Реферат изгодите от международното разделение на труда
Изтегляне 139.2 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Фигура 2.
- Фигура 3.
- Използвана литература
|
РЕФЕРАТ Изгодите от международното разделение на труда Международното разделение на труда е фундаментът, върху който се развиват съвременните международните икономически отношения. Благодарение на рационалната си специализация, отделните страни участнички в процеса на международното разделение на труда, повишават продуктивността на производствените си фактори и усъвършенстват структурата на националните си стопанства. Това е реална възможност за подобряване на икономическото благосъстояние на тези държави, защото е пряко свързано с извличането на някаква конкретна изгода за всички партьори. В този ред на мисли международното разделение на труда обуславя два изключително важни ефекта – ефект на благосъстоянието и производствен ефект. За пръв път английският икономист от ХVIII в. Дейвид Рикардо прави теоретично осмисляне на международното разделение на труда в своите трудове. На Рикардо принадлежи концепцията за сравнителните предимства, според която страните, които произвеждат дадена продукция при по-малки разходи на веществени и трудови фактори, получават безспорни изгоди на световния пазар. Трябва да се има предвид, че тези разсъждения на Рикардо се правят във време, в което Англия е “работилницата на света” и “владетелка на моретата”, а нейните политици са изповядвали идеите за свобода на търговията. В страните, които са заемали по-задно място в икономическото си развитие като Германия и Русия, много по-популярен е протекционизмът. Протекционизмът е политика насочена към предпазване на вътрешния пазар от чуждестранни стоки чрез преки забрани за внос, мита, количествени ограничения и различни нетарифни бариери. Защитата на вътрешната икономика чрез вносни мита и други ограничения е свързана с редица разходи поради забавянето на икономическия растеж (това се дължи на отсъствието на външна конкуренция). При протекционизма се забавя ръстът на производителността на труда, на факторите на производството, а и структурата на потребление е силно ограничена. С появата на крупното машинно производство международното разделение на труда се задълбочава, изразявайки се в нарастващото търсене на суровини и горива. Свързаната с това урбанизация стимулира селскостопанската и хранително-вкусова промишленост. Стихийното действие на закона за сравнителните предимства превръща Англия в един от главните въгледобивни, текстилни и вълнодобивни центрове в света. Международното разделение на труда засяга не само основните отрасли на икономиката, но и подотраслите. В междуотрасловото и вътрешноотраслово разделение на труда се отразяват процесите на глобализация и диверсификация на производството. В този смисъл развитието на международното разделение на труда води до структурни промени в икономиката. На по-късен етап, продължение на концепцията за сравнителните предимства е доктрината на Хекшнер-Олин, шведски икономисти, които задълбочават анализа на условията, при които възникват различия в сравнителните разходи (1935 г.). Те изследват различията в пропорциите, в които участват отделните фактори на производството в готовия продукт. В страните, където има излишък на работна сила специализацията ще обхваща трудоемките блага, а там където има излишък на капитал- капиталоемки продукти. Моделът на Хекшнер-Олин е бил подложен на остра критика. Василий Леонтиев (1906-1999), американски икономист, лауреат на Нобелова премия за икономика, е автор на съвременната теория за международното разделение на труда. Леонтиев анализира съвкупните разходи за американския износ и установява, че той е по-трудоемък и по-малко капиталоемък, отколкото американските стоки, заместващи вноса, независимо че в САЩ нивото на заплатите и инвестициите са твърде високи. Леонтиев прави извода, че за САЩ е по-изгодно да изнася труд и да внася капитал. “Парадоксът на Леонтиев” се превръща в повод за дискусии между икономистите, специалисти по външноикономически проблеми. Независимо от различията на икономистите по въпроса за “Парадокса на Леонтиев”, безспорен е резултатът от развитието на международното разделение на труда. Това е глобализацията на възпроизводствения процес и тясната взаимозависимост между страните. Появяват се и организации, които са свидетелство за институционализация на търговско-финансовото сътрудничество между държавите. Главна цел на организациите е либерализация на търговския обмен и премахване на всякакъв вид ограничения. В изпълнение на тази задача се извършва постепенно намаляване на митническите тарифи, приемане на единни правила на държавно външнотърговско регулиране и пр. И след този кратък исторически преглед на идеите, свързани с международното разделение на труда, за да обосновем количествено положителните резултати от международното разделение на труда ще използваме модела 2 х 2. Той ни дава възможност да съпоставим производството и потреблението на две стоки в две страни. Първо ще сравним страните в условия на самозадоволяване, а след това и при осъществено взаимно разделение на труда. Още в началото обаче е необходимо да отбележим, че моделът се опира на редица условни предпоставки като:
Нека да вземем държавите А и В, всяка от които произвежда и потребява стоките пшеница (у) и плат (х). В условията на автархия държава А произвежда 60 кг пшеница и 30 м плат, т.е. т.С (30х;60у), а държава В съотетно произвежда 30 кг пшеница и 6 0м плат, т.е. т. D (60х; 30у). Таблица 1. Производство и потребление на страните А и В при автархия.
Фигура 1. Криви на производствените възможности и криви на безразличието в страните А и В. 
В случая т.С се явява точката на равновесие за икономиката на държава А. В тази точка потребителите максимизират съвкупната полезност, а фирмите максимизират своята печалба. Тази точка е обща за кривата на производствените възможности и кривата на безразличието, т.е. тя е точка на оптималното производство и потребление на страната А в условия на затворена икономика. Аналогично се разглежда т.D. От данните в таблица 1 можем да определим относителните цени, по които се разменят двете стоки в отделните държави при затворена икономика. В държава А 2 кг пшеница ще се разменят срещу 1 м плат, т.е. Р(у)/Р(х)=2/1. В държава В 0,5 кг пшеница ще се разменя за 1 м плат, т.е. Р(у)/Р(х)=0,5/1. От фигура 1 се определят пределните алтернативни разходи за производството на двете стоки в държави А и В.
От таблица 2 става ясно, че държава А има сравнителни предимства в производството на пшеница, а държава В - в производството на плат. Следователно държава А ще се специализира в производството на пшеница, лишавайки се от част от алтернативната стока, а държава В ще се специализира в производството на плат. Промяната в производството на всяка от двете страни поради специализацията води до преместване по кривата на производствените възможности нагоре и наляво от равновесната т. С за страната А и надясно и надолу от т. D за страната В. Изборът на точка на специализация на всяка държава е съобразен както с измененията на пределните алтернативни разходи за двете стоки, така и с установените при взаимна размяна международни условия на търговия (ТТ). При тези условия държава А ще премества своето производство по кривата на производствените възможности до т.Е (15х;80у), а държава В съответно до т.F (80х;15у) (табл 3). В т.Е и т.F пределните алтернативни разходи за пшеница и плат съвпадат с интернационалните ТТ (1 кг пшеница за 1 м плат), по които ще търгуват двете страни.
В условията на международна търговия държава В търси 30 кг пшеница, която тя ще внесе от държава А при ТТ=1/1. От своя страна, държава А търси 30 м плат, които ще внесе от държава В отново при цена 1/1. Следователно след търговияta държава А ще потребява 50 кг пшеница и 45 м плат - т.G (45х;50у), а държава В ще потребява 50 м плат и 45 кг пшеница - т.H (50х;45у). За всяка една от страните точката на потребление е разположена върху по-висока спрямо автархичната крива на безразличието, от което следва, че е налице увеличение на икономическото благосъстояние на търгуващите страни. Таблица 4. Потребление на стоките х и у след търговия.
Прирастът в потреблението на двете страни е резултат от увеличаване на сумарното производство на двете стоки без допълнително изразходване на производствени ресурси. Таблица 5. Производство на пшеница и плат в страни А и В в условията на международно разделение на труда.
В сравнение с условията на затворена икономика и самозадоволяване производството на пшеница е увеличено с 5 кг, а това на плат – с 5 м. Сумарното производство на двете страни също нараства в сравнение с периода на затворената икономика чрез преразпределение на ресурсите в страните А и В в полза на експортно специализирания сектор. Прираст в сумарното производство на двете стоки е показателен за възможността за повишаване ефективността на производството при статични условия (т.е. при дадено неизменно равнище на технологията). Практическата реализация на принципа на сравнителните преимущества и получаване на съответната изгода не би била възможна без взаимната размяна на двете стоки между страните А и В. Моделът на търговия на двете стоки е представен на фигури 2 и 3 чрез конструирането на кривите на търсене и предлагане за всяка от двете стоки съответно в страните А и В. Фигура 2. Търговия с плат между страните А и В Страна А Страна В  
Q – количество плат в метри Р – цена (кг пшеница за 1 м плат) D – крива на търсене S – крива на предлагане Фигура 3. Търговия с пшеница между страните А и В Страна А Страна В  
Q – количество пшеница в кг Р – цена (метри плат за 1 кг пшеница) D – крива на търсене S – крива на предлагане
В условията на свободна конкуренция международната размяна се стреми към състояние на равновесие. Отклоненията на международните ТТ от равновесните задейства приспособителния механизъм на търсене и предлагане, който привежда системата в състояние на равновесие. При хипотетична ситуация, в която цената на плата, измерена в пшеница се повиши от 1 на 1,5 или 2 кг пшеница за метър плат, предлагането на плат бързо ще нарасне и ще превиши значително неговото търсене. При тази неравновесна ситуация на международния пазар, изострената конкуренция между износителите на плат ще върне неговата относителна цена към равновесните международни ТТ (т.е. 1 кг пшеница за 1 м плат). За всяка страна участничка в международното разделение на труда основен въпрос е определяне границата на изгодна специализация. С участието си в международната търговия всяка страна се стреми към достигане на максимална съвкупна полезност в потреблението при даден размер, структура и технологично равнище на националните производствени фактори. Границата на изгодната специализация за анализирания случай на фиг.1, съвпада с т.Е за страната А, където пределните разходи за двете стоки се изравняват с международните ТТ. След тази точка пределните алтернативни разходи за пшеница в страна А превишават международните ТТ. Специализация на страна А след т. Е по нейната крива на производствените възможности е неизгодна за нея, тъй като й носи абсолютни загуби – при износ на 1 кг пшеница, който струва повече от 1 м плат, тя ще получава от страната В само 1 м плат. За страната В границата на изгодната международна специализация съвпада с точка F, където пределните алтернативни разходи за двете стоки се изравняват с международните ТТ. След тази точка производството и износа на плат ще бъдат неизгодни: производството на 1 допълнителен метър плат е равен на отказ от производството на повече от 1 кг пшеница. При търговия със страната А износителите на плат в страна В ще получават само 1 кг пшеница, което отразява международните ТТ. Това е равносилно на абсолютна загуба на страна В. Границата на изгодната специализация фиксира онази точка от кривата на производствените възможности, при която страната извлича максимална изгода от участието си в международното разделение на труда. Тя съвпада с онази точка, в която пределните алтернативни разходи за двете стоки съвпадат с установените ТТ. Границата на специализация на една страна се илюстрира графически чрез линията на трансформация. Всяка линия на възможностите за производство представя графично всички алтернативни комбинации от стоки (условно наречени) x и y, които една държава може да произведе при статични условия, при най-пълно използване на своите ресурси. В условията на международно разделение на труда, дадена страна извлича изгода при участието си в него, ако достигне до точка на потребление, която надхвърля собствените й производствени или бюджетни възможности. Тези възможности се илюстрират графически чрез т.н. „бюджетно пространство”, затворено между координатните оси и кривата на производствените възможности. Границата на изгодната специализация на отделната страна фиксира точката от нейната трансформационна крива, при която страната се възползва максимално от участието си в международното разделение на труда. Границата на изгодната специализация на една държава се влияе от изменението на интернационалните условия на търговия (ТТ). При всички случаи тя съвпада с онази точка от кривата на производствените възможности, в която пределните алтернативни разходи за двете стоки се изравняват с установените условия на търговия. В случай на постоянна алтернативна стойност на стоките, линията на възможностите за производство графически се представя като права линия и изгодната при тези постановки специализация за дадената страна, е пълната специализация. Алтернативната стойност на стоките и относителните им цени съвпадат в условията на самозадоволяващо се стопанство и се определят от абсолютния наклон на линията на производствените възможности. В случая на нарастване на алтернативната стойност на стоките, линията на производствените възможности е вдлъбната спрямо центъра на координатната система. Ако при равномерното нарастване на производството на стока x или на y, една държава се отказва от нарастващо количество от алтернативната стока, то тази държава произвежда x и y, при условия на непрекъснато нарастване на алтернативната стойност. Фигура 4. Крива на производствени възможности при нарастващи пределни алтернативни разходи 
Две са основните причини за нарастването на алтернативната стойност на стоките:
В ситуация, при която две държави произвеждат стоки x и y при условия на нарастваща алтернативна стойност, те ще се специализират до момента на изравняване на относителните стокови цени т.е. изгодната за тях специализация е частичната. Графически това се илюстрира с наклона на най-високо разположената тангента в точките на частична специализация в двете държави. Имайки предвид изложеното до тук, би могла да се направи съпоставка между ситуацията в самозадоволяващо се стопанство и съответно в икономика участник в международното разделение на труда. Открояват се следните основни различия:
В заключение, в случай на осъществено международно разделение на труда и прецизното определяне на границата на изгодна специализация, съобразно пределните алтернативни разходи за двете стоки в съответната държава и установените интернационални условия на търговия, страните-участнички извличат максимална изгода от увеличението на сумарното производство на двете стоки x и y, единствено чрез преразпределение на производствените ресурси в полза на експортно специализирания сектор. Използвана литература:
Каталог: 2010 2010 -> Ноември, 2010 Г. Зад Кое е неизвестното число в равенството: (420 Х): 3=310 а) 55 б) 66 в) 85 г) 504 За 2010 -> Регионален инспекторат по образованието – бургас съюз на математиците в българия – секция бургас дванадесето състезание по математика 2010 -> Януари – 2010 тест зад Резултатът от пресмятане на израза А. В, където 2010 -> Библиографски опис на публикациите, свързани със славянските литератури в списание „Панорама” /1980 – 2011 2010 -> Специалисти от отдел кнос, Дирекция „Здравен Контрол при риокоз русе, извършиха проверки в обектите за съхранение и продажба на лекарствени продукти за хуманната медицина на територията на град Русе 2010 -> 7 клас отговори на теста 2010 -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010 2010 -> Код на училище Име на училище Изтегляне 139.2 Kb. Сподели с приятели:
|