Реферат по "етнология" на тема българската ръкописна книга и нейната украса изготвил: Проверил: Ваня Риза д-р Христина Цонева


I. СЪЗДАВАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА РЪКОПИСНА КНИГА



страница4/14
Дата03.01.2022
Размер99.45 Kb.
#112451
ТипРеферат
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14
Referat Ethnology
I. СЪЗДАВАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА РЪКОПИСНА КНИГА
1. История

По външен вид и направа книгите през IX век са еднакви както във Византия, така и по цяла Европа. Естествено, българите заемат от великата империя цялата "технология" на средствата за писане, както и редица особености на книжната изработка и украса. А думата "книга" си е тяхна, неприличаща нито на латинската либер (идваща от лико, дървесна кора, на която някога се е пишело), нито на гръцкото "библион", "графи". Етимологията на "книга" е неясна, но изглежда, води към източен или прабългарски корен.



До VIII и IX век книгата вече е изминала твърде дълъг път - след като е имала вид на глинени плочки, дъсчици, таблички, свитъци и т.н., тя получава още в края на античността формата на кодекс, т.е. своя съвременен вид. Кодексът съдържа листове, изрязани в правоъгълна форма, и е съставен от различен брой тетради (коли), зашити една към друга и подвързани. И ако папирусните свитъци отличават културата на Стария свят, то изработването на книгата във вид на кодекс е характерно за Средновековието. През IX век книгата във форма на свитък е почти изчезнала, тъй както е на изчезване и материалът, подходящ за свитък - папирусът. До XII век все още може да се срещне подобна рядкост - книга, написана на папирус, въпреки че още от края на VII век износът на този материал извън границите на Арабския халифат е строго забранен. Единствен материал за създаване на книги през IX век и нататък - чак до XIII век - в България е пергаментът2, т.е. обработената животинска кожа (използвали се различни кожи - главно от дребен рогат добитък - агнешки, овчи, кози).
Обработката на пергамента била приблизително еднаква и във Византия, и в Западна Европа, и в България. Качеството на готовия пергамент зависело най-вече от добрата кожа, но не била без значение и старателната грижлива обработка. Процесът бил приблизително такъв: кожата се киснела в разтвор от вар, за да се очисти от останалите косми и месо. След това се изтърквала по механичен начин и се дъбела с различни средства - пепел, силна отвара от шикалки, оловни съединения. След това дълго се промивала, разтягала се на рамка, за да се изсуши, натривала се с тебешир, за да попие останалата мазнина, и се изтърквала с пемза. След свалянето от рамката пергаментът се шлифовал още веднъж или два пъти и майсторството при шлифовката личало на готовия лист. След това краищата се изравняват и листът бил готов.
През XIV век в българската ръкописна традиция хартията постепенно измества пергамента. Употребяваната хартия в България има предимно венециански произход.
Добрата работа на книжовника зависи много от хартията. Понякога хартията е била качествена, друг път - лоша - грапава, че и попивала. Преписвачите се принуждавали да пропускат цели страници. Някъде това ги нервирало и те оставяли ядовити бележки в полето: "О, зла хартия!" (ръкопис от XVII век)3. Преписвачът на едно евангелие от XV - XVI век, вероятно от Ловчанско, се оплаква: "Еде зал (зъл, лош) лист, отде се намери. Невежите казват, че е лошо мастилото; не е така, а (е) хартията!"4




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница