Реферат на тема: Скарлатина Изготвил: Проверил: Специалност: Курс: 2022г. Съдържание: Резюме
Изтегляне 231 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- 2. Как се заразяваме със скарлатина
- 3. Симптоми при скарлатина
| 1.Какво представлява скарлатината?
Скарлатината е заболяване, засягащо най-често децата в предучилищна и ранна училищна възраст, във възрастта от 3 до 13 години. По-голямата част от разболелите са деца са под 10-годишна възраст. Бебетата до 6-месечна възраст много рядко могат да се разболеят от скарлатина, тъй като са предпазени от антителата, преминали от майката. Хората боледуват от скарлатина предимно през есенния и зимния период на годината. Причинителят на скарлатината са бактерии - бета-хемолитични стрептококи от група А. Тези бактерии са Грам-позитивни и могат да предизвикат инфекция на гърлото и/или кожата. Бактериите произвеждат токсин, който причинява ефектите върху кожата. Контагиозният индекс при скарлатината е нисък - 30-40 % (от 100 души били в контакт с болен от скарлатина, около 30-40 хора ще се разболеят), докато при морбили и варицела е над 90 %. Тези бактерии, попаднали в организма на детето, отделят токсини и други вещества, които играят роля на алергени за организма и са причина за късните усложнения при скарлатината. 2. Как се заразяваме със скарлатина? Заболяването скарлатина се предава най-често от човек на човек по въздушно-капков път (при кашляне, кихане или разговор), но е възможно и заразяване с храна или различни замърсени предмети: играчки, съдове, неизмити ръце, продукти и други. По контактен механизъм, чрез различни предмети се заразяват около 30-40 % от хората, които са били в контакт с болен от скарлатина. Ето защо скарлатината се характеризира с нисък контагиозен индекс. Заразяване със скарлатина може да настъпи и от носител на бета-хемолитичен стрептокок, който не подозира, че носи тази бактерия. Обривът при заболелите се появява най-често един до два дни след началото на оплакванията, които са най-често повишена температура, главоболие, болки в гърлото и корема, повръщане и други. Източникът на заболяването са болните от скарлатина, както и болни с ангина или назофарингит, причинен от бета-хемолитични стрептококи от група А. Инкубационният период при скарлатината е сравнително кратък — от 2 до 7 дни. Скарлатината е бактериална инфекция и след преболедуване не се придобива траен имунитет, затова е възможно човек да боледува повторно от заболяването. В редки случаи могат да се разболеят и възрастни хора, но те боледуват по-тежко. Ваксина срещу скарлатина няма, тъй като бета-хемолитичният стрептокок има над 80 серотипа, поради което е трудно да се създаде ваксина. 3. Симптоми при скарлатина Симптомите при деца със скарлатина са: Повишена температура около 39°С. Главоболие, силна отпадналост и лесна уморяемост, повръщане (особено при малките деца). Огнено червено гърло, болка в гърлото; обложен език, увеличени сливици, често с гнойна ангина с налепи, увеличени шийни лимфни възли. Тези симптоми, като повишена температура, болки в гърлото, общо неразположение и повръщане, не могат да насочат родителя, че предстои да се появи обрив и че това е скарлатина. Ако причинителят на една ангина или фарингит е бета-хемолитичен стрептокок от група А и болният няма антитела срещу отделяните от него токсини, които предизвикват обривът, ще се разболее от скарлатина. Ако пациентът е заразен със стрептококова инфекция и има антитела срещу токсините на стрептокока, отговорни за обрива, но пък няма антитела срещу определен щам от стрептококите, то тогава може да се разболее само от ангина, отит, пневмония или други. Скарлатината се приема за вид шарка. Първите симптоми на заболяването скарлатина могат да се появят до няколко часа, както и до 12 дни след заразяването. Важен симптом при скарлатината е обривът, който е под формата на дребни червени петънца, които най-напред се появяват в областта на шията и горната част на гръдния кош, по слабините и сгъвните повърхности на крайниците и впоследствие се разпространяват по гърдите, корема и шията. Най-интензивен е обривът по вътрешната повърхност на ръцете и краката, особено в гънките на предмишниците, лакътните и коленните ямки, по долната част на корема и вътрешните повърхности на бедрата. При тежките форми на заболяването могат да са налице и хеморагични обриви. Обрив няма по носа и около устата, където се образува т. нар. “триъгълник на Филатов”. Болните от скарлатина са с ярко червени бузи и периорална бледост. Кожата при пациентите, болни от скарлатина, е като настръхнала - “гъша кожа”, болните я усещат груба като шкурка. Ситен обрив има и в устната кухина на болния. В кожните гънки се установяват зачервени петехиални линии. Първите дни езикът може да е само покрит с белезникав налеп, а впоследствие да е силно зачервен с видими връхчета, т.нар. “малинов” език. Устните са силно зачервени. Шийните лимфни възли могат да са уголемени и болезнени при палпация. При болните от скарлатина е типично последващото лющене на кожата, което се появява след една седмица до десет дни и е най-изразено по дланите и ходилата, като може да продължи до месец и повече. Изтегляне 231 Kb. Сподели с приятели:
|