Реферат глобални цели, интереси и потребности на системата сигурност Специалност: Защита на кин на рб



Дата28.10.2018
Размер138 Kb.
#102767
ТипРеферат


Университет по библиотекознание и информационни технологии

РЕФЕРАТ

Глобални цели, интереси и потребности на системата сигурност

Специалност: Защита на КИН на РБ


Проверил: Доц. Стефан Симеонов

12.12.2010

Град София

Глобални цели, интереси и потребности на системата сигурност

Гордиевият възел на глобализацията

на пръв поглед неразрешим проблем, който може да бъде решен с неконвенционално и енергично действие

Терминът „Глобализъм” за първи път е употребен през 1978 г. в списанието „Американски банкер”. Доколко обаче това понятие е изобретение на съвремеността и днешното обществено устройство? Семената на толкова актуалното претопяване на физическите и културни граници са посяти още преди повече от две хилядолетия от ахемедините - династията, поставила началото на първата Персийска империя, управлявала през своя разцвет повече от 7 милиона квадратни километра територия и най-големият дял от световното население, достиган някога в империя в световната история. Преди 26 века на земите на днешен Иран е било положено началото на глобализма и общата съдба и религия на всемирното човечество. Което ни навежда на мисълта, че вероятно донякъде е оправдано и се основава на недостъпно познание схващането на китайците за цикличността на събитията във времето и пространството и затворения, повторяем кръг на Минало, Настояще и Бъдеще.

Периодът 550г. пр.н.е. – 2010г. сл.Хр. е белязан от възхода и краха на многобройни системи – политически, икономически, социални… Многобройни идеологии са достигнали своя зенит. Безброй пъти е изместван центърът на човешките нужди и организационната форма, институционализацията на тяхното задоволяване. Безчет култури са се раждали и са градили свои ценности и морал. Трансформациите на общественото развитие са неизброими. Но не и неговите потребности. А сигурността като потребността е неизменна, непроменлива величина, категория, чието съществуване е независимо от системата и статуквото, в което се развива обществото.

За да определим целите, интересите и потребностите на системата сигурност в 21 век е пряко наложително да бъде формулирано универсално разбиране за тенденциите в развитието на днешния свят без граници и да познаваме в дълбочина значението на понятията глобализъм и сигурност.

Най-разпространената интерпретация на термина Глобализация означава серия от икономически, социални, технологични, религиозни и политически процеси, проявяващи се във взаимовръзките и отношенията между отделните държави, организации и хора, всеобщо разпространение и взаимопроникване на идеи, капитали, технологии и културни особености на световно ниво, премахване на границите и разстоянията като фактор на развитие в световен мащаб. Глобализацията и нейните специфични импликации в отделните сфери на политическия и социален живот диктуват изменението на формите на междудържавните отношения и сътрудничество.

Глобализацията като универсален процес е естествен процес на миграция на всякакви видове ресурси по света: парични, човешки, производствени, икономически. Появят се принципно нови политически интереси, географските граници и правителствата практически губят своите функции и контрол, уеднаквява се езика и маркетинговите усилия по света, развива се информационно общество, по-слабо податливо на управление. Ефектита на глобализацията са също така отворените пазари, свободното движение на скоти, труд и капитали, икономическата взаимозависимост, глобалните екологични проблеми и недостига на суровини. Глобализацията се определя и от изострената зависимост от науката и технологичното развитие. Информационните потоци се превръщат в основен фактор на глобализационния процес и в идеологически инструментариум, както са и безпрецедентното разширяване на търговията, либерализирането на процесите на движение на капитали, експанзията на идеите за пазарния механизъм, революцията на комуникациите и неограниченият достъп до информация.

Глобализацията, освен за всеобхватния икономически подем и общи политики, е и водещата причина за нагнетеното напрежение между различните култури, религии и ценности. Други характеристика на глобалния свят са и изчезващите функции на държавата, която все по-често включва в различни обединения и схеми за сътрудничество, при което отдава част от своите правомощия и все повече се приема за формално обединение. Това естествено води до криза на държавността. Свободата на пазара значително улеснява и разпространението на оръжия и военни технологии.


Ефектите от глобализацията могат с лекота да бъдат определени като спорни за устойчивото развитие. Глобалните промени създадоха нови световни проблеми, носещи стратегически последици и имащи противоречив характер. Тези проблеми засягат самото съществуване на човечеството, а разрешаването им може да стане само чрез съгласувани общи усилия.
Последиците от мащабните промени включват обаче не само нови заплахи за сигурността, но и нови възможности за нейното укрепване. Новото възприятие за света като за единна общност, която се подчинява на унифицирани съгласувани стратегии предполага очертаване и на нови граници на възприятието за сигурност, които трудно могат да бъдат разбрани извън контекста на промените, настъпили в резултат на интензивните процеси на глобализация. Възниква потребността от изграждане на глобална система за сигурност, която да гарантира функционирането на глобалната икономика, защото глобалната война, като резултат от конфликт между враждуващи общности, е по-малко вероятна, отколкото глобален хаос от загуба на политически контрол над събитията.
Ако приемем едно по-широко разбиране за сигурността, тя може да бъде определена като състояние на обществото и личността, при което не съществува опасност от политическа и икономическа принуда, гарантирани са основните интереси и свободите на гражданите, отсъстват неравновесия и кризисни състояния на обществената система.

Промените в глобалната среда трансформират и традиционния анализ на сигурността.



Понятието сигурност в периода до Студената война се възприема като анализ на потенциалните и подлежащи на мобилизиране материални ресурси и оптимални формули за употребата и разпределението им. Елементите на формулата са предимно ресурси с непосредствено военно приложение. Сигурността днес е контрапункт на наложеното деление на «твърда» - «мека» сигурност, представлява по-обширно и комплексно понятие и не включва единствено военни методи за разрешаване на конфликти. Дебатът между военни аспекти на отбраната и невоенни аспекти на сигурността става все по-актуален и интензивен, динамизира различни структури на сигурността, както и области встрани от непосредствените заплахи като здравеопазване, администрация. Пример за тази дискусия е опита за създаване на нова административна култура и преразглеждането на мандатите на наднационални организации за противопоставяне на престъпността (например Европол).
С оглед на процеса на глобализация сигурността се свързва със стабилното и ефективно функциониране на всички социални системи в обществото, с легитимност и ефективност на управлението на политическата система, стабилност на икономическата система. Екологичните проблеми, правата и свободите на гражданите, здравните и социални проблеми, макроикономическата стабилност в качеството си на невоенни заплахи за сигурността заемат все по-важна роля в стратегиите за сигурност.
Динамиката на съвремието исмества доскоро първостепенното значение на въоражените сили за разрешаване на възникналите конфликти и се възприема все-повече като интегрално понятие, като състояние на света, региона, страната, обществото, отделните общности и отделните граждани, позволяващо им пълна реализация на свободата и способностите им в условията на правовата държава.
Сигурността днес е неразривно свързана с принципите на доброто управление и стабилното развитие на икономиката и гражданското общество, критерий за постигнатото състояние на законност, при което са защитени животът, свободите, здравето и имуществото на хората от заплахи с военен или невоенен характер, природни бедствия, технически атаки, комбинирани фактори и други. Дефиницията за сигурност се превръща във всеобхватно понятие, с акцент върху стабилност, устойчивост, ефективност и взаимодействие на социалната система и качеството на практиките на институцията държава. Тясно националният елемент в линейното възприятие за сигурността също избледнява и отстъпва място на споделената отговорност в резултат на интензивните процеси на глобализация.
Стратегическата среда на сигурност е сложна, динамична и с трудно предвидими измерения. Влияние върху формирането й оказват: глобализацията; вътрешните и регионалните конфликти; проблемните държави; асиметричните рискове и заплахи; разпространяването на оръжията за масово унищожение (ОМУ); кризисните явления във финансовата и икономическата сфера; европейска и евро-атлантическа интеграция; демографските, екологичните, климатичните и здравните проблеми; усилията на международната демократична общност за поддържане на мира и стабилността. Затова и заплахите за сигурността придобиват все по-комплексен характер. Влияние върху стабилността на глобалната среда за сигурност оказват асиметричните и други рискове и заплахи, регионалната нестабилност и конфликти, организираната престъпност и нелегалният трафик, енергийните, екологични и здравни проблеми. Преодоляването на тези многобройни, многоаспектни рискове и заплахи може да бъде постигнато единствено чрез сътрудничество, което предопределя общите усилия на демократичната общност за противодействие, превенция и своевременно реагиране при кризи и в следконфликтно възстановяване. Сигурността е всеобхватна и неделима, както в общ план – глобален, континентален и регионален, така и в рамките на Европейския съюз и НАТО, чиято политика се стреми да осигури еднаква степен на сигурност на всички страни-членки.
Кои са основните предизвикателства които глобализацията поставя пред сигурността:


  • Компресирането на пространството води до компресиране на рисковете

  • Границите не са способни да спрат разпространението на рисковете

  • Умножаването и уплътняването на връзките между държавите прави обществата уязвими

  • Увеличава се скоростта на разгръщане на заплахите и кризите за сигурността

  • Обобщено чивство за риск и нестабилна среда, неконтролирруемост, неувереност

Процесите на глобализация влияят нееднозначно върху формирането на различните аспекти на средата на сигурност. Те създават условия за развитие на връзките между държавите, но и задълбочават икономическото и социалното неравенство и дисбалансът в развитието на страните и демографските диспропорции. Кризисните финансови и икономически явления в света се отразяват и върху сектора на сигурност и отбрана. Постепенно нараства и ролята на различни недържавни структури (икономически и финансови групировки, неправителствени организации, радикални религиозни общности, трансгранични криминални мрежи, екстремистки групи и др.), които се опитват да влияят върху световния ред.


Сигурността и нейните детерминанти се превърна от тясно специлиализирана област на изследване на международните отношения в широко-обхватно и дифузно поле с неограничен брой фактори и субекти. Необходимо е детерминиране на политическо поведение и стратегии за реакции на новата среда на сигурността. Появява се комплекс от институционални конфигурации и практики, които търсят начин да формулират реакция, отговор на множеството заплахи за сигурността на обществата и държавите. Предефинирането на институции, политики и практики заема все по-централно място в изследванията на сигурността.
Доц. д-р Николай Слатински дефинира и разглежда пет основни, допълващи се нива на сигурността, чрез които можем да определим съвременните цели и приоритети в обезпечаването на сиругността :

  1. Сигурност на индивида: свързана е с правото на по-добро качество на живот и осигуряването на основни човешки права, задължения, свободи и отговорности. Сигурността на човека, на отделния индивид заема все по-централно място в парадигмата на сигурността. В Доклада за развинието на човека на ООН (1994г.) са формулирани водещите аспекти на тази концепция:

  • Защита от въздействието на трайно проявяващи се заплахи като глад, болести и репресии

  • Защита от внезапни и травмиращи сривове е ежедневния начин на живот на хората, в техните домове, на работните им места и в общностите.

Докладът определя и най-важните компоненти на човешката сигурност, а именно:



  • икономическа сигурност

  • продоволствена сигурност

  • здравна сигурност

  • екологична сигурност

  • лична сигурност (физическа защитеност)

  • политическа сигурност (защита на гражданските права и свобода от политически гнет)




  1. Сигурност на групата от индивиди: Групата от индивиди се характеризира с общи цели, потребности, нужди и желания, общи заплахи и страхове. „Членовете на една група са еднакви точно в това, по което се отличават от другите, които не принадлежат към групата”. Груповата идентичност е динамична и се развива, като съчетава съществуващи качества и норми и ги адаптира към променящото се външно влияние и среда. Групата носи базисни материални и духовни ценности, култура, език, традиции и други идентификационни маркери и тяхното опазване а важен аспект на Сигурността на групата.




  1. Сигурност на държавата: категория, която все по-често се подценява, предвид протичащите процеси на глобализация. Сигурността на държавата е свързана със защитата на изконни ценности – териториална цялост, суверенитет, независимост, свобода, конституционен и вътрешен ред. Обществото все по-рядко следва общи цели и приоритети. Все по-засилено е и влиянието на външни интереси върху вътрешните процеси. Държавата, в отговор на съществуващите рискове и заплахи, прехвърля правомощия към наднационални структури за интеграция и сигурност или към неправителствени организации с идеална цел. С мултуплицирането на заплахите Държавата губи позицията си на гарант на сигурността и децентрализира, преотстъпва, приватизира своите функци. За „приватизацията на сигурността” като заплаха за „приватизация на държавата” пише Наоми Клайн.




  1. Сигурност на общността от държави: предполага консолидация и интегритет на субектите в групата, породени от наличието на общи ценности, интереси, цели, заплахи, опасности и страхове, на които трябва да се отговори.




  1. Сигурност на света: глобална, универсална сигурност.

Първата концепция за обща сигурност е разработена през 1982г. от Независима комисия по въпросите на разоръжаването и сигурността към ООН, ръководена от Улоф Палме в доклада „Обща сигурност”.

Според тази концепция не може да съществува трайна сигурност, ако тя не бъде споделена от всички. Общата сигурност може да бъде постигната единствено чрез сътрудничество, основано на принципите на равенството, справедливостта и реципрочността.


На базата на разбиранията си за целите и задачите на сигурността доц. д-р. Слатински очертава няколко водещи стратегически приоритета на българската външна политика, политика за сигурност и отбрана, които са приложими и към проблематиката на глобално равнище и биха способствали осигуряването на сигурността на общности с различна идентичност, ако се вземат предвид специфичните им култури.

  ● Качеството на живота – социалната политика, екологията и устойчивото развитие трябва да бъдат първите точки в дневния ред на управлението на национално, областно и общинско ниво.
  ● Качеството на човешкия потенциал - дългосрочна стратегия на инвестиции в човешкия капитал и главно в здравеопазването, образованието, науката, високите технологии.
  ● Младото поколение – реализация, проблема с насилието сред тях, ценностите, които се възпитават у тях - за морала, дълга и патриотизма
  ● Съхрани Българското – това означава опазване на българския характер на нашата държава и на нейната идентичност, съхраняване на паметниците ни, на нашето историческо и културно наследство.
  ● Българите в чужбина – тук влизат тези и на Запад, и на Изток, и на Север, и на Юг. България трябва да ги приобщава и реинтегрира - ако не лично, то техния талант, опит и умения, контакти, капитали и позиции.
  ● Реформите в системата за национална сигурност – това означава тази система да бъде адекватна към новите предизвикателства и ние да даваме нашия национален принос за сигурността на ЕС и в региона.
  ● Енергийната сигурност – тя обхваща всички аспекти на нашия енергиен баланс, както и постигането поне на частичен енергиен суверенитет.

В друг анализ на целите и приоритети на сигурността („Глобални отговори на глобалните заплахи”) изследователите от Оксфорд рисърч груп дефинират най-сериозните предизвикателства към глобалната сигурност като:




  • Промените в климата и глобалното затопляне

  • Конкуренцията за все по-ограничените стратегически суровини

  • Нарастващото социално-икономическо разделение „Север” – „Юг” и маргинализацията на все повече хора

  • Засиленото разспространение на оръжия и военни технологии, включително оръжия за масово унищожение (наречено глобална милитаризация)

Според анализа актуалното състояние и приоритети на сигурността са „дефектни” и не позволява на политическите елити да насочат ресурс за намиране на устойчиви и прагматични решения за нетрадиционните заплахи за световната сигурност. Днешната система реагира на глобалните заплаха със сила и борба със симптомите на болестта и в дългосрочен план е обречена. Според анализа при евентуално поддържане на статуквото дестабилизацията на глобалната система е неизбежна до 5-10 години. Анализаторите призовават за нова парадигма на сигурностто – „парадигма на устойчивата сигурност”, която да насочи усилия и ресурс срещу войната, към мира и сигурността за всички.



Европа определя сигурността като предпоставка за развитие. В Европейската стратегия за сигурност глобалните предизвикателства са социалните проблеми, здравни и хуманитарни кризи. От 1990 г. насам загиналите във войни са 4 милиона, 90 % от които — цивилни граждани. В глобален мащаб над 18 милиона души са напуснали домовете си поради конфликти. В повечето страни от развиващия се свят бедността и болестите причиняват неимоверно страдание и предизвикват сериозна загриженост във връзка със сигурността. Приблизително 3 милиарда души или половината население на света живее с по-малко от 2 евро на ден. Всяка година 45 милиона души умират от глад и недохранване. Понастоящем СПИН е една от най-унищожителните пандемии в историята на човечеството и допринася за упадъка на обществата. Нови болести могат да се разпространят бързо и да се превърнат в глобална заплаха. Африка южно от Сахара е по-бедна, отколкото преди 10 години. В много от случаите икономическият неуспех е свързан с политически проблеми и тежки конфликти.
Видима е промяната в характера на заплахите, в тяхното многообразие като неограничен брой потенциалности, виртуални, отдалечени и близки. За първи път се поставя дискурс на заплаха върху явления като миграция, функциониране на диаспора, културно многообразие като към системни заплахи за сигурността. Анализът на сигурността се превръща в много широка и сложна област и поради възможностите за комбиниране на елемнтите на заплахата. Проблема за сигурността се превръща в проблем на интерпретирането на явленията в националната и глобалната среда, на техните взаимовръзки и на формулирането на политики за отговор. Кратък анализ на глобалната среда и събития определя тероризма като основната заплаха за световната сигурност, а противопоставянето му следва да се превърне в централен въпрос за световната общност. Някои анализи подчертават въпроса за субектите за реагиране и продължаващата доминираща роля на държавите за сметка на наднационалните институции. Важни области за анализ са и намирането и обработването на разузнавателна информация и експанзията на проблематиката на сигурността в различните сфери на социалния, политически и икономически живот.
Изготвянето на списък на явления, които имат импликации за сигурността, безспорно е невъзможно. Броят на променливите е прекалено голям, но тяхното идентифициране и интерпретация се превръщат в задължително условие за ефективно, колективно поведение в областта на сигурността. В този процес водещи трябва да са утвърдените общочовешки ценности. Днес вероятността някоя държава да се окаже обект на мащабна военна агресия е минимална. Вместо това, както вече подчертахме, света се изправя пред нов вид заплахи - не толкова очевидни и по-трудно предвидими.
Обективния процес на глобализация и преразпределение на сферите за влияние и интереси.
Тероризъм: Тероризмът застрашава живота на хората, подкопава отвореността и толерантността. Терористичните движения стават все по-обезпечени, свързани с електронни мрежи и готови да си послужат с неограничено насилие, за да причинят колосални материални и човешки щети. Най-новата терористична вълна е с глобален мащаб и е свързана с краен религиозен екстремизъм. В нейната основа лежат редица комплексни причини. Те включват натиска на културните, социални и политически кризи, свързани с модернизацията, както и отчуждаването на младите хора, които живеят в чуждестранни общества.
Рискове, породени от ислямския фундаментализъм - цели интегрирането между религия, държавност, политика, модерни технологии, военна мощ и тероризъм. Възниква ново поколение терористи, което не е пренесено и не е тясно свързано с Близкия Изток. Привържениците му отхвърлят постиженията на демокрацията, правата на човека, плурализма и формулират промяна на обществения ред.
Разпространението на оръжия за масово унищожение е огромна потенциална заплаха за сигурността. Режимите, установени в международните договори, и договореностите за контрол върху износа забавят, но не спират разпространението на ОМУ и системите за доставка. Нараства и потенциалът на биологическите оръжия в резултат на напредъка в развитието на биологическите науки. Възможни са и нападения с химически и радиоактивни вещества. Най-лошият комбиниран сценарий е придобиването на ОМУ от терористични групировки. При подобни обстоятелства една малка група би могла да нанесе поражения в мащаб, в миналото възможен само с участието на държави и армии.
Регионални конфликти и „замразени” конфликти: застрашават регионалната стабилност, отнемат човешки животи, разрушават социална и физическа инфраструктура; застрашават малцинствата, основните свободи и права на човека, могат да доведат до екстремизъм, тероризъм, липса на държавност. Регионалната несигурност може да доведе до по-голямо търсене на ОМУ. На практика най-добрият начин за справяне с новите, често изплъзващи се заплахи понякога се оказва разрешаването на свързаните с регионални конфликти по-стари проблеми.
Липса на държавност: Лошото управление — корупция, злоупотреби с власт, слаби институции и липса на отчетност — и гражданските конфликти разяждат държавите отвътре. В някои случаи това предизвиква разпадането на държавни институции. Липсата на държавност е тревожен феномен, който подкопава управлението в глобален мащаб и допринася за регионалната нестабилност.
Организирана престъпност: Тази вътрешна заплаха за сигурността има важно външно измерение: трансграничният трафик на наркотици, жени, незаконни мигранти и оръжия представлява значителна част от дейността на престъпните групи, която може да е пряко свързана с тероризма.
Глобалните проблеми влияят и върху емигрантските потоци
Както виждаме утвърдени днес заплахи за сигурността са асиметричните и другите транснационални рискове и заплахи, особено международния тероризъм. Терористичните организации децентрализират структурите си, което затруднява локализирането и неутрализирането на отделните им елементи. Рисковете от разпространяване на ОМУ се увеличават заради засиления интерес на някои страни към придобиването им и лесния достъп до технологиите за тяхното производство и пренасяне. Нарастват и заплахите за морските комуникации и хуманитарната помощ в някои райони на света поради активизирането на пиратски групи. Увеличават се рисковете за информационната сигурност и от кибернетични атаки на стратегически граждански и военни комуникационно-информационни системи и на сили, участващи в международни операции и мисии. Разширява се кръга от престъпни и екстремистки организации и хакери, които се опитват да осъществят нерегламентиран достъп до класифицираната информация. Вследствие на политическите промени в света и в Европа, се разширява спектъра на асиметричните рискове и заплахи. Транснационалната организирана престъпност и нелегалните трафици на хора, наркотици и оръжие застрашават световния икономически ред и усложняват стратегическата среда на сигурност. Приходите от наркотици са способствали за отслабването на държавните структури в редица държави-производителки на наркотици. Приходите от търговията със скъпоценни камъни, дървен материал и малки оръжия подхранват конфликти в други части на света. Всички тези дейности подкопават както правовия ред, така и самия социален ред. В крайни случаи организираната престъпност може да обхване държавата. 90 % от хероина в Европа се добива от макови насаждения в Афганистан, където от търговията с наркотици се финансират частни армии. Голяма част от наркотиците се разпределят чрез криминални мрежи на Балканите, които са отговорни и за 200 000 от 700 000 жени — жертви на сексуалната търговия в световен мащаб.
Проблемите, свързани с недостига на енергийни и природни ресурси се превръщат във все по-сериозно предизвикателство за всички страни. В този контекст енергийната сигурност придобива нови измерения, а рисковете и заплахите в тази област произтичат от засиленото противоборство на интереси, действията на терористични групи и въоръжени формирования и наличието на нерешени конфликти в районите на добиване и транспортиране на ресурси.
Промените в климата, природните аномалии и бедствия, както и широкото разпространение на опасни болести допълнително усложняват съществуващите проблеми - бедност, социално напрежение, екологична обстановка, като застрашават управлението и стабилността на държавите. Те създават предпоставки за вътрешни конфликти и хуманитарни кризи, които изискват заделяне на сериозни човешки, финансови и военни ресурси за тяхното разрешаване. Опасности за екологичната сигурност произтичат от климатични промени и последиците от тях, възникване на природни и стихийни бедствия и катастрофи, промишлени аварии с изтичане на вредни емисии, трансгранично замърсяване на въздуха, водите и крайбрежната ивица, радиационно замърсяване на отделни територии, както и от повишената активност на международния тероризъм.
С оглед на съществуващите и потенциални заплахи от глобалното затопляне например, отбранителните и разузнавателни служби на САЩ например прогнозират прегрупиране на световните съюзи, нарастване на нуждата от хуманитарни помощи, увеличен брой регионални военни конфликти. Предизвикателствата пред икономиката, енергетиката и климатa са тясно свързани със сигурността. Денис МакГин казва: "Ако не се заловим с тях смело и своевременно, по-крехките правителства може да се превърнат в провалени държави... благодатна почва за екстремизъм". САЩ предприема активни мерки за превенция на евентуалните екологични заплахи и конфликти - ЦРУ е сформирало нова група от експерти, които да изучават влиянието върху сигурността от нарастващата суша и миграцията на населението, покачващото се морско равнище и останалите вероятни последици от тежките климатични промени, а Пентагонът проучва уязвимостта на войските в един по-топъл глобален климат.

Уязвимостта на която и да е държава от климатичните промени е свързана със съдбата на всички други народи и поставя сложни предизвикателства пред националната и глобална сигурност.


Факторът, който оказва положително влияние върху стратегическата среда на сигурност е именно утвърждаването на многостранното партньорство в съответствие с промените в средата на сигурност и прилагането на всеобхватен подход, основан на политически, икономически, отбранителни, информационни, технологични и граждански инструменти и усилия. Основополагащ е стратегическият диалог на

САЩ, НАТО и ЕС с Русия по въпросите на борбата срещу тероризма, разпространението и контрола на въоръженията и изграждането на балансирани отношения. В НАТО и ЕС се утвърждават принципите на неделимост на сигурността и на съюзната солидарност. В Европа като трайна тенденция се очертава изграждането на общо политическо, икономическо, социално, отбранително и правно пространство. За това допринасят редуцирането на военните способности на държавите, приемането на нови отбранителни стратегии, в които на преден план са изведени противодействието на асиметричните заплахи и разширяването на двустранното и регионалното сътрудничество. Лисабонският договор осигурява на ЕС необходимата правна рамка и инструменти за реализиране на европейските политики, включително в областта на общата политика за сигурност и отбрана.


Средата на сигурност в Близкия изток е от съществено значение за стратегическата среда на сигурност поради нерешените конфликти, действията на терористични организации, наличието на оръжия за масово унищожение в някои от страните, нелегалния трафик на хора, наркотици и финансови средства.
Обстановката в Средна Азия, особено в Афганистан, има важно значение за международната сигурност, тъй като изисква трайно политическо и икономическо стабилизиране на региона, противодействие на тероризма и на нелегалния трафик на наркотици и хора.
Неразрешените конфликти в Африка, действията на сепаратистки и терористични групи, морското пиратство, хуманитарните кризи и организираната престъпност пораждат транснационални рискове и заплахи за глобалната сигурност.
Съществените и динамични промени в стратегическата среда на сигурност изискват трансформиране на националните системи за сигурност и отбрана, както и разработване на нови доктринални схващания за изграждането, подготовката и използването на въоръжените сили.
Динамичната и сложна геостратегическа среда повишава отговорностите на военното разузнаване за ранно предупреждаване за рисковете и заплахите за сигурността и отбраната на страната. Военностратегическата среда ще продължи да се развива и ще бъде повлияна от непредвидими и динамични политически, социални, технологични и военни процеси. Конфликтите ще бъдат по-сложни, непредсказуеми и по-трудни за управление. Това изисква гъвкаво развитие на политиката, организацията, оперативните концепции и преди всичко на способностите, бъдещите сили и командна структура на въоръжените сили.

Кои са инструментите за постигане на стратегически диалог и съгласуваност в глобалната система за сигурност? Дипломация, Икономика, Военна сила и Информационно въздействие. Инструментите на властта все по-често ще се използват в „мек”, превантивен вариант. Трябва едновременно да се мисли на глобално равнище и да се действа на местно. В защита на сигурността и за утвърждаване на своите ценности трябва да дефинираме основни стратегически цели:


Предприемане на действия срещу заплахите – борба с финансирането на тероризма, борба с разпространението на оръжия, мерки за строг контрол върху износа и борба с незаконните превози и доставки, спазване на режимите, устоновени в многостранните договори. Нужно е да се предприемат мерки за разрешаване на регионалните конфликти и възстановяването на страни с липсваща държавност. В епохата на глобализация заплахите на географски отдалечени места могат да бъдат също толкова сериозни като тези в непосредствена близост. Понастоящем терористите и престъпниците могат да действат в целия свят. Същевременно чрез глобалните комуникации се постига по-голяма информираност по отношение на регионални конфликти или хуманитарни трагедии другаде по света. Регионалните конфликти изискват политически решения, но в последващата конфликта фаза може да се наложи използването на военни средства и ефективна полиция. Икономическите инструменти се използват за възстановяване, а гражданското управление на кризи способства за връщането на гражданското управление.
Установяване на международен ред, основан на ефикасен многостранен подход - създаването на по-силна международна общност, добре функциониращи международни институции и основан на правила международен ред е централна цел на осигуряването на глобална сигурност, основана на принципите на международното право и доброто управление. Един от централните елементи на международната система са трансатлантическите отношения. Съветът за сигурност на ООН носи основната отговорност за поддържане на международния мир и сигурност. Укрепването на ООН, осигуряването на възможност тя да изпълнява отговорностите си и да действа ефикасно е европейски приоритет. Членството в ключови за международната система институции като Световната търговска организация (СТО) и международните финансови институции стана по-достъпно. Регионалните организации също укрепват управлението в глобален мащаб. Едно от условията за международен ред, основан на правила, е правовият ред да се развива в отговор на нови аспекти като разпространението на оръжия за масово унищожение, тероризма и глобалното затопляне.

Иван Семерджиев дава една широка и прозорлива рамка на наложителните обществени процеси и дефинира основните елементи на прехода на човечеството към устойчиво технологично-базирано развитие в контекста на глобалните тенденции:



  • Преход към стабилно демографско развитие е глобален мащаб

  • Преминаване към нови технологии за удовлетворяване на човешките потребности

  • Използване на методи за икономическо развитие, базирани върху увеличаване на качеството за сметка на натрупване на количеството

  • Икономически преходи, взаимообвързани с обособените социални сфери

  • Формиране на общество с по-малко неравенство

  • Институционално уреждане на нов, по-ефективен начин за справяне в конфликтни ситуации, включително конфликтите на човека в биосферата

  • Усвояване на нови технологии за извличане, обработка и потребление на знания и култура, необходими за справяне с екологичните, демографски, социални, икономически, политически и на националната сигурност проблеми на локално, интернационално и глобално равнище

  • Преодоляване на ограниченията на околната среда, нов модел на разпределение на световните ресурси, усъвършенстване на енергийната инфраструктура, технологична революция

  • Идеологически преход на основата на солидарността и хуманността

  • Формиране на социално-икономическо общество, хармонизирано с природата

Качеството на международното общество зависи от качеството на правителствата, които са в основата му. Свят от демократични държави с добро управление е най-добрата защита за нашата сигурност. Разпространяването на доброто управление, подкрепата за социалните и политическите реформи, справянето с корупцията и злоупотребите с властта, установяването на правов ред и защитата на правата на човека, укрепването на връзката човек-природа са и най-добрите средства за укрепване на международния ред.



Използвана литература:



  1. Denchev, Peteva, Palashev : Globalism and Security. – Sofia 2009




  1. Семерджиев, Цв. Информационна война. София, Софттрейд, 2000




  1. http://www.razum.org/index.php?option=com_content&view=article&catid=7%3Abroi-1-2003&id=50%3Aza-nato-sigurnostta-i-novite-karti&Itemid=19&lang=bg&limitstart=3




  1. http://rdsc.md.government.bg/BG/Activities/News/Otkrivane-2010/LekciaCHODVA_2010-final_za%20site.doc




  1. http://www.consilium.europa.eu/uedocs/NewsWord/BG/trans/112568.doc




  1. http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cmsUpload/031208ESSIIBG.pdf




  1. http://www.nbu.bg/PUBLIC/IMAGES/File/departments/law/Petio%20Kralev.pdf




  1. http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika/374-dobroto-upravlenie-kato-osnoven-faktor-za-obshtestvena-sigurnost-prez-xx-vek




  1. www.nslatinski.org



Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница