Реферат на тема: Скарлатина Изготвил: Проверил: Специалност: Курс: 2022г. Съдържание: Резюме

Усложненията при скарлатина възникват рядко, ако диагнозата се постави навреме и лечението започне своевременно. При някои от болните, обаче, могат да настъпят усложнения, дори при леко протичане на заболяването.

Към късните и тежки усложнения при скарлатина, които възникват най-често около 7-ми-10-ти ден след началото на болестта, са гломерулонефрит, ревматизъм (оток и болезненост на ставите) и артрит. Тези усложнения при скарлатината се дължат на алергично-имунна реакция. Острият гломерулонефрит при скарлатина се развива обичайно след третата седмица от началото на заболяването и протича със симптоми, като хематурия (наличие на кръв в урината), хипертония и отоци.

Ранните усложнения при скарлатината са свързани с разпространение на инфекцията към съседните тъкани и органи, с развития на гнойни възпаления на кожата, като абсцеси или гнойни възпаления на средното ухо. Те се развиват през първите две седмици от заболяването. Тежката инфекция е свързана и с разпространение на причинителя с кръвта и засягане на други вътрешни органи от гнойно възпаление, като бъбреци, миокард, черен дроб, лимфни възли и други.

При болните от скарлатина могат да настъпят различни усложнения, като:

• 
  отит (възпаление на средното ухо),
  
• 
  синуит (възпаление на околоносните синуси),
  
• 
  лимфаденит (възпаление на лимфните възли),
  
• 
  менингит (възпаление на главния мозък и мозъчните обвивки),
  
• 
  пара- или ретрофарингеален абсцес,
  
• 
  мозъчен абсцес,
  
• 
  мастоидит (възпаление на мастоидния израстък на слепоочната кост),
  
• 
  миокардит (възпаление на миокарда - сърдечния мускул),
  
• 
  остеомиелит,
  
• 
  пневмония,
  
• 
  хепатит (възпаление на черния дроб),
  
• 
  вагинит и други.
  

Диагнозата- скарлатина се поставя при обстоен преглед на пациента. Характерни симптоми на заболяването са повишена температура, втрисане, болки в гърлото, гадене, повръщане, дребен и петнист обрив по лицето, тялото и крайниците.

Установяване на стрептококи в гърлото може да помогне за потвърждаване на диагнозата - скарлатина. Бета-хемолитичен стрептокок в гърлото, може да има и при носители. Около десет процента от децата са здрави заразоносители на стрептококите, причинители на скарлатината. Ако бъдат открити случайно стрептококи в гърлото на човек, без болния да има симптоми на заболяването, то той е носител и може да предава инфекцията на околните, без да е наясно, че е преносител на инфекцията. Ако се докаже, че болния има бета-хемолитични стрептококи от група А от гърления секрет и едновременно с това има и характерните симптоми на заболяването, е задължително провеждането на антибиотично лечение, което е най-добре да бъде направено след антибиограма, за да се избере най-подходящия антибиотик.

За да се предотврати развитието на усложнения от заболяването, при всяко съмнение за скарлатина, трябва да бъде взет гърлен секрет за микробиологично изследване, за да се постави ранна диагноза на бета-хемолитичния стрептокок от лигавицата на фаринкса или сливиците (тонзилите). В детските заведения, всички деца, които са контактни на болно дете от скарлатина е добре да им бъде изследван гърлен секрет- микробиологично. По този начин може да се открият заразените, както и носителите на бактерията и да се предотврати разпространението на заболяването в детския колектив.

След провеждане на десет дневно лечение за скарлатина е препоръчително да се вземе контролен гърлен секрет, за да се уточни дали лечението е било успешно. Провеждайки правилно и своевременно лечение на скарлатината се лекува болното дете, но и се предотвратява и заразяването на околните.

Наличието на възрастен в семейството, който е заразоносител на причинителя на скарлатината, може да бъде причина за повторно заболяване на детето, ако не бъде доказан и лекуван адекватно. Тези скрити носители, които могат да бъдат възрастни или деца, са най-често причината за настъпването на реинфекциите при скарлатина.

Освен микробиологично изследване на гърлен секрет, лекаря ви може да назначи и пълна кръвна картина, както и СУЕ (скорост на утаяване на еритроцитите) или С-реактивен протеин, за да уточни тежестта на бактериалната инфекция