Реферат на тема: Рилски Манастир Изготвил: Миглен Тодоров Иванов №: 7617

РЕФЕРАТ
на тема:

Миглен Тодоров Иванов

№: 7617

2010г.
Най- монументалният внушителен паметник на българската архитектура и изкуство и най-големия възрожденски духовен и книжовен център по българските земи от епохата на турското владичество е Рилският манастир “Успение Просвета Богородица”.

Като величествен средновековен замък той се издига сред живописнато долина на Рилската река в северозападната част на Рила планина. Историята на българския народ и надхвярля едно хилядолетие. Освен през X век от бележития български пустиножител Иван Рилски, още по времето на Първата българска държава манастират става едно от огнищата на българската духовна култура. С покоряването на България от византийците през XI век той запада и когато страната отхвърля византийското владичество, отново се въздига. На сегашното си място Рилският манастир израства през XIV век, когато в именията му се настанил протосеваст Драговол Хрельо като самостоятелен владетел.

Тук той построява в 1335г. пет етажна отбранителна кула.Тя е включена в общия манастирски ансамбъл и се намира в источната част на двора, непосредствено до источното крило и до църквата на манастира. Тази кула, сравнително добре запазена, е ценен паметник от нашето средновековие, по подобие на кулите в Атонските манастири. Хрельовата кула е трябвало да служи като защитно съоръжение пред вражеските нападения.

Кулата е замислена да бъде здрава и мощна, за да вдъхва страх у неприятеля и подчинение в закрепостеното население, но заедно с това да краси манастирския двор и сгради : да дава възможност за защита, но да бъде и удобна за обитаване .

В планово разпределение кулата има правоъгълна, близо да квадрат основа, удължена с около 50см. в посока изток-запад. Външните размери на основата са 7,75 на 8,25 м. а вътрешните – 4,10 на 4,70 м. Върху тази основа при дебелина на зидовете 1,80м. се издига призматичното тяло на кулата със средна височина около 23м. Дванадесет силно издатени напред пиластъра по три от всяка страна, с размери 1,10м. широчина и 1,20м. дълбочина – обкръжават тялото на кулата . Те са замислени не само като контрафорси, но и да поемат тежестта на последния разширен етаж. Кулата е изградена масивно от подръчен материал – ломени и речни камъни, на места слабо обработени, подбрани с добри легла и внимателно подреждани особенно при пиластрите, където преобладават плоски камъни. Зидарията е на варов разтвор, като на места между каманите са поставени тънки дълги тухли,които са служели за уравняване и за допълване на по големи междини.

Вътрешността на кулата е презматично пространство,което в приземието е засводено масивно с висящ елипсовиден купол,изграден много внимателно и правилно. Приземието е служило вероятно за съхранение на продукти, ценности или за затвор. Подът е от дебели дъски, под които има празно пространство, може би оформено помещение, което до сега е още неизследвано. Нагоре вътрешното простронство на кулата е разпределено на пет етажа, от които последният е разшерен. В него е изграден параклисът Преображение Христово, който е заобиколен от северната, западната и южната страна с тясна галерия, покрита с малки висящи куполи и напречни арки, които свързват външния надзид на кулата,прорязан с отвори, със зида на параклиса.

Етажите са отделени с дебели дъски, поставени върху греди. Външните стени са прорязани на подходящи места с бойни отвори, през които единствено влиза вътре слаба светлина.

Поради страничното положение, което заема в манастирският двор, Хрельовата кула се обхваща цялостно от погледа и действа като естествен акцент в манастирският ансамбъл, без да нарушава дворното простронство. Силуета на нейната монолитна маса се откроява на планинския пейзаж и кулата като че ли се включва в групата насрещни планински зъбери.С това тя свързва целия манастирски комплекс с околната природа.

За голямото значение на Рилския манастир по онова време свидетелства дарствената грамота (хрисовул) на Цар Иван Шишман от 1.IХ.1378 г.с която българският владетел потвърждава старите права на манастира и му предава във владение много нови земи заедно с околните села. Този забележителен исторически паметник сега се съхранява като ценна реликва в манастира. От тогава е запазено и едно евангелие, писано в манастира през 1361 г. от монах Симон, и друго от Търновско, подарено на манастира през 1364 г.При завладяването на България от турците Рилският манастир се запазва от разрушение благодорение на отдалечеността си от главните пътища и защитните крепости. По късно със специален ферман турски султани потвърждават дедените му от българският цар права, но към средата на ХV.век манастирът бива опустошен и започва да запада. Във вт.пол. на века с неговото възобновяване се заемат тримата братя, Йосиф, Давид и Теофан от с.Граница Кюстендилско, синове на крупнишкият митрополит Яков. С голяма тържественост в 1469 г. те пренасят мощите на Иван Рилски от Търново в Рила. От този момент в Рилският манастир започва богат духовен и книжовен живот, който продължава през цялото време на турското владичество. Още през вт.пол. на ХV. век тук работят редица български книжовници измежду, който и Владислав Граматик. Той написва през 1479 г. в Жигликовския манастир, вероятно по поръка на оправата на Рилският манастир, известният “Рилски панегирик”, в който са поместени 111 статии-жития, похвални слова, поучения и други. Особено интересен е оригиналният разказ за пренасянето на мощите на Иван Рилски. От това време е известно Крупнишко евангелие, подарено от манастира през 1577г. от крупнишкият митрополит Йоасаф, обковано по късно /1640/ от Матея. Забележителен паметник на българската книжнина е и “Сучавското евангелие” писано в Румъния през 1529 г. от митрополит Макарий и съхраняващ в манастира. Неговата богата украсена обковка е дело на майстор Иван Яков. Много от ракописите създадени в Рилският манастир през ХVI-XVII век са били подарени на Зографският манастир в Атон, които и сега се съхраняват.

Още в ранните години на турското владичество пръв от всички манастири Рилският установява връзка с руски манастири, става радетел на връзката между български и руски манастири. През 1466г. между Рилският манастир и руският Светогорски манастир”Св.Пантелеймон” се сключва договор за взаимна подкрепа и съдействие.

В музея на манастира се пази грамота, дадена от руския цар Иван ІV Грозни, с което се разрешава на рилски монаси да посещават манастирите в Русия.

Не един път турците разграбват и опожаряват Рилският манастир.

Родолюбиви българи отново го въздигат и той винаги остава здрава крепост на българския дух. Строежът на днешните големи манастирски сгради започва в 1816г. и продължава 30 години.Първомайсторът е Алексий Рилец, който изгражда източното , северното и част от западното крило.Внушителният архитектурен ансамбал се характеризира с голямо разнообразие от арки, колонади, чардаци, кьошкове,покрити дървени стълбища и др.Отвън манастирските стени са строги и придават на сградата вид на крепост.Главната църква е строена през годините 1834-1837г. от майстор Павел Йованович от с.Кримин, Костурско. Стенописната и украса създават за времето от 1840 до 1848г. най-добрите български живописци от епохата на възраждането- Иван Николов иконописец и Коста Вальов от Самоков, Димитър Молеров и синът му Симеон от Банско. По голямата част от стенописите са рисувани от двамата братя иконописци Димитър Зограф и Захари Зограф.

Със стенописи са украсени както главната манастирска църква и двата вътрешни манастирски параклиса, така и църквите и параклисите вън от манастира Гробишната църква /1795/ църквата “Св.Лука” /1799г./ “Покров Богородичен” /1811/ от Тома Вишанов-Молера, църквата “Успение на Св. Иван Рилски” /1820/,църквата при метоха “Орлица” /1478/ живописвана в 1491г. в която някой от сцените са рисувани от Никола Иванов Образописов през 1863г.От всички стенописи най-старите са в параклиса на Хрельовата кула/ХІV век /, където са изобразени интересни музикални и танцови сцени. Голяма художествена стойност като произведения на изобразителното изкуство имат ктиторските портрети и битовите сцени. В главната манастирска църква наред с голямото разнообразие от евангелски сюжети са нарисувани от различни художници дванадесет портрета на ктитори. Тук са представени ктиторите Теодор Х. Доган и майка му Рада,митрополит Йеремия и Лазар Арсенеевич рисувани от Захари Зограф, Петко Христов Доган и жена му Рада, Вълко Чалъков и жена му Ради, Лулчо Стефанов и жена ме Гена и дядо Яни и баба Стефана за които се смята, че са рисувани от Димитър Молеров. В църквата “Покров Богородичен” при костницата на манастира Тома Вишанов рисува в 1811г. с голяма вещина с чувство за реализъм портрета на ктитора проигумен Теодосий.

Димитър Молеров в 1835г. създава църквата на костница “Пчелино” едни от най ценните по своята художествена стойност стенописи. Между тях са изобразени и портрети на двама ктитори иеромонах Севастиян и архиерей Серафим.

Същият този художник украсява параклиса “Св.Архангел Мисаил и Гавраил” в западните жилищни сгради на манастира и рисува ктиторските портрети на Мария и Михаил. Стенописите в Рилският манастир и до днес запазват своя колоритен чар и представлява шедьоври на бълтарското монументално изкуство от епохата на Националното ни Възраждане. В манастирските църкви и параклиси и в музея при манастира се пазят голям брой икони, повечето от които са рисувани от същите даровити художници, украсили манастирския ансамбал. Някой от иконите в главната църква са дело на светогорския иконописец Захарий Монах /1791г./

Изключителна забележителност на главната манастирска църква представлява централният дърворезбен иконостас, работен в средата на ХІХвек в продължение на пет години от четерима майстори резбари, между които Атанас Теладур от Самоков и Петър Гарка от с.Гари.По своята мащабност и композиционен строеж той няма равен на себе си в българското дърворезбено изкуство. На него са изрязани тридесет и шест фигурални суени образи на старозаветни царе, апостоли, мъченици и др.заобиколени с извънаредно богата орнаментика от цветя, птици и др.стилизирани фигурки.

По време на Възраждането Рилският манастир е най-забележителния културно –просветно средище на българския народ. През ХVІІ-ХVІІІ век в манастира вече работят лодготвени български живописци и граматици. В първата половина на ХVІІІ век тук развива оживена дейност видният български книжовник йеромонах Йосиф Брадати, който написва много сборници с поучителни слова и съставя домаскини. В средата на ХІХ век в Рилският манастир съществува църковно-славянско училище, в което се подготвят български книжовници. Тук по това време голяма книжовна дейност развива Неофит Рилски, за дейността на когото в манастира е уредена мозейна експозиция. Към църквата “Св.Лука” през 1843 г. той открива бълтарско училище с преподаване на български и старобългарски език.

Днес Рилският манастир е национален исторически паметник на културата. В него е създаден исторически музей, който обхваща времето ХІV-ХХ век.Събрани са ценни старинни предмети, като златни и сребърни църковни утвари, голяма колекция от монети, оръжия, накити, златотъкани материали, бродерии и др.

Тук се пазят входната врата от старата Хрельова църква забележителна със своята дърворезбена, много стари и ценни икони от различни времена и художествени школи. Изключително рядка и финна творба е прочутият дърворезбен кръст, изработен от Рафаил монах в продължение на 12 години/1790-1802/.В библиотеката на манастира се пазят 134 стари ръкописа от ХV-ХІХ век много старопечатни книги и документи.

На третия етаж северното крило е подреден музей от етнографски богатства на Рилския манастир. Показани се интересни сбирки от произведения на изкуството и народните занаяти- черги и килими, най-разнообразни тъкани, златни и сребърни накити към националния костюм и църковни утвари, художествени предмети на ковачеството и медникарството все дарения на манастира от различни български краища. Обикновенно те носят името на дарителя и датата на подаряването. Тези предмети говорят не само за културния и социално-икономически подем на българите по време на Възраждането за постоянния допир на различните български райони и селища с манастира говорят и създадените през XIX век гостни стаи – копривщенска, тетевенска, чирпанска и др.

1. 
   Български манастири – Георги Чавкъров – наука и изкуство - София 1974 г.
   
2. 
   Рилски манастир - Мавродинов и колектив – София БАН 1974г.