Реферат на тема: „ Следобедът на един фавн Клод дебюси



страница2/4
Дата12.05.2022
Размер370.29 Kb.
#114218
ТипРеферат
1   2   3   4
Следобедът на един фавн - Дебюси
Свързани:
Димаш, muzika

Клод Ашил Дебюси


(
1862- 1918)
Клод Дебюси изхожда от френската музика на своята епоха, повлиян е от Шопен и Вагнер, но после се отдръпва от философ. идейно – художествен тип творчество на немския романтизъм и търси нова непосредственост като начин на изразяване.
Роден на 22 август 1862 г. в Сен Жермен ан Ле. Произхожда от семейството на дребен търговец. Единайсетгодишен, Дебюси постъпва в Парижката консерватория, където учи пиано и теория при Ернст Гиро. Скоро той придобива отлична пианистична техника. На 18 години Дебюси става домашен пианист на меценатката на Чайковски Надежда фон Мек, което му дава възможност да посети Русия. Младият музикант остава със силни впечатления от руската музика и особено от творчеството на Мусоргски. Връщайки се в Париж постъпва в Консерваторията, спечелва римска премия с кантата си „Блудният син“ и заминава за Италия, за три години. Там се запознава с творчеството на Палестрина и Орландо ди Ласо, пише симфонична сюита „Пролет“, симфонична ода „Зулейма“ и кантата „Дева избраница“. След завръщането си от Рим, Дебюси се свързва близко с поетите-символисти (Маларме, Верлен, Бодлер, Сати) и художниците-импресионисти. В тези години символистът Стефан Маларме има в Париж художествен салон, където е съсредоточен цветът на художествената опозиция на официалното изкуство. Точно тук Дебюси се запознава с Пол Верлен, един от любимите му поети. Кръжокът на Маларме се стреми към синтеза на всички изкуства, към привличане на представители на различни изкуства, но от музикантите единствено Дебюси взима участие. По този начин решаващо влияние върху Дебюси оказват литераторите, а не музикантите.
С

прелюда за оркестър „Следобедът на един фавн“ по едноименната поема на поета -символик Стефан Маларме Дебюси привлича вниманието на всички музиканти. Обаче композиторът дружи повече с поети и художници, отколкото с музиканти. В салона на Маларме той се сприятелява с Бодлер, Верлен, които оказват влияние върху възгледите на младия композитор, а той все повече се увлича в търсенето на нови, по-съвършени форми и изразни средства. Редят се нови творби — Струнният квартет, ноктюрните за оркестър, операта „Пелеас и Мелизанда“, сюитата „Морето“, симфоничната картина „Иберия“ и др. Особено интересни са и клавирните му произведения — чудесната „Бергамаска сюита“, 24-те прелюда, изумителни по красота и оригиналност, „Детският кът“ и др.
Най-значителното художествено откритие на Дебюси е импресионистичната изразност. Неговият стил съчетава две тенденции: цветисто звуково изображение и тънко предаване на усещанията. Съдържание на творчеството му са непосредствените моментни
впечатления от видимия околен свят. Дебюси е новатор в ладовото мислене и хармонията. Разширява диатониката и разработва сложна ладова система – широко използва старите ладове, пентатоника и т.нар.изкуствени ладове (целотонна гама, лад тон-полутон). При него много често мелодията и хармоничният съпровод са в различни
ладове. Напр. пентатонична мелодия, хармонизирана със съзвучия от звукореда на целотонната гама; минорна мелодия, хармонизирана с доминантов нонакорд на паралелния мажор и др. Дебюси е създател на нов тип оркестрово мислене –непрекъсната променливост, свързана с неговата естетика. Струнните инструменти загубват своята водеща роля в оркестъра, а на тяхно място излизат дървените духови с индивидуалните си тембри. Композиторът има изключителен интерес към арфата.
Фактурата е прозрачна и изтънчена, като най-важна особеност е, че съпроводът леко излиза на преден план и понякога се губи диференциацията между мелодия и съпровод. Налице е полифонизация на фактурата. От гледна точка на формообразуването, Дебюси
„скъсва“ със сонатната форма. Предпочита дву- и триделните форми, които свободно третира.
Своя нов стил, както и жанра на вокалната импресионистична миниатюра,
Дебюси създава в „Шест забравени арии“ по Верлен и „Пет песни по стихове на Бодлер“ в края на 80-те години. Създава новият симфоничен жанр „импресионистична симфонична миниатюра“, към който спадат „Ноктюрни“ – симфонична сюита в три части: „Облаци“, „Празници“, „Сирени“. Пише още оркестров прелюд „Следобедът на един фавн“; симфонична сюита „Морето“ в три части – „От зори до пладне на море“,
„Игра на вълните“, „Диалог на вятъра и вълните“; симфонична сюита „Иберия“ (старото име на Испания); циклите „Естампи“, „Образи“, „Картини“, „Прелюдии“ (24 в две тетрадки); „Детски ъгъл“; „Арабески“; отделни програмни пиеси – „Островът на радостта“ и „Отражения във водата“ и др. В началото на ХХ век, паралелно с импресионистичната линия в творчеството на Дебюси се набелязва и неокласицистична линия, макар и със силно присъствие на импресионистичното мислене. Неокласицизмът на Дебюси е с ориентация към френските предкласици, като налице е стремежът към възраждане на основните черти на класиката (яснота, отчетливост, старинни жанрове и т.н.). Изследователите определят късния стил на Клод Дебюси като модернизиран клавесинизъм. Неокласицизмът се появява в късното му творчество 1915-18 г.: 12 клавирни етюда; сюита „По бялото и черното“; Сонати за чело; за цигулка; за флейта; виола и арфа; Рапсодия за кларинет; Оратория„Мъченичеството на Св. Себастиан“ и др. Клод Дебюси умира на 55-годишна възраст, на 25 м
арт 1918 г. в Париж.


Сподели с приятели:
1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница