Реферат Икономически основи на данъчното облагане Принципи и механизми на данъчното облагане



Дата17.08.2018
Размер139.76 Kb.
#80238
ТипРеферат
Държавни финанси
Реферат


  1. Икономически основи на данъчното облагане

  2. Принципи и механизми на данъчното облагане

  3. Видове данъци

  4. Държавен бюджет: същност, видове и структура

  5. Бюджетен дефицит и излишък. Видове бюджетен дефицит

  6. Държавен дълг и неговото финансиране. Последици от увеличаване на държавния дълг

Един от най – интересните и сложни феномени на човешката история е възникването и развитието на държавата. Тя е обект на изследване от различни науки, включително и от икономическата. Особен интерес представляват държавните финанси.


1. Икономически основи на данъчното облагане

Причините за данъчното облагане следва да се търсят в по – широк контекст, а именно в така наречените дефекти (несъвършенства) на пазара и конкурентния ценови механизъм, които правят невъзможно ефективното разпределение на ресурсите и благата единствено и само чрез пазара.



Предпоставките за намеса на държавата в пазарното стопанство са:

Първо, липса на конкурентна среда при пазарния механизъм и съществуването на различни форми на несъвършена конкуренция. Причините за несъвършената конкуренция могат да бъдат най – различни: концентрация и централизация на капитала, поява на естесвен монопол, икономия от мащаба на производството, поява на различни бариери в резултат, на които се реализира не само загуба, но и чиста нетна загуба на благосъстояние на цялото общество. Поради тази причина е необходима намесата на държавата – административно и икономичеки за регулиране, компенсиране на негативните ефекти от несъвършената конкуренция.

Втората предпоставка е съществуването на така наречените “ публични блага”. Частните блага се предлагат от пазарния сектор. Освен тях съществуват и особен вид блага, които се отличават със следните особености: Маржиналните разходи за тяхното придибиване от страна на потребителите са безкрайно малки и клонят към “ 0 “, т.е потребителите не правят почти никакви разходи за придобиване на още една единица от благото или нарастват разходите, ако се появи още един потребител. При тях е почти невъзможно отделни категории потреители да бъдат изключени, т.е да бъдат накарани да плащат цената на благото.

Трета предпоставка – странични ефекти, при които стопанската дейност на даден индивид може да предизвика положителни или отрицателни последици вурху останалите икономически субекти, без те да бъдат компенсирани. Класически пример за отрицателен външен ефект е замърсяването на околната среда. Държавата може да ги ограничи чрез: данъци и цени.

Четвърта предпоставка - цикличното развитие на икономиката, появата на неравновесия, безработижа, инфлация и др.

ДАНЪКЪТ в широк смисъл е трансфер на ресурси от данъкоплатци към публичната бласт в лицето на държавата, които имат принудителен характер. От тази гледна точка данъчното облагане представлява разпределение на данъчното бреме за финансирае на обществените разходи, в резултат на което намалява благополучието на пазарните участаци.

Съществуват различни приходи при оценка съността на данъчното облагане.

Юридически подход – данъкът се тртира като конфискация на собственост.

Морална интерпретаци на данъка – данъчното облагане е средство, чрез което се взема от един и се дава на други. Или санъка е инструмент за осъществяване на социална справедливост в обществото.

Трети подоход – акцентът се поставя върху организационно – техническата страна на данъка и данъчното облагане въ в връзка с неговия размер, начин на плащане, обхват, видове и т.н

Данъкът в тесен смисъл е безвъзмездно и задължително изземване в парична форма на част от дохода и имуществата на физическите и юридическите лица, чрез които държавата покрива своите разходи.

Историческите данъци възникват с появата на държавата. За голям период от време е характерен данъчен произвол. През 17 и 18 век в Западна Европа с развитието на пазарното стопанство възниква потребността от универсална данъчна система, при която данъчните субекти се третират равнопоставени и тогава се полагат основите на съвременната фискална теория и практика.


2. Принципи и механизми на данъчното облагане

При теоретическото обосноваване и практическото въвеждане на данъците се излиза от определени принципи. В края на “ Богатството на народите “ Адам Смит формулира четири принципа на данъчното облагане на монедерната данъчна практика.

Поданиците на всяка страна трябва да плащат данъци, максимално съобразени с получаваните от тях доходи, под закрилата на държавата. Или това е принципът на всеобщност на данъчното облагане. Съвременната икономическа теория развива идеията на смит е две посоки: Първо, като изискване за взаимна изгода при плащане на данъци, което означава данъкоплатците да внасят такава част от доходите си, която да съответства на облагите получени от дейнистта и разходите на правителството. Проблемът при реализирането на този принцип възниква с необходимостта точно да се измери как разходите за определени обществени блага носят повече или по – малко изгода за оделния гражданин. Второ, изискването за платежеспособност на даъкоплатците, означва че данъчното бреме би следвало да се разпредели според възможностите на гражданите да плащат данъците.

Втория принцип на Адам Смит е: “Данъкът, кйто всяко лице е длъжно да плаща трябва да бъде твърдо определен, а не произволен”. Срокът и начинът на плащане на подлежаща за плащане сума трябва да бъдат ясни за данъкоплатеца и за всяко друго лице. Неопределеността на облагането насърчава и благоприятства подкупността на някоя категория хора.

Третив принцип, който Смит посочва е условието данъкът да се сбира по време и начин, който е най – удобен за данъкоплатеца.

Четвърти принцип – всеки данък трябва да се удължава от данъкоплатеца толкова, колкото е необходимо, а събирането му да става възможно най – евтино.

Към формулираните от Смит принципи икономическата наука добавя и други принципи, които засилват справедливостта и ефективността на данъчното облагане: 1. съвместимост между данъчното законодателство и международната данъчна практика, за да не се ограничава международното разделение на труда, международната търговия и производственото коопериране и да се попречи на транснационалните компанни да избягват данъчните плащания. 2. изискването данъците да не деформират свободните пазари, пораждайки елементи на несъвършена конкуренция. Целта е да не се допусне ччрез високите данъци, ресурсите да се пренасочат към неефективни, но необлагаеми дейности, а предприемачите да се въдържат от рискови операции. 3. Чрез данъците да се противодейства на инфлацията.

Елементите намеханизма на данъчното облагане са: данъчна основа, данъчна норма, данъчен субект и данъкоплатец. Данъчната основа е доходът, имуществото или онази част от него,която подлежи на облагане. Смата която се освобождава от облагане не се отнася към данъчната основа. От доста време в икомоническата теория се дискутира проблемът какво да се облага – потреблението, доходът или богатството.

Потреблението е общата сума от стойността на стоките и услугите, които домакинствата действително са изразходвали за задоволяване на жизнените си нужди през даден период от време. Следващото уравнение показва мястото в структурата на доходите:

Yp = Yd + Pt

Yd = C + S

Yp = C + S + Pt


където, Yp – личен доход

Pt – лично подоходно облагане

Yd – разполагаем доход

C – лично потребление

S – лично спестяване
Икономистите, които възприемат дохода като най – добра база за данъчно облагане считат, че трябва да се облага не онова, което действително е взето от общия продукт, а онова което номинално съответства на пазарната сила и ефективността на всеки пазарен субект.

Богатството или стойността на имуществото след приспадане на задълженията също може да се използва като база за облагане. Основния аргумент е че реаната възможност да се управляват производствените ресурси зависи не от еднократния годишен размер на дохода, а от величината на натрупаното богатство. Известно е, че националното богатство на всяка държава многократно надхвърля годишния рамер на нейния БВП.

От дискусията около избора на оптимална данъчна база се вижда, че икономистите се ръководят от различни принципи. До преди десет години повечето от тях приемаха дохода като най – добрата данъчна основа. Днес голяма част от авторитетните представители на икономическата мисъл дават предпочитание на личното потребление.



Данъчната норма (ставка) е величината в абсолютна сума или процент с която се облага част от данъчната основа приета за единица. Например 45лв данък на 300лв доход.

Икономическата теория извежда два вида данъчна норми за целите на икономическия анализ: средна и пределна. Среднта данъчна норма (ATR) е отношение между абсолютната сума на данъчното плащане (Tx) и размера на облагаемия доход ATR = Tx/Y (Y – облагем доход)



Пределна данъчна норма показва каква част от всяка допълнителна единица доход се изземва под формата на данъчни плащания MTR = T/Y.

Данъчно задължение е сумата на данъка, определена чрез отнасяне на данъчната норма към данъчната основа.

Данъчен субект са лица, които по закон са длъжни да внесат данъчните си здължения към съответния бюджет, т.е данъкоплтците. Те са физически или юридически лица, местни или чуждестрани.

Данъкоискател е публичната власт в лицето на държавата, нейните структури и инструкции.


  1. Видове данъци

Данъците представляват безвъзмездни, задължителни изземвания в парична форма и част от доходите и имуществата на стопанските субекти, чрез които държавата покрива своите разходи. В тях се преплитат едни от най – сложните обществени отношения – те са главен източник на бюджетни приходи, лост за преразпределение на доходите, а в известен смисъл и икономически израз на съществуването на самата държава. Чрез тях се изземва голяма част от създадения в обществото продукт и се предоставя в разпореждане на държавата. Например в САЩ се изземва 1/3, в Швеция и България 2/3 от БВП.

Същността на данъците се проявява чрез техните функии. По – важните са:

ФИСКАЛНА – чрез данъците се изземват доходи от данъкоплатците и се осигуряват финансови средства на сържавата.

СОЦИОЛНА – чрез данъците се провежда социална политика. Това са трансферните плащания, предоставяне на парични помощи.

ИКОНОМИЧЕСКА – производствена

КОНТРОЛНА – чрез данъците държавата контролира икономическата дейност на обществото.

Съвремената държава прилага различни видове данъци. Според размера на данъчната норма данъците биват:

Пропорционални – нормата е една и съща за всяко равнище на облагаемия доход.

Прогресивен - нормата расте с увеличаване на данъчната основа.

Регресивни – нормата намалява с нарастване на облагаемата сума.



Според начина по които се засягат платците данъците биват:

Преки са данъците , когато непосредствено засягат лицата и фирмите. Те имат за обект на облагане имущества, богатства, фактори на производството, които са носители на доход или самия доход. Те са преки, защото се събират непосредствено от икономическите единици и стопанские субекти. Преки данъци са подоходния данък, данъкът бърху корпоративната печалба. Едноличните собственици не се облагат с този данък.

Косвени са данъците, събирани чрез цените при продажба на стоки , т.е които косвено засягат потребителите. С косвените данъци се облага дохода при неговото разходване за покупка на стоки в цените, на които те предварително са включени. Такива са акцизите, митата ДДС.


  1. Държавен бюджет: същност, видове и структура

Счита се, че произходът на категорията бюджет е от древнолатиски – чувал, чанта. За първи път бюджета се въвежда в Англия.

Възникването и формирането му се определят от три основни предпоставки: висока степен на развитие на стоковото стопанство; изграждането на централизирана държава; установяването на парламентарно – демократично държавно управление.



Държавния бюджет е своеобразен план, финансов баланс на правителството за неговите разходи и приходи през определен период от време, обикновено една година. Държавния бюджет е специфична макроикономическа категория, която отразява много променливи. Моментното му състояние зависи като деловата активност, така и от параметрите на провежданата фискална политика. Ето защо при съставянето на държавния бюджет трябва да се отчита взаимодействието между много фактори и обстоятелства, които се отразяват върху приходната и разходната му структура.

Различаваме следните видове бюджет:

Балансиран бюджет - когато приходите и разходите са равни помежду си. Финансовата теория различава годишно балансирано и циклично балансиран бюджет. Когато бюджетът се уравновесява чрез промени в приходите или разходите в рамките на една година има годишно балансиран бюджет. За циклично балансирания бюджет се говори, когато изравняването на приходите или разходите става не годишно, а в рамките на икономическия цикъл, макар че в оделните години да е възможно да има бюджетен дефицит или бюджетен илзишък.

Структурен бюджет - изразява размерите на приходите и разходите на икономиката, която функционира на границата на производствените възможности, т.е при пълно използване на производствените фактори.

Цикличен бюджет – формира се когато бюджетните приходи и разходи се намират под сериозното влияние на бизнес цикъл.

Текущ (реален) бюджет – изравнява размерите на приходите и разходите, на дефицита и излишъка, съществуващи през даден период.

От гледна точка на въздействието, което бюджта оказва върху макроикономическите процеси бюджетът бива: Републикански бюджет, Местни бюджети, Бюджет на съдебната система.

Структурата на бюджета или съотношението между приходите и разходите или отдените им части е непосредствен израз на финансовата политика на държавата.


Бюджетните приходи се формират от:


  1. Данъчни приходи, които се делят на:




    1. Птиходи от преки данъци

    2. Приходи от косвени данъци




  1. Неданъчни приходи, включват:




    1. Приходи и доходи от собственост

    2. Държавни и съдебни такси

    3. Глоби, санкции и наказателни лихви

    4. Други неданъчни приходи


Бюджетните разходи бключват:


  1. Текищи разходи:




    1. Заплати и възнаграждения за персонала нает по трудови правоотношения

    2. Други възнаграждения и плашания за персонала

    3. Осигурителни вноски

    4. Стипендии

    5. Издръжка

    6. Отбрана и сигурност

    7. Субсидии


От гледна точка на проходите важно значение имат съотношенията: между приходите от стопанска и нестопанска дейност; между данъчните и неданъчните приходи; между приходи от преки и косвени данъци.

От гледна точка на разходите важно значение имат съотношенията между: разходите във връзка с икономическата им същност; разходите във връзка с политикоадминистративната им структура.


  1. Бюджетен дефицит и излишък. Видове бюджетен дефицит

Една от най - важните цели на икономическата политика е да урвновесява бюджета. Балансирам е бюджета, когато приходите и разходите са равни.

Когато има несъответствие мецду приходите и разходите се появява бюджетен излишък или бюджетен дефицит. Когато приходите са по – големи от разходите съществува бюджетен излишък, а когато приходите са по – малки от разходите е налице бюджетен дфицит. Например планирания дефицит на Държавния бюджет за 2000г у нас е 2,3% от БВП.

Видове бюджетен дефицит

Според на начина и изтичниците на финансиране са:

Първичен дефицит – измерва се чрез разликата между обшите приходи и разходи в бюджета, без да се отчитат плашанията на лихвите по вътрешния и външния дълг.

Вътрешен дефицит – определя се като към първичния дефицит се прибавят с отрицателен знак плащанията за покриване на лихвите по бътрешния дълг.

Касов дефицит – включва вътрешния дефицит плюс платените лихви по обслужването на външния дълг.

Общ дефицит – равен е на касовия дефицит плюс неплатените лихви по обслужването на външния дълг.

Бюджетния дефицит и излишък могат да бъдат структурирани или циклични. Цикличния дефицит е онази част от текущия бюджетен дефицит, която се дължи на факта, че икономиката функционира под равнишето на потенциалните си възможности. Структурираня дефицит е резултат от провеждането на определена фискална политика, т.е от равнището на структурата на данъчното облагане и правителствените разходи. Критериите за разграничаване на цикличния от структурния компонент на текушия бюджете дефицит е потенциалния БВП. Разграничаването на бюджетния дефицит на структурен и цикличен има важно значение за макроикономическия анализ, тъй като позволява да се дефиринцират взаимодействията, предизвикани от промени в данъчно - бюджетната политика от последиците, от изменението в икономически цикъл и на тази основа да се приложи ефективна фискална политика.





  1. Държавен дълг и неговото финансиране. Последици от увеличаване на държавния дълг.

Дъжавния дълг е натрупан бюджетен дефицит. Това е сумата, която правителството дължи на своите кредитори в даден момент. Държавния дълг расте от увеличаването на бюджетния дефицит и намалява при бюджетни излишъци. Задълженията се увеличават от лихвите по кредитите.

Причините за нарстване на държавния дълг са различни за ралични страни, но най – често срешаните и с най – силно бъздействие са: войните, икономическите кризи, нарастването на непроизводстените разходи на дефицита, дефицитно финансиране.

Държавния дълг може да се класифицира по различни признац;



  • Според източника на кредита - той е вътрешен и външен. Вътрешен е дългът, когато задължението е към собствени граждани и организации. Външния дълг е бреме за всяка страна. Погасяването му означава изтичане на националното богатството от страната длъжник.

  • Според срока за погасяване , държавния дълг бива: краткосрочен, издължава се до една додина и дългосрочен издължава се над 5 години.

Съществуват различни източници за финансиране на държавния дълг:

    • Заемане на средства от наелението . Този начин се систои в емитирането и продажбата на ДЦК от правителството на населението. Това се осъшествява на паричния пазар или на капиталовия, когато ДЦК са с падеж над 1 година. Това води до увеличаване на лихвения процент. Този начин на финансиране на дълга има положителна страна – не се оказва натиск върху инфлацията. Отрицателната му страна е, че възниква така нар. “ефект на избутването”. Държавния заем избутва, намалява част от частните инвестиции и потребителсите разходи поради лихвения процент.

    • Създаване на нови пари. Механизма се състои най – вече в емитиране и продажба на ДЦК от правителството на Централната банка. Срешу тези ДЦК Централната банка кредитира правителството като отпечатва нови парични знаци. Положителната страна е, че няма избутващ ефект. Отрицателната страна е свързана с увеличаването на паричното предлагане, а то е причина за инфлация. Допълнителната парична емисия се определя като крайна мярка, поради силния си инфлацонен ефект.

    • Заеми от международни финансови организации, чужди банки, фирми.


Основните социално – икомонически последици от увеличаването на държавния дълг са:

При вътрешния дълг всички граждани на страната са длъжници по него. Извършва се преразпределение на доходите от бедните към богатите, защото ДЦК обикновено се купуват от хора с по – високи доходи, а данъци плашат всички.

Държавния дълг обуславя повишаването на данъците, като източник на обслужването.

Намаляват се стимулите да се произвежда, зашото високите лихви, които терябва да се плашат по държавния дълг изискват повишаване на данъците, а високите данъци убиват производството. Това води до намаляване на съвкупното предлагане.

Нарстването на държавния дълг увеличава опасността от срив в банковата система, а това се отразява на името на икономиката във вътрешен и международен аспект.

Забавя се структурната реформа.



Никоя данъчна система не е в съответствие да отговори едновременно и пълно на всички изисквания. Но отрицателните въздействия на бюджетния дефицит и държавния дълг могат да бъдат намалени от ефективната фискална и парична политика на правителството.









Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница