Реферат на тема Собствен капитал на банките и неговото счетоводно отчитане Разработен от Проверил



Дата11.01.2018
Размер220.91 Kb.
#44456
ТипРеферат

УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО


Реферат
на тема

Собствен капитал на банките и неговото счетоводно отчитане
Разработен от Проверил:

Светослав Стоилков Проф. Е. Миланова
Фак. № 104083


СЪДЪРЖАНИЕ


  1. СОБСТВЕН КАПИТАЛ
    - Въведение в собсвтения капитал
    - Значение на капитала
    - Изисквания към собствения капитал на банката
    - Капитал от първи и втори ред






  1. РЕЗЕРВИ
    - Значение на резервите на банката
    - Общи резерви и Други резерви
    - Счетоводно отчитане на резервите




  2. ФИНАНСОВ РЕЗУЛТАТ
    - Значение на печалбата/загубата
    - Счетоводно отчитане на финансовия резултат




  3. ПРИЛОЖЕНИЕ
    -
    част от консолидирания финансов отчет за 2012 година на УниКредит Булбанк АД

1.СОБСТВЕН КАПИТАЛ
Капиталът на банката е най-важният източник за формиране на дейността й. Той е икономическа категория с първостепенно значение за съществуването и развитието на всяка стопанска единица. Интересно е да се отбележи, че както цялата счетоводна наука търпи промени и се развива под влиянието на конкретните икономически условия, така и капиталът като обект на счетоводно отчитане, икономическа категория и понятие също преминава през различни научни, научно-методологически, философски, макроикономически и други интерпретации. Всяко съждение за същността на капитала е повлияно от спецификата на историческото време и е плод на определени икономически условия.

Физиократът Анн Робер Жак Тюрго пръв прави опит да даде определение за същността на капитала. В книгата си „Размисли за създаването и разпределението на богатствата“ (1766 г.) той казва, че „всички излишни, неизконсумирани стопански блага на едно домакинство са капитал“. Адам Смит допълвайки това твърдение отбелязва, че не всички неизконсумирани блага са капитал, а само онзи излишък, който е предназначен да донесе нови блага, или онази част от благата, която е предназначена да донесе нови блага. А по-късно немският икономист Вернер Зомбарт представя своята теория, според която капиталът е сбор от ония материални блага и имоти, които служат “на едно капиталистическо предприятие за изкарване на печалба“. Тези дефиниции ни дават основание да приемем, че не всички блага са капитал, а само онези от тях, които обслужват производството. Карл Маркс счита, че вещите стават капитал, когато с тях се създава принадена стойност или те са капитал само дотолкова, доколкото са носители на определени производствени отношения, т.е. капиталът е обществено отношение, приело вещна форма.

Съвременното дефиниране на капитала като обект на счетоводно отчитане е свързано с въплъщаването му като паричен израз на стойността на притежаваните от предприятието активи.

Законът за кредитните институции гласи, че банка е юридическо лице, което извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск. От самата законова дефиниция става ясно, че публичното привличане на финансови средства налага необходимостта от регулиране и надзор на банковата дейност. Един от най-ефективните начини е чрез изискванията за капиталова адекватност и съответното регулиране на собствения капитал на кредитните институции.

Капиталът може да се определи като съвкупност от източници на средствата (активите) на предприятието (банката). Източниците на средства се делят на две групи: собствени средства (активи), които включват собствения капитал на предприятието, и чужди временно привлечени средства, които обуславят привлечения капитал.

Собственият капитал се образува от стойността на вложените активи от собствениците на банката за учредяване на предприятието и необходими за осъществяване на основната му дейност. Той включва още резервите и печалбата, създадени при функционирането на предприятието, които се използват главно за разширяване на неговата дейност.

В Международните счетоводни стандарти и в Международните стандарти за финансово отчитане собственият капитал е определен като остатъчна стойност на активите на предприятието след приспадането на всичките му пасиви. В този план сумата, с която собственият капитал се представя в баланса на предприятието, зависи от установяването на активите и пасивите.

Задължителният размер на капитала на една банка се определя от банковото законодателство, подлежи на засилен контрол от страна на органите на банковия надзор и трябва да отговаря на условието за достатъчност за покриване на поетите от банката рискове. Капиталът служи като гаранция, че банката може да понесе непредвидими загуби и така да предпази и своите клиенти от кризисни ситуации, със собствения капитал се закупуват дълготрайни материални активи и това спомага за тяхното нарастване. Ако надзорните органи оценяват правилно капиталовата адекватност, те ще могат да гарантират, че капиталът е достатъчен за осъществяване на текущите и бъдещите банкови операции.

Редът и начинът за образуване и изменение на собствения капитал зависят от правно-организационнта форма на предприятието. Според Закона за кредитните институции (ЗКИ) търговските банки се учредяват и работят като акционерни дружества (АД). Следователно собственият капитал на банката се формира и поддържа като акционерен капитал. Общият ред за това е определен в Търговския закон (ТЗ). Специфичните изисквания се регламентират в Закона за кредитните институции като специален закон.

Според Търговския закон собственици на банките като акционерни дружества са акционерите. Те правят акционерни вноски, които са парични и непарични (апортни). Паричните вноски се правят в брой или с банков превод. Непаричните вноски се правят по реда на чл. 72 и чл. 73 от ТЗ, те се оценяват от 3 независими вещи лица, посочени от длъжностното лице по регистрацията в Агенцията по вписванията. Оценката в Устава не може да бъде по-висока от дадената от вещите лица пред Търговския регистър. С направените вноски акционерите записват и закупуват акции. Номиналната стойност на акциите изразява основния капитал на банката. Той се отчита и показва в пълен размер независимо от това дали е изцяло или частично внесен (платен). Този размер съответства на сумата, с която основният капитал е регистриран в съдебния регистър.

Специфичните изисквания се определят от Закона за кредитните институции и Наредба № 8 за капиталовата адекватност на кредитните институции. Отнасят се както за собствения капитал (капиталовата база), така и за съставляващите го елементи: основен капитал – капиталът, определен при учредяването на банката, резерви – собствени средства, които са формирани съгласно действащото законодателство и по решение на органите на управление на банката и финансов резултат – неразпределена печалба и непокрита загуба от минали години.

Според Закона за кредитните институции минимално необходимият внесен капитал при учредяване на банка не може да е по-малък от 10 млн. лв. Вноските срещу записаните акции до минимално необходимия капитал могат да бъдат само парични. В тези изисквания се открояват следните особености:

- Минимално изискуемият размер на капитала е много висок (10 млн. лв.);

- Той трябва да бъде не само записан, но и внесен;

- Образува се само чрез парични вноски.

Изискването се прилага при учредяване на банка, т.е. при издаване на разрешението (лицензията) на банка. За действащите банки важи изискването на Наредба № 8 за капиталовата адекватност на кредитните институции, което означава, че всяка банка трябва да разполага по всяко време със собствен капитал (капиталова база) в размер, не по-малък от 10 млн. лв. Разликата е, че при учредяване на банката изискването за 10 млн. лв. В парични средства се отнася за регистрирания и внесен основен капитал, а за действащата банка изискването за размер не по-малък от 10 млн. лв. се отнася за цялата капиталова база (основен капитал, резерви, финансов резултат).

Други по-специфични изисквания за собствения капитал на търговските банки според Закона за кредитните институции са:

1. Издадените от банката акции са само поименни, като всяка акция дава право на един глас.

2. Местно или чуждестранно лице, като и свързани лица не могат без предварително писмено разрешение на БНБ да придобият пряко или косвено акции в местна банка, които им осигуряват 10 или повече от 10 на сто от акциите с право на глас.

3. Лицата, записали пряко или косвено 3 и над 3 на сто от акциите с право на глас, представят писмени декларации относно произхода на средствата, с които са платени вноските срещу записаните акции, за платените от тях данъци през последните 5 години и за това, че средствата не са заемни.

4. Без писмено разрешение на БНБ една търговска банка не може да:

- увеличава капитала с непарични вноски;

- изкупува обратно издадени от нея акции;

- намалява капитала си.

Банката води книга за акционерите си, в която се записват името и адресът на притежателите на писмените акции и се отбелязват видът, номиналната и емисионната стойност, броят и номерата на акциите.

Банките трябва да поддържат собствен капитал (капиталова база), който по всяко време отговаря на общия рисков профил на институцията, като е по-голям или равен на сумата от капиталовите изисквания за кредитен и пазарен риск. Собственият капитал на банката не трябва да спада под минимално необходимия при учредяване (първоначален) капитал от 10 млн. лв.

Собственият капитал (капиталовата база) на банките се образува от сбора на капитала от първи ред (първичния капитал) и капитала от втори ред (допълнителния капитал), намален с балансовата стойност на инвестициите в акции или друга форма на дялово участие в капитала, в дълговокапиталови (хибридни) инструменти и в подчинен срочен дълг на банка или небанкова финансова институция, представляващи процент от внесения капитал на предприятието, в което инвестиращата банка има определен процент участие.

Капиталът от първи ред се образува от следните елементи:

- внесения и регистрирания капитал с изключение на привилегированите акции;

- фонд „Резервен“ по смисъла на чл. 246 от Търговския закон с изключение на премийните резерви, свързани с привилегировани акции с натрупващ дивидент;

- други резерви с общо предназначение, образувани за сметка на печалбата на банката след облагането й с корпоративен данък;

- неразпределената печалба от минали години, намалена със сумата на плащанията за дивиденти и други отчисления;

- печалбата от текущата година, намалена с дължимите данъци, очакваните плащания по дивиденти и други отчисления.

Сумата от изброените елементи се намалява със загубата от минали години, балансовата стойност на притежаваните от банката собствени акции, стойността на нематериалните активи и нереализираните загуби от финансови инструменти на разположение за продажба.

Капиталът от втори ред (допълнителен капитал) включва всички средства, които са изцяло на разположение на банката за покриване на обичайни банкови рискове, когато загубите на приходи или капитал още не са установени, когато те са отразени в счетоводните регистри на банката и размерът им е определен от компетентен управителен орган в банката и е потвърден от независим външен одитор.

Елементи на капитал от втори ред са:

- резервите от преоценка на недвижими имоти, собственост на банката;

- сумите, привлечени от банката чрез безсрочни дълговокапиталови (хибридни) инструменти и други финансови инструменти включително безсрочни привилегировани акции с натрупващ дивидент, при условие че тези инструменти отговарят на следните изисквания:

а) сумите по тях са платени изцяло;

б) изплащането им не е ограничено със срок;

в) изплащането им не е обезпечено под никаква форма от банката;

г) в случай на ликвидация или несъстоятелност на банката изплащането им е допустимо, след като се удовлетворят изцяло вземанията на всички останали кредитори;

д) вземанията по- тези инструменти относно главницата не могат да станат изискуеми без писмено разрешение на БНБ;

е) условията, при които тези средства са привлечени от банката и дават правото да отла­га изплащането на лихвения доход по тях, ако тя не е формирала печалба или печалбата й е недостатъчна.

- сумите, привлечени като подчинен срочен дълг при условие, че:

а) сумите по дълга са изплатени изцяло;

б) първоначалният му срок до падежа е не по-къс от 5 години и предсрочното му изп­лащане не може да се извърши без предварително писмено разрешение на БНБ;

в) договорът не може да предвижда възможност за предсрочна изискуемост на дълга;

г) в случай на ликвидация или несъстоятелност на банката изплащането му е допустимо, след като се удовлетворят изцяло вземанията на всички останали кредитори.

Размерът на подчинения срочен дълг през последните 5 години до падежа се включва в капитала от втори ред с намаление от 20 % годишно. След падежа на дълга той се изключва изцяло при изчисляването на капиталовата база.

Капиталът от втори ред не трябва да превишава капитала от първи ред. Сумите, привлечени като подчинен срочен дълг, не трябва да превишават 50 % от капитала от първи ред.

При прилагането на счетоводния подход собственият капитал на банките се разглежда като съвкупност от следните елементи: Основен капитал, допълнителен капитал, резерви, печалби.



2.РЕЗЕРВИ

Резервите като съставна част на собствения капитал (капиталова база) се наричат още капиталови резерви. Те се образуват главно чрез задържане на неразпределената печалба в банката. Резерви се формират и в резултат на преизчисления (преоценка) за поддържането на капитала. Някои от резервите се създават по силата на изисквания в законов или подзаконов нормативен акт. Те са предназначени за покриване на банков риск от общ характер. С тях се осигурява на банката и нейните кредитори допълнителна защитна мярка срещу евентуални загуби. Този вид резерви няма нищо общо със задължителните минимални резерви (ЗМР), които всяка търговска банка е задължена да поддържа при БНБ.

Резервите се отчитат чрез счетоводни сметки от група 11 Резерви – подгрупа 111 Общи резерви, подгрупа 112 Преоценъчни резерви и подгрупа 117 Допълнителни резерви. Сметките от посочените групи са безлихвени и се водят само в левове. Те се използват по реда на пасивните сметки – кредитират се със заделените в резервите суми, а се дебитират при тяхното изразходване и намаление. Аналитичното отчитане към сметките се организира и води по съответните показатели в зависимост от вида на резервите, характера на постъпленията и тяхното предназначение. Счетоводните статии, които се съставят зависят от вида и характера на отчитаните резерви.

В зависимост от начина на формиране и целите, за които се използват, резервите биват различни видове – Общи (законови) резерви- фонд “Резервен”, Други (допълнителни) резерви с общо предназначение, Специални (печалбови) резерви - образувани от печалбата след облагането и с данъци, Резерви от последващи оценки (преоценъчни резерви) и др.

В търговските банки най-голямо значение имат Общите (законови) резерви. Формирането им може да се регламентира както със закон, така и с вътрешен нормативен акт на Търговската банка. В Търговския закон е определено по-изчерпателно формирането и използването на общите резерви на акционерните дружества. Така в чл. 246, ал. 1 е определено, че акционерните дружества са длъжни да образуват фонд “Резервен”. В ал. 2 на същия член са определени източниците за образуване на този фонд. Те са:

- отделяне (отчисляване) на най-малко 1/10 част от печалбата за съответната година - докато средствата по този фонд достигнат 1/10 част от основния капитал. Дружеството може да определи в устава си и по-голямо съотношение между резервите и основния капитал - не 10%, а например - 15%;

- средствата, които са получени от продажбата на емитирани акции и облигации над тяхната номинална стойност;

- сумата на допълнителните вноски (плащания) на собствениците (акционерите) срещу предоставени им предимства за придобиване на акции на дружеството;

- в устава на дружеството могат да се определят и други източници за попълване на резервния фонд.

В ал. 3 на същия член (246) от Търговския закон са определени и направленията, по които може да се използват средствата, които са акумулирани във фонд “Резервен” (общите резерви). Те са:

- за покриване на загуба от текущата година;

- за покриване на натрупани загуби от предходни години.

В случаите, когато средствата, които са отделени за фонд “Резервен” надхвърлят предвидения с устава на дружеството относителен дял към основния капитал (не по-малко от 10%!), превишението може да се използва за увеличаване на основния капитал. Такава ситуация би могла да възникне, когато вече е формиран предвиденият минимален размер на фонда и постъпят средства от продажба на емитирани собствени акции или облигации над номиналната им стойност или от допълнителни вноски на акционерите срещу предоставени им предимства при придобиване на такива акции.

Отчитането на фонд „Резервен“ става чрез едноименна счетоводна сметка 1111 „Фонд Резервен“ и се съставя следната счетоводна статия:



Дт с/ка 1220 Неразпределена печалба от минали години

Кт с/ка 1111 фонд „Резервен“

Средствата от фонда се използват главно за покриване на загубата от минали години, тя се отразява със следната счетоводна статия:



Дт с/ка 1111 фонд „Резервен“

Кт с/ка 1210 Непокрита загуба от минали години

В случай, че средствата от фонда надвишават законово определения им размер, с тях може да се увеличи основния капитал на банката. За тази цел се съставя статия:



Дт с/ка 1111 фонд „Резервен“

Кт с/ка 1012 Основен капитал – записан и внесен

За покриване на съмнителни и безнадеждни вземания банките образуват специални резерви, чиито източник е печалбата преди данъчното и облагане. Централната банка определя както критериите за класи, така и съотношението на специалните резерви към сумата на тези вземания. Банките нямат право да изплащат дивиденти преди да са образували фонд „Резервен“ и специалните резерви, в минимално регламентирания необходим размер.

Разглежданите резерви и капиталът на банките изпълняват сходни функции. Затова резервите са елемент на собствения капитал. На практика резервите, използвани за покривани на загуби при непогасяване на заеми се състоят от две части: първо, от сумата, равна на текущите просрочени заеми и второ, от необлагаемия с данъци прираст на акционерния капитал, съгласно данъчното законодателство. Първият елемент представлява част от дохода от предоставените заеми, а втория изразява реално увеличаване на акционерния капитал и изпълнява същата роля както и капиталът.

При съвременните условия на несигурност и риск банките се осигуряват срещу изтичането на депозити чрез формирането на т.нар. “допълнителни резерви”. Те се образуват в съответствие с Устава на Търговската банка по решение на Общото събрание на акционерите. Това е част от ресурсите на банката, която се съхранява в нейния трезор и се използва само при възникването на проблеми с депозитите. От своя страна вторичните резерви (покупката на държавни ценни книжа) формират т.нар. трета защитна линия на банката. Известно е, че инвестициите в държавни ценни книжа са почти безрискови и имат висока възвръщаемост. При потребност от налични пари (за посрещане на евентуално изтичане на депозити) Търговските банки могат да продават държавни ценни книжа. Допълнителните капиталови резерви се състоят от следните елементи:

1. Неразпределената, обложена с данъци печалба от текущата дейност на банките;

3. Сумите на дългово/капиталовите (хибридните) инструменти, изразяващи внесените, намиращи се изцяло в разпореждане на банките парични средства срещу издадени ценни книжа при следните условия:

• тяхното изплащане не е гарантирано;

• не са изискуеми по инициатива на вносителя, а единствено с изричното разпореждане на органите по банков надзор или на органа по ликвидация на банките;

• могат да се използват за покриване на загуби от текущата дейност или за отписване на несъбираеми вземания, без банката да е обявена в неплатежоспособност или да е ликвидация;

• лихвите или другите плащания по тях могат да бъдат отлагани неограничено, ако банката не формира достатъчно печалба;

4. Сумата на подчинения срочен дълг, който представлява задължение на банката със срок над 5 години, което е платимо след пълното възмездяване на дълга към всички депозитори и други кредитори на банката при ликвидация. Този дълг не може да бъде изискан предсрочно по инициатива на кредиторите или да бъде присъдено без предварително писмено разрешение на БНБ. Той не е осигурен с гаранция или друго обезпечение от банката.

5. Резерви със специално предназначение, образувани от печалбата на банката след облагането й с данък.

Допълнителните резерви се отчитат със следните счетоводни статии:

Дт с/ка 1220 Неразпределена печалба от минали години

Кт с/ка 1170 Допълнителни резерви

В случаите, в които с тези резерви се увеличава основния капитал, покриват се загуби от минали години, начисляват се задължения за дивиденти или за изплатени парични средства се използват следните статии:



Дт с/ка 1170 Допълнителни резерви

Кт с/ка 1012 основен капитал – записан и внесен

Кт с/ка 1210 Непокрита загуба от минали години

Кт с/ка 4250 Задължения по дивиденти, дялове и съучастия

Кт съответна с/ка от група 50 Парични средства

При ликвидация на една търговска банка, неизползваните банкови резерви се разпределят между акционерите, пропорционално на участието им при формирането на основния банков капитал.

Може да се каже, че преоценъчните резерви са една от най-специфичните форми на собствен капитал на банката. Спецификата на тази форма се изразява в обстоятелството, че тези резерви са неразривно свързани с преоценяваните активи. Те се формират (създават) при възходяща оценка на активи и се използват (намаляват) при последваща низходяща оценка на същите активи, както и при отписването на такива активи от баланса на предприятието (ако са останали неизползвани). След първоначалното признаване всеки ДМНА или ДНА се отчита по два начина. При препоръчителния метод след първоначалното му признаване той се отчита по цена на придобиване, намалена с начислените амортизации и натрупаната загуба от обезценка. При алтернативния метод след първоначалното му признаване се отчита по преоценена стойност към датата на преоценката, намалена с начислените амортизации и загуба от обезценка. При увеличение на балансовата стойност на актива в резултат на извършената преоценка се формира резерв от последващи оценки. Всяко следващо намаление на балансовата стойност е за сметка на този резерв до изчерпването му. Аналогично е и при дългосрочните инвестиции. В края на всеки отчетен период се сравнява балансовата им стойност със справедливата. При превишение на справедливата над балансовата се създава преоценъчен резерв. Всяко намаление на стойността е за негова сметка. Ако резервът не е достатъчен намалението се третира като финансов разход. За счетоводното отчитане на резервите се използват сметки от група 11 те са пасивни. Кредитират се при увеличение на съответния резерв, а се дебитират при намалението му.

3.ФИНАНСОВ РЕЗУЛТАТ

Печалбата е най-съществения резултат от банковата дейност и ето защо нейното нарастване е от особено значение и е една от основните цели на банката. Печалбата е резултатът от цялостната дейност на банката. В условията на пазарна икономика, когато различните видове собственост са равнопоставени, просперитетът и оцеляването на всяка стопанска единица зависи преди всичко от ефективността на нейната производствено – стопанска дейност т.е. от печалбата, която тя реализира, от разходите които тя извършва за своето функциониране и развитие, от финансовата и пазарната обусловеност. За да стане всичко това е необходимо банката да реализира положителен финансов резултат, т.е. печалба в края на отчетния период.

В един отворен пазар и силна конкуренция всяко технологично, техническо и управленско решение следва да се базира на обстоен анализ на печалбата, която ще се реализира в резултат на изпълненото конкретно решение. Тя е основен критерии с които се анализира динамиката на пазарната конюнктура.на банките.

Печалбата се отчита и показва като част от собствения капитал на банката в две разновидности, а именно като печалба от текущата година и неразпределена печалба от минали години. Печалбата от текущата година е положителният финансов резултат след облагане с дължимите данъци към края на отчетния период (31 декември). Тя се установява като кредитно салдо по сметка 1230 Печалби и загуби от текущата година и се показва в крайната годишна оборотна ведомост . Информация за нея, се получава от Отчета за дохода, Счетоводния баланс и Отчета за собствения капитал.

В началото на новия отчетен период създадената през предходната година и отчетена като текуща печалба се трансформира и се отчита като неразпределена печалба от минали години.

За тази цел се съставя статията:

Дт с/ка 1230 Печалби и загуби от текущата година

Кт с/ка 1220 Неразпределена печалба от минали години

Неразпределената печалба се разпределя от общото събрание на акционерите по предложение на Управителния съвет на банката. При нейното разпределение задължително е само отчислението за Фонд „Резервен“, съгласно чл. 24 от Закона за банките и чл. 246 от Търговския закон, в случай, че не е достигнат определеният по закон размер на фонда. Тя може да се разпределя и използва още за покриване на загуба, за увеличаване на основния капитал, създаване на допълнителни резерви, начисляване на дивиденти и плащания от обложен източник. Във връзка с разпределението на печалбата могат да се направят следните счетоводни записвания:



Дт с/ка 1220 Неразпределена печалба от минали години

Кт с/ка 1111 Фонд Резервен

Кт с/ка 1012 Основен капитал-записан и внесен

Кт с/ка 1170 Допълнителни резерви

Кт с/ка 4250 Задължения по дивиденти, дялове и съучастия

Кт съответна сметка от група 50 Парични средства

Размерът на неразпределената печалба се показва в годишния баланс на съответната банка.

Загубата е отрицателния финансов резултат от дейността на банката за отчетния период и се установява като дебитно салдо по сметка 1230 Печалби и загуби от текущата година. В началото на следващия отчетен период те се записва по дебита на сметка 1210 Непокрита загуба от минали години. Отрицателният финансов резултат се посочва в счетоводния баланс и отчета за собствения капитал, с него се намалява капиталовата база на банката.

Финансовите резултати, които търговските банки отчитат са печалбите и загубите от тяхната дейност за един отчетен период. Като се изходи от дадените в Рамката на МСС определения за приходи и разходи се разбира, че финансовият резултат за определен период се определя като се съпоставят приходите и разходите реализирани в банката през определен отчетен период. При тази съпоставка, ако приходите превишават разходите (преди начисляване на разходите за данъци) се формира положителен финансов резултат (счетоводна печалба) и обратно, ако разходите превишават приходите резултатът е отрицателен (счетоводна загуба).

Като извод от всичко изложено до тук можем да кажем, че значението на собствения капитал на банките е голямо. Няма дейност или конкретно действие, предприети от банката, които да не се отразят пряко или косвено върху нейния собствен капитал. Затова и по – голямата част от ограниченията, които Централната банка налага на Търговските банки, са свързани с размера на собствения им капитал. Формирането на собствения капитал е първата и основна операция на всяка банка – без осъществяването й не е възможно дори да се учреди банка. Без познаването на същността, функциите и изискванията по отношение на собствения капитал на банките, не би могло да се разберат същността, функциите и значението на банките. А добре организираната банкова система стои в основата на добре функциониращите капиталови пазари, които са сърцевината на добре функциониращата пазарна икономика.
4.ПРИЛОЖЕНИЕ

Като допълнение за по ясна представа за отчитането на собствения капитал на търговските банки прилагам част от консолидирания финансов отчет за годината, приключваща на 31 декември 2012 година на УниКредит Булбанк АД (Отчет за финансовото състояние, Отчет за промените в собствения капитал, Отчет за доходите, Отчет за всеобхватния доход).

УниКредит Булбанк АД е универсална българска банка, образувана в резултат на тройното юридическо сливане на Булбанк АД, Ейч Ви Би Банк. Биохим АД и Банка Хеброс АД, извършено на 27 април 2007 година. Тези консолидирани финансови отчети включват УниКредит Булбанк АД и всички нейни дъщерни и асоциирани предприятия (общо наричани УниКредит Булбанк АД или Банката). УниКредит Булбанк АД притежава пълен банков лиценз за извършване на банкови операции. Тя

е регистрирана в България с адрес на управление гр. София, пл. „Света Неделя” No 7. Дейността на Банката е основно фокусирана в сегмента корпоративно банкиране и банкиране на дребно, както и в предлагането на услуги по управление на активи. Банката извършва дейността си посредством клонова мрежа включваща 206 клона и офиса.

Към 31 декември 2012 г. и 31 декември 2011 г. консолидираната капиталова база на УниКредит Булбанк АД се състои от:

В хиляди лева



2012 2011

Акционерен капитал 285,777 285,777

Фонд Резервен 342,378 342,378

Други резерви 1,153,154 1,027,418

Общо капитал и резерви 1,781,309 1,655,573
Намаления

Нереализирана загуба от финансови инструменти

държани за продажба (155) (14,030)

Дълготрайни нематериални активи (27,914) (31,759)



Общо намаления (28,069) (45,789)
Общо капитал първи ред 1,753,240 1,609,784
Преоценъчен резерв на недвижими имоти, в които се

помещава Банката 121,979 122,324

Подчинен срочен дълг 127,520 146,296
Общо капитал втори ред 249,499 268,620

Допълнителни намаления на капитал първи ред и

капитал втори ред (114,693) (77,794)


Общо капиталова база 1,888,046 1,800,610

Допълнителните намаления от капиталовата база са свързани с участия на Банката в неконсолидирани дружества, които представляват 10% или повече от 10% от

регистрирания им капитал, както и превишението на регулаторните провизии по кредити над признатата обезценка съгласно МСФО (за експозиции отчитани по стандартизиран подход) и превишението на очакваната загуба за регулаторни цели над признатата обезценката по МСФО (за експозиции отчитани по базисен вътрешно-рейтингов подход). За регулаторни цели допълнителните намаления се приспадат по равно от капитала първи ред и от капитала втори ред.

Акционерен капитал: През май 2011 година акционерите на УниКредит Булбанк АД одобриха увеличение на капитала в размер на 158,744 хил. лева чрез емитиране на 21,865,500 нови акции всяка с емисионна стойност 7.26 лева и номинал 1 лев. Към 31 декември 2011 година увеличението на капитала е напълно приключено и към тази дата общият акционерен капитал на Банката възлиза на 285,777 хил. лева. През 2012 г. не са извършвани промени в акционерния капитал.

Резерви: Резервите се състоят от законови резерви и неразпределена печалба, както и преоценъчни резерви, формирани от преоценка на недвижими имоти, финансови инструменти на разположение за продажба и резерв от хеджиране на парични потоци. Към 31 декември 2012 година и 31 декември 2011 година в резервите е включена и премията по новоемитирания акционерен капитал, съответстваща на разликата между емисионната и номиналната стойност на новите акции. Фонд „Резервен” се формира от заделена печалба след данъци в съответствие с изискванията

на Търговския закон. Премията по новоемитираните акции също е отнесена в тази позиция.

Под други резерви Банката представя превишението на всички резерви, формирани от печалбата след данъци от предходни години над Фонд „Резервен”, както и освободения преоценъчен резерв при продажба на дълготрайни активи.

Преоценъчните резерви включват резервите от преоценка на недвижими имоти съгласно допустимия модел на отчитане по справедлива стойност в МСС 16 „Имоти, машини, съоръжения и оборудване”, както и преоценъчните резерви от промяната в справедливата стойност на финансови активи на разположение за продажба и на деривати, хеджиращи парични потоци съгласно МСС 39 „Финансови инструменти: признаване и оценяване”.



ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
1. Международни стандарти за финансово отчитане

2. Търговски закон

3. Закон за кредитните институции

4. Наредба №8 на БНБ

5. Стоян Стоянов, Румяна Пожаревска, Лилия Рангелова – Счетоводство на банките
6. Стефан Вачков - Въведение в банковото дело
7. Стоян Стоянов, Даниела Фесчиян, Снежана Башева – Банково счетоводство

8. http://www.bnb.bg



9. http://www.unicreditbulbank.bg
Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница