюшкин. Великият руски писател Николай Гогол представя в Плюшкин един съвършен тип от тази душевна уродливост, която се обуславя от страстта към имуществени натрупвания. Алчността и скъперничеството на Плюшкин са погълнали и изсушили безвъзвратно всички човешки чувства у него и са го направили нещо повече от едно жалко същество. Тази страст представлява за душата същото, каквото е една злокачествена буца за тялото – един рак, който поглъща кръвта на органа, където се е загнездил и отравя целия организъм. Това е наистина душевен тумор, психическа злокачествена буца.

Поради преобладаващата у българина материална и имуществена загриженост, не е чудно, че и в нашия живот се наблюдават много често плюшкиновски типове. Нещо повече дори – тая българска алчност към материалните блага е намерила израз и в самите народни мъдрости: "без пари и син на бащин гроб не копае", "без пари и в черкова не ходи", "без пари човек и на себе си не е драг" и т. н.

ІІ.
Друга черта на нашето душевно развитие, която се хвърля в очи при наблюдаване на обществения живот е, самолюбието, тщестлавието (амбициозността) и дребнавото честолюбие. Този недостатък се забелязва особено между интелигенцията. Нека не бъдем криво разбрани!

Материалната и имуществената загриженост, както и самолюбието, са свойствени на всяка личност, на всеки народ. Обаче по-високо издигнатата в душевно развитие личност или народ притежават и други по-високи чувства, които омекчават и облагородяват характера и волята им. Наистина, човек в своето развитие, достигайки по-високо душевно съвършенство, като развива своите душевно чувства от по-ниски към по-високи, запазва и по-рано придобитите чувства. Един народ с по-високи социални чувства, с по-издигнато обществено съзнание или изобщо с по-висока душевна култура, притежава и по-ниско развитите емоци и душевни качества. Например народ, който има силно развито национално чувство, будна обществена съвест, в същото време притежава и първичното чувство на социалност – семейното чувство. Обаче ако известна личност или даден народ са се спрели в своето развитие на тия низки чувства или ако тия чувства са се превърнали у тях в страсти, то такава личност (макар и да принадлежи на един по-културен народ) или такъв народ, представляват една недоразвита, нисша психика. Самолюбието, амбициозността, тщестлавието представляват също една по-ниска емоционалност в развитието на душевните чувства и са свойствена на личности с по-ниска душевна култура.

Нервни страдания, психоневрози, които в основата си имат болезнено засегнати амбициозни чувства, се срещат твърде често у нас, особено между нашата интелигенция. Един студент например се измъчвал ужасно след като забелязал, че вниманието и паметта му били отслабнали. А той възнамерявал да стане велик писател или оратор. Особено много го измъчвали успехите на неговите другари. Не можел да спи по цели нощи, след като се научил, че един от другарите му е написал статия в едно от софийските списания. Не можел равнодушно да понася срещите с тоя си приятел – след всяка среща изгубвал апетит за ядене, не можел да спи, изпадал в мрачни настроения – и това траело по няколко дни. Работата стигнала до там, че родителите му, доста интелигентни хора, му забранили да се среща с автора на статията. Напротив, като се срещал с други свои приятели, и когато виждал своето "духовно превъзходство" над тях – той се чувствал особено добре. А когато слушал някой добър оратор или знаменит артист, у него се явявало желание да стане като тях. И мисълта, че е неспособен, го измъчвала адски. Понякога, след такива срещи и сцени, по цели нощи плачел. Един ден, когато бил в бръснарницата, сторило му се, че челото му било ниско, че един гений не може да има такова чело и това обстоятелство силно го разтревожило. Той плачел, не можел да спи и няколко дни се отказвал от ядене. Към близките си проявявал жестокосърдечие, злоба – не можел да търпи баща си и особено майка си.

Наблюденията върху нервно болни (психоневротици) у които афективната причина се състои в страдание на самолюбието и тщестлавието, показват, че по характер такива болни стават отмъстителни, завистливии, жестоки и то не само по отношение на лицата, които са ги измамили, оскърбили, наказали, но и към всеки, който им попадне след тях, а най-вече към близките си.

Самолюбието е една нисша емоция, но от друга страна то е един етап към развитие на по-висши чувства. Както наблюдениета в живота, така и художествената литература, ни учат, че самолюбието и изобщо амбициозните чувства се събуждат по-рано, отколкото нравствените – съвестта и по-висшите социални чувства. Достоевски в своите съчинения ни дава много характери, които ясно и художествено илюстрират този психически процес, който се развива, особено след силни душевни преживявания (афективни удари). В много от типовете на гениалния писател-психолог са изразени тънко и дълбоко характерните особености на самолюбивите, тщеславните и горделивите. Да вземем например Грушенка. След като бива изоставена от любимия си човек, тя става злобна, отмъстителна и болезнено горда. Оскърбеното чувство на самолюбие и гордост я кара да измъчва, да отмъщава на Митя Карамазов, на баща му, на бившия си любовник, на всеки мъж. Тя даже иска да увлече и невинния Альоша, само за да отмъщава и да измъчва. И само пробудената й съвест спазява Альоша от нейната отмъстителност.

Тази характеристика на самолюбието и гордостта се отнася не само за възрастните, но еднакво засяга и детската душа, особено в юношеската възраст. Прекрасни примери в това отношение представляват детските типове пак от романа "Братя Карамазови" Илюшичка и Коля Красоткин.

Илюшичка – ученик в прогимназията, син на бедни и нещастни родители, веднъж минавайки покрай една кръчма, вижда Митя Карамазов да влачи баща му за брадата. Той се моли на Митя със сълзи на очи за пощади баща му. Той тича и плаче подир баща си и моли околните зрители на тази сцена за защита, но те се смеят и нехаят. Тази сцена силно покъртва душата на детето. То се озлобява, става извънредна гневно. Подигравано от своите другари, по повод на тази сцена, то се нахвърля върху тях с бой. Бие се с тях с камъни, мушва с ножче ученика Коля Красоткин, ухапва пръста на Альоша Карамазов, хвърля на кучето Жучка хляб с игла и т. н.

В романа "Идиот" Достоевски говори следното: "Но приятелят на човечеството с нетрайни нравствени основи е людоед на човечеството. Без да се говори за неговото тщестлавие, стига да оскърбите тщестлавието на някой от тия безчислени приятели на човечеството и той веднага е готов да запали света от четирите му краища, поради своята дребнава отмъстителност." А Бергсон характеризира тщестлавието така: "Има скромност в основата на тщестлавието. За да се увери, човек търси одобрението. И за да поддържа недостатъчната жизнена сила на своя труд, той желае да го заобиколи с топлото очудване на хората, както турят в памук недоносеното дете".

Обикновените наблюдения също показват, че самолюбивите и тщестлавните, при засягане на техните чувства, се проявяват като жестокосърдечни сурови, злопаметни, гневни, антипатични. В отношения с хора, които считат за по-ниско стоящи от себе си, те са надменни, самохвалци, дръзки, но спрямо по-силните проявяват голяма доза кокетство и сервилност. При болезнено засягане и страдане на тяхната чувствителност, те често стават мрачни, отпуснати, нещастни. А за да се запазят от засягане на самолюбието и тщестлавието си, почти винаги проявяват скритност и усамотеност. В обществения живот те се проявяват като властолюбиви, неотстъпчиви, спорещи, хитри, завистливи. Към тия, които смята за свои неприятели, те провяват отмъстителност, дребнавост, злобност, а в частния и семейния живот са обикновено скъперници и алчни. Но при задоволяване на своята чувствителност изпадат в женственост, разглезеност, даже в каприциозност.

Проф. Bleuler казва: "Самолюбивите и амбициозните виждат в делата на ония, които не са съгласни с исканията им, интриги, лични обиди. В характера на тия хора има по-висока оценка за себе си, съединена с впечатлителност, грубост и високомерие – Kraepelin. Въобще техните дела им се струват всякога справедливи и те считат за свой дълг да постигнат своето. Умствените способности на такива хора биват различни: кръгозорът им обикновено е ограничен, но заедно с това те проявяват голяма изврътливост и деятелност. Паметта им е развита в направление на тяхната чувствителност. Жените с такъв характер се проявяват повече в семейни вътрешни спорове и кавги".
* * *
След тая характеристика на самолюбивите, тщестлавните и амбициозните хора, за нас ще станат ясни много прояви в нашия обществен, даже семеен живот.