Реферат по "етнология" на тема българската ръкописна книга и нейната украса изготвил: Проверил: Ваня Риза д-р Христина Цонева

Книгата, приготвена с толкова труд, е трябвало да служи дълго и да бъде добре запазена от всичко, което би я повредило - нагърчване на пергамента или хартията, влагата, праха, червеите, от апетита на гризачите. Подвързията на всеки ръкопис има преди всичко запазваща роля. Недостойно и греховно се е смятало да се остави книгата "гола" - нова или вехта. Тя е трябвало да "се укрие", както понякога наричат подвързването.

Преди подвързването ръкописът представлява куп изписани тетради. Най-първо ги свързвали в едно книжно тяло, като всяка тетрада се пришивала към съседната или към ивица пергамент. Гърбът се облепя с парче тъкан, достатъчно дълга, за да се промуши в подвързията. За същата цел са използвали ремъци, захванати към дупките на двете дъски, приготвени за подвързията. Дъските дялали от подходящо дърво (липа, топола и други меки дървета). От вътрешната страна на дъските в най-старите подвързии се виждат триъгълните или трапецовидни изрези, в които се промушват конопени или ленени пресукани върви. Дъските не остават голи. "Обличали" ги, като лепели върху тях телешка, козя или свинска обработена кожа; за по-специални подвързии - кадифе или коприна.

Кожената подвързия също става елемент от цялостната украса на книгата. С помощта на щемпелни инструменти и филетки отпечатвали върху повърхността й разнообразни фигури. Неколкократно повторените линии образуват в подвързийното поле на корицата триъгълници и ромбове, в които се пресовали единични фигури, разположени симетрично - многолистници, цвят на кокиче, три концентрични кръгчета. По-сложни орнаменти оформяли средата, краищата и бордюрите на подвързията - стилизирани цветове (аканти, рози), грифони, лъвове, двуглави орли по подобие на византийските подвързии.

За да бъде добре запазена и стегната в подвързията, книгата си има две закопчалки (застежки), красиво изработени от метал; при някои скъпи подвързии металическите закопчалки са оформени като ажурени мрежи; при книгите с по-малък формат закопчалката е една, в средата. По-тънките, не така представителни книги са имали по-леки подвързии и са се закопчавали с прашки.

Да се пази книгата е било задължение на всеки четящ. Става дума преди всичко за общите книги - на манастира или църквата. В правилата на монашеските общежития са предвидени сурови наказания, дори проклятия за небрежния читател, който забрави да закопчее книгата, след като я е използвал.

Към художествената украса на подвързията спадат не само изящните закопчалки, но и металическите "копчета", които се набиват по ъглите на по-тежките книги, за да не се търка кожата в дъските на лавиците.

С особено внимание се подвързвали и украсявали напрестолните евангелия и книгите на знатните поръчители. Майсторите не скъпят златото, среброто, емайла, драгоценните камъни. Трябва да се предполага, че кодексите от дворците и църквите на Плиска и Преслав са съперничели по богатство на подвързията на цариградските книги. Разбира се, скъпоценните украси първи стават жертва на времето и на историческите превратности. Разграбвали са ги по време на войни, унищожавали са ги заради златото по тях. Понякога само остатъците от корицата ни напомнят за загубената красота.