Как се поставя диагноза при скарлатина?

Скарлатината се доказва сравнително лесно при типичните форми на болестта по характерния обрив, съпътстван често от ангина и повишена температура. Поставянето на диагнозата е по-трудно при нетипично протичане. В тези случаи трябва да се направи диференциална диагноза с други заболявания. протичащи с ангина и обриви, както и от обриви, свързани с прием на някои медикаменти и други. Затова е добре при всяко съмнение за скарлатина да заведете детето си на преглед от лекар, за да постави точна диагноза.

Диагнозата при скарлатина се поставя въз основа на оплакванията на пациента и клиничното протичане на болестта, физикалния преглед от лекар и събирането на епидемиологична информация за контакт с болен от скарлатина. От прегледа на детето лекарят ще обърне внимание на гърлото, езика и сливиците на детето, ще разгледа подробно обрива по тялото и зачервяването на бузите и ще палпира лимфните възли. Освен това ще преслуша гърдите на детето и ще палпира внимателно коремчето му.

Допълнителна информация за лекаря дават и назначените лабораторните изследвания. От изследването на кръвта се имат предвид пълната кръвна картина, С-реактивен протеин и СУЕ, допълнително лекуващият лекар може да назначи и други изследвания при съмнение за усложнения, като урина, ликвор, кръв за хемокултура. При скарлатина се установяват левкоцитоза, неутрофилия, олевяване, ускорено СУЕ, може да има и умерена еозинофилия, повишени стойности на С-реактивен протеин. При усложнения от страна на черния дроб може да има леко увеличаване на трансаминазите и серумния билирубин. В урината може да има белтък и повишен уробилиноген.

За потвърждаване на диагнозата и за подпомагане в избора на антибиотичното лечение, лекарят може да назначи секрет от гърлото за микробиологично изследване за откриване на инфекциозния бактериален причинител. При доказването на β-хемолитичен стрептокок от група А в гърлен секрет трябва да се вземе под внимание и широкото разпространено носителство. След изолирането на чиста бактериална култура може да се определи и антибиотичната чувствителност на причинителя